Богородица на барикадата

Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост (Мат. 17:21).

Много ми се ще да гледам на молебена на Орлов мост като на молитва за изгонване на бесове. Дори тази молитва да не е била Киприянова, пак дава надежда, че хората най-сетне се обръщат в единствената правилна посока – към Твореца на всичко видимо и невидимо. Дори и такива, които по време на Великия пост преди Възкресение Христово, хулеха с най-скверни слова Църквата задето не спазва карантината, ругаеха светото Причастие като източник на зараза (което впоследствие не се потвърди с нито един случай) и наричаха свещениците с какви ли не имена, дори те богобоязливо стояха насред мъртвото кръстовище в съботната вечер със свещица в ръка пред иконата на Богородица и изглеждаха много умилително по телевизията. Само да е посмял някой да нарече хората на Орлов мост атеисти!

Протестите в събота били малобройни. Защо? Били малобройни, четем, по три причини: “дъждовното време, почивният ден и големия християнски празник Успение Богородично“. Това не го разбирам. Ако си излязъл на бой последен, ако животът ти е станал нетърпим, ако “ножът е опрял до кокала”, какво значение има дъждът? Нима борбата има почивен ден? Стоиш с голи гърди под куршумите на тирана като Йохан от оная барикада на Смирненски:

“А стиснал карабината в ръце,

Йохан ги среща с гръм и ги зове:

“Елате вий, аз с каменно лице

ще срещна щика в своето сърце!

Елате вий, престъпни синове!”

Така са ме учили да си представям барикадите и понеже днес вместо щикове и куршуми виждам телевизионни камери и микрофони, не съм особено заинтригуван. Но пък се радвам от обръщането на протестиращите към Бога, защото аз в политически партии не членувам, даже не им симпатизирам, член съм единствено на едната свята съборна и апостолска Църква. И това ми е предостатъчно. И като такъв ми се ще да мисля, че третата изтъкната причина за спокойствието в събота е най-важната – заради “големия християнски празник Успение Богородично“. Не за дъжда, не за почивния ден, а за празника ми се ще да говорим. Ще ми се да вярвам, че на този ден на мнозина човеци им е станало неудобно да скандират думи на омраза, да издигат бесилки и да изготвят списъци за саморазправа след “победата”. Ще ми се да вярвам, че на този ден са погледнали нещата от по-различен ъгъл.

По случай Голяма Богородица в събота сутринта християните бяха на литургия и се причастиха, след като последните две седмици са постили (тоест смирявали са се, каели са се, обръщали са се в мълчание, преосмисляли са живота си, затворени в тихата стаичка на сърцето си, прощавали са един другиму, изповядали са пред свещеника всяка своя злоумисъл и злодеяние, за да могат да се причастят не за осъждане, а за опрощение на греховете и за обнова на духовния живот. Това са правили християните през последните две седмици.

В събота вечерта на Орлов мост пак християни се помолиха, което е твърде радващо. Участваха и в допълнителен молебен, отслужен в свободен текст от арх. Дионисий – добил популярност с архондисването на герои на нашето време (пък и с други неща), комуто Църквата е запретила да служи от 4 години. Но това няма значение. Ако молитвата е с вяра и любов, ако не желае злото някому, ако смирява, умалява и същевременно възвисява човека – лоша молитва няма. Грехът е по-голям за онзи, който знае истината и все пак води хората към заблуда, отколкото за онези, които го следват.

Хубаво е хората да се обръщат към Бог и да Го молят. Радвам се. Защото когато хората се молят на Бог, те Го молят да ги очисти от всяко зло и всеки грях. Греховете са в основата на всички страдания, неудачи и премеждия, даже и на болестите. За друго човек не се моли, всичко друго ще му се придаде. Ако някой не харесва държавата, ако не харесва народа, то не ги харесва именно защото държавата и народът са увредени от грехове. Грешен е всеки отделен човек, независимо от коя страна на барикадата се намира. Когато отделният човек е грешен, то грешни ще бъдат и конструкциите, в които се организира: общество, институции, държава, нация и т.н. За да се оправят институциите, за да се “рестартира системата”, първо хората трябва да оправят и рестартират (обърнат, покаят) всеки сам себе си. Хората молят Бог да ги очисти от греховете, а основните (смъртни) грехове са:

