fbpx

НОВО

Александър Велики пред портите на Брюксел

Днес същите поднебесни сили, които преди 200 години родиха националната държава, се мъчат да я унищожат Сметката показва, че глобализмът вече е по-изгоден от национализма Човек трябва да е готов да се съгласи с всекиго. С БСП сме съгласни, че не бива да се ратифицира...

Лъчезар Томов в Панорама за математическите модели на Коронакризата

Авторът в "Консерваторъ" Д-р Лъчезар Томов е математик, който прави свои модели на разпространение на вируса. "Имаме доста надвишена смъртност до момента, направил съм няколко прогнози, които се реализираха, имам прогноза за тази 48-а седмица, че е напълно възможно да...

Фалшивата дилема „икономика или здраве”

Дилемата „икономика или здраве“ е фалшива. Икономиката произвежда лекарствата, екипировката и препаратите; тя слага храна на масата за балансирано и здравословно хранене, повишавайки имунитета на хората; тя осигурява топлината, покрива над главите ни и транспорта. Тя...

Съобразен ли е Бюджет 2021 със социално-икономическите последици на COVID кризата?

Авторът в Консерваторъ, Кузман Илиев, участва в предаването "Референдум" по БНТ. Тема на разговора беше Бюджет 2021.

Трудният път обратно към нормалността

Месец ноември ни донесе страхотни новини във връзка със създаването на нови ваксини срещу коронавируса, като тези на Пфайзер и Модерна се оказват с над 90% ефективност. Двете фирми вече кандидатстват за одобрение пред регулаторните органи и очакванията са още през...

Сблъсък: Има ли дилема – здравето или икономиката?

Време за четене: 7 мин. Време за четене: 7 мин. Има ли дилема между здравето и икономиката в “коронакризата”? Кой е десният прочит? В рубриката Сблъсък – Никола Филипов и Мартин Табаков

Споделете чрез

Пропагандата на македонските правителства заслужава вето

Обикновените граждани на днешната Република Северна Македония по никакъв начин не заслужават българското вето. Те, както всички други граждани на нашия континент, заслужават своя шанс и надежда за добро и благоденстващо бъдеще. В границите на тази изстрадала...

Бедний Бойко Василев, защо не умря при Гредетин!

Прекарах уикенда в тежки угризения на съвестта, задето не гледах "Панорама" в петък. Четях сайтове и социални мрежи и се проклинах как така съм пропуснал журналистическото събитие, възпламенило душите на гражданите, силно любещи истината и справедливостта, все едно от...

Грозното лице на милосърдието

В двоичния свят всичко има поне две лица, включително милосърдието и благотворителността. Хората са едни и същи, независимо от това каква маска е модерно да носят - на пролетариат, на дисиденти, на юпита или на хипстъри. А маскарадите оскверняват и най-добрите...

В защита на „пазара“ от байонетите на тоталитаризма

Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни Държавата добива все по-голям картбланш да се меси в икономическия процес Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни, а предлозите да...

Дефицитът на солидарност убива европейската мечта

Време за четене: 3 мин.

Европейската идея е на смъртно ложе. Европа повтаря историческите си грешки, а дефицитът на солидарност и злоупотребата с идеята за равенство вече донесоха края на Европейският съюз. На нашето поколение – хората около и под 30 годишна възраст – остава само да асимилираме случващото се.

Когато преди 80 лета европейските лидери са си затваряли очите пред престъпленията и териториалните амбиции на Адолф Хитлер в нелеп опит да отложат неизбежната война с най-голямото зло в човешката история сигурно също е имало дипломатически вечеринки, потупване по гърба и ухилени ръкостискания. Днес този сюжет се повтаря пред смаяните ни погледи, само че в ролята на Хитлер е турският президент Реджеп Ердоган.

Усвоил до съвършенство реториката на крайната левица и ролята на вечна търсеща правата си жертва анадолският мустакат диктатор използва силата на състраданието за да победи Европа в собствената ѝ игра – тази на толерантността и взаимопомощта.

В ролята на сирийски бежанци пък влизат млади мъже от страни като Афганистан и Мали за чието добруване се правят опити да бъде вменена отговорност на най-бедните страни в Европа, каквито са България и Гърция.

Стига се до ситуация в която навръх националният празник на България 3 март в който страната ни чества кулминацията на освободителните си борби срещу Османската империя българският министър-председател да се среща с турски държавен глава в опит да омилостиви неоосманските му имперски претенции.

Междувременно Европейският Съюз съществува без ясно лице, концепция и лидерство.

Солидарността явно се изчерпва до отпускане на още и още пари на Реджеп Ердоган, които да бъдат използвани за военните му кампании в страни като Либия и Сирия и утвърждаване на политиката на неоосманизма. Докато чакаме европейските чиновници, заети с осигуряване на специални тоалетни помещения за мъже в рокли и въвеждащи часове по “сексуално образование” вместо такива по икономическа грамотност и самозащита да се събудят от зимният си сън, поколението на българите под 30 години рискува да се озове в ситуацията на своите родители преживели смяна на политическата и икономическа система, чиито животи и добруване са поставени на картата в игрите на геополитически бакалски сметки.

Бивши империи като Великобритания преодоляват успешно миналото си чрез градене на икономически връзки и търговия, докато Турция все още не може да се съвземе и бленува за дните си на силово налагано ориенталско безправие.

Ако чиновниците с неопределен пол в Брюксел искат въобще европейската идея да просъществува, Европейският съюз трябва спешно да преосмисли приоритетите си и не просто да окаже материално и технологично съдействие на България и Гърция за справяне с опазването на държавните им граници, но и да се погрижи за възстановяването на демократичните процеси в съседна Турция, която не просто страда от болестта на тоталитаризма, но и се опитва да зарази останалите страни в региона.

В противен случай единственият възможен сценарий е не интеграция в Европейска Федерация, нито идейно неосъществимата „Европа на две скорости“ с втори център Вишеград, а връщане към времената на феодалната разпокъсаност и неоосмански еничари пред портите на Виена.

Споделете чрез

Предишен

Следващ