НОВО

За Грета Тунберг и култа на алармизма

Срещата на върха на ООН за климата през 2019 г. ще се проведе на 23ти септември в Ню Йорк. На него ще присъства 16-годишната шведска суперзвезда, екоактивистката Грета Тунберг, която наскоро отплава през Атлантическия океан на модерна „въглеродно-неутрална“ яхта, като...

За ползата от привиканите русофили

Хора като нас не могат да коментират големите игри, защото са трагично лишени от информация. Можем да коментираме само реакциите на обществото по отношение на онова, което се чува. Така и с „шпионската афера“. Мисля, вече е извън съмнение, че изложбата за...

За тежестта на един комисар

Преди дни бяха официално оповестени новите ресори в бъдещата Европейска комисия, която ще започне работа от 1 ноември. Ресорът, който получи България е „Иновации и Младеж“. Всъщност, това са два ресора, които в сегашната ЕК са разделени като „Изследвания, Наука и...

Атаката срещу полетите е престъпление срещу човечеството

Преди броени дни пътническата авиация навърши 100 години: На 25 август 1919 г. е пуснат първият всекидневен международен пътнически полет – от Лондон до Париж. Днес над 100 000 полета на ден кръстосват небето на света и пренасят хора и стоки по-бързо, евтино и...

Историята се повтаря като фарс

Нито един скучен ден в Републиката. Можеше просто този материал да бъде продължението на онзи за лицемерието, но „фарс“ вече е далеч по-точнo определение. Фарс №1 В София се проведе протест срещу избирането на нов главен прокурор. Независимо от фигурата и...

Четири поуки от един сексскандал

Естествено, става дума за снимките със сексуално съдържание на годеницата на един кандидат-кмет на София, които се появиха в една медиа. Вече няколко дни общественото пространство се тресе от реакции и коментари, така че спокойно можем да си извадим някои поуки от...

Каква щеше да бъде България без комунизма?

Сравнение с Гърция Населението Към 1945-та година, населението на Гърция наброява 7,3 милиона души, а това на България – 6,94 милиона. В момента Гърция е с около 11,1 милиона население, така че не друго, а математиката говори, че при развитие като гръцкото, България...

Избори: Да изчистим България за един ден

Днес, тридесет години след свалянето на престъпния и тоталитарен комунистически режим от власт, неговите останки продължават да ни заобикалят. Почти няма град или село в България, в които да не стоят улици, булеварди или площади, носещи имената на признати престъпници...

Черният девети

09.09.1944г. е един от най-пагубните дни за България. Това не е дата, в която България е освободена от измисления фашизъм, учил се в последствие в червените учебници по история, а е ден на окупация на българското царство - Деветосептемврийският преврат. Това е успешно...

Освободи ли Червената армия България?

Преди дни (б.ред.) Министерство на външните работи на Република България излезе с неочаквано адекватна позиция. В нея Министерството адресираше изложба, организирана от посолството на Руската Федерация у нас, посветена на „Освобождаването на България“ на 9 септември...

За едно пренаписване на „Декамерон“

Време за четене: 4 мин.

Амелия Личева

„Декамерон“ е сред най-азбучните произведения в историята на литературата, защото чрез него се обяснява същината на новелата, показват се подходи като обрамчването и прилагането на техниката „разказ в разказа“; то е и сред книгите, които дават основание на литературоведи като Цветан Тодоров да говорят за „граматика на разказа“ и да разсъждават върху особеностите на наратива и наративните модели. Така че никак не е случайно, че всяко време се опитва да даде своя версия на „Декамерон“.

В последните години една от авторките, които се насочиха към препрочита му, беше Фей Уелдън с нейния „Спа Декамерон“. В трактовката на Уелдън и в духа на разбиранията й, се прави опит да се представи необяснимият, но магнетичен свят на жените – затова и героините й разказват своите лични истории, в които има много секс, самота, но и сатира, и забава.  Защото при Уелдън тъгата и смехът еднакво белязват човешкото същество.

Да даде своя версия на „Декамерон“ от днешния ден, се решава и българинът Иван Стамболов. За изкушените името на Стамболов е добре известно – той е журналист, публицист, има свой блог и е автор на книгите „Безобразна поезия“ и „Сула в огледалния свят (Дзен и изкуството да си обършеш гъза)“. Както е видно още от заглавието на последната, Стамболов обича да се насочва към класически творби и да ги препрочита, натоварвайки ги с актуалност. Точно така се е случило и с новата му, трета книга.

За разлика от Уелдън, Иван Стамболов се концентрира върху мъжкия свят – героите, които се събират, за да си разказват истории и така да оцелеят, са само мъже. Интересна е групата на тези мъже. Предубеденият читател ще каже, че става дума за пияници, чревоугодници, рентиери, сиреч – безделници, презадоволени, капризни същества, и т.н., и т.н. Но непредубеденият, който ще започне да чете, ще види, че това са трудно свикващи с времето си хора, един относително отмиращ вид на старите софиянци, които обичат хубавото и зад привидно материалното искат да хранят духа си. Затова и не би било преувеличено да се каже, че герои на „Додекамерона“ на Иван Стамболов са хора, които искат да се скрият в измислицата, в думите, за да могат да понесат променящия се свят.

Какъв е обаче този свят?

Този свят е съвремието ни, определено като време на икономическа и финансова криза. И в този смисъл повсеместно. Но много повече в „Додекамерон“ светът е българският свят с референции към всичко онова, което публицистът Иван Стамболов е свикнал да развенчава. В сегашното на героите, но и в историите, които те разказват, става дума за новобогаташите, за приватизацията, за куфарчетата с пари и подкупи, за монархията, за времето и преди, и след демокрацията, за обществените поръчки и затова, че „бизнесът умря“. В много от конкретните истории прозират важни детайли от ежедневието, които дори повече от всичко друго охарактеризират социализма или актуалното ни битие.

Особено показателен е финалът на „Додекамерон“, според който разказвачите шеметно успяват, а България се превръща в идеална страна, за пребиваването в която и за работна виза чакат на опашки другите европейци; тя е успяваща, богата страна, в която само духовното има значение. Разбира се, това Елдорадо е жестоката ирония на Стамболов, огледалото, което идва да ни покаже обратното и да посочи какъв всъщност е истинският образ на страната ни, разминаващ се изцяло с горепосочената визия. Не по-малко саркастичен е и образът на успеха на приятелите. Той също е обърнат, ироничен – няма как хора като тях да успяват, че и да управляват България. Без да е изречен директно, чрез този похват на двойничеството, Иван Стамболов алюзира една от любимите си теми – простотията е тази, която побеждава в България; градските, фините хора имат само своите утопии или перспективата да напускат страната си; а позицията на свободния интелектуалец, който обича да чете, да разсъждава, да се колебае, да криволичи, който разсъждава за духа и душата, е не просто губеща, тя е дълбоко маргинална.

Отвъд политическите аналогии, които придърват „Додекамерон“ към сатирата, това е и една много забавна книга, в която могат да се четат истории за възкръснал заек, за въздух в бъбреците, за пъпчива проститутка и още множество забавни четива. Те правят от книгата и едно много приятно четиво, което може да се хареса на широк кръг читатели, стига те все още да вярват, че най-удачното прекарване на свободното време е с книга в ръка. И най-сетне, „Додекамерон“ е и една отлично написана, „учена“, умна книга, която разчита на множество препратки и цитати, на интертекстуални интерпретации, а и на трансцендентен прочит, способен да види в цялото пътя на отделния човек към неговото спасение и усъвършенстване, към сливането на световете и преходите между видимото и невидимото.

От books.sulla.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!