НОВО

„Да здравствует революция!“

Каква беше точната цена на болшевишкия преврат в Русия? Между 7 и 12 милиона души загиват в Русия от 1917 г. до 1923 г, за да наложат болшевиките властта си в гражданската война и върху обществото. Около 500 000 войници загиват в битките, като сред цивилното население...

Идеализмът убива

Посещаването на опасни места по света следва да е продукт на подготовка, осъзнат риск, богата информираност и способност за критично мислене. Санитарният минимум от познания за това как работи светът диктува да може да различиш сравнително сигурните от несигурните...

Орбан и ЕНП или пушката като патерица

От решението на Европейската народна партия (ЕНП) да "замрази" участието на Фидес, ръководена от Виктор Орбан, няма спечелили. И ЕНП, и унгарският министър-председател само губят от така развилите се събития. ЕНП губи, тъй като тя трябва да кооптира, да си сътрудничи...

Ще сложи ли мюфтийството тире?

През последните дни съдбата на дълговете на мюфтийството (или както шеговито е известно „Българска Мюсюлманска Църква“) беше широко дискутирана, главно в аспекти, които бяха на нивото на гореспоменатите шеги или на дребно политиканстване. По същество дискусия много...

Трябват ни бащи и предци, които да ни покажат какво сме

Петър Николов-Зиков е възпитаник на Класическата гимназия, доктор по история на Нов български университет, отскоро и доцент по политически науки. Автор е на задълбочени изследвания върху развитието на дясната политическа мисъл, поместени в книгата му ,,Раждането на...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и...

Макроновия ренесанс

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската...

(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени...

Време разделно в Европейската народна партия

Миналата седмица беше задействана процедура за изключването на партията на Виктор Орбан (Фидес) от семейството на Европейската народна партия. Формалният повод е билборд кампанията на унгарското правителство, която показва Жан-Клод Юнкер и Джордж Сорос един...

Роджър Скрутън за „Фигаро“: Във Франция, левият интелектуалец е свещеник без Господ

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Какво е дясното? Защо повечето интелектуалци са левичари? Разделението по оста „дясно-ляво“ актуално ли е все още във времето на популизма?...

Картаген вечно ще го има и винаги ще се борим за победата (интервю)

Време за четене: 12 мин.

Иван Стамболов – Сула е един от най-известните публицисти в България и автор на редица книги.

До 1994 г. е сценарист и продуцент в Националната телевизия, Националното радио и Дарик Радио. През 1994 г. основава собствена компания, която успешно управлява и до днес. През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на няколко книги и на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEBасоциация и Фондация „БГ Сайт”. Част от Обществения съвет към Българска Национална телевизия.
Поводът за това интервю е излизането на новата му книга “Картаген трябва да бъде разрушен”, която е сборник от публикациите му през последните пет години.

 


 

– Книгата ви съдържа избрани публикации за последните пет години. Разкажете ни малко повече за съдържанието?

– Статии, които съм писал за периодични издания в качеството си на необвързан коментатор. Различното от другите коментарни материали е, че тук водещата е личната оценка, често не толкова политическа или журналистическа, колкото хуманитарна, философска и даже естетическа. Волно или неволно стилът е на границата между публицистиката и белетристиката, затова често читателите ги посрещат с озадачено повдигнати вежди.

 

– Нарочна ли е размяната на годините – от 2018 до 2013?

– Разбира се. Ако някой ви каже, че в книгите има случайни неща, да не му вярвате. Годините са споменати така, защото и статиите са подредени по начина, по който aадминистрацията подрежда бумагите си: най-новите най-отгоре. Така пътуването в близкото минало, което предлагам, прилича на любителски филм пуснат наобратно и на бързи обороти.

 

– Имате ли фаворит измежду всичките си публикации в днешната книга и за какво обичате да пишете най-много?

