Дежурният обзор на годината

„Дежурен“ би трябвало да означава „дневен“ (de jour), даже „дневален“, тъй че изразът „дневният обзор на годината“ съдържа известно напрежение, но нека го оставим така. В първите дни на годината от дърдорко като мен се очаква да напише нещо като обзор на събитията, да ги подреди по важност и по красота, или по каквото там реши. Хубаво. През 2020 г. вероятно са се случили много събития, но аз ще я запомня (ако я запомня) с три: заразата, протестите и изборите в САЩ.

Заразата

Вирусът се появи в началото на годината или поне тогава се чу за него. Отначало мислех, че става дума за поредната луда крава, свински или птичи грип, около които ще се пошуми, пошуми, пък като продадат каквото там лекарство са произвели, всичко ще утихне. Вероятно ще стане точно така, а може би не? Защо да утихва нещо, което може периодично да се възпроизвежда? Защо да продадем веднъж нещо, каквото и да е то – стока или идея, – щом можем да го продаваме непрекъснато? Утихването ще доведе до икономически сътресения. Какво ще правят производителите на маски и дезинфектанти? Да не говорим за онези, които инкасират истинските печалби. Но мнозина други щели били да фалират! Какво да се прави, както се казва: жизнь это c’est la vie. За да се появят сладости на едно място, трябва да изчезнат от друго. Кризите имат и своите освежаващи страни. Нека само си спомним, че от Голямата депресия през 30-те – тази наистина отчайваща безизходица – светът се измъкна единствено благодарение на проекта, наречен „Втора световна война“, след което така хукна да се развива, че още не може да се спре. Колкото повече време минава, толкова по-малко хора ще искат COVID-19 да си иде, защото са пренастроили гуслите и псалтирите и се чувстват добре.

Кризата с коронавируса (така лошо управлявана от СЗО) показа нещо качествено ново. Показа промяна в доверието като абстрактно състояние. Както е известно, повечето факти, огромното количество факти човек знае, защото някой му ги е казал и човекът е повярвал, доверил се е (лично вие откъде знаете, че атомът на водорода има един протон и един електрон?), и досега в повечето случаи, като му кажеха нещо, което няма как да повери, човекът го приемаше за истина, особено ако информацията идваше от някакъв що-годе авторитетен източник като правителство, международна институция или уважавана медия. В края на 2020 г. все повече хора приемат всичко, което им се каже, по-скоро като лъжа, независимо откъде идва. И затова са си виновни както хората със своята неинформирана параноя, така и източниците, смятани доскоро за почтени, но доказали с едно или друго, че вече май не са такива.

Пред лицето на коронавируса (доколкото вирусите имат лица) човечеството откри, че е твърде далеч от собствената си представа за себе си. Вместо да се вдигне като господар на природата и венец на еволюцията срещу враждебния и чужд биологичен вид, човечеството разви враждебност и подозрителност към самото себе си. Вместо да посрещне с отворени обятия най-сетне появилото се лекарство за болестта, която го изтребва, човечеството, оплетено в конспиративни теории и къде повече, къде по-малко основателни страхове, отказва да го приеме, провиждайки задни мисли и пъклени планове. Дарвин се провали – междувидовата борба не успя да заглуши вътревидовата и да сплоти популацията.

Лошо е, защото ако започнем да приемаме всичко, което чуем, като лъжа, то обменът и полезната употреба на информация ще се затрудни. Ще се превърнем в маскирани саможиви параноици, които денонощно треперят да не би рептилите да им спрат интернета, че комай друго нищо не им е останало.

Протестите

Някой се опита да свали правителството, но не успя. Сега чакаме редовни парламентарни избори през март и президентски някъде наесен, когато Румен Радев може би ще се опита да завтори, но този път без БСП зад гърба си. Румен Радев без БСП е нещо като ГЕРБ без Бойко Борисов, за когото също се мълви, че можело да се пробва за президент.

Много грозота показаха протестите особено с вандализмите и тормоза над гражданите. Но най-грозна от всичко беше ярката очевидност, с която разни политически инженери и мераклии за бърза звездна кариера опитваха да изглеждат като народни водачи, като жертвоготовни идеалисти. До изборите има още време и тепърва ще слушаме за тези герои, тепърва ще ги виждаме във всевъзможни отвратителни комбинации помежду им.

