НОВО

Визията за Европа на Урсула фон дер Лайен

Редакторите в дясната платформа "Консерваторъ" Тончо Краевски и Кристиян Шкварек гостуваха в предаването "Реакция" с водещ Мартин Табаков. Гост също бе журналистът Евгени Кръстев. Тема на разговора бе новият председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен,...

Писъците на НАП огласят нощта

Днес НАП ще си получи заслуженото. Това съобщи вчера по телевизията Венцислав Караджов. Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) щяла да наложи глоба на Националната агенция за приходите (НАП) заради "брутална кражба" (БК) на информация и разпространяването ѝ в...

Имам човек в НАП

Скандалът с изтичането на данни от НАП е на път да отмине, предвид огромният бонус за управляващите, че се случи, когато повечето от населението на Републиката е на море (на едно от трите). Същевременно, той успя да породи освен дежурните коментари и доста...

Самоубийството на Франция

Джулио Меоти е италиански журналист, редактор на Il Foglio, с публикации за GateStone Institute, FoxNews, National Review, Arutz Sheva, The Wall Street Journal и други. Автор на множество книги на тема международна политика и Близък Изток Колкото повече френските...

Либералното статукво – несъстоятелно в морализаторската си поза

Изборът на Урсула фон дер Лайен е политически факт. Срещал съм дамата като немски военен министър. Слушал съм нейна лекция. Впечатлението, което остави е по-скоро добро. Убедена визия за интегрирана европейска отбрана. С ръка на сърце трябва да кажем, че Урсула...

Темите, които ни разделят

Главният редактор на "Консерваторъ" Николай Облаков и Тодор Джонев от Informo.bg по темите, които ни разделят през последната седмица - за кампанията "Направи го сега", субсидиите, машинното гласуване и още във видеото:...

Плачем, че VW не идва, но активно гоним тези, които вече са тук

Информацията, че VW най-вероятно няма да изгради новия си завод в България, се приема като малка национална катастрофа – медиите и социалните мрежи са залети от мрачни коментари за „провалената“ ни държава. Донякъде съм съгласен с подобна интерпретация – всеки неуспех...

Социализъм или аз!

В последните дни левицата /крайна или не/ в САЩ и ЕС, и нейните медии нападнаха за пореден път най-големия си враг. Президентът Тръмп.  Разбра се, че бившият посланик на Великобритания в САЩ преди две години, т.е. при най-яростната война против Тръмп, е изпратил...

Конспирации за умни и красиви

Едно от редовните обвинения, които градските прогресивни либерали отправят към останалите е, че се хващат на всякакви конспиративни теории и налудничави интерпретации на събития и явления. По-агресивните активисти от години се опитват да брандират почти всички...

Бебето като атентат срещу правата и свободите

Вече мина достатъчно време и всички познават кампанията „Направи го сега“, известна повече като кампанията на Иван и Андрей. Тя сама по себе си е достатъчно забавна, дотам, че човек се пита дали е правена ОТ идиоти или е правена ЗА идиоти. Според мен е...

Консерватизъм и националсоциализъм

Време за четене: 7 мин.

В съвременния глобален политически и публичен дискурс съществува една не толкова приятна, но исторически логична тенденция в опит за маргинализиране и дехуманизиране на десните и консервативните идеи от страна на представители на левия спектър да бъде поставен знак за равенство между националсоциализма и консерватизма, обобщавайки и двете идейни течения като противоречащи на прогреса и носители на патриархални, назадничави и антимодерни ценности.

В действително обаче нацистката идея е, разгледана обективно и по същество, пълно противоречие на консервативната.

Консерватизмът може да бъде синтезиран до три основни идеи, около които гравитира – това са прословутите “три кита” на консерватизма: Бог, цар и отечество.

При нацистите наопаки – няма нито Бог, нито цар, а още по-малко пък отечество. Националсоциализмът е подчертано просвещенска идеология (а не просто широко идейно течение, каквото е консерватизма) и ако има свои три основни опори, то това по-скоро ще са технокрацията, демократизмът и евгениката.

