fbpx

НОВО

Правилната кауза

Акцията на Христо Иванов в Росенец беше първият истински пробив на ДБ срещу статуквото. Изключително попадение, по няколко причини: 1. Реалистичен противник. Когато ДБ говори срещу всички едновременно - ГЕРБ, Главна прокуратура, Тръмп, Путин, международното положение...

Радикализираха ли се лявото и дясното?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков, както и Боян Стефанов от "Младежки консервативен клуб" и д-р Любомир Талев от "Институт за дясна политика", гостуваха в предаването "Реакция" на "ТВ Европа" с водещ Михаил Кръстев. Тема на разговора бе...

Има ли проблем с расизма в САЩ?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Политиката под прицел" по телевизия СКАТ. Тема на разговора беше расизма в САЩ. Вижте пълното видео:...

Актуалните вътрешнополитически сюжети – политика или скандал?

Главният редактор на дясната платформа "Консерваторъ" Николай Обллаков гостува в предаването "Имате думата" по Канал 3. Тема на разговора беше вътрешнополитическата ситуация в страната. Вижте пълното видео:...

Каква е причината за протестите в Европа и САЩ

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Димитър Къцарков гостува в предаването "Студио Хъ" по телевизия "7/8". Тема на разговора бяха протестите в Европа и САЩ. Вижте пълното видео:...

В Либия Ердоган постигна най-големия си успех

Това, което се случва в Либия, е най-големият външно-политически успех на турския президент Реджеп Ердоган в неговата кариера и като министър-председател, и като президент на страната си. Припомням, че намесата на Турция в северно-африканската страна е основната...

Лъжата „Гарант на етническия мир“

След акцията на Христо Иванов в незаконно окупираната от Ахмед Доган територия около Росенец, се повтори многократно старата лъжа, че вторият в частност и ДПС като цяло е „гарант за етническия мир в България“. Това, разбира се, не може да бъде по-далече от истината....

Функционираща икономика и лична отговорност

Функционираща икономика и лична отговорност, а не военновременен планов социализъм и крути забрани ще ни спасят от пандемията Днес - пред лицето на сериозна глобална пандемия - икономическата наука и функциониращата стопанска система не просто няма как да минат на...

Припомняне: защо Доган е зло

През последните седмици българският политически живот е тотално доминиран от скандали. Но докато повечето от тях всъщност „затапват” възможността за смислен политически дебат и поради тази причина са вредни, то във вторник се случи един, който определено си струва да...

Двойната криза в САЩ

Деконструкция на разума Епидемията в САЩ отключи процеси, които дълго време набираха сила, още от края на седемдесетте, след петролната криза. Възходът на реториката в политиката и на популизма е още от 60-те с победите на Кенеди срещу Никсън благодарение на...

Деидеологизацията на българския политически модел

Време за четене: 3 мин.

Българският политически модел е тотално сбъркан, най-вече по отношение на политическите партии. В България те са над 130. Тази силна фрагментация води до объркване и съответно до отблъскване на гражданите. Да, може да звучи много хубаво и демократично да е лесно да се регистрира партия, но в крайна сметка резултатът е повече от показателен. 

Постоянното разцепване, отделяне и преформатиране, ясно подчертава, че няма устойчивост при политическите формации, с малки изключения. Това също действа демотивиращо на избирателите. В пъти по-смислено би било да има две-три основни партии, където хората да са обединени идеологически и спрямо отношението към 3 основни философски понятия – свобода, равенство и справедливост. Това са трите стълба, отношението към които е фундаментално за формиране на общ мироглед. Възможно ли е равенството? Равенство на старта или на финала? Справедливо ли е равенството? До къде се простира свободата? Какво е справедливостта? 

Отговорите на тези въпроси са най-важни.

Разбира се, че е абсурдно да се правят нови формации, заради малки различия, отвъд базовите идеологическите схващания. Такива е повече от естествено да има, но за това една голяма партия може да има вътрешни крила, които да водят дебатите вътрешно. И политическият сблъсък между партиите се превръща във смислен. 
Сега имаме стотици партии, които са тежко деидеологизирани и променят ключови становища за много кратко време. Това сменяне на посоката е породено от борбата за докопване на дори жалко количество власт, чрез търсене на “актуалното” за деня. Така, вместо партиите да се превръщат в стожери на принципи, а защо не дори в образователни общности, те се разграждат и приличат на маргинализирани групи, пълни с дребни душици. Така едни образовани хора се затварят в балони, в които подкрепата на 500-1000 човека ги кара да се заблуждават и да вярват във някакво псевдо-месианство. За да не губят това одобрение от малки групички, те са готови на принципни отстъпки. 

Ниската подкрепа, често си я обясняват с посредствеността на избирателя или вярват искрено, че някакво зло статукво ги саботира.
Истината е, че този безобразен модел води до деидеологизация на самото общество. Не са много хората, които се гордеят с партийно членство. Не малък процент дори не желае да споделя симпатиите си. “Партия” се е превърнала в мръсна дума, а всъщност не е. Важно е да се стремим към политически грамотно и активно общество. Само тогава ще се водят смислени дебати, които да водят до добри решения. 

Стигнали сме до абсурдното състояние, в което либералите в България се наричат десни. Други наричат консерваторите леви. При положение, че в цял свят е обратното. Както и според учебниците по политически науки. Както и според историческия генезис на понятията ляво и дясно.

Ключово е да се въведе задължително гражданско образование в гимназиите и университетите. И то не просто като нещо второстепенно, а като основна дисциплина. Масовата грамотност е феномен от последните няколко столетия. Настъпва време, в което е нужно да се пристъпи към масова политическа грамотност.
Само чрез познаване на механизмите и начините на работа на институциите е възможно, да се избегне нелогична подкрепа към въпросите от референдума на Слави, които борейки статуквото, всъщност щяха да му осигурят комфорт. Хора, като Елена Йончева, която демонстрира, че не познава как работят европейските институции, но е водач на листа за европарламент, щяха да си сриват стремглаво рейтинга с подобни участия. Никой нямаше да вярва, че още утре пенсиите могат да станат 1000 лв. без да сринем икономически държавата. 

Тогава хората няма да се влияят от Костинброд, Апартаментгейт, любовници и т.н, а от предлаганите решения, които би следвало да подобряват качеството ни на живот.

*Текстът е първоначално публикуван във фейсбук профила на автора

Споделете чрез

Предишен

Следващ