fbpx

НОВО

С всеки ден на власт управляващите ерозират

„От чисто политическа гледна точка най-добрият вариант на ГЕРБ в момента е да се съгласи да подаде оставка. Чисто електорално с всеки ден на власт ГЕРБ ерозира и кърви. Този процес ще се засилва, защото икономическата криза ще се задълбочава.“ Това каза пред...

Кризата от 2008 г. не се повтаря, много по-тежка е

Eфектите от икономическата криза са най-силно подценяваният фактор от началото на извънредната ситуация, предизвикана от световната пандемия от COVID-19. Въпреки, че най-яркото проявление на предстоящите финансови и икономически затруднения се появи още в средата на...

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Отворено писмо срещу агресията към журналисти

Присъединяваме се към отвореното писмо на АБРО, БНР и БНТ срещу агресията срещу журналисти: АБРО, БНТ и БНР призовават към безпрекословно зачитане на личната неприкосновеност и независимост на журналистите при изпълняването на тяхната професионална мисия да отразяват...

Катастрофата в Бейрут

Светът стана свидетел на потресаващи кадри вчера от Бейрут. По-малко от двадесет и четири часа след огромната експлозия, все още няма потвърждение, какво може да е причинило взрива, но още в първите часове след него говорител на израелското правителство обяви, че...

Националната ненавист

"Ненавиждам София", написа някакъв варненец по повод блокадата на Орлов мост. Без значение чия правда е по-велика, аз съм вцепенен от думите, които си казват хората един на друг. От ужасяващата омраза, за която, надявам се, им стига смелост да изливат само в...

„Божията премъдрост“ и безразсъдността в политиката

Време за четене: 5 мин.

“Царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят”

Матей 11:12

И ето – след 86 години като музей историческото сърце на православният свят, църквата „Света София“ в Константинопол е отново превърната в джамия. На 2 юли турският административен съд постанови, че отменя над 80 годишният указ с който сградата се обявява за музей. Решението стана публично на 10 юли. С този ход турският президент Реджеп Ердоган затваря символично етапът на секуларизъм и несъмнена про-западна ориентация на страната си, като бележи трагикомичното завръщане на турският политически елит към псевдоосманизма в пълният му блясък. При все, вестта за превръщането на „Света София“ в място за мохамеданска молитва не идва изненадващо, а е кулминация на почти десетилетие закани и неосманистки и ислямистки въжделения. Истинската новина за Турция и светът обаче е: Мустафа Кемал вече не е Ататюрк – „баща на турците“ днес е Реджеп Ердоган, но този „баща“ определено не е диалогичен и отворен към модерността.

Остава открит въпросът за необходимостта от подобно действие отвъд чисто символното му послание – буквално срещу християнската светиня се намира Синята джамия, която има аналогична на „Света София“ площ и макар да функционира като място за молитва не успява да привлече достатъчен брой вярващи мохамедани в петъчните дни, за да запълни пространството си. В тази перспектива идеологията на политическият ислям на турският президент Ердоган остава с акцент върху „политически“ като приказките за някакво „духовно възраждане“ и „преоткриване на исляма“ стават крайно съмнителни.


Реакциите не закъсняха: Вселенският патриарх Вартоломей коментира, че, “турският народ носи голяма отговорност“ подчертавайки как като музей сградата е “символично място на среща, диалог, солидарност и взаимно разбиране между християнството и исляма“, а в проповедта си от 30 юни в константинополската църква „Свети Апостоли“ поместният владика заявява че „Света София“ принадлежи не само на онези, които притежават сградата, но на цялото човечество“. Арменският патриарх на Константинопол Сахак II Масалиян предложи „Света София“ да бъде съвместно използвана като място за молитва съвместно от християни и мохамедани. Руският патриарх Кирил пък коментира че случващото се със „Света София“ ще донесе „дълбока болка на руският народ“ и добави: „Заплаха срещу „Света София“ е заплаха срещу цялата християнска цивилизация и ще има последици както в духовен, така и в исторически план“.

На дипломатическо ниво събитието също имаше негативен отзвук. В свое изказване говорителят на Кремъл Димитрий Песков подчерта важността на „Света София“ като туристическа атракция, но не пропусна да спомене и за важността на църквата в духовен план. Американският дипломат Сам Броунбек призовава Турция да съхрани статуса на „Света София“ като част от световното наследство на Юнеско под формата на музей. Държавният секретар на САЩ Майк Помпео още преди заседанието на турският съд на 2 юли помоли Турция да “съхрани „Света София“ като музей, като пример за взаимно уважение между различни верови традиции и богатата история на Република Турция.” Брожения имаше, очаквано, и в Гърция, а европейският политик Ерик Мамер също изрази притесненията си, че казусът ще бъде използван „за да се подхрани вражда между религиите“.

Настрани от пожелателният дипломатически тон обаче църквата „Света София“ никога не е била „важна за много религии“, нито „символ на многообразието“, още по-малко пък „символ на мирното съвместно съществуване“. Построена от християнски римски император за нуждите на християнската общност в империята и епископската катедра в столичният град, „Света София“ е превърната в джамия след превземането на Константинопол от агаряните само и единствено с цел да бъде демонстрирано превъзходство по същият начин по който Храмовият хълм в Йерусалим е застроен с джамията „Куполът на скалата“ и от арабските езичници е отнето намиращото се в Мека светилище, съхраняващо обожествено парче метеорит Кааба.

Функционирането на „Света София“ като музей пък се случва не в името на толерантността и мирното съвместно съществуване, а чрез ограничаване на ислямистките настроения в Турция и бележи краят както на Османската империя, така и на мохамеданският халифат. Като институция на модерността, възникнала и съществуваща с цел да разпространява идеите на Просвещението и секуларният хуманизъм, музеят поставя зад стъклените си витрини на едно различни култури и светогледи с цел да дистанцира наблюдателите и да подтикне към равносметка и размишления. В една страна, чийто политически идеал е синкратична теокрация, вавилонска смес от всички значими антични ереси и чийто политически лидер ежегодно се облича в бял чаршаф, за да обикаля в кръг около черно парче метеоритна скала по античен образец обаче подобно музейно възприятие за миналото не е необходимо: то се живее на практика всеки ден.

В Западният свят през последните десетилетия мохамеданите бяха разглеждани като онеправдано малцинство, чужда култура и „религия на мира“ с която следва европейците и американците (по правило или по инерция, християни) следва да се съобразяват и пред което дори трябва да носят „бяла“ вина – вина за това, че европейският либерализъм в своя исторически възход е спомогнал за разрушаването на агарянската Османска империя и очертал границите на съвременните мохамедански страни в съответните сфери на влияние. На това малцинство бяха предоставяни привилегии, места за молитва, НПО-та се занимаваха с отстояване на правата им във всякакъв аспект (дори когато тези „права“ противоречат на разбиранията на самите устои на западното общество, на хуманизма и либерализма) без капка свян.

Като нямащи връзка с действителността се доказват идеите на просвещенските хуманисти за Световен ред без доминираща култура. Обръщането на „Света София“ в джамия следва – време е вече – да изведе на преден план в общественият ни дискурс освен другото и въпросът до колко е разумно да бъдем толерантни към онези, които не желаят да са толерантни към нас самите и желаят нашето унищожение в културен (а и не само) план.

Време е Европа да се събуди. 

Споделете чрез

Предишен

Следващ