Технокрация, защото неразделен фрагмент от националсоциализма е просвещенската идея обществото да бъде подредено по инженерен път, използвайки постиженията на техниката и прилагайки техническите закономерности в обществения живот. Тази си характеристика нацистите споделят с болшевиките, като разликата е че мечтаният обществен модел при първите е изкривена и ожесточена представа за старогерманският феодален и дори античен бит, а при вторите – либералната модерност, кулминираща в подобие на освободен от материалната детерминираност първобитен строй, но за разлика от нацистката визия – общочовешки.

Демократизмът е неразделна съставна част на всеки тоталитаризъм бил той СССР или нацистка Германия и изследвайки действията, мирогледа и реториката на Адолф Хитлер и съпартийците му няма как да не забележим лайтмотива за прилагане на волята на абстракцията “народ” върху индивидите и малцинствените групи, които се възприемат като противоречащи на народната монолитност и разбиващи я. Демократизмът се изявява като една сатанинска “антисъборност” в сравнение с християнската съборност, опит на секуларността, на света да претопи безценната личност в собствените си рамки и форми. В нацистката доктрина човек не се стреми да осъществи своята Богоподобна личност в Христа, а просто да бъде “добър германец” или в по-модерни трактовки “добър бял човек”. Така онези, които не носят националния белег биват дехуманизирани и им се отрича правото на съществуване.

Евгениката като трети “кит” на нацистката идеология също противостои на консервативната ценност, каквато е любовта към отечеството и отново представлява антихристиянска и същевременно модернистична перверзия на естествено за човека състояние, каквото е привързаността към семейството и родния край. Пословичен е случаят с високопоставеният нацистки офицер от СС и заместник на Хайнрих Химлер – Райнхард Хайдрих, заличил името от надгробната плоча на собствената си майка поради подозрения в еврейски произход.

Йеромонах Серафим Роуз – изключителен ерудит, философ и православен монах, основател на православен манастир в Платина, Калифорния (САЩ), в книгата си “Nihilism: The Root of the Revolution of the Modern Age” (излязла на български език под заглавието “Човекът против Бога”) определя националсоциалистическата идеология като “последното, най-ярко нихилистично явление”, завършек на развитието на нихилистичната менталност, развиваща се активно в последните няколко века “започвайки с провала на нихилистическия експеримент на Френската революция”.

Като всяка окултна концепция и националсоциалистическата е дуалистична и създава изкуствен антагонизъм, който в случая е по оста локално – глобално. Това е в противоречие както на християнската съборност, така и на и на консервативната политическа идея за международни отношения, при която доминира практическата страна пред тоталния конфликт.

Липсата на отечеството при националсоциалситите е особено забележима когато разглеждаме идеята им за lebensraum – необходимо според идеологията им “жизнено пространство” за развитие на (подчертано) немския (а не някой друг, например българския) народ. В техния мироглед земята принадлежи не на онзи, който е роден и се труди на нея, а на онзи, който успее да я завладее чрез насилие. Тази перспекитва е в абсолютен контраст на предмодерния мироглед, при който отечеството там, където си роден, трудиш се и живееш със своите роднини и съседи.

Отечеството е нещо, което е благословено от християнската религия и си струва да бъде защитавано със защитна война, но и което нямаш право да отнемеш от другите, на които е разпределено, както са разделени и “езиците’ (народите) според Божията воля след събитията, отнасящи се до строежа на Вавилонската кула, описани в Библията.

