Железния префект“ разказва забележителната история на Чезаре Мори – една от най-колоритните и противоречиви фигури в италианската история, който през 1920-те години повежда една безмилостна битка срещу мафията в Сицилия. Мори, изпратен от фашисткото правителство с почти неограничени правомощия, получава възможността да проведе една от най-агресивните и целенасочени операции срещу организираната престъпност. Той не просто се сблъсква с традиционните мафиотски структури, но и разкрива дълбоката връзка между мафията и политическата власт в страната.
Няколко думи за автора
Ариго Петако (1928–2018) е италиански историк, журналист и писател, известен със своите произведения на историческа тематика и задълбочени изследвания върху ключови фигури и събития от световната история. Неговите трудове се отличават със стил, който съчетава точност и внимание към детайлите с увлекателен начин на разказване, което прави историческите му книги достъпни и за по-широка публика.
Петако е роден на 18 август 1928 г. в Кастелнуово-Магра, Лигурия. Той се занимава с журналистика от ранна възраст, като работи за водещи италиански вестници и списания. Впоследствие, неговият интерес към историята го води към кариера на писател, посветен на историческата проза и документирания разказ.
Едни от най-значимите му произведения са посветени на спорни и често клеветени исторически личности и събития, като пиратството в Средиземно море, Инквизицията, фашистките движения и Втората световна война. Петако също така разглежда ключови фигури като Джузепе Гарибалди, Мусолини и други, за които предлага нови и често провокативни интерпретации (като например известната му позиция, че Мусолини не е поръчал и изобщо не е подозирал за покушението над Матеоти). Известен със своите разследващи способности и смел подход, той често използва архивни документи и интервюта, за да изясни или предефинира исторически факти.
Проблемът с мафията в стара Италия
В началото на книгата Петако представя историческия и социален контекст на Сицилия в началото на ХХ век, където мафията е вплетена дълбоко в ежедневния живот и политическата сцена. Мафията е представена като не просто престъпна организация, а като част от традиционната социална структура, която често замества държавата. Петако пише, че „в Сицилия мафията е закон и традиция, а тези, които й се противопоставят, не са просто врагове, а предатели на една вековна култура.“
Интересният сюжетен обрат още във въведението на книгата е, че самият Чезаре Мори никога не е бил фашист, дори нещо повече – докато Мусолини опитва да вземе властта в Италия, Мори е неговият най-голям противник.
След въвеждането в сицилианската действителност, Петако насочва вниманието си към самия Чезаре Мори – описан като човек с безкомпромисен характер, силен в решенията и непоколебим пред опасностите. В началото на книгата се описват първите му действия в Палермо, където той бързо се доказва като нестандартен лидер. Един от най-запомнящите се моменти е обсадата на Ганджи – град, известен като убежище на повечето големи водачи на организираната престъпност. „Мори обяви война на мафията не със слова, а с действия – сега Сицилия виждаше един държавен служител, който бе готов на всичко.“
Неконвенционалните методи
Петако детайлно описва иновативните и често неортодоксални методи, които Мори прилага. С помощта на полицията, прокуратурата и малки военни формирования, той започва серия от акции, които изненадват местните мафиотски босове, а покрай тях и самото местно население.
„На разсъмване на 4 януари полицейските сили директно щурмуват града. За пръв път след десетдневната обсада и пълната изолация Ганджи е нападнат от стотици въоръжени мъже. Градът се претърсва къща по къща. Специален отряд, командван от бригаден генерал Себастиано Пистоне, бивш майстор строител, съставен от войници, експерти в зидарския занаят, има задачата да изследва стените, подовете и мазетата, за да открие всяко едно потенциално скривалище. Другите войници се грижат за залавянето на заложниците: членове на семействата или предполагаеми поддръжници, независимо от пол или възраст. Повече от 400 граждани биват арестувани.
Късно вечерта, когато обходът приключва, резултатът не е много задоволителен. Десетки бегълци са заловени, десетки скривалища са открити, но сред арестуваните няма нито една видна фигура: в по-голямата си част са дребни риби. Водачите са неоткриваеми.
