fbpx

Бюджет 2019 – все по-наляво

Време за четене: 4 мин.

Министерство на финансите публикува[1] Бюджет 2019 в началото на седмицата. Анализът на числата показва, че през следващата година ще имаме най-големия бюджет досега, все по-голям процент от БВП, който държавата ще преразпределя, повишена данъчно-осигурителна тежест, значително увеличаващи се държавни разходи, повишаване на социалните плащания и на заплатите в администрацията. Действия, по дефиниция смятани за леви.

38.2% – това е частта от БВП на България, което правителството ще преразпредели догодина. Този процент отговаря на 5.8 милиарда лева повече разходи спрямо 2018г. – 15 процентно увеличение при 3 процентен ръст на икономиката. Тези разходи включват 10% повишение на заплатите на всички, почти половин милион, държавни чиновници както и повече средства за редица държавни сектори – образование, здравеопазване, отбрана, социални помощи. Само че сериозна структурна реформа в тези сфери отново не се предвижда. Наливането на средства без опит за подобряването на ефикасността, се е доказало като неработещо. През последните години имаме непрестанно увеличение на средствата в държавните сектори, но международните изследвания не отчитат подобряване на качеството на предлаганите услуги в нито един от тях. Растат и средствата за редица малки общини – нещо лесно обяснимо предвид предстоящите догодина местни избори.

Tенденцията от последните 10 години да се вдига данъчната и осигурителната тежест продължава – този път чрез увеличаване на максималния осигурителен доход и данък върху автомобилите. Вдигането на осигурителния таван до 3000лв е директен удър върху заформящата се средна класа и върху цели сектори от икономиката – най-продуктивните такива. Отново, както за цялото последно десетилетие, няма нито един намален данък. Въпреки, че предложения за такива бяха публикувани през последните месеци (например за премахване на корпоративния данък[2]).

Сериозен проблем с Бюджет 2019 е залагането на дефицит, при положение че фискалната програма реализира рекордни излишъци. Това вече се превърна в порочна практика на правителството. През последните три години беше залаган недостиг, който не само не се оправда, но бюджетът излизаше на сериозни плюсове. Тези излишъци бяха изразходвани в края на годината изключително бързо и без сериозно предварително обсъждане. Което ни навежда на мисълта, че това погрешно прогнозиране се прави нарочно. В края на следващата фискална година отново ще има „неочакван“ излишък и ще може да се похарчи, както управляващите намерят за добре. Това и наблюдаваме в момента – до края на годината трябва да се оползотворят над 2 милиарда лева без парламентарно одобрение. Освен това, заложеният дефицит е удобен повод за правителството да предлага увеличение на приходите в бюджета – уж за справяне с недостига на средства. Предпоставка за продължаващо увеличение на данъци.

Изхарчването на излишъка е проблем не само заради липсата на контрол. Дясната финансова програма (а и здравата логика) изисква при наличието на свободни средства, още повече когато са непредвидени, те да се спестяват. За поредна година правителството няма да задели пари за спестявания, които да подпомогнат бюджета на държавата при настъпването на неблагоприятни икономически условия. Заделянето на такъв резерв в годините на икономически ръст в началото на века помогна значително на България да понесе сравнително леко финансовата криза от 2008г. Сега, при рекордни ежегодни излишъци, държавата ни пропуска рядък шанс да се застрахова за момента на влошаване на макроикономическите условия.

Говорейки за макроикономически условия, да обърнем внимание на тези, които Министерството на финансите е заложило като предпоставка за бюджета за следващата година. Очакваният ръст на БВП е увеличаващ се – 3.7%. Това е твърде оптимистична прогноза, данните за последното тримесечие показват забавяне на растежа на българската икономика, а МВФ прогнозира ръст от 3.1%[3]. Очакването на МФ не е нереалистично, но планирането на държавния бюджет изисква повече консервативност.

Останалите прогнози включват продължаващо намаление на безработицата до 4.8%, както и ръст на преките чуждестранни инвестиции с темпа на ръста на БВП. За да се случи това, обаче, са нужни мерки, насочени към развитие на бизнеса. Такива, за съжаление, няма предвидени в проектобюджета. Десни финансови политики липсват. Напротив – заложено е поредно повишение на минималната работна заплата и вдигане на минималния и максималния осигурителен доход. Това е допълнителна тежест за бизнеса, в период в който чуждестранните инвестиции в България са на много ниско ниво. Още повече, тези промени се правят без предварително обсъждане и без ясен критерий за новите нива, което влошава средата за бизнеса – губи се възможността за планиране на разходи, увеличава се непредвидимостта. Самият факт, че решението за вдигане на максималния осигурителен доход, беше обявено първо от синдикатите, говори ясно, че това е ход, направен с цел тяхното удовлетворяване, без да е помислено за бизнеса.

Именно положителната реакция на синдикатите говори, колко вляво е ориентиран бюджета за догодина. КНСБ го обяви за най-добрия в управлението на ГЕРБ.

В обобщение, Бюджет 2019 е планиран с краткосрочен хоризонт. Не се взима предвид, че икономиката е в края на един възходящ бизнес цикъл, който се очаква скоро да приключи. Увеличените разходи за заплати и незаделянето на средства от излишъка ще допринесат за по-трудно адаптиране, когато това се случи. Бюджетът включва спорни прогнози – очаква се дефицит, при тенденция на рекордни излишъци, както и висок икономически ръст. И най-вече – стремежът към повече пари, разпределяни от държавата, значително увеличаващите се държавни разходи и повишаващата се данъчно осигурителна тежест, дава повод да асоциираме фискалната програма с видно лява политика.


[1] http://www.minfin.bg/bg/legislation1/197

[2] https://ekipbg.com/wp-content/uploads/2018/10/Predlozhenie_Za_Reforma_Stefan_Stoyanov-3.pdf

[3] https://www.imf.org/external/datamapper/NGDP_RPCH@WEO/OEMDC/ADVEC/WEOWORLD/BGR

Споделете чрез

Предишен

Следващ