НОВО

Нотр Дам, но не онази, която изгоря в понеделник

Когато френският поет Пол Клодел бил на осемнадесет години през 1886, той още смятал себе си за атеист, ала при все това посетил неохотно вечернята на Рождество в катедралата Нотр Дам. Тогава под купола на храма и пред Божия кръст, Клодел се заслушал в пеенето на...

Кен Фолет: Катедралите са сърцето на нашето европейско наследство

Уелският писател Кен Фолет, автор на бестселъра ,,Устоите на Земята" (разказ за строител на катедрали) споделя чувствата си след драмата в Париж пред френския всекидневник „Фигаро́“.ФИГАРО: Като писател, каква беше реакцията ви, когато разбрахте за инцидента в...

Новата партия на Фараж или посмъртно за партията на Камерън

Много вода изтече през последните пет години и вероятно мнозина вече са забравили кой спечели последните европейски избори във Великобритания. Тогава управляващата консервативна партия водена от Дейвид Камерън изгуби, оставайки на трето място след лейбъристите и… UKIP...

Когато лумнат катедралите

„Нотр Дам“ изгоря, между другото не за първи път. Изгоря донякъде. Спасиха едно-друго, друго-трето не успяха. Как стана тоя сакатлък? Рано е да се каже. Но макар че още докато пожарната не беше отишла на място, вече се застраховаха, че „няма човешки фактор“,...

Изобличител на истината или престъпник е Джулиан Асандж

Герой или злодей е основателят на "Уикилийкс" Джулиан Асандж? Тази тема коментираха в предаването „Плюс-Минус. Коментарът след новините” журналистът Петър Волгин и международният анализатор и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Кристиян Шкварек. Вижте целия...

Дупка зее в сърцето на Европа

Дано в тази трагична нощ повече хора са си дали сметка колко пуста и празна е европейската цивилизация без християнското си наследство. Каква дупка зее в сърцето на Европа без благодатния покров на Божията Майка. Храмът е много повече от "архитектурен шедьовър",...

Няма хора, разбери

В продължение на предишния материал за листите и още по-предишния за АпартаментГейт, може да направим един извод (този от заглавието) От миналите статии изтекоха още няколко имотни сделки и цялата ситуация вече напомня на епизод от  „документалната“ поредица „Yes,...

Три от най-абсурдните предложения на европейски политици

Изборите са моментът, в който гласоподавателите получават възможността да посочат тези политици, партии и идеи, които биха желали да видят реализирани в държавата си. На европейско равнище, обаче, изборите все по-често изглеждат като борба за надмощие над целия...

Евфемизмите на лъжата

Ех, тези евфемизми... Хора с “нетрадиционна сексуална ориентация”. А защо толкова много думи? “Противозаконно отнемане на имущество”. Точно с толкова ли много думи трябва да се нарече кражбата? Комунистът говори за “класова борба”, за класова омраза. Либералният му...

Стив Банън: Не вярвам в неолибералния модел.

Стив Банън е имал няколко живота: офицер от Военноморските сили на САЩ, продуцент на сериала “Сайнфелд” (най-печелившият ситком на всички времена), директор на консервативния сайт Breitbart News, после директор на кампанията и съветник на Доналд Тръмп. Червената нишка...

Консерватизъм и националсоциализъм

Време за четене: 7 мин.

В съвременния глобален политически и публичен дискурс съществува една не толкова приятна, но исторически логична тенденция в опит за маргинализиране и дехуманизиране на десните и консервативните идеи от страна на представители на левия спектър да бъде поставен знак за равенство между националсоциализма и консерватизма, обобщавайки и двете идейни течения като противоречащи на прогреса и носители на патриархални, назадничави и антимодерни ценности.

В действително обаче нацистката идея е, разгледана обективно и по същество, пълно противоречие на консервативната.

Консерватизмът може да бъде синтезиран до три основни идеи, около които гравитира – това са прословутите “три кита” на консерватизма: Бог, цар и отечество.

