НОВО

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Нов президент от Демократическата партия може да нанесе непоправими щети на космонавтиката на САЩ

„Ние избираме да отидем на Луната! Ние избираме да отидем на Луната през това десетилетие и да направим други неща. Не защото са лесни, а защото са трудни“ - с тази вдъхновяваща реч, произнесена в Университета Райс в Хюстън през 1962 година, президентът на САЩ Джон...

“Частната корупция” е празен чек за политически натиск

Време за четене: 6 мин.

Теодор Димокенчев е юрист. Работи в сферата на предотвратяване изпирането на пари и финансиране на тероризма във водеща международна компания. Интервю на Михаил Кръстев

Михаил Кръстев: Г-н Димокенчев, през последните дни и седмици сериозни вълнения предизвиква идеята за криминализиране на т.нар. „частна корупция“. Как изглежда тя от юридическа гледна точка?

Теодор Димокенчев: Корупцията в цял свят винаги е разглеждана в рамките на поведението на длъжностните лица в публичния сектор – т.е. държавни служители. Основната характеристика на този сектор е, че средствата, с които се оперира в него се изземат принудително от държавата чрез данъци и тяхното разходване следва да е ориентирано за общественото благо, а не за частен интерес. Поради това и използването на публични средства за лични цели е криминализирано.

От теоретична гледна точка “частна корупция” е юридически нон-сенс, неетичното поведение в рамките на частния сектор е проблем изцяло на съответните организации. В последните години обаче все повече се говори за намеса на държавата в тези изцяло частни отношения, както на теоретично, така и на институционално ниво. Част от този разговор се води на ниво европейски институции. Аз го разглеждам като естествено развитие на антипазарните тенденции в Европейския съюз и постепенната мека съветизация на европейското стопанство.

В Българския наказателен кодекс дефиницията на “длъжностно лице”, освен държавни и обществени организации, включва и изпълняващите ръководни длъжности в юридически лица и еднолични търговци. Това води до привидна неяснота в тълкуването на конкретни разпоредби от Особената част на НК, където субект на престъплението е “длъжностно лице”. Конкретно по отношение на глава осма от Наказателния кодекс, е налице устойчива тенденция, с формирана постоянна съдебна практика, изрично посочваща че длъжностните лица от търговски дружества и други юридически лица, които не са обществени организации, не могат да бъдат субекти на престъпления по Глава осма от Особената част на НК. В решението си по Тълкувателно дело № 2/2011 г. ОСНК на ВКС категорично се произнася по този въпрос като посочва, че твърдението на Главния прокурор за наличие на “противоречива съдебна практика” е несъстоятелно и че такова противоречие не е налице. Поради това искането за тълкуване на този въпрос е оставено без разглеждане.

Отделен е въпросът защо в законопроекта се твърди, че е налице противоречива съдебна практика и че това изобщо е въпрос на дневен ред за прокуратурата и вносителите. В законопроекта се говори за „негативни тенденции“ без изобщо да се уточнява с конкретни примери и да се цитират конкретни научни изследвания и доклади. Вносителите се позовават на “Независим анализ на структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България” като единствено конкретно основание за внасянето на законопроекта. Обосновката е на практика несъществуваща, тъй като в гореспоменатия анализ във връзка с “частната корупция” се говори само в един абзац и отново става дума за необходимост за тази законова промяна без никакви аргументи. Всички тези факти ми говорят или за поръчков законопроект с цел да се даде конкретна неоправдана власт на заинтересовани лица, или за груба некомпетентност от страна както на вносителите, така и на изготвилите анализа лица. Във втория случай отговорните лица е редно да си подадат оставките. А това далеч не са единствените проблеми на въпросните документи.

 

Каква според Вас е причината за този опит за приравняване на длъжностни лица в държавния и частния сектор?

Т.Д: Нека си го кажем честно, това е просто трик държавата да симулира антикорупционна дейност. Така можем на хартия да се похвалим пред ЕС, че се борим с корупцията, на практика да имаме възможност да репресираме неудобни предприемачи. Антикорупционният орган ще може да отчита дейност, без реално да върши нещо полезно. По същия начин полицията отчита голям брой “разрешени” престъпления, които се състоят в залавяне на дребни продавачи на марихуана и после се самопоздравява за добрата статистика и добре свършената работа.

