НОВО

Какъв е българският интерес в ЕС

Какъв е българският интерес в ЕС? Придава ли модерният консерватизъм алтернатива във ВМРО? Гости в студиото на "