НОВО

Вината да си обикновен българин

Джок Полфрийман беше пуснат на свобода. Българският студент Андрей Монов си остава все така мъртъв. Джок Полфрийман направи НПО в затвора и се бореше за по-добри условия в тях. Андрей Монов си е все така два метра под земята. Джок Полфрийман заяви, че иска да се бори...

20 септември: Станислав Стратиев

„Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно в асансьор и да говорим безплатно по телефон.“ На днешния ден през 2000 година Станислав Стратиев Миладинов напуска света. Известен с псевдонима Станислав Стратиев, той е един от...

Тематичните коалиции – индикатор за желание за промяна

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Анкета: Каква обществена телевизия искаме?

Във връзка с предстоящото обществено обсъждане за Българската Национална Телевизия, ще ви зададем няколко въпроса - каква обществена телевизия искате и какво трябва да се промени в настоящата. Гласуването е напълно анонимно и "Консерваторъ" НЕ събира личните ви данни....

Брекзит: успех, катастрофа или политическа стратегия?

Преди да прекрати парламента по закон и регламент, но за по-дълго от обикновено и замине за Люксембург на среща с президента на Европейската Комисия, Жан Клод-Юнкер, британският министър-председател Борис Джонсън отстрани 21 консервативни парламентаристи, прие една...

Учебни гранати за обществото

Септември е време за рестартиране не само на учебната година. Завърналите се от отпуски граждани и политици са уж отпочинали. Презаредени с нови сили те отново подхващат задачите си. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов с подновен плам се опита и в немалка...

Колеги журналисти, не бъдете евнуси

„Безпристрастен, хеле пък безстрастен журналист, е журналистически евнух“ Няма да крия, че често използвам знаменитата фраза на Йосиф Хербст в ежедневни разговори, когато се опитвам да убедя зрители, читатели и слушатели, а дори и колеги, че мантрата за...

Липсата на мнение не е журналистика

Наполеон успява да избяга от остров Елба на 6 март 1815 г. и се насочва към Париж в опит да си върне властта.   На 9 март 1815 г. вестник „Монитьор“ излиза с водещото заглавие: „Извергът е избягал“. На 11 март той вече пише: „Тигърът е слязъл на...

За Грета Тунберг и култа на алармизма

Срещата на върха на ООН за климата през 2019 г. ще се проведе на 23ти септември в Ню Йорк. На него ще присъства 16-годишната шведска суперзвезда, екоактивистката Грета Тунберг, която наскоро отплава през Атлантическия океан на модерна „въглеродно-неутрална“ яхта, като...

За ползата от привиканите русофили

Хора като нас не могат да коментират големите игри, защото са трагично лишени от информация. Можем да коментираме само реакциите на обществото по отношение на онова, което се чува. Така и с „шпионската афера“. Мисля, вече е извън съмнение, че изложбата за...

Да ти се изправи русата коса: Индия и Джаму и Кашмир

Време за четене: 4 мин.

В края на миналия месец и без това вече побелялата коса на министър-председателя на Индия Нарендра Моди е имала всички основания да опровергае физическите закони и напук на тях да се изправи.

Понеже във Вашингтон Имран Кан, пакистанският колега на индийския премиер, направи повече от успешна визита, в която участва и началник щабът на пакистанската армия Камар Джавед Баджва. Всъщност последният е истинският център на властта в Исламабад. След срещите на пакистанците с американците се появиха информации, че ген. Баджва е провел и тет-а-тет (среща на четири очи) с американския президент Доналд Тръмп. Ако няма как да сме сигурни дали това е било така, то нещо друго не може да бъде оспорено: поздравителният салют, с който пакистанската делегация бе посрещната в Пентагона от американските домакини.

Това разведряване на атмосферата между САЩ и Пакистан бе първата червена лампа, която светна в столицата на Индия Делхи.

Втората не закъсня: това бе предложението на Доналд Тръмп да се ангажира с посреднически функции между Индия и Пакистан за разрешаване на конфликта в Кашмир. Ангажирането на трета страна в индийско-пакистанските отношения, касаещи статута на Кашмир обаче, е позиция на Исламабад. Тя изобщо не се споделя от Делхи, където, предимно от позицията на по-голямата сила и ресурс спрямо тези на Пакистан, са алергични към идеята за намесата на трети субект и настояват, че казусът с Кашмир касае двустранните отношения между съседните страни и трябва да получи разрешението си именно в този порядък: двустранно.

