В търсенето на преки пътища за подобряване на демокрацията, често се стига до задънени улици. Разочарованията стимулират желанието за промяна, но и замъгляват трезвата ни представа за това в каква посока ще се разгърне тя. По грешките, които допуска, можем да съдим колко мъдър е един народ – „глупаците се учат от своите грешки, а мъдрите – от грешките на другите“, но да не забравяме, че ние сме българи. Българи във всеки смисъл на това определение, с всяка възможна конотация, с която може да бъде натоварено то. Не се учим дори от своите грешки, пък камо ли от тези на другите. Обречени в копнежа за нещо по-добро водим борба срещу вятърни мелници. Борба – сякаш с предизвестен край, но поддържаща пламъка на надеждата.
Разочарованията стимулират желанието за промяна
В опитите за преодоляване на призраците от миналото, и разпръскването на властта, с цел избягване на повторна концентрация, парламентаристите от 90-те години на миналия век, постигнаха действителен успех с изграждането на парламентарната демокрация в страната. Даде се глас на по-малките кръгове в обществото, създаде се предпоставка за широки дебати по теми от различно естество и в най-естествен порядък се роди нуждата от постигане на консенсус между различните представлявани интереси в името на демократичния път, по който пое България. Най-същественото е, че плуралистичният характер на законодателната институция позволява различните интереси да се възпират едни други и да се избегне концентрацията на власт. Чрез тази си характеристика, парламентът е изконният гарант за недопускане концентрацията на власт в едно лице, което да представлява свои, частно партийни или интереси на други по-тъмни кръгове от лица.
Въпреки това, неудовлетвореността от работата на Народното събрание през последните години се поражда от невъзможността му да изпълнява основните си функции, а именно подобряване качеството на управление чрез гарантиране прозрачност и отчетност, но също така и за оформяне на обществените очаквания и отношение към демокрацията. Парламентите са най-важната институция при надзора на държавната дейност, качеството на законодателството и представляването на обществените притеснения пред управляващите. Смесването на интересите на различните власти води до обратнопропорционални на демократичните ценности резултати, а това от своя страна деградира и самата демокрация. Трудно е да се съгласим, че по своята плуралистична същност парламентът би могъл да бъде овладян от всички. Това би означавало, че парламентът като институция обслужва не конкретни личностни или частнопартийни интереси, а служи за задоволяване на надпартийни интереси, т.е. всички партии участват в „играта на тронове“. Скептицизмът към тази хипотеза, насочва именно към тезата за плурализма като гарант за подобряване на качеството на демократично представителство.
Удобен момент за преход към президентска република?
През последните години темата за преминаване към друга форма на управление дебне зад всеки ъгъл и в удобни моменти изскача да всее смут или пък да създаде нови надежди в поредните разочаровани от… всичко, разбира се.
Идентифицирайки конкретни недостатъци на парламентаризма се поема отново в радикална посока – революционизъм – отричане от старото и предлагане на нещо съвършено различно в опитите за справяне с проблема. Нека отново си припомним какъв е той. Проблемът е в концентрацията на власт в един или в една група, сливането на трите власти и превръщайки ги в общ механизъм за обуславяне на определени интереси. След като отново посочихме проблемната зона, която следва да бъде поправена, нека да видим какво се предлага като решение. Президентска република? Концентрацията на власт лекуваме с еднолична власт.
Притесненията от злоупотреба с власт
Президентската система централизира властта в един индивид, за разлика от парламентарната система, където министър-председателят е първият сред равни – поне на теория. Отдаването на авторитета на един индивид, както в президентската система, е опасно за демокрацията. Свръхцентрализацията на властта в един индивид е нещо, от което трябва да се пазим. Тези, които настояват в полза на президентската система, често заявяват, че предпазните мерки и проверките са налице: че един могъщ президент може да бъде спрян от мощен законодателен орган. Но ако законодателната власт е доминирана от същата партия, към която принадлежи президентът, харизматичен президент или „силен президент“ може да предотврати всяко движение от страна на законодателната власт. От друга страна, ако законодателната власт е доминирана от партия, противопоставяща се на партията на президента, то това ще доведе до блокиране на целия процес.
Силно фрагментирана страна като България не може да функционира без постигане на консенсус. Подходът „победителят взима всичко“, който е необходимо следствие от президентската система, вероятно ще доведе до ситуация, в която възгледите на даден индивид могат да се явят грубо над интересите на различни сегменти. Това от своя страна ще доведе до противоположни резултати в опитите за подобряване качеството на демокрацията в страната.
Сега накъде – към възстановяване на парламентаризма или към преминаване към президентска форма на управление?
До голяма степен развръзката в етапите, през които преминава българския политически процес ще настъпи на предстоящите президентски избори. Резултатът от тях ще предопредели бъдещето на страната, която безспорно се намира в политическа криза. Сформирането на работещо демократично парламентарно мнозинство, което да се заеме с разрешаването на множеството кризисни въпроси, натрупали се през последните месеци, ще спомогне за балансирането на бушуващите страсти в парламента и като цяло в обществото.
В случай, че не бъде съставено правителство, ще се премине към едни по-лоши сценарии за нататъшно развитие. От една страна, задаващата се тежка зима, ще доведе до колапс на управленческите действия и ресурси в държавата. От друга страна невъзможността за реализиране на управленчески мандат ще задоволи определени кръгове и на дневен ред пропагандатори ще поставят въпроса за ефективността на държавната форма на управление.
Залитане в посока към президентска република на този етап ще влоши качеството на демокрацията в страната. Дори и разпокъсан парламентът е арена на сблъсък на различни интереси и именно плурализмът на законодателната институция позволява тези интереси да се възпират помежду си и да не позволяват интересите на едни да надделяват изцяло над интересите на други. В този контекст съсредоточаването на правомощия в едно лице, аргументирани с необходимостта да се ограничи политическата корупция и да се подобри качеството на демокрацията, могат до доведат до контрапродуктивни резултати. Постигането на краткотрайна стабилност при овладяването на властта ще доведе до много по-опасни за обществото ни дългосрочни проблеми.
