fbpx

НОВО

Защо България не трябва да бърза с тегленето на нови дългове?

Светът е изправен пред безпрецедентна дългова криза. Животът на дълг вече е нещо напълно нормално, но и много опасно. През годините наблюдаваме засилваща се тенденция към трупане на все повече и повече дългове. The Institute of International Finance направиха...

Нетолерантната толерантност

Политическата коректност е идеология, сред чиито основни характеристики фигурира създаването и налагането на изкуствени „неутрални” думи и изрази, очертаването на, така да се каже, лексикални (и граматични) рамки, в които говорещите са длъжни да се ограничават, за да...

Интелигенцията и Църкватa

Не социалните прослойки са тези, които правят човека Може би е редно да започнем с дефиниране на понятията, ако желаем текстът да заблести с наукоподобно очарование. Що е интелигенция? Някои казват, че това са всички висшисти. Други твърдят, че интелигенцията се...

Благи вести за новите политически проекти

От вече доста години над българската политика тегне една мъка - прозорецът пред нахлуването на нови политически проекти е затворен. Не че няма желаещи пеперуди, привлечени от ярката светлина вътре в стаята, но всеки път щом се засилят на пъстрите криле на надеждите...

2 април: Пенчо Георгиев

„Един от малко познатите...“ е една любима фраза, когато се пише за българските творци. Фразата може да срещнем за такива, с действително скромна известност - живели предимно на село, като да речем художникът Кирил Петров; или такива, като Иван Милев, който всеки е...

Изкуство по време на криза

Фейсбук групата „Купи изкуство, помогни на художник“  е създадена в помощ на българските художници, които както всички останали българи, живеещи от труда си, трябва да стоят в карантина и да оцелеят в икономическата криза, започнала с пандемията от КОВИД-19....

Медийна теория for dummies

На международната геополитическа и икономическа сцена се случват различни събития, а от участниците се изказва да бъдат съобразителни, бързи и да преследват личния си интерес максимално успешно и на минимална цена. Също като в истинския живот. Нерядко същинското...

Платформа „Консерваторъ“ стартира кампания #ЧетиВкъщи

Как Платформа „Консерваторъ“ ще ни мотивира не само да си стоим вкъщи, но и да четем книги? Николай Облаков разяснява кампанията #ЧетиВкъщи. Какви са стимулите и как точно ще се провежда? Вижте пълното...

Как държавата ще помогне на бизнеса и служителите?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев, както и София Касидова от Българската банка за развитие, гостуваха в предаването "Вие питахте, експертите отговарят" на Dir.bg. Тема на разговора бяха мерките за справяне с икономическите последствия от...

Рекламата в условия на криза

От началото на март 2020 година бизнесът в България започна да усеща практическите резултати от мерките във връзка с COVID-19. В такъв момент фирмите гледат на рекламата като нещо, което може да ги издърпа нагоре. Но не осъзнават обаче риска, пред който са изправени....

Бог дава не тъй, както светът дава

Време за четене: 6 мин.

Интервю на Иван Стамболов с Ловчанския митрополит Гавриил по повод конкурса на МОН за нови учебници по Религия-Християнство-Православие


Ваше Високопреосвещенство,

На 5 февруари в МОН бяха отворени синодални проекти за учебници по Религия-Християнство-Православие от първи до пети клас. Обществото отдавна чакаше това събитие и в тази връзка представляват интерес отговорите на някои въпроси, дадени от Митрополит, особено от ръководителя на Културно-просветния отдел на Св. Синод на Българската православна Църква. И така:

Има ли и други кандидати, други автори и колективи, които предлагат конкурентни учебници? Не е ли абсурдно Св. Синод да се явява на конкурс? Кой е по-компетентен от Синода в догматиката на християнството, за да му бъде конкуренция?

Освен Св. Синод на БПЦ има и други кандидати, които предлагат конкурентни учебници по предмета Религия-Християнство-Православие. Да, абсурдно е, защото никой освен Св. Синод на БПЦ няма такава компетентност и не носи такава отговорност да учи децата и хората на светата Православна вяра.

Къде е поставен акцентът в съдържанието на съставените под ръководството на синода учебници: върху история на Църквата, история на религиите, катехизис и закон Божи или християнска нравственост?

Най-полезно и достъпно за децата е да бъдат обучавани на закон Божий и християнска нравственост – върху тях е поставен акцентът в съдържанието на съставените от Св. Синод учебници.

Мирогледът на Църквата е коренно различен от общоприетия в секуларното общество мироглед, върху чиято база се изготвят учебните програми по другите предмети. Как учебниците на Св. Синод се справят с този проблем?

Програмата за обучението по предмета религия и Религия-Християнство-Православие е съставена от експертния съвет към МОН, утвърдена от министъра на образованието. В този съвет има и представител на Св. Синод на БПЦ – Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан. Спазвайки тази програма ние се постарахме да изпълним учебниците с такова съдържание, което разкрива духовното величие и красота на светото Православие, защото Господ е казал „Аз съм Пътят и Истината и Животът“ (Йоан 14:6).

Бог е сътворил небето и земята, в края на времената ще има ново небе и нова земя. Това са два свята, но образователната система продължава да учи децата, че светът е един – сетивният. Как се отразява това на мирогледа на хората не само като деца, но и като възрастни, в чиито ръце ще бъде съдбата на обществото след двайсетина години?