Тези дни, съвсем прясно, светлините на третата червена лампа също озариха вземащите решения в Делхи: американците заявиха, че са постигнали прогрес в преговорите с афганистанските талибани, включително благодарение на ползотворната роля на Пакистан спрямо талибаните (Пакистанското междуведомствено разузнаване, ISI, има тесни логистични и финансови контакти с талибаните в Афганистан).

На този фон в началото на миналия юли, червената светлина от поредната лампа вече беше осветлила новината, че правителството на Пакистан ще получи и нов заем от 6 млрд. долара от Международния валутен фонд, което нямаше как да се случи без благословията на САЩ.

Добавете към тези червени светлини и други такива от двустранните отношения между САЩ и Индия като нарастващото търговско напрежение между двете държави (САЩ извадиха Индия от страните, които се ползваха с търговски привилегии, а в отговор Делхи наложи мита на американски стоки) и военно-политическото такова покрай закупуването от страна на Индия на руския зенитно-ракетен комплекс S-400.

Тези червени светлини в Делхи очертават силуетите на тъмен сценарии, в който настъпва разведряване на отношенията между администрацията на Доналд Тръмп и управляващите в Пакистан, което очевидно в Исламабад искат да използват включително спрямо конфликта си с Индия в Кашмир. В този спор зад гърба на Пакистан вече наднича Китай. Колкото и малко вероятно да е, Делхи не може да си позволи да рискува да види зад раменете на Исламабад още един световен колос като САЩ (все пак да не забравяме, че има само една страна, за която се казва, че се управлява от “Трите А-та”: Аллах, армията и американците, и това е именно Пакистан).

Ето защо министър-председателят на Индия Нарендра Моди явно е решил, че така създалите се обстоятелства са подходящ момент да поеме нещата в свои ръце и да изпревари събитията, обявявайки, че отменя специалния статут на Джаму и Кашмир (този щат е част от Кашмир и се състои от три региона: предимно индуисткия Джаму, предимно ислямската Кашмирска долина и Ладакх, със смесено население от мюсюлмани, будисти и индийци), инкорпорирайки го на практика в индийската държава отвъд формалностите. Това означава, че съществувалата досега относителната автономия на щата спрямо Делхи, касаеща правото му да създава свои собствени политики, с изключение на тези в сферата на отбраната, финансите и външните работи, ще бъде силно отслабена. Местните жители няма да имат своя Конституция, флаг и химн, така както ще бъдат лишени и от двойното си гражданство, оставайки само с индийско такова.

Ако това решение на Нарендра Моди бъде подкрепено от долната камара на индийския парламент (Лок сабхе), което много вероятно ще се случи, понеже там министър-председателят има силно мнозинство, и решението не срещне възражения от Върховния съд на страната, то това ще отвори възможност за промяна на демографията на Джаму и Кашмир (посредством правото на индийци да купуват имоти в него и да се заселват там).

Отмяната на специалния статут на Джаму и Кашмир не е оригинална идея за националистическото дясно в Индия и за лидиращата тези настроения партия на Нарендра Моди “Бхаратия джаната парти” (БДП). Но разведряването на американско-пакистанските отношения, заедно с необмислените изказвания на Доналд Тръмп, дадоха чудесен претекст на Индия да превърне идеята в действие.

Действие, което веднага бе посрещнато антагонистично от Пакистан: тамошната армия вече обяви, че е готова да предприеме всякакви действия в защита на жителите на Кашмир. Не трябва да забравяме, че Кашмир е и най-милитаризираната зона в света. А както показва опитът от терористичния акт в Пулуама по-рано тази година, регионът е лесно запалим.

A ако Индия може да премахне специалния статут на Джаму и Кашмир, то защо Китай да не използва случващите се протести в Хонконг и не направи същото там? Или пък Пекин да реши да приложи концепцията “две системи, една държава” спрямо Тайван?

Примерите далеч не са идентични, но създават възможност за изграждане на алиби.

Сега трябва нечии други емблематични коси, които така или иначе отразяват слънцето, да репликират не само модата, но и физиката. И да се изправят.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!