fbpx

НОВО

Правилната кауза

Акцията на Христо Иванов в Росенец беше първият истински пробив на ДБ срещу статуквото. Изключително попадение, по няколко причини: 1. Реалистичен противник. Когато ДБ говори срещу всички едновременно - ГЕРБ, Главна прокуратура, Тръмп, Путин, международното положение...

Радикализираха ли се лявото и дясното?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков, както и Боян Стефанов от "Младежки консервативен клуб" и д-р Любомир Талев от "Институт за дясна политика", гостуваха в предаването "Реакция" на "ТВ Европа" с водещ Михаил Кръстев. Тема на разговора бе...

Има ли проблем с расизма в САЩ?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Политиката под прицел" по телевизия СКАТ. Тема на разговора беше расизма в САЩ. Вижте пълното видео:...

Актуалните вътрешнополитически сюжети – политика или скандал?

Главният редактор на дясната платформа "Консерваторъ" Николай Обллаков гостува в предаването "Имате думата" по Канал 3. Тема на разговора беше вътрешнополитическата ситуация в страната. Вижте пълното видео:...

Каква е причината за протестите в Европа и САЩ

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Димитър Къцарков гостува в предаването "Студио Хъ" по телевизия "7/8". Тема на разговора бяха протестите в Европа и САЩ. Вижте пълното видео:...

В Либия Ердоган постигна най-големия си успех

Това, което се случва в Либия, е най-големият външно-политически успех на турския президент Реджеп Ердоган в неговата кариера и като министър-председател, и като президент на страната си. Припомням, че намесата на Турция в северно-африканската страна е основната...

Лъжата „Гарант на етническия мир“

След акцията на Христо Иванов в незаконно окупираната от Ахмед Доган територия около Росенец, се повтори многократно старата лъжа, че вторият в частност и ДПС като цяло е „гарант за етническия мир в България“. Това, разбира се, не може да бъде по-далече от истината....

Функционираща икономика и лична отговорност

Функционираща икономика и лична отговорност, а не военновременен планов социализъм и крути забрани ще ни спасят от пандемията Днес - пред лицето на сериозна глобална пандемия - икономическата наука и функциониращата стопанска система не просто няма как да минат на...

Припомняне: защо Доган е зло

През последните седмици българският политически живот е тотално доминиран от скандали. Но докато повечето от тях всъщност „затапват” възможността за смислен политически дебат и поради тази причина са вредни, то във вторник се случи един, който определено си струва да...

Двойната криза в САЩ

Деконструкция на разума Епидемията в САЩ отключи процеси, които дълго време набираха сила, още от края на седемдесетте, след петролната криза. Възходът на реториката в политиката и на популизма е още от 60-те с победите на Кенеди срещу Никсън благодарение на...

Да си върнем самочувствието

Време за четене: 4 мин.

Началото на предизборната кампания за Европейски парламент е подходящ момент да разгледаме какви са основните типове послания, които българските кандидати отправят към избирателите. Или най-общо казано – как гледаме на Европейския съюз, 12 години след приемането ни в него?

Една от популярните нагласи е тази на тоталната безкритичност към всичко, което идва от Брюксел. Европейският съюз е панацея за всички проблеми, това, което казват в Брюксел, Страсбург и Люксембург, е Пътят, Истината и Живота, ние трябва да слушаме и да изпълняваме, защото само така можем да имаме политически свободи и икономическо благоденствие. Всеки, който дори и в най-малка степен критикува “генералната брюкселска линия”, е обявяван за антиевропеист, путинист и евразиец. Тази тенденция на коленопреклонно възхищение води началото си от “Мадам Йес” (Меглена Кунева) и преждевременното затваряне на два от реакторите в АЕЦ “Козлодуй”. Но ако тогава подобна линия беше разбираема (все пак се стремяхме да станем членове на голямото европейско семейство), то сега, след като сме част от това семейство от 12 години, е странно как тези нагласи продължават да битуват в нашето обществено-политическо пространство.