Св. Синод още от началото на прехода 1989 г. се бори за въвеждане на предмета Християнство-Православие, за желаещите родители на децата, в задължителната програма на обучение. Ако това се случи, много повече деца и много по-успешно ще бъдат приобщени към християнския мироглед. Макар времето на официалния атеизъм да отмина, но остатъци от него все още има и в образователната система – например, Дарвинизмът и теорията на Опарин, които отричат Божествения произход на живота и възникването на човека, и досега се изучават в българското училище като официални научни теории, макар те отдавна и да са отречени не само от Църквата, но и от много велики учени. А затова как се отразява атеистичния мироглед върху децата и възрастните, нека цитираме великия руски мислител и писател Ф. М. Достоевски:

Ако няма Бог, то всичко е позволено, няма предел пред човешката воля, няма и престъпление. Без братството на Христа задачата на хуманизма се решава само по насилствен път.

Каква е връзката между мирогледа и морала? Може ли да се каже, че Истината и Доброто са субективни и са въпрос на обществен договор? Полезно ли е да се представят така на децата?

Връзката между мирогледа и морала е най-тясна и неразривна. Истината и Доброто не са нито субективни, нито абстрактни категории, но Личност – Богочовешката личност на нашия Господ Иисус Христос. Той е духовно-нравственият фундамент, върху който трябва да се гради животът на всеки човек. Той, Истината и Доброто, е смисълът на живота на истинския християнин, както и би трябвало да бъде за човека като цяло, създаден по Божий образ и подобие. Да се представя Истината и Доброто като субективни, означава да изпаднем в хаоса на релативизма, който неминуемо води до консуматорски мироглед, дух на егоизъм и безнравственост.

Изтребено ли е християнството от душите на младите хора и колко време е необходимо да се върнат към него? И при какви усилия?

Както казва един от ранните апологети на Църквата, Тертулиан: „Душата на човека е християнка по рождение“, всеки човек има съвест, която е глас Божий в него и не може да бъде унищожена докрай. Особено в наше време са необходими огромни усилия, усилия на цялото общество и най-вече на Църквата, та тази Божествена искра да бъде разпалена.

Как биха изглеждали след 50 години политики като икономическата, социалната и културната, ако от днес започне организираното и задълбочено изучаване на християнството в училище? А как биха изглеждали политиците, преминали през такова образование? Дали ще доведат до по-благоприятни за ежедневния живот резултати? Политиката по отношение на децата и следващите поколения по-важна ли е от грижата за икономическия растеж, има ли връзка между двете в дългосрочен план?

В Св. Евангелие Господ Иисус Христос е казал: „Първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде“ (Мат. 6:33). Ако ние в живота си търсим първом Царството Божие, т.е. Христовите добродетели, то необходимите материални блага Бог ще ни ги даде и преумножи. Тогава ще се изпълнят думите на ангелите, възпели Раждането на Господ Иисус Христос: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!“ Тогава политиците, които прославят Бога със своите дела, ще носят мир и благоволение на своето общество и духът на Христовата любов ще изпълни всяка сфера на живота.

Може ли християнството да спаси Европа? Християнин ли е истинският европеец или някакъв синкретичен космополит?

Единствено Христос и Неговото Божествено учение могат да спасят не само Европа, но и света, и всеки човек. Истинските корени на Европа са християнски и именно отричането от тях е довело и води до духовните и обществени катастрофи: войни, революции, лъжеучения, нравствена развала и пр.

Християни ли са все още българите и като такива ли имат място сред другите европейци? Може ли българското Православие да обогати европейското християнство?

Достойнството на българския народ, преминал през тежка история на пет вековно иноверно робство и десетилетия на войнстващ атеизъм, и въпреки това съхранил истинската спасителна Православна вяра, донеса от Господ Иисус Христос и проповядвана от Неговите свети ученици, е силен, действен пример и за Европа.

Как тълкувате думите на Спасителя: „Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч“ (Мат. 10:34)? Как хармонират с другите думи на Иисус Христос за мира: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава“ (Йоан 14:27)? Трябва ли християнинът да се съгласява с всичко, дори и с лъжата? Какво учи църквата за мира, що е мир, може ли мирът да бъде борба?

Меча, за който говори Господ Иисус Христос, трябва да бъде насочен първо навътре, към нашата повредена от греха природа, т.е. християнинът е призван да се самопринуждава да отсича и очиства своите греховни влечения, помисли, пожелания, порочни навици. Всичко това по думите на светите отци се е превърнало като втора природа на човека и затова този духовен труд е винаги свързан с вътрешна болка: „Дай кръв и приеми дух“, говорят светите отци. А вследствие на покаянието и духовното очистване човек може ясно да види как да се бори и с недъзите на обществото, използвайки духовния меч не за вреда на своите братя, а за лечение. Християнинът трябва да помага на другите и да се бори срещу злото с голяма самопожертвователност, както е казал Господ в Св. Евангелие: „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели.“ (Йоан 15:3).

Какви са очакванията Ви от евентуалното одобряване на синодалните учебници от страна на МОН и от приложението им в часовете по Религия в българските училища?

Одобряването на синодалните учебници е много важна стъпка към християнската просвета на децата, към тяхното нравствено възпитание и към духовния подем на нашия народ.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!