– Какво говорите! Че аз повечето не ги помня. Обичам да пиша за това, за което има смисъл или както е казал св. Иоан Златоуст: „Ако имаш да кажеш нещо полезно, отвори уста; ако няма необходимост, мълчи; това е по-добро“. Следователно обичам да пиша за доброто и злото, тоест, за морала, сиреч за ценностите, иначе казано, за тяхната загуба и опорочаването на говоренето за тях. За мен здравото общество е общество с върховенство на закона, а ние разпознаваме три вида закон: природен (естествен, даден от Твореца заедно с творението, понятието за който е вродено и се разпознава от съвестта), богооткровен (Писанието, Преданието, наследството на Светите отци и постановленията на Вселенските събори) и човешки (конституция, наказателни, граждански и процесуални кодекси и пр.). Справедливост имаме тогава, когато човешкият закон е в съгласие с другите два. Ето за такива неща обичам да пиша най-много и дори да не са те конкретната тема на писанието, написаното се ръководи от тях и е в техния дух; всичко което напиша, е от тази гледна точка, в съответствие с този мироглед. Иначе не намирам смисъл.

 

– Защо избрахте „Картаген трябва да бъде разрушен“ за финални думи на всяка ваша статия, както и за заглавие на новата ви книга?

– Маниерно е, признайте. Хваща окото. Пък и е натоварено с доста символи. Не на последно място, човекът, разрушил в крайна сметка Картаген, дълго след като Катон Цензор вече не е бил жив – Сципион Африкански, – е някакъв прачичо на Сула. Всичко е обяснено в началото на книгата, даже е подкрепено с дълъг и трогателен цитат от Честъртън.

 

– Има ли днес Картаген, който трябва да бъде разрушен?

– Картаген е като Армагедон: него вечно ще го има и винаги ще се борим за победата на здравите сили над идолопоклонниците на Ваал. Знаете, че има два вида време – хронос и кайрос. Хронос е обикновеното време, в което сме прокълнати да живеем след грехопадението, но и с което сме и милостиво надарени, за да имаме възможност да се изкупим чрез покаяние, вместо да бъдем унищожени в мига, в който сме изяли ябълката. Важните неща стават в кайрос, с което много приличат на случващото се във вечността. Картаген, символът Картаген, който присъства едва ли не като главно действащо лице в книгата, пребивава в кайрос. Битката с него е вечна. Вечна е и победата. Затова Катон казва Carthago delenda est (Каргаген трябва да бъде разрушен), а Честъртън сменя граматичното време: Deleta est Carthago (Картаген е разрушен). Картаген е всичко по-малко от нашето благородство, от нашата честност и от нашата чест. От нашето смирение, от нашето търпение и от презрението към суетата под слънцето.

 

– Какво ви е мнението за качеството на българската журналистика в момента?

– Добро. Учудва ли ви? Ако има немарливи и некомпетентни представители на професията, т.нар. „журналя“, то е първо поради недостиг на кадри за неизброимите медии и, второ, поради слободията всеки да говори и пише каквото му хрумне, каквото му поръчат или за каквото му платят. Пищят, че нямало свобода на словото. В страни, където наистина няма свобода на словото, никой не пищи. Има и друг момент. Нашият медиен пазар е малък. Рекламният пазар – също. Медиите не печелят достатъчно и не могат справедливо да заплащат на добрите журналисти, за да посветят те достатъчно от своето време на задачите си. Едно е да правиш разследваща журналистика за 100 лв., друго е да я правиш за 10-20 хил. хонорар, без бюджета, обезпечаващ разследването. Нали така? Трети момент. Медиите не се нуждаят от сериозна журналистика, защото публиката не се интересува, а медиите гледат да удовлетворяват публиката по принципа на търсенето и предлагането. Взискателен вкус се формира с известно насилие и тук е ролята на обществените медии.

 

– Смятате ли, че публицистиката е нещо, което може да се научи или е талант?

– Да научиш нещо също е талант. Оставете настрана Ленин, който е казал, че изкуството е 1% талант и 99% труд – той отдавна е заклеймен от историята като не особено нормален. Църквата учи, че всичко, което имаме и с което всуе се гордеем, не е наше, а ни е дадено. Тъй че и добрата публицистика е дар на Светия Дух. Позволявам си да го кажа, защото вашите читатели са по-особени и ще го разберат.

 

– Вие сте в обществения съвет на Българска национална телевизия – смятате ли, че тя изпълнява по-различна роля от частните телевизии и успява ли в задачата си?

