Делото за царските имоти като визитна картичка на България

Осем държави-членки на Европейския съюз са с монархическа форма на управление. Пет от тях са сред десетте най-богати държави в съюза – Великобритания, Испания, Холандия, Белгия и Швеция. Великобритания е и сред петте най-богати държави в света. Освен тях, в Европа има още четири монархии – Андора, Ватикан, Монако и Норвегия. Общият БВП на всички монархии в Европа е над 6 трилиона долара (докато този на ЕС е малко над 15 трилиона долара). С други думи – европейските монархии са богати. Много богати.

Богати са и европейските монарси. Българската царска династия в лицето на Цар Симеон II е в преки роднински връзки с кралицата на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия Елизабет II, с краля на белгийците Филип и с великия херцог на Люксембург Анри. Между другото, освен на Обединеното кралство, кралица Елизабет е държавен глава и на още 15 държави в целия свят, сред които Канада, Австралия, Нова Зеландия и др. Спокойно можем да се хвалим, че роднините на българския цар управляват света. Или поне по-богатата част от него.

Всички изброени държави, заедно с останалите монархии по света, недвусмислено възприемат цар Симеон II като монарх. За последно това се видя през декември 2017 г. в Кралство Саудитска Арабия, при посещението на официалната българска делегацията, водена от министър-председателя Бойко Борисов. Тогава цар Симеон II беше включен в делегацията и Негово кралско височество султан Салман ибн Абдул-Азис Ал Сауд посрещна гостите от България по възможно най-добрия начин – поканвайки ги да се включат в традиционния танц със саби. За последно това се беше случвало седем месеца по-рано – при посещението на Доналд Тръмп в страната. Не че за седем месеца никой не е посещавал Саудитска Арабия. Просто такава висока чест не се оказва на кого да е – единствено на световни политици. И на монарси.

Няколко години по-рано, на 60-годишния юбилей на кралица Елизабет II, българският цар Симеон бе един от едва 26-те монарси от цял свят, които бяха поканени на тържествен обяд. От целия свят – 26, единият от тях – българин!

През 2016 г. в Мадрид, на представянето на автобиографичната книга на царя „Една необикновена съдба“, преведена на испански език, присъстваха Техни величества крал Хуан Карлос I и кралица София. Техният син и сегашен крал на Кралство Испания Филипе VI е кръстник на българската принцеса София – внучка на цар Симеон от най-малкия му син княз Константин-Асен. Който, от своя страна, е кум на испанския крал Филипе. Уважават се хората.

Споменатата автобиографична книга, освен на испански, е преведена още и на италиански, португалски, френски, турски език. Разбира се, издадена е и на български език. А премиерата на португалското й издание се състоя в лятната резиденция на президента на Португалия в гр. Кашкайш, недалеч от португалската Столица Лисабон. Президентът Марселу Рибелу ди Соза лично присъства на представянето ѝ.

Благородното му потекло, изключителните му възпитание и обноски, съчетани с владеенето на седем езика (колко човека, говорещи седем езика познавате?) и добро образование, правят цар Симеон II държавник и политик от световна величина. При него няма „шменти капели“. Не случайно дори министър-председателят Бойко Борисов призна: „Няма президент или канцлер, който, като дойде в България, да не ме пита „Какво прави царят?“. Уважават го хората. Което не е изненада – почти всички пътувания на цар Симеон в чужбина са съпроводени от официални или неофициални срещи с политици и дипломати на най-високо ниво. И с всеки от тях царят общува на родния му език. Все неща, които малко български политици могат да си позволят.

Как стоят нещата в България? За много хора у нас летоброенето започва от дата 9 септември 1944 г. Те и наследниците им не могат да понасят някой, бил той цар или генерал, да бъде „нещо повече“ от тях. За тях никой и нищо не е авторитет.

И тъй като е невъзможно за човек да се надскочи и да избяга от сянката си, по-добре да принизим „другия“ до нашето си ниво. В случая, „другият“ е цар Симеон. „Какво като знае седем езика?! И той дойде да се налапа и да си отиде в Мадрид“ или „Какъв цар е той?! Само гори и имоти са му в главата. Мошеник! И той ни измами и ограби!“ – това повтарят в един тон соцносталгиците и наследниците им.

За никого у нас няма значение, че цар Симеон II и семейството му даряват и са дарили стотици хиляди левове за училища, детски градини, паметници, спортни и научни събития с национално и международно значение. За никого няма значение, че царят и семейството му с лични средства създадоха и поддържат музей, в който се съхранява националната ни памет от времената, когато нямахме щамповани петолъчки в мозъците. Колко човека, които са създали музей, познавате? За никого у нас няма значение и фактът, че през по-голямата част от времето царят живее в България.

Така че делото за „царските имоти“ не е обикновено дело за собственост. Става въпрос за имиджа на България. И за посланието, което ще изпратим по света. Към монархиите.

Споделете:
Ивайло Джилянов
Ивайло Джилянов

Завършил бакалавърска степен по "Политология" и магистърска степен "Дипломация и национална сигурност" във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". В момента е докторант към катедра "Политология" на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Интересите му са свързани с проблемите на българите в чужбина, а също така Третото българско царство, Династията и Монархическия институт. Бивш заместник-председател на Студентски съвет на ВТУ, а също и главен редактор на вестник "Университет. Вестникът на великотърновската академична общност". Има стаж в посолството на България в Скопие. Бивш ръководител на клуб "За Вярата, Царя и Отечеството" - Велико Търново.