fbpx

Дали три е равно на щастие

Време за четене: 7 мин.

Изборите през идната неделя ще са кулминацията в една дълго проточила се сапунена драма, а изходът от тях ще покаже в каква посока ще продължи филмът, в който живеем от повече от половин година. Избирателната активност ще даде ясна индикация доколко сценарият е омръзнал на зрителите и доколко все още има плам за промяна. Развръзката както от президентската надпревара, така и от парламентарното състезание ще създаде по-ясна представа какъв курс ще поеме разклатеният кораб „България“ в бурното море от задълбочаващи се кризи.

Президентската надпревара

Надпреварата за избор на президент  в началото изглеждаше предрешена. Останалите кандидат-президентски двойки не предизвикаха особено голям интерес, освен разбира се кандидатурите на ректора на Софийски университет – проф. Анастас Герджиков, председателят на Върховния касационен съд – Лозан Панов, Мустафа Карадайъ и разбира се фолк-дивата – Луна…

Още през лятото на 2020 г., Радев яхна вълната на протестите и се превърна в техен символ с дигнатия юмрук и изречените думи „Мутри вън“. Така електоралната му база се разшири от лявото към протестното съсловие, обединено от ненавистта си към ГЕРБ и желанието за промяна на модела на управление. Съвсем естествено т. нар. „партии на протеста“ дадоха своята подкрепа за Румен Радев и поставиха една стабилна основа по пътя към спечелването на втория мандат. Отцепиха се единствено Демократична България, които подкрепиха Лозан Панов, припознат като символ на каузата, която следват – съдебната реформа.        

Проф. Анастас Герджиков бе добре премислен ход от страна на ГЕРБ. Кандидатура с широк профил, олицетворяваща мъдрост и спокойствие, склонна да доведе до дългоочакваното помирение в обществото. Демонстрация за отвореност и диалогичност, които да прескочат трапа, изолиращ ГЕРБ от политическия диалог в страната. Проблематичността обаче се криеше в липсата на изконната връзка, спойката между ректора и партийните привърженици, а това затрудни част от електоратът на най-многобройната партия да припознае Герджиков като свой. Както бе казано по-горе Радев е носител на каузата на подкрепящите го, символ на „промяната“. Панов е олицетворение на борбата за съдебна реформа, водена от Демократична България, елитарно изглеждаща фигура, подобно на формацията, която го подкрепя. А симбиозата между Герджиков и ГЕРБ е една идея по-екстравагантна и нетипична. Не е изключено именно чрез подкрепата си за Анастас Герджиков, ГЕРБ да демонстрира обновление отвътре, което да се изразява именно чрез нов тип лидерство, който да символизира вътрешната трансформация на партията. Все пак в неблагоприятната ситуация, в която попаднаха бившите управляващи, най-добрият маркетингов стратегически ход бе именно такъв тип кандидатура, надхвърляща тяснопартийния профил.                                                                 

Да не забравяме и кандидатът за президент излъчен от ДПС – безпрецедентен случай,  в който лидерът на партията скача в президентската надпревара с една основна цел – свръхмобилизация на твърдия електорат на партията. Така в случай на балотаж ДПС отново ще изиграе картите си, така че кандидатът за президент, на който „влее“ гласовете си на втори тур, да се чувства длъжен за „удареното рамо“.

Какво доведе до разклащането в процентите на Радев?

Има няколко основни фактора, които повлияха на общественото доверието към Радев. Развихрилите се здравни, социални, енергийни и икономически кризи и липсата на законодателна власт, която да отреагира в комплицираната ситуация, в която се намираме – концентрира цялата власт и отговорност в ръцете на служебното правителство, на върха, на което стои самият държавен глава. 

Четвъртата вълна на ковид в България оглави класациите по смъртност в Европа, обезоръжи  здравната система и изтощи до краен предел лекарите, борещи се за човешки животи неспирно вече от година и половина. Но как се стигна до тук? България остана последна по ваксинация в сравнение с останалите държави-членки, а свидетели на ваксинационна кампания така и не станахме. Глупаво е да прехвърляме вината върху гражданите, затова че не са сигурни в решението си дали да се ваксинират или не, затова че вярват в конспиративни теории и не се доверяват на т.нар. експерти от телевизионния екран, които бълват противоречива информация и между тях липсва каквото и да е координация във фактологическото аргументирано доказване на ползите или вредите от поставянето на ваксина.   

