fbpx

НОВО

Води ли политическата коректност до политически разлом в ЕС?

Резолюцията на Европейския парламент в подкрепа на "расовите" бунтове в САЩ и движението Black Lives Matter няма правни последствия. Вероятно тя е неумел опит да се повлияе на предстоящия президентски избор зад океана през ноември. Днешното изявление на Доналд Туск в...

Корупцията в климатичната наука

Редакторът в "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в "Студио Хъ" по 7/8 ТВ. Тема на разговора беше корупцията в научните среди и последиците от Зелената сделка. Вижте пълния...

Консервативният аргумент за хегелиански ред

Проблемът с повечето политически философи на 20-ти век е, че не успяват да обхванат всички взаимосвързани системи, които изграждат човешкото общество и се фокусират единственото върху определени аспекти от него (икономически, културни, политически и т.н.). Факторите...

Туитър срещу Тръмп

Ако си човек с консервативни позиции и си активен в големите социални мрежи (да разбираме Фейсбук и Туитър), въпросът не е „дали“ ще дойде ден, в който ще бъдеш цензуриран, а „кога“. Спомням си как преди десетина години социалните мрежи бяха не просто свободно...

Пред какви икономически заплахи е изправена България?

Ще намери ли Европейският съюз общо решение за излизане от кризата? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на Георги Коритаров. Вижте пълното...

Как непредвидимостта на епидемията ще се отрази на икономиката?

Какво ще е бъдещето на България след влизането в чакалнята на еврозоната и Банковия съюз? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на „Свободна зона с Георги Коритаров“. Може ли проектът АЕЦ „Белене“ да скара България и Европейския съюз? Вижте пълното...

Кому свети Статуята на свободата?

Знам. Знам, че темата за консерватизма и либерализма вече става твърде досадна. Но т. нар. „дневен ред на обществото“ непрестанно, с тъпа упоритост ни връща към нея. Това че днес българите са разделени на „либерали“ и „консерватори“ е случайно и временно. Те винаги са...

Има ли бъдеще дистанционната форма на работа и след COVID?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстве гостува в предаването "Питай БНТ". Тема на разговора бе бъдещето на работата от разстояние след коронавирус пандемията. Вижте пълното...

Вертикалата на властта

На 15 януари 2020 г. руският президент Путин в своето послание до Федералното събрание предложи серия от конституционния изменения в основния закон на страната, които трайно променят съществуващата властова структура и дават идеологическа санкция на провеждащата се...

Счупените прозорци на западната цивилизация

"Теорията на счупените прозорци" е формулирана от американските социолози Джеймс Уилсън и Джордж Келинг. Според нея дребните нарушения на реда не само са индикатор за криминогенната обстановка, но и активен фактор, влияещ на нивото на престъпност като цяло. Названието...

Дефлацията като политически проблем

Време за четене: 3 мин.

Основната тема след Covid-19 е свързана с тежките икономически последици. Все по-големи са страховете от идваща сериозна дефлация (спад на потребителските цени), породена от забавената икономическа активност. Макар че всеобщото мнение е, че дефлацията е много негативно явление, според мен това е меко казано пресилено.

Да, сериозната дефлация и евентуалното преминаване в т.нар. дефлационна спирала има своите негативни ефекти, особено за задлъжнелите правителства, бизнес и потребители. Подобно стечение на обстоятелствата ще донесе фалити и съществено преструктуриране на икономическите процеси.Това всъщност не е нещо негативно в дългосрочен план, напротив. Именно естественото „излизане от играта” на неблагоразумните и дългово обременени икономически субекти ще изчисти системата и ще създаде условия за създаването на устойчив икономически растеж.

Френският икономист Жан-Батист Сей описва дефлацията като болезнения процес за възстановяване на здравия разум, след период на продължителна инфлация. Позитивната роля, която дефлацията може да окаже за ускоряване на коригирането на производствената структура след икономическа и финансова криза е съществена. Да, на пръв поглед това изглежда болезнено, но всъщност е най-оптималният вариант за изчистване на вече създадените грешки.

Битката срещу дефлацията, а дори и срещу ниската инфлация (под целта от 2% на годишна база) ще донесе много тежки последици в дългосрочна перспектива. Виждаме агресивната намеса на централните банки, наливайки безпрецедентна ликвидност на финансовите пазари. Федералният резерв на САЩ вече купува дори корпоративен дълг! Това ще доведе до тежки системни проблеми в бизнес калкуацията и в адекватната оценка на бизнес проектите. Ще видим неминуемото надуване на балони в редица сектори, от капиталовите пазари до реалната икономика. По такъв начин се генерира все по-тежка икономическа и социална цена, когато кризата избуи.

Грешна е и тезата, че дефлацията винаги е придружена с икономическа криза. Има много примери от историята за точно обратното. В България също видяхме как в едни дефлационни времена, през 2015 и 2016г, генерирахме икономически растеж между 3.5-4.4%.

На ниво домакинства и фирми е важно сравнението между приходи и разходи. Тук не е първостепенно дали има ръст или спад в цените, а дали приходите са над разходите. Заплатата ти може да нарасне със 100 лв, но месечните ти разходи с 200. Следователно инфлационният контекст няма да ти помогне, напротив. И обратно, може доходите ти да спаднат със 100 лв, но месечните ти разходи с 200 лв, което означава, че покупателната ти способност се увеличава. Същото се отнася и за фирмите, които в дефлационни условия могат да произвеждат дори по-рентабилно.

Икономистът Йорг Гидо Хюлсман посочва само една фундаментална промяна, за която допринася дефлацията, а именно че тя съществено променя структурата на собствеността. С други думи, фирмите които са имали благоразумна дългова политика и кешови буфери ще имат възможността да закупят активи на относително по-ниски цени.

Всъщност дефлацията е преди всичко политически проблем. В обстановка на свръхзадлъжнели правителства, дефлацията носи реално оскъпяване на дълговете и пречка за рефинансиране и трупане на нови дългове.

Страховете от дефлацията са силно преувеличени. Спадът на цените има своите краткосрочни негативи, но в дългосрочен план това е начин за устойчиво изчистване на икономическите дисбаланси.

Споделете чрез

Предишен

Следващ