Друга нагласа, близка до първата, е тази на възприемането на Европейския съюз като месия. Приказката за “добрите европейци”, които ще наложат у нас ред и правила, и ще ни избавят от собствените ни проблеми и порочни практики. Поддръжниците на тази линия редовно следят всякакви международни класации (включително на компрометирани организации като “Репортери без граници”), повтарят “колко сме зле” и как “само Европа ще ни оправи”. За тях битката за избор на главен прокурор на ЕС беше крайъгълен камък на цялостната европейска политика, нещо като “десанта в Нормандия” от политическа гледна точка. Сляпо вярват, че “в Европа” ще разберат колко лоши са нашите управници и с натиск “отгоре” ще помогнат за “отвоюването на България от мафията, олигархията и корупцията”.

Съществува и трета нагласа, според която недъзите на ЕС се дължат основно на това, че Евросъюзът не е достатъчно социален (т.е. социалистически). Поддръжниците на тази теза критикуват доминиращия в ЕС “неолиберален модел” и настояват за “социална Европа”. В името на преодоляване на неравенствата, те са готови да преглътнат нови и нови регулации, като същевременно изискват да се отделя все по-голям и по-голям ресурс за социални програми, интеграция на малцинства и т.н. Хора, изпитващи носталгия по “съветския” социализъм от преди 1989 г., опитващи се да наложат “европейския” му аналог.

Това, което обединява и трите линии е, че техните поддръжници продължават да гледат на ЕС като на “външно тяло”, което да ни помогне да си решим проблемите. Благоговеенето пред Москва (в миналото) се замени с благоговеене пред Брюксел, но слугинският манталитет остана. Тъжна констатация е, че днес, повече от 12 години след приемането на България в ЕС, мнозина от нас продължават да гледат на Европа като на “по-голям брат” и да правят разлика между Европа и България.

Може би сега е моментът да обърна внимание на един прост, но съществен факт. Европейският съюз не е нито “баща”, нито “майка” на България, и основният смисъл от членството ни не е нито да приемаме “европейските правила” (ЕС като “баща”, който ни “възпитава”), нито да усвояваме европейските фондове (ЕС като “майка”, която ни “обгрижва”). Да, и двете неща са важни, но многократно по-важно е да осъзнаем, че ЕС е преди всичко инструмент за налагане на българските национални интереси – в рамките на Съюза и извън него.

Членството ни в Европейския съюз би могло да се разглежда и като проекция на безкрайния български национализъм (по Симеон Радев). Единствено като член на най-мощното обединение в историята на човечеството, България може да бъде първостепенен геополитически играч. За да се случи това обаче, ние трябва да осъзнаем възможностите, които ни се предоставят, и най-вече, да си върнем самочувствието.

Всички мои текстове в имат тъкмо такава цел: да налагат “българоцентризъм” в мисленето ни за света и в поведението ни на международната сцена. Да не се кланяме нито на Москва, нито на Вашингтон, нито на Брюксел, нито на Анкара, нито на Берлин, нито на Париж… Да помним завета на големия български европеец и европейски българин Стефан Попов “Има ли по-голямо щастие от това да знаеш, че светът не свършва с България, но за теб той започва с нея?”. И преди всичо, да си върнем самочувствието. Защо без самочувствие, българоцентризмът е невъзможен.

Има ли сред настоящите кандидати за Европейския парламент такива, които споделят тази нагласа? Определено да. По какво ще ги познаете? По това, че говорят за ЕС не по начина, описан в началото на статията. По това, че призоват не за излизане от ЕС, но за “еманципиране от Брюксел” – по подобие на страните от Вишеград и Прибалтика. По това, че не само виждат възможности за отстояване на национални интереси, но могат да посочат и добри решения за целия ЕС. По това, че не смятат себе си, народа си и източноевропейците като цяло за “европейци второ качество”, дори напротив – убедено и със самочувствие твърдят, че ние, източноевропейците, днес сме в много отношения по-стойностни от западняците, а източната половина на ЕС е по-добрата, по-истинската Европа.

Време е да си върнем самочувствието. А с него, да си върнем и Европа.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