– Коренно различна. Понятийно по-различна. За жалост реформите в телевизията са трудни, защото и социалният залог е голям. Държавата е длъжник на БНТ. Нейното финансиране трябва да се формира като процент от БВП. Не бива да се допуска БНТ да е принудена да слугува, да изпълнява поръчки и да продава ефирното си време. Поради такива съображения и рекламата в БНТ е силно орязана, което прави отговорността на държавата още по-голяма. Нека БНТ е наистина обществена, а не бюджетна, за да не се изкушава никой да я използва като политически инструмент. Мога да говоря много по този въпрос. Искате ли?… Не бойте се, само ви плаша.

 

– Какво бихте променили в БНТ, ако зависи само от Вас?

– Първо, финансирането. Ще я оставя съвсем без реклами, без платени формати, без тотализатори и други комерсиални предавания. Но ще я направя богата поне на половината на ВВС. Няма да кажа какъв е в момента бюджетът на едната и на другата, за да не се разбягат читателите ви с люти попръжни. После ще дам повече власт на ръководството, за да може да провежда реформи, без да е заложник на уличен натиск, синдикални претенции и политически игри. Понеже в поставеното от вас условие нещата зависят само от мен, ще поставя генерален директор според собствената си съвест и разбирания и ще му дам пълната свобода да назначава всичко под себе си. Но това май мирише вече на абсолютизъм, а?

 

– Имате ли текстове, които съжалявате, че сте написали?

– О, да. Може би повечето, ако погледнем през годините. Сула стана популярен като арогантно копеле, много хора не правят разлика между аватара, повествователя, автора и обикновения човек, който стои зад тях. С много текстове съм провокирал, предизвиквал съм вражда и омраза, често дори и против себе си; извиквал съм лошото у хората, вършил съм делата на лукавия. Дано да е имало и малко истина, малко честност и малко доброта; дано да съм провокирал хората да не слагат нищо по-високо от съвестта си. Иначе се ужасявам от мисълта какво съм сторил. Последното прозвуча много тщеславно, сякаш моето мнение има значение за някого.

 

– Какво е общото между публицистиката и политиката?

– Публицистиката е словесен жанр (можете да го наречете и „джендър“, но ще предизвикате други асоциации). Политиката е форма на обществена битност, регламентиране на властта и общата воля. Публицистиката не винаги говори за политиката, но когато го прави, то е за да предизвика общ дебат и да стигне до общи решения. Това е общото: публицистиката е говорене за нещо, което другите вече вършат.

 

– Тъй като основните ви коментари са политически – като какъв се определяте в политически план?

– Те са такива, защото поради определени стечения на обстоятелствата и повечето ми приятели са политически животни. Какъв се определям ли? Кой съм аз, че да се определям като някакъв, за какво са политолозите! Те ще кажат какви сме и какви не сме. За мен са важни любовта, добротата, честността, истината. Членувал съм в малко неща – клубове, партии, задруги – но истински член съм се чувствал само на Църквата. Имам определено мнение кое е за добро и кое не е. Според него подкрепям едно или друго обществено мнение. Дали съм консерватор? Ако кажа, че съм, ще изгубя правото да се наричам такъв. Виждате ли колко е болнаво!

 

Има ли ляво и дясно или те са отживелица?

– Когато спре да има мъжко и женско, ден и нощ, горе и долу, минало и бъдеще – тогава ще спре да има ляво и дясно. Светът е двоичен и това се вижда даже и на атомно ниво. Материята съществува благодарение на „плюс“ и „минус“ – те я държат стабилна, те осигуряват енергията, която я движи. Тъй че който ви каже че няма ляво и дясно, е или политически мошеник, или обикновен глупак.

 

– Има ли консерватизъм и либерализъм в България?

– Да, разбира се. Само че има и достатъчно много мераклии да ги дефинират. Жалкото е, че в момента дискурсът е елементаризиран дотам, че под либерализъм да се разбира еврофедерализъм, а под консерватизъм – евроскептицизъм. Което е много, ама много, ама обидно елементарно. Понеже след краха на илюзията за социална държава, за космополитизъм и политкоректност, консервативните настроения събраха голяма електорална подкрепа, сега всеки политически играч търси начин да се пише някакъв консерватор. Консерватори се пишат Бареков и Сидеров, консерватори се пишат всякакви активисти-протестъри, които вместо да треперят над статуквото, искат да го разрушат, дори и без да са наясно с какво ще го заместят; по свой наивен начин консерватори се пишат даже социалистите с носиите на Нинова и пр. Всичко е игра на думи, но отвъд нея все пак има и обективни неща. Просто публиката трябва да чете малко повече сериозни текстове, за да си изработи критерии.