При нацистите наопаки – няма нито Бог, нито цар, а още по-малко пък отечество. Националсоциализмът е подчертано просвещенска идеология (а не просто широко идейно течение, каквото е консерватизма) и ако има свои три основни опори, то това по-скоро ще са технокрацията, демократизмът и евгениката.

Технокрация, защото неразделен фрагмент от националсоциализма е просвещенската идея обществото да бъде подредено по инженерен път, използвайки постиженията на техниката и прилагайки техническите закономерности в обществения живот. Тази си характеристика нацистите споделят с болшевиките, като разликата е че мечтаният обществен модел при първите е изкривена и ожесточена представа за старогерманският феодален и дори античен бит, а при вторите – либералната модерност, кулминираща в подобие на освободен от материалната детерминираност първобитен строй, но за разлика от нацистката визия – общочовешки.

Демократизмът е неразделна съставна част на всеки тоталитаризъм бил той СССР или нацистка Германия и изследвайки действията, мирогледа и реториката на Адолф Хитлер и съпартийците му няма как да не забележим лайтмотива за прилагане на волята на абстракцията “народ” върху индивидите и малцинствените групи, които се възприемат като противоречащи на народната монолитност и разбиващи я. Демократизмът се изявява като една сатанинска “антисъборност” в сравнение с християнската съборност, опит на секуларността, на света да претопи безценната личност в собствените си рамки и форми. В нацистката доктрина човек не се стреми да осъществи своята Богоподобна личност в Христа, а просто да бъде “добър германец” или в по-модерни трактовки “добър бял човек”. Така онези, които не носят националния белег биват дехуманизирани и им се отрича правото на съществуване.

Евгениката като трети “кит” на нацистката идеология също противостои на консервативната ценност, каквато е любовта към отечеството и отново представлява антихристиянска и същевременно модернистична перверзия на естествено за човека състояние, каквото е привързаността към семейството и родния край. Пословичен е случаят с високопоставеният нацистки офицер от СС и заместник на Хайнрих Химлер – Райнхард Хайдрих, заличил името от надгробната плоча на собствената си майка поради подозрения в еврейски произход.

Йеромонах Серафим Роуз – изключителен ерудит, философ и православен монах, основател на православен манастир в Платина, Калифорния (САЩ), в книгата си “Nihilism: The Root of the Revolution of the Modern Age” (излязла на български език под заглавието “Човекът против Бога”) определя националсоциалистическата идеология като “последното, най-ярко нихилистично явление”, завършек на развитието на нихилистичната менталност, развиваща се активно в последните няколко века “започвайки с провала на нихилистическия експеримент на Френската революция”.

Като всяка окултна концепция и националсоциалистическата е дуалистична и създава изкуствен антагонизъм, който в случая е по оста локално – глобално. Това е в противоречие както на християнската съборност, така и на и на консервативната политическа идея за международни отношения, при която доминира практическата страна пред тоталния конфликт.

Липсата на отечеството при националсоциалситите е особено забележима когато разглеждаме идеята им за lebensraum – необходимо според идеологията им “жизнено пространство” за развитие на (подчертано) немския (а не някой друг, например българския) народ. В техния мироглед земята принадлежи не на онзи, който е роден и се труди на нея, а на онзи, който успее да я завладее чрез насилие. Тази перспекитва е в абсолютен контраст на предмодерния мироглед, при който отечеството там, където си роден, трудиш се и живееш със своите роднини и съседи.

Отечеството е нещо, което е благословено от християнската религия и си струва да бъде защитавано със защитна война, но и което нямаш право да отнемеш от другите, на които е разпределено, както са разделени и “езиците’ (народите) според Божията воля след събитията, отнасящи се до строежа на Вавилонската кула, описани в Библията.

