Нашумялата по всички паралели и меридиани бургазлийка Мария Бакалова – придобила известност след номинацията за “Оскар” за участието си в откровено невисокоинтелектуалната лента на английският комик Саша Барон Коен Borat Subsequent Moviefilm доказва за пореден път, че митът за ефесянина Херострат е не просто жив, но и все още готов за нови културни издевателства.
Излагането на показ на омазано с кръв дамско бельо, ароматът на пот и косми и отправените към адвокатът на Доналд Тръмп – Рудолф Джулиани палави погледи биват определяни почти единодушно от критици и публика като връх на съвременното филмово изкуство и дори повод на братята Люмиер да изобретят кино технологията.
Свежото попълнение Бакалова обаче далеч не е първата гореща „българска връзка“ в Холивуд.
И докато за едно задълбочено изследване на стереотипите, които имат иначе известните с високата си култура и степен на цивилизованост американски потребители на кино продукти е необходим известен времеви ресурс, то без никакви усилия можем да направим общ преглед и разбор на поне някои от най-популярните причини за споменаване на думата „България“ отвъд Атлантика във филмов контекст през годините:
Виктор Крум е вероятно първото име, което изниква в умовете на мнозина. Изиграният от Станислав Яневски персонаж с не точно отговаряща на правилата на българският език фамилия от британската поредица Хари Потър определено може да бъде разгледан позитивно, като такива несъмнено се класират и примерите на актрисата с български корени Нина Добрев и въплъщението на Христо Шопов в ролята на Пилат Понтийски в мелгибсъновият опус “Страстите Христови“.
За наше съжаление светлите примери като да свършват бързо. На прекаралата половин век под наметалото на непроницаемата Желязна завеса наша родина сякаш е отсъдена завинаги ролята на “другия” – лошия, бедния, неморалния, онзи чиито език и привички са “твърде славянски” в пропитите с госпъл, уиски и крави отвъдатлантически сюжети. Отглас от времената на Студената война и намек за считаните за “лоши” и от настоящия американски президент Джо Байдън руснаци, които са белязали представите за нашата България на повечето живи хора в англо-американският културен континуум без съмнение има и до днес.
Ехото на Студената война кънти в комедийната драма на Стивън Спилбърг The Terminal в която Том Ханкс влиза в образът на очевидно дезориентиран и чудат с привичките си за гордите граждани на ‘Murrica говорещ чист български език източноевропеец, прекарал значима част от живота приклещен на нюйоркското летище, на който е отказано от властите както да влезе в САЩ, така и да се върне в родината си, в която междувременно се е случил военен преврат.
В шпионският екшън Blindspot пък един от основните антагонисти е български хакер – хомосексуалист, забавляващ публиката с екстравагантното си и провокативно поведение по начин, стряскащо аналогичен на това, което представя днес Мария Бакалова пред погледите на смаяните и далеч по-резервирани в социалното си поведение в сравнение с нашенците американци, макар и в различен мащаб.
Трябва да споменем и епизода The Gang Hits the Slopes на провокативният сериал It’s Always Sunny in Philadelphia с участието на „човекът-пингвин“ Дани ДеВито, в който отново срещаме гореща българка без никакви норми и задръжки, само че този път на име Татяна, която влиза в ролята на проститутка със специална задача да разкрепости и забавлява единият от главните персонажи на поредицата.
Не можем да пропуснем и станалият популярен с финалната си сцена, при която вече силно разстроена красива американка започва неудържимо да плаче след като разбира, че се намира в България филм на ужасите I Spit on Your Grave 2, чийто сюжет се върти около група изнасилвачи-българи, които по особено брутален начин садистично отвличат, преследват и тормозят невинната женица. За да е образът на родината и сънародниците ни напълно достоверен, филмът не само че е заснет в столицата ни София, но и в него вземат участие няколко тъмни балкански субекти на чиито фон бледнеят неубедителните опити на още толкова англо-саксонски актьори с отредено по-значимо екранно време да се представят също за българи и по този начин образът на българският мъж все пак да придобие човешки черти пред известната със синята си кръв и благородство западна аудитория.
Неусетно отиваме и до същинската класика – златната лента Casablanca, чието време на заснемане и действие са ситуирани през Втората Световна война по време на която САЩ и България са в двата враждуващи лагера. В романтичната драма с участието на легендите Хъмфри Богарт и Ингрид Бергман се появяват и българинът- емигрант (отново с „типично“ за нашият етнос име) Жан Брандел който е представен като запален комарджия. Неговата дъщеря Анина е принудена да предлага сексуалната си компания в замяна на американска виза и мечта за по-добър живот в Обетованата земя отвъд океана.
По този начин българското лице се отразява в очите на американските ни (без съмнение) цивилизационни братя и геополитически партньори твърде едноизмерно и не до там правдиво. Индикации за обръщането на тренда към момента няма. Но пък в крайна сметка и каква е цената на правдата, особено ако е в името на entertainment-a?
