fbpx

НОВО

Точка от която няма връщане назад

През последния месец в Близкия Изток бяха официално очертани новите нива на взаимоотношения между държавите съюзници на САЩ в региона. Те бележат нови точки от които няма връщане назад. Макар и да изглежда, че всички маневри на САЩ са свързани с обслужването на...

Тръмп срещу всички

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев участва в предаването "Политиката под прицел" по телевизия СКАТ. Тема на разговора беше политиката в САЩ и предстоящите избори там. Запис от участието можете да видите тук:...

Какво значи икономическа криза и как да оцелеем в нея?

Големият първоначален удар е по капиталово интензивните сектори Приходите за бизнеса спадат - трябва да спаднат и разходите В тази светлина поне е добре да не повтаряме грешките от миналото Идва ли финансов Армагедон? Никой не знае, но да се надяваме, че не. Добре ли...

Третата гледна точка

Крайности може да има само при абсолютното добро и абсолютното зло Най-отвратителното е омразата и да не ми разправят, че я сеят провокатори - тя започна с вдигнатия юмрук на президента Винаги има трета гледна точка, дори и когато първите две са толкова ярки, че тя...

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

За едно пренаписване на „Декамерон“

Време за четене: 4 мин.

Амелия Личева

„Декамерон“ е сред най-азбучните произведения в историята на литературата, защото чрез него се обяснява същината на новелата, показват се подходи като обрамчването и прилагането на техниката „разказ в разказа“; то е и сред книгите, които дават основание на литературоведи като Цветан Тодоров да говорят за „граматика на разказа“ и да разсъждават върху особеностите на наратива и наративните модели. Така че никак не е случайно, че всяко време се опитва да даде своя версия на „Декамерон“.

В последните години една от авторките, които се насочиха към препрочита му, беше Фей Уелдън с нейния „Спа Декамерон“. В трактовката на Уелдън и в духа на разбиранията й, се прави опит да се представи необяснимият, но магнетичен свят на жените – затова и героините й разказват своите лични истории, в които има много секс, самота, но и сатира, и забава.  Защото при Уелдън тъгата и смехът еднакво белязват човешкото същество.

Да даде своя версия на „Декамерон“ от днешния ден, се решава и българинът Иван Стамболов. За изкушените името на Стамболов е добре известно – той е журналист, публицист, има свой блог и е автор на книгите „Безобразна поезия“ и „Сула в огледалния свят (Дзен и изкуството да си обършеш гъза)“. Както е видно още от заглавието на последната, Стамболов обича да се насочва към класически творби и да ги препрочита, натоварвайки ги с актуалност. Точно така се е случило и с новата му, трета книга.

За разлика от Уелдън, Иван Стамболов се концентрира върху мъжкия свят – героите, които се събират, за да си разказват истории и така да оцелеят, са само мъже. Интересна е групата на тези мъже. Предубеденият читател ще каже, че става дума за пияници, чревоугодници, рентиери, сиреч – безделници, презадоволени, капризни същества, и т.н., и т.н. Но непредубеденият, който ще започне да чете, ще види, че това са трудно свикващи с времето си хора, един относително отмиращ вид на старите софиянци, които обичат хубавото и зад привидно материалното искат да хранят духа си. Затова и не би било преувеличено да се каже, че герои на „Додекамерона“ на Иван Стамболов са хора, които искат да се скрият в измислицата, в думите, за да могат да понесат променящия се свят.

Какъв е обаче този свят?

Този свят е съвремието ни, определено като време на икономическа и финансова криза. И в този смисъл повсеместно. Но много повече в „Додекамерон“ светът е българският свят с референции към всичко онова, което публицистът Иван Стамболов е свикнал да развенчава. В сегашното на героите, но и в историите, които те разказват, става дума за новобогаташите, за приватизацията, за куфарчетата с пари и подкупи, за монархията, за времето и преди, и след демокрацията, за обществените поръчки и затова, че „бизнесът умря“. В много от конкретните истории прозират важни детайли от ежедневието, които дори повече от всичко друго охарактеризират социализма или актуалното ни битие.

Особено показателен е финалът на „Додекамерон“, според който разказвачите шеметно успяват, а България се превръща в идеална страна, за пребиваването в която и за работна виза чакат на опашки другите европейци; тя е успяваща, богата страна, в която само духовното има значение. Разбира се, това Елдорадо е жестоката ирония на Стамболов, огледалото, което идва да ни покаже обратното и да посочи какъв всъщност е истинският образ на страната ни, разминаващ се изцяло с горепосочената визия. Не по-малко саркастичен е и образът на успеха на приятелите. Той също е обърнат, ироничен – няма как хора като тях да успяват, че и да управляват България. Без да е изречен директно, чрез този похват на двойничеството, Иван Стамболов алюзира една от любимите си теми – простотията е тази, която побеждава в България; градските, фините хора имат само своите утопии или перспективата да напускат страната си; а позицията на свободния интелектуалец, който обича да чете, да разсъждава, да се колебае, да криволичи, който разсъждава за духа и душата, е не просто губеща, тя е дълбоко маргинална.

Отвъд политическите аналогии, които придърват „Додекамерон“ към сатирата, това е и една много забавна книга, в която могат да се четат истории за възкръснал заек, за въздух в бъбреците, за пъпчива проститутка и още множество забавни четива. Те правят от книгата и едно много приятно четиво, което може да се хареса на широк кръг читатели, стига те все още да вярват, че най-удачното прекарване на свободното време е с книга в ръка. И най-сетне, „Додекамерон“ е и една отлично написана, „учена“, умна книга, която разчита на множество препратки и цитати, на интертекстуални интерпретации, а и на трансцендентен прочит, способен да види в цялото пътя на отделния човек към неговото спасение и усъвършенстване, към сливането на световете и преходите между видимото и невидимото.

От books.sulla.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