Липсата на отечество в смисъла на конкретна земя води до утвърждаване на друга съставна част от идеологията на националсоциалистите, а именно антимонархизма. Монархът, черпещ своето свещено право от Бог и установената от Него йерархия – сиреч свещен ред, се превръща в самозван натрапник, спиращ прогреса и развитието на народа, стоящ нерядко срещу изявата на народната воля. Монархът в стария класически вид е антинароден по своя характер и защото в стремежа си да увеличи земите си той се превръща в Император, а империите по правило са мултиетнически и населени със съжителстващи си в механичен ритъм и живеещи по един основен закон народности, като именно думата на монарха стои срещу народните обичаи. Неслучайна е и пословичната омраза на Хитлер към “немощния кайзер”, както и отказът на нацисткият лидер да възприеме монархически титул за сметка на употребата на първичната и напомняща по своя смисъл за вождовете в предхристиянските племена титла Fuhrer – водач.

Ето какво пише Олдъс Хъксли в предговора на антиутопичния си роман “Прекрасен нов свят”:

“Възможно е обаче да проявим достатъчно здравомислие и ако не спрем изобщо да воюваме, то поне да се държим разумно като нашите предци от осемнадесетия век, невъобразимите ужаси на Тридесетгодишната война са дали всъщност урок на човечеството и в продължение на повече от сто години политиците и генералите на Европа съзнателно са се съпротивлявали срещу изкушението да използуват военния си потенциал до границите на разрушението или (поне в преобладаващата част от конфликтите) да продължават да се бият до пълното унищожение на противника. Били са безспорно агресори, жадни за печалби и слава, но са били и консерватори, решени на всяка цена да запазят цял своя свят, и са имали това за постоянна грижа. През последните тридесет години изобщо нямаше консерватори — имаше само леви националрадикали и десни националрадикали. Последният държавник консерватор беше петият Лансдаунски маркиз и когато той написа писмо до „Таймс“ с предложение Първата световна война да бъде приключена с компромис, така както са завършвали повечето от войните през осемнадесети век, редакторът на този консервативен навремето вестник отказа да го публикува. Националрадикалите си правеха каквото си поискат и последствията са известни на всички ни — болшевизъм, фашизъм, инфлация, депресия, Хитлер, Втората световна война, разрухата в Европа и почти всемирен глад.”

В логиката на гореописаното връзките на нацистките ръководители с недвусмислено окултистки организации като Thule-Gesellschaft и съответно влиянието на окултната теософия на Елена Блаватска в нацистката идеология, символика и дори архитектура – какъвто е случаят с необичайната декорация на замъка Wewelsburg, експедициите на Ahnenerbe, издигането в пропаганден култ на старогреманската предхристиянска стилистика и множество други примери, недвусмислено манифестиращи антихристиянският елемент в националсоциалистическата доктрина изглеждат повече от логично; антихристиянски елемент, който води до естествено отхвърляне на Бог в целия спектър на националсоциалистическия обществен живот – от ужасяващите лагери на смъртта, през желанието да се модифицира изкуствено човешкото същесво и до предизвикващите иронична усмивка опити на нацистката партия да изкара Иисус Христос ариец и борец срещу “международното иудейство”.

Различията между консервативният мироглед и националсоциалистиче­­ската идеология твърде ясно проличават в различното им отношение към семейството например – докато за консервативните хора семейството е основополагаща ценност и основна градивна единица на свободното общество, а интимните отношения и верността на партньорите са неприкосновени, то за националсоциалистите­­ семейството е нищо повече от функция на нацията, която няма абсолютно никакво друго предназначение, освен да изпълнява ролята по създаване и отглеждане на деца.

Които деца обаче недвусмислено следва да бъдат възпитавани преди всичко във вярност и любов не към своите родители, а към народът, държавата и нейният ръководител. Нещо повече – при сблъсък, макар и латентен, между семейството и нацията, то според националсоциалистиче­ската идеология семейството следва да отстъпи.

Примери за насилието, извършвано над традиционното семейство в нацистка Германия се простират от казионните организации като Hitlerjugend и стигат до пропагандните кампании, насърчаващи жените в детеродна възраст да търсят подходящи и сертифицирани по държавните стандартни партньори.

Националсоциализмът не просто не е, но и няма как да бъде причислен към консервативните идеи и движения. Напротив – градящ идеологията си върху модернистични и нихилистични концепции, той е тяхно откровено отрицание.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!