fbpx

Дефлацията като политически проблем

Време за четене: 3 мин.

Основната тема след Covid-19 е свързана с тежките икономически последици. Все по-големи са страховете от идваща сериозна дефлация (спад на потребителските цени), породена от забавената икономическа активност. Макар че всеобщото мнение е, че дефлацията е много негативно явление, според мен това е меко казано пресилено.

Да, сериозната дефлация и евентуалното преминаване в т.нар. дефлационна спирала има своите негативни ефекти, особено за задлъжнелите правителства, бизнес и потребители. Подобно стечение на обстоятелствата ще донесе фалити и съществено преструктуриране на икономическите процеси.Това всъщност не е нещо негативно в дългосрочен план, напротив. Именно естественото „излизане от играта” на неблагоразумните и дългово обременени икономически субекти ще изчисти системата и ще създаде условия за създаването на устойчив икономически растеж.

Френският икономист Жан-Батист Сей описва дефлацията като болезнения процес за възстановяване на здравия разум, след период на продължителна инфлация. Позитивната роля, която дефлацията може да окаже за ускоряване на коригирането на производствената структура след икономическа и финансова криза е съществена. Да, на пръв поглед това изглежда болезнено, но всъщност е най-оптималният вариант за изчистване на вече създадените грешки.

Битката срещу дефлацията, а дори и срещу ниската инфлация (под целта от 2% на годишна база) ще донесе много тежки последици в дългосрочна перспектива. Виждаме агресивната намеса на централните банки, наливайки безпрецедентна ликвидност на финансовите пазари. Федералният резерв на САЩ вече купува дори корпоративен дълг! Това ще доведе до тежки системни проблеми в бизнес калкуацията и в адекватната оценка на бизнес проектите. Ще видим неминуемото надуване на балони в редица сектори, от капиталовите пазари до реалната икономика. По такъв начин се генерира все по-тежка икономическа и социална цена, когато кризата избуи.

Грешна е и тезата, че дефлацията винаги е придружена с икономическа криза. Има много примери от историята за точно обратното. В България също видяхме как в едни дефлационни времена, през 2015 и 2016г, генерирахме икономически растеж между 3.5-4.4%.

На ниво домакинства и фирми е важно сравнението между приходи и разходи. Тук не е първостепенно дали има ръст или спад в цените, а дали приходите са над разходите. Заплатата ти може да нарасне със 100 лв, но месечните ти разходи с 200. Следователно инфлационният контекст няма да ти помогне, напротив. И обратно, може доходите ти да спаднат със 100 лв, но месечните ти разходи с 200 лв, което означава, че покупателната ти способност се увеличава. Същото се отнася и за фирмите, които в дефлационни условия могат да произвеждат дори по-рентабилно.

Икономистът Йорг Гидо Хюлсман посочва само една фундаментална промяна, за която допринася дефлацията, а именно че тя съществено променя структурата на собствеността. С други думи, фирмите които са имали благоразумна дългова политика и кешови буфери ще имат възможността да закупят активи на относително по-ниски цени.

Всъщност дефлацията е преди всичко политически проблем. В обстановка на свръхзадлъжнели правителства, дефлацията носи реално оскъпяване на дълговете и пречка за рефинансиране и трупане на нови дългове.

Страховете от дефлацията са силно преувеличени. Спадът на цените има своите краткосрочни негативи, но в дългосрочен план това е начин за устойчиво изчистване на икономическите дисбаланси.

Споделете чрез

Предишен

Следващ