Болката отляво

Уточнение в началото за да няма неясноти – македонците са българи, Гоце Делчев – също, македонска нация преди 44 година не съществува. Ок ли сте с това? Добре.

Македония (като географско понятие) винаги е била, вероятно и ще остане крайъгълният камък на мечтата за Обединена България. Непостижим стремеж, който е довел до на практика всичките ни национални катастрофи в модерната история. Точно заради това, темата не бива да се разглежда прибързано или емоционално, още по-малко с чуждестранна мотивация – пряка или в сферата на финансовите желания, защото…

Правилни ходове отново няма – само по-малко грешни

Какви са вариантите пред България?

Вариант 1 – подкрепяме безусловно присъединяването на Македония към Европейския съюз, дори това да означава отказване от борбата срещу фалшификацията на историята

Вариант 2 – спираме пътя на Македония към Европейския съюз, дори това да означава, че пращаме западната ни съседка в обятията на Сърбия и Русия

Изричното уточнение е, че умишлено се пропуска НАТО. Северноатлантическия алианс е безспорна тема – въпрос на сигурност, която няма отношение към историческата комисия. Република Северна Македония трябва да стане член и за това остават само 11 от 29 държави, които трябва да ратифицират това. Не би трябвало това да е предмет на спор, освен ако не обичате повече друга държава, а не своята собствена – защото всичко се свежда до следното – искате ли да имаме още една държава военен съюзник за съсед? Никой не ви пита, дали харесвате американци, германци, британци, руснаци или дали военни намеси където се сетите са справедливи. Пита се единствено – искате ли заедно със съседите си да сте част от най-могъщия военен съюз в историята на биологичния ни вид или не.

Георгидимитровски плам

Въпросът с Европейския съюз е съвсем различен. Влизането на Република Северна Македония в него е последният лост, който имаме за натиск срещу фалшификацията на историята в съседната територия. Ако той не бъде използван, тази битка ще бъде загубена – завинаги.

Всъщност това е и същината на въпроса.

Една група от хора, считат, че това е твърде голям цена, която трябва да платим, тъй като историята трябва да бъде опазена и съхранена – дори за сметка на бъдещи икономически ползи, от които ще се възползва и България от свободния пазар. Заседнали в миналото и неспособни да минат по по-високия път и да направят благороден жест. Реално е и продължение на политиката, която 30 години не ни носи никаква полза или напредък.

Друга група, по същество не се различава от слугите на стария коминтерн, който искаше да ни вкара в югославска федерация, заради служба на трети държави. Този път третата държава е друга, но принципът е същият – откажете се от историята си, за да са доволни господарите.

Македонската тема не може да бъде разглеждана без емоция, дори това да е политически необходимо. Надеждата, че ще стигнем до някакъв приемлив компромис не е значителна.

И все пак, ако трябва да се избира?

Икономическите ползи се придобиват и изчезват, съюзите и империите идват и си отиват. Виждали сме го и сме надживели всеки един/една от тях. Историята е това, което ни прави това, което сме. Не само днешната, но и тази от вековете преди. Цената е твърде висока и не трябва да бъде платена. За втори път.

Споделете:
Николай Облаков
Николай Облаков

Създател на платформа “Консерваторъ”. Маркетинг мениджър в редица водещи български и чужди компании с над десет години опит. Колумнист и редактор в няколко български онлайн и печатни издания.