Но инженерите нямаше да се оживят и нямаше да изпълзят от подмолите си, ако не беше налице обективният гняв срещу управлението. Дори си мисля, че ако инженерите не бяха така несериозни и компрометирани, управлението на ГЕРБ нямаше да издържи толкова дълго. Ако имаше разумна и състоятелна заявка за властта, подкрепена от стройна идеология и управленска визия, от респектиращ кадрови потенциал и ярко лидерство, властта отдавна да е преминала в други ръце.

Независимо че оцеляха, ГЕРБ счупиха гърнето и вече никога няма да са същите, sic transit gloria mundi. Мнозина обикновени хора, странични наблюдатели стигнаха толкова далеч в омерзението си, че вече не могат да се върнат. Ако преди бяха склонни да простят някое безобразие в името на имагинерната стабилност или поради липса на достатъчно надеждна алтернатива, вече не е така. Но на ГЕРБ сякаш не им пука.

Не, не са шкафчетата с кюлчета, това е фарс. Разказаха ми за една пекарна в центъра на София, недалеч от Министерство на земеделието. Изсипали се поредни държавни инспектори да търсят под вола теле и като не намерили, хванали се за някакво стъпало на стълбите, което при определена влажност можело да се окаже хлъзгаво и да застраши живота и здравето на персонала (не се смейте, моята секретарка е принудена да се подписва, че е инструктирана по безопасност на труда как да борави с кафемашината, как да я включва в контакта и т.н.). Счетоводителката посъветвала пекарите да бутнат някой лев на инспекторката и те допуснали грешката да я послушат. От този момент всеки ден започнал да ги посещава загадъчен чичо с чиновнически вид и да отнася пълни торби с безплатни закуски. Иначе стъпалото… Накрая, като направили сметката, пекарите решили, че ще им бъде по-изгодно да затворят пекарната, да срутят стълбището и да направят ново. Виждал съм и инспектори, които всеки ден обядваха безплатно в ресторанта на мой познат срещу ангажимента да му се обаждат половин час по-рано всеки път, когато тръгват на проверка за тютюнопушене в закрито помещение. Тези случаи не са изключение, а правило. Самодоволни чиновници в управляващите органи на европейските програми се гаврят грозно с бенефициентите, сякаш им раздават пари от бащиното си наследство, а не получават заплатите си, за да съдействат и да облекчават процеса по усвояването на средствата от европейските фондове и влагането им в икономиката. Това, а не шкафчетата и апартаментите, ще изяде главата на властта. На всяка власт, защото няма да свърши с поредното „велико народно въстание“.

Изборите  в САЩ

На пръв поглед те не са нещо, което би трябвало да ни интересува кой знае колко. Но то бележи една глобална драма, която инстинктивно долавят дори и най-неизкушените в политическите мъдрувания, дори и най-неинформираните и нежелаещите изобщо да се информират. Те са като децата, които винаги усещат щом нещо вкъщи не е наред, щом има напрежение между мама и татко. Големите си разменят реплики със заоблени усмивки, любезни са, дори изглеждат добронамерени и ах! колко възпитани, но децата усещат.

Тръмп с цялата си екстравагантност се превърна в олицетворение на грубата, понякога просташка искреност, изправена срещу дотегналото вече на всички лустросано лицемерие. След изборите за Европейски парламент и особено след изборите за президент на САЩ, грубата искреност сякаш загуби и отстъпи. Но гърнето на лустросаното лицемерие се спука точно като гърнето на ГЕРБ и вече никога няма да е същото, sic transit gloria mundi.

Забелязахте ли общото между трите събития на годината – заразата, протестите и изборите? То е кризата на доверието, на вярата. Хората приемат за лъжа всичко, което доскоро са приемали за истина, дори и животоспасяващите лекарства. Жалко, защото ако видят истината, може и да не я познаят. И никой няма да им е виновен. Вярата е в кома. Колапс на благоволението между човеците, защото ме е страх да кажа „смърт“. Това накратко е обобщението на 2020 година. Да сте живи и здрави, дано новата година е по-добра от старата и Бог да ни пази. А с Картаген ще се разправяме след празниците.


Оригинална публикация

Споделете:
Иван Стамболов
Иван Стамболов

До 1994 г. е хоноруван сценарист и продуцент в Националната телевизия, Националното радио и Дарик Радио. През 1994 г. основава собствена компания и се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес предимно в областта на медиите и политическото позициониране. През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“. Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция “Култура” на Столична община.