НОВО

Ще сложи ли мюфтийството тире?

През последните дни съдбата на дълговете на мюфтийството (или както шеговито е известно „Българска Мюсюлманска Църква“) беше широко дискутирана, главно в аспекти, които бяха на нивото на гореспоменатите шеги или на дребно политиканстване. По същество дискусия много...

Трябват ни бащи и предци, които да ни покажат какво сме

Петър Николов-Зиков е възпитаник на Класическата гимназия, доктор по история на Нов български университет, отскоро и доцент по политически науки. Автор е на задълбочени изследвания върху развитието на дясната политическа мисъл, поместени в книгата му ,,Раждането на...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и...

Макроновия ренесанс

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската...

(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени...

Време разделно в Европейската народна партия

Миналата седмица беше задействана процедура за изключването на партията на Виктор Орбан (Фидес) от семейството на Европейската народна партия. Формалният повод е билборд кампанията на унгарското правителство, която показва Жан-Клод Юнкер и Джордж Сорос един...

Роджър Скрутън за „Фигаро“: Във Франция, левият интелектуалец е свещеник без Господ

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Какво е дясното? Защо повечето интелектуалци са левичари? Разделението по оста „дясно-ляво“ актуално ли е все още във времето на популизма?...

Жабите бик и блатото на европейската политика

Жабата бик* притежава изключително развит бащински инстинкт. След заветната победа в придобиването на правото да оплодят женската, тя снася яйцата си в неговата локва и бързо тръгва към нови подвизи, докато младия татко остава да се грижи сам за своите попови лъжички....

Има ли ваксина срещу анти-ЕС настроения?

Франция планира да замени понятията "майка" и "баща" с "Родител 1" и "Родител 2" в официалните документи. Предложението е на депутатите от партията на президента Еманюел Макрон "Република, напред". Според вносителите, идеята е формулярите да бъдат адекватни на всички...

С Макрон напред към светлото бъдеще!

В началото на седмицата френският президент Емануел Макрон представи своята визия за бъдещето на Европейския съюз. Манифестът "Европейско възраждане" бе публикуван на всички официални езици в ЕС и насочен към всички граждани на Евросъюза. Идеите, включени в документа,...

За едно пренаписване на „Декамерон“

Време за четене: 4 мин.

Амелия Личева

„Декамерон“ е сред най-азбучните произведения в историята на литературата, защото чрез него се обяснява същината на новелата, показват се подходи като обрамчването и прилагането на техниката „разказ в разказа“; то е и сред книгите, които дават основание на литературоведи като Цветан Тодоров да говорят за „граматика на разказа“ и да разсъждават върху особеностите на наратива и наративните модели. Така че никак не е случайно, че всяко време се опитва да даде своя версия на „Декамерон“.

В последните години една от авторките, които се насочиха към препрочита му, беше Фей Уелдън с нейния „Спа Декамерон“. В трактовката на Уелдън и в духа на разбиранията й, се прави опит да се представи необяснимият, но магнетичен свят на жените – затова и героините й разказват своите лични истории, в които има много секс, самота, но и сатира, и забава.  Защото при Уелдън тъгата и смехът еднакво белязват човешкото същество.

Да даде своя версия на „Декамерон“ от днешния ден, се решава и българинът Иван Стамболов. За изкушените името на Стамболов е добре известно – той е журналист, публицист, има свой блог и е автор на книгите „Безобразна поезия“ и „Сула в огледалния свят (Дзен и изкуството да си обършеш гъза)“. Както е видно още от заглавието на последната, Стамболов обича да се насочва към класически творби и да ги препрочита, натоварвайки ги с актуалност. Точно така се е случило и с новата му, трета книга.

За разлика от Уелдън, Иван Стамболов се концентрира върху мъжкия свят – героите, които се събират, за да си разказват истории и така да оцелеят, са само мъже. Интересна е групата на тези мъже. Предубеденият читател ще каже, че става дума за пияници, чревоугодници, рентиери, сиреч – безделници, презадоволени, капризни същества, и т.н., и т.н. Но непредубеденият, който ще започне да чете, ще види, че това са трудно свикващи с времето си хора, един относително отмиращ вид на старите софиянци, които обичат хубавото и зад привидно материалното искат да хранят духа си. Затова и не би било преувеличено да се каже, че герои на „Додекамерона“ на Иван Стамболов са хора, които искат да се скрият в измислицата, в думите, за да могат да понесат променящия се свят.

Какъв е обаче този свят?

Този свят е съвремието ни, определено като време на икономическа и финансова криза. И в този смисъл повсеместно. Но много повече в „Додекамерон“ светът е българският свят с референции към всичко онова, което публицистът Иван Стамболов е свикнал да развенчава. В сегашното на героите, но и в историите, които те разказват, става дума за новобогаташите, за приватизацията, за куфарчетата с пари и подкупи, за монархията, за времето и преди, и след демокрацията, за обществените поръчки и затова, че „бизнесът умря“. В много от конкретните истории прозират важни детайли от ежедневието, които дори повече от всичко друго охарактеризират социализма или актуалното ни битие.

Особено показателен е финалът на „Додекамерон“, според който разказвачите шеметно успяват, а България се превръща в идеална страна, за пребиваването в която и за работна виза чакат на опашки другите европейци; тя е успяваща, богата страна, в която само духовното има значение. Разбира се, това Елдорадо е жестоката ирония на Стамболов, огледалото, което идва да ни покаже обратното и да посочи какъв всъщност е истинският образ на страната ни, разминаващ се изцяло с горепосочената визия. Не по-малко саркастичен е и образът на успеха на приятелите. Той също е обърнат, ироничен – няма как хора като тях да успяват, че и да управляват България. Без да е изречен директно, чрез този похват на двойничеството, Иван Стамболов алюзира една от любимите си теми – простотията е тази, която побеждава в България; градските, фините хора имат само своите утопии или перспективата да напускат страната си; а позицията на свободния интелектуалец, който обича да чете, да разсъждава, да се колебае, да криволичи, който разсъждава за духа и душата, е не просто губеща, тя е дълбоко маргинална.

Отвъд политическите аналогии, които придърват „Додекамерон“ към сатирата, това е и една много забавна книга, в която могат да се четат истории за възкръснал заек, за въздух в бъбреците, за пъпчива проститутка и още множество забавни четива. Те правят от книгата и едно много приятно четиво, което може да се хареса на широк кръг читатели, стига те все още да вярват, че най-удачното прекарване на свободното време е с книга в ръка. И най-сетне, „Додекамерон“ е и една отлично написана, „учена“, умна книга, която разчита на множество препратки и цитати, на интертекстуални интерпретации, а и на трансцендентен прочит, способен да види в цялото пътя на отделния човек към неговото спасение и усъвършенстване, към сливането на световете и преходите между видимото и невидимото.

От books.sulla.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!