Липсата на отечество в смисъла на конкретна земя води до утвърждаване на друга съставна част от идеологията на националсоциалистите, а именно антимонархизма. Монархът, черпещ своето свещено право от Бог и установената от Него йерархия – сиреч свещен ред, се превръща в самозван натрапник, спиращ прогреса и развитието на народа, стоящ нерядко срещу изявата на народната воля. Монархът в стария класически вид е антинароден по своя характер и защото в стремежа си да увеличи земите си той се превръща в Император, а империите по правило са мултиетнически и населени със съжителстващи си в механичен ритъм и живеещи по един основен закон народности, като именно думата на монарха стои срещу народните обичаи. Неслучайна е и пословичната омраза на Хитлер към “немощния кайзер”, както и отказът на нацисткият лидер да възприеме монархически титул за сметка на употребата на първичната и напомняща по своя смисъл за вождовете в предхристиянските племена титла Fuhrer – водач.

Ето какво пише Олдъс Хъксли в предговора на антиутопичния си роман “Прекрасен нов свят”:

“Възможно е обаче да проявим достатъчно здравомислие и ако не спрем изобщо да воюваме, то поне да се държим разумно като нашите предци от осемнадесетия век, невъобразимите ужаси на Тридесетгодишната война са дали всъщност урок на човечеството и в продължение на повече от сто години политиците и генералите на Европа съзнателно са се съпротивлявали срещу изкушението да използуват военния си потенциал до границите на разрушението или (поне в преобладаващата част от конфликтите) да продължават да се бият до пълното унищожение на противника. Били са безспорно агресори, жадни за печалби и слава, но са били и консерватори, решени на всяка цена да запазят цял своя свят, и са имали това за постоянна грижа. През последните тридесет години изобщо нямаше консерватори — имаше само леви националрадикали и десни националрадикали. Последният държавник консерватор беше петият Лансдаунски маркиз и когато той написа писмо до „Таймс“ с предложение Първата световна война да бъде приключена с компромис, така както са завършвали повечето от войните през осемнадесети век, редакторът на този консервативен навремето вестник отказа да го публикува. Националрадикалите си правеха каквото си поискат и последствията са известни на всички ни — болшевизъм, фашизъм, инфлация, депресия, Хитлер, Втората световна война, разрухата в Европа и почти всемирен глад.”

В логиката на гореописаното връзките на нацистките ръководители с недвусмислено окултистки организации като Thule-Gesellschaft и съответно влиянието на окултната теософия на Елена Блаватска в нацистката идеология, символика и дори архитектура – какъвто е случаят с необичайната декорация на замъка Wewelsburg, експедициите на Ahnenerbe, издигането в пропаганден култ на старогреманската предхристиянска стилистика и множество други примери, недвусмислено манифестиращи антихристиянският елемент в националсоциалистическата доктрина изглеждат повече от логично; антихристиянски елемент, който води до естествено отхвърляне на Бог в целия спектър на националсоциалистическия обществен живот – от ужасяващите лагери на смъртта, през желанието да се модифицира изкуствено човешкото същесво и до предизвикващите иронична усмивка опити на нацистката партия да изкара Иисус Христос ариец и борец срещу “международното иудейство”.

Различията между консервативният мироглед и националсоциалистиче­­ската идеология твърде ясно проличават в различното им отношение към семейството например – докато за консервативните хора семейството е основополагаща ценност и основна градивна единица на свободното общество, а интимните отношения и верността на партньорите са неприкосновени, то за националсоциалистите­­ семейството е нищо повече от функция на нацията, която няма абсолютно никакво друго предназначение, освен да изпълнява ролята по създаване и отглеждане на деца.

Които деца обаче недвусмислено следва да бъдат възпитавани преди всичко във вярност и любов не към своите родители, а към народът, държавата и нейният ръководител. Нещо повече – при сблъсък, макар и латентен, между семейството и нацията, то според националсоциалистиче­ската идеология семейството следва да отстъпи.

Примери за насилието, извършвано над традиционното семейство в нацистка Германия се простират от казионните организации като Hitlerjugend и стигат до пропагандните кампании, насърчаващи жените в детеродна възраст да търсят подходящи и сертифицирани по държавните стандартни партньори.

Националсоциализмът не просто не е, но и няма как да бъде причислен към консервативните идеи и движения. Напротив – градящ идеологията си върху модернистични и нихилистични концепции, той е тяхно откровено отрицание.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!