Както вече споменах, всички документи, на които се позовава фалшивата нужда от криминализиране на “частна корупция” ползват изпразнени от съдържание реторични похвати като “Ясно е, че член 282 от НК трябва да се преразгледа” или “Корупционните престъпления следва да се прилагат за длъжностните лица в частния сектор (например в банките) по същия начин, както за длъжностните лица в публичния сектор и държавните институции”. Истината е, че нищо не е “ясно” и няма никаква реална обосновка. Изготвилите тези документи желаят да им придадат привидна експертност, която по същество липсва.

При държавните органи често има тенденция да вършат възможно най-малко работа, тъй като са бюджетни организации. Ако е в техните правомощия да се борят не само със сериозната корупция, а и да се заяждат на дребно с частни лица, то второто е много вероятно да е основният им фокус. И след това ще четем в докладите колко много корупция е предотвратена и как добре са похарчени парите ни. Ние трябва да се стараем да даваме на органите много ограничен кръг конкретни задачи и ако не си вършат работата, да ги закриваме. В противен случай са налице такива изкривявания в дейността им.

 

Основната критика към предложението е прекаленото овластяване на прокуратурата и новата антикорупционна комисия, ако то мине. Основателни ли са тези притеснения?

Т.Д: Резултатът от криминализиране на „частната корупция“ може да е само един – да се даде празен чек за упражняване на политически натиск върху неудобни за властта предприемачи. На практика публичната корупция по високите етажи на властта ще продължава ефективно да не се преследва, но държавата ще може да се меси в изцяло пазарни отношения. Фактът, че единствения документ, на който се позовават вносителите на законопроекта е „Независимия анализ на структурния и функционалния модел на прокуратурата и анализа на нейната независимост“ подклажда точно тези опасения. Ние искаме държавата да преследва ефективно сериозната корупция, а не да репресира обикновените граждани, били те и неетични, докато политиците крадат на едро.

 

Освен разследване на частната корупция, председателят на новото антикорупционно звено Пламен Георгиев пожела и правомощия подчинените му да арестуват. Как ще коментирате това искане?

Т.Д: Според мен няма пречка да се учим от добрите практики по света в това отношение, стига да се ограничим до истинската корупция – политическата. Но помислете за злоупотребите възможни при комбинацията между “частна корупция” и правомощия за арести. Виждали сме подобни поръчкови удари например с тенденциозните данъчни ревизии, извършвани понякога от НАП, както и показни арести по телевизията. Такива законови промени само ще увеличат възможностите за злоупотреба. Ние и сега имаме сериозен проблем на ниво етика в политиката и държавните органи. Да се дават все повече възможности за злоупотреби може да носи само вреди.

 

Законопроектът има за цел да промени почти изцяло настоящите нормативни текстове, а мотивите за това са несправяне с корупцията. Законът ли е виновен или тези, които го изпълняват?

Т.Д: Корупцията преди всичко е проблем на прозрачност в държавната администрация и на народопсихология. Групата, която има интерес от намаляването на корупцията са данъкоплатците, а не служителите на безброй комисии и държавни агенции. Без увеличаване на прозрачността в работата на държавната администрация и съответен граждански контрол, корупцията е нерешим проблем, независимо колко звена за борба с нея се учредят. Агенциите по необходимост се борят с корупция, която вече се е случила или се случва в момента. Нашата цел е корупцията изобщо да не започва, да направим риска за участващите в нея твърде висок. Така една агенция за борба с корупцията може да се фокусира върху малкото свръхкомплексни случаи на корупция, вместо просто да отчита дейност като преследва дребни подкупи на селски кметове и магистрати второ качество. Необходимо е самите българи да станем по-нетърпими към корупцията и да търсим по-голяма отчетност от институциите, да поставяме под въпрос всяко тяхно действие. За съжаление народът е твърде възприемчив към този феномен и непривикнал да се отделя лично време за справяне с такива проблеми. Промяната трябва да дойде от нас самите.

Оригинална публикация 

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!