  1. Гордост – Да мислиш, че си по-добър, по-умен, по-красив от всички останали. Че единствен ти знаеш истината за това, което е полезно за света и човеците, че единствен ти имаш силата и правото да го наложиш. Гордостта е грехът на всички грехове, останалите произлизат от него.
  2. Сребролюбие – То не е само любов към парите, но и към имоти, власт, служебни постове. Сребролюбието е страст, защото човек поставя облагодетелстването над всичко останало, включително и над съдбите на хората, когато ги използва като инструменти, които после ще захвърли с безразличие. Страстният, греховният стремеж към неправомерни придобивки не позволява на човека да мисли за духовното.
  3. Блудство – Блудът не е само сексуално услаждане и промискуитет за спорта. “Блуд” означава всяко отклонение от промисъла и пътя на истината, откъдето и думата “блуждая”. Залитането по лъжеучения и модерни идеологии, следването на лъжовни водачи и политически мераклии, подмяната на истината също е блудство.
  4. Завист – Тя произхожда пряко от гордостта и тщеславието, от самомнението и илюзорната вяра в собствената непогрешимост. Гарнирана със злоба и омраза, завистта кара човека да се раздели от другия човек, до пожелае неговото като нещо, което не му се полага, а се полага на завиждащия. Завистта вижда хората като “наши” и “ваши” и казва: “Който не е с нас е против нас!”. Но завистниците се изяждат един другиго, дори когато са “наши” или “ваши”.
  5. Чревоугодие – Угаждането на плътта, превърнало се от нужда в сладострастна самоцел и източник единствено на плътско удоволствие и на нищо друго, се нарича чревоугодие. Самоцелната жажда за развлечения, превръщането на развлечението в цел, настояването да получаваш от другите, без да им даваш нищо, това също е чревоугодие, лакомия като всяка друга.
  6. Гняв – Ето чувството, което ни заслепява при най-малкото прекословие от стана на някого. То също произлиза от гордостта, защото гордият човек не търпи чуждото мнение и се чувства персонално нападнат и уязвен, когато някой дръзне да го изкаже. Презрението към човека отсреща ражда омраза, а омразата е причина за всевъзможни злини.
  7. Леност, отчаяние – Това е загубата на вяра в смисъла на онова, което вършиш. Липсата на мотивация води до униние. Когато доброто изчезне у човека, той е неспособен да заподозре присъствието му и у другия човек. Такъв е демотивиран, а когато на хоризонта не се задава и никакво забавление – тогава направо е отчаян.

Всички тези грехове видяхме и чухме през последните седмици. Видяхме ги с най-грозното им лице и ги чухме крещящи от всички страни – и протестиращи, и управляващи, и коментиращи в уюта на анонимните си квартири, и обикновени наблюдатели дори, които се поддадоха да изкушението да се включат в хора на бесовете, чието име е легион, защото са много (Марк 5:9). Затова се зарадвах и се обнадеждих, когато видях иконата и запалените свещи на Орлов мост. Сигурен съм, че всичко, казано от мен по-горе, е било в умовете и сърцата на молещите се около палатките на Орлов мост. Иначе не бих го казал. Ето, рекох си, хората са се смирили, хората са се вразумили, повикали са монах, отхвърлил суетата на мира сего и презрял съблазните му, за да го последват. И не се съмнявам в тяхната искреност, в тяхната скромност и смирение, защото ако се усъмня, ще изпитам много неприятно чувство.

Оригинална публикация

Споделете:
Иван Стамболов
Иван Стамболов

До 1994 г. е хоноруван сценарист и продуцент в Националната телевизия, Националното радио и Дарик Радио. През 1994 г. основава собствена компания и се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес предимно в областта на медиите и политическото позициониране. През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“. Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция “Култура” на Столична община.