Бригаден генерал Пистоне признава поражението си. „Ще отнеме месеци, за да стигнем до дъното на лабиринта, който се разклонява под града – заявява той. – Ще бъде необходимо да се изтърбушат или дори съборят десетки домове.“
Мори обаче не се отказва. Той има запас от психологически трикове, на които много разчита. Първата му идея е да разгласи, че заложниците от Ганджи са подложени на всевъзможно малтретиране в затворите и че, по-специално, „ченгетата чукат жените на бандитите“.
Номерът (който се разчува и струва на Мори множество обвинения) проработва само частично. За да спасят членовете на семействата си от насилие и малтретиране, много разбойници излизат от леговищата и се предават на полицията; но дори и в този случай по-голямата част са поддръжници. Водачите, а именно Ферарело, Андалоро, Албанезе, Скивуцо и други, изобщо не се появяват. Явно за тях са необходими по-радикални мерки.
На Мори не му липсва въображение: „Ако тези хора не се интересуват от добродетелта на жените си – коментира той иронично, – ще видим как ще реагират, когато атакуваме пряко техните интереси.“
С указ, прочетен на градския площад, той нарежда изземването на цялото имущество на разбойниците. Изземването се извършва посред бял ден пред много свидетели, така че никой да не остане неразбрал. След това, за да даде конкретно доказателство за намеренията си, Мори нарежда най-тлъстите телета от заловените стада да бъдат заклани на площада, а месото да бъде раздадено безплатно на обществеността. Хората, гладни поради дългата обсада, се втурват масово да приберат неочаквания дар. Раздаването на месото се превръща в градски празник. Полицаите касапи се възползват от общото настроение, за да осмеят максимално бандитите и да представят себе си в добра светлина.
– Тия пържоли са от Ферарело за ваше здраве! – провиква се един.
– Кучката пък ви предлага ето тези! – провиква се друг.
Докато хората пълнят торбите си, разбойниците губят заплашителната си репутация, след като нямат смелостта дори да защитят жените и собствеността си.
Чезаре Мори, който вижда постигането на целта си („Искам единствено да покажа на населението, че разбойниците са страхливци“), продължава психологическата си война.“
Възходът на Мори и ролята на Мусолини
С напредъка на операциите, успехите на Мори стават пропаганден инструмент за фашистката държава. Мусолини, който го е изпратил в Сицилия, започва да го представя като символ на силната държава и като доказателство за успеха на режима в налагането на ред и законност. Петако отбелязва как Мори постепенно става „не само префект, а лице на една държавна идеология, представена като власт над всякаква корупция.“
В последните глави Петако разкрива как Мори, движен от непреклонния си характер, преминава всички граници, поставени от правосъдието. Когато започва да разследва връзките между мафията и влиятелни политици, неговата популярност и сила започват да предизвикват тревога в самата система, която го е назначила. Една от най-силните сцени в книгата е сблъсъкът му с високопоставени служители, където той заявява: „Моята лоялност не е към хората във властта, а към закона.“
Заглушената истина
В последната глава Петако анализира съдбата на Мори и неговото наследство. Макар да постига големи успехи, той е отстранен в момента, когато действията му започват да разкриват мащабната корупция сред самия политически елит. Неговата история се заличава от архивите, а работата му бива приписана на държавната идеология, която вече няма нужда от него. „Истинската мафия – отбелязва Петако – не беше само в планините на Сицилия, а в самото сърце на властта.“
„Железния префект“ е дълбок и многопластов разказ, който не само представя една историческа битка, но и разкрива социално-политическите реалности на своето време.
Ариго Петако успява да изгради сложен и интригуващ портрет на Чезаре Мори, чийто кураж и лична мисия да наложи закона в една традиционно беззаконна област, го правят едновременно герой и трагична фигура. Това е история, която напомня, че борбата срещу корупцията и престъпността често е обречена на провал, когато самата власт е неспособна да поеме отговорност.
Тази книга е задължително четиво за всички, които се интересуват от историята на Италия, мафията и сложните въпроси на морала и закона в едно общество. Историята на Чезаре Мори ще остане в съзнанието на читателите не само като разказ за миналото, но и като актуално предупреждение за компромисите, които една власт е готова да направи, за да запази положението си.