Най-яркият пример за логически противоречия в изказванията си по темата, свързана с ползите и вредите от ваксинацията, демонстриеа служебният министър на здравеопазването Стойчо Кацаров. Предполагам, именно поради вътрешните си убеждения и липсата на цялостна визия на служебното правителство за справяне със здравната криза, противоепидемични мерки се взеха тогава, когато вече каручката се беше обърнала, а по въпроса ефективни ли са те, оставям на читателя да даде за себе си отговор.

Лавинообразно ковид мерките, покачването на цените на тока и горивата, проблемите с бизнеса и неведението относно концепцията за овладяване на кризите през идните месеци генерираха остро и негативно отношение върху управленческите качества на държавния глава. Въпреки това, електоратът на Румен Радев се състои основно от хора, които не подкрепят ваксинацията и (ключово) не биха подкрепили кандидата на ГЕРБ-СДС. На това се дължи ниският спад в електоралната подкрепа на сегашния президент. Макар спадът в прогнозния резултат на Радев да варира от 2 % до 5 % в социологическите проучвания, все пак победата на първи тур за Радев изглеждаше много по-вероятна преди въвеждането на здравните мерки. Тогава въпросът, който стоеше на дневен ред бе дали избирателната активност, в случай, че е под 50 % няма да попречи на Радев да вземе победата още на първи тур, а сега е почти ясно, че ще се стигне до втори тур на президентски избори, поради спадналото под нужните 50 % електорално ниво на подкрепа за действащия президент.

Ако се стигне до балотаж

Има няколко основни фактора, които ще повлияят сериозно на изходът от президентската битка. Традиционно избирателната активност при балотаж е по-ниска. Затова силната мобилизация на твърдият електорат на партиите е от съществена важност при провеждането на втори тур. В това отношение ГЕРБ и ДПС взимат превес по отношение дисциплинираността на електората си. Другият значителен фактор, който ще окаже влияние е ще има ли дебат между двамата конкуренти или няма да има. Избягването на пряк словесен сблъсък от страна на Радев е обяснимо, тъй като залогът е твърде голям. Историята е свидетел на обрати в последната минута, именно поради неправилна стратегия при провеждането на дебат. Най-емблематичният пример за повратна точка в президентска кампания са четирите дебата между Кенеди и Никсън, които успяват да спечелят победата на Кенеди през далечната 1960 г. И третият фактор за изходът от президентската надпревара са действията, които ще предприеме служебното правителство през идната седмица. От самият Радев зависи ще спечели ли втори мандат или ще отстъпи пред ректора на ректорите. Ако няма фатални грешки през следващите дни като например локдаун в седмицата между 14-ти и 21-ви ноември, то победата за Радев изглежда все по-близо… Но да не забравяме – няма по-голям враг на човек от самия него си.

Парламентарната надпревара

Надпреварата за местата в Народното събрание, бе погълната от президентската кампания и остана на втори план. За разлика от предходните два избора през април и юли, сегашните избори не носят революционен дух, отричащ всичко старо, а по-скоро са от жизнено важно значение за бъдещето на страната, по-конкретно за овладяването на кризите, в които се намираме. Крещящата нуждата от съставяне на правителство следва да омекоти тона между бъдещите парламентарно представени партии и да способства постигането на консенсус, дори и в краткосрочен план.                    

Прогнозираната победа на ГЕРБ на предстоящите избори няма да спомогне за съставяне на тяхно правителство, но за разлика от предните избори, на които се класираха на второ място, ще постави на фокус избирателите им, които не бива да бъдат пренебрегвани от следващото правителство, с чийто и мандат да е съставено то. Ако въобще се стигне до такова. Загърбването на егоистичните тяснопартийни интереси са дълг, който трябва да изпълнят както партиите на промяната, на протеста и т.н., така и старите системни партии, в името на своята страна.

Като за финал

Желанието за промяна има своите сериозно основания. Друг е въпросът дали за пореден път промяната няма да се изрази в присъщото за българската политика „стани за да седна“. Време е политическият процес да претърпи своя катарзис и да осъзнае, че гражданите са в основата на демократичното управление, а партиите са само посредник и изразител на гражданските позиции. Диренето на властта на всяка цена, в един момент ще изяде главата на дирещите я. Не случайно историческият цикъл, който Полибий описва, се обяснява като неизбежна последица от неспособността на човешките същества да устоят на тенденцията на властта да корумпира всички, които я притежават. С течение на времето, режимите, въведени с цел да направят живота по-добър за всички, неизбежно се поддават на изкушението да се възползват несправедливо единият, малкото или многото – за сметка на всички останали.

Споделете чрез

Предишен

Следващ