 

– Какво съдържат тези понятия, според вас?

– Намерихте кого да питате. Има си политолози и те са го казали вече и то по твърде удовлетворителен начин. С оглед на текущите спорове, нека кажем, че либералите са обсебени от убежденията, че щастието е право, а не привилегия, и че груповите права са по-важни от индивидуалните, дори когато облагодетелстват лабораторно създадени малцинства; консерваторите пък са хора, които вярват, че добрите нрави изискват уважение към установени принципи и които са скептични по отношение на надеждата, че светът е обречен да се движи към непрекъснато усъвършенстване, обогатяване и подобряване. И още нещо много важно: като цяло либералите са атеисти и рационалисти, а консерваторите не вярват, че точно те са венецът на творението, което либералите наричат еволюция.

 

– Какво ви е мнението за сегашната политическа обстановка?

– Обстановка като обстановка. Този който е на власт, е виновен за това че не сме милиардери и не живеем по 200 години, а онзи, който е в опозиция, знае как да изправи несправедливостта, да вкара лошите в затвора и да ни направи милиардери. Както о средата на всеки мандат, спасителят се превръща в обикновен управляващ (мафиот, Господ да го убие!) и започва протестиране, предвкусване на властта, трепетно очакване на новото раздаване на картите, народът бива убеждаван, че е цяло чудо как досега не е умрял от глад и т.н. – позната картинка. Специфичното е, че показателите на държавата са относително добри и от новите спасители се очаква да покажат повече фантазия и изобретателност.

 

– Смятате ли, че ще има сериозно разместване на политическите пластове?

– Не.

 

– На какво се делят българите?

– Ама вие сериозно ли? На мъже и жени. На граждани и селяни. На младежи и възрастни. На високи и ниски. На умни и тъпи. На руси и черни. На дебели и слаби. На пичове и на гадняри. На болни и на здрави. На богати и бедни. На кадърни и некадърни. На скромни и арогантни. На такива, които са се родили на изток от ятовата изоглоса и на такива, които са се родили на запад от нея…

 

– Освен политическото, друга основна нишка, която е видима във всичките ви текстове е темата за църквата и християнството. Смятате ли, че църквата и религията имат място в днешния ден, когато голяма част, предимно от младото поколение ги смята за отживелица?

 

– Църквата е начин на живот. Не, Църквата е начинЪТ на живот. В свят, в който всичко е относително, Църквата е може би единственото абсолютно нещо. Въпросът не е дали Църквата има място в днешния ден, а дали днешният ден има място в Църквата. Ние живеем във времето (говорихме за това). Когато излезем от него и се върнем във вечността, ще видим колко грешно са били подредени приоритетите ни. Един от съвременните светци беше казал и няма да се уморя да го цитирам: „Човек не може да е вечно атеист, а само до смъртта. След това всички са вярващи“.

 

– Мислите ли, че Българската Православна църква прави достатъчно, за да привлича хората в лоното си?

– Кой съм аз, че да критикувам хилядолетен организъм, който винаги се е оказвал прав, независимо от мимолетните мнения?

 

– Каква ще бъде следващата ви книга? Отново сборник, продължение на Янаки Богомил или нещо съвсем друго?

– Те са няколко. Тази, която е най-важна за мен, е „Златоустъ“, в която отново се появява Янаки Богомил, но главен герой е Христо Хаджирусинов, който е тайнственият отшелник в „7 смъртни гряха“. В това отношение „Златоустъ“ предхожда „7 смъртни гряха във времето“. По-важното е, че „Златоустъ“ всъщност са два романа – криминале, чието действие се развива на Атон, и исторически роман за Йоан Златоуст, който вече – смея да се лаская – добива формата на справочник по история и богословие на късната античност в 4 век. Заедно с него работя върху „Родолюбивият гинеколог“, който си е класическа кримка за Янаки Богомил, един сборник разкази от цикъла за баснословния клуб „Алкохол“, наречен „Пикаещият Бакхус“ по една картина на Гуидо Рени, както и на един сборник статии, наречен „За моите кръщелници“. На за него ще говорим, когато му дойде времето.

 

– Какво бихте си пожелали през следващата година?

– „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!“ (Лука 2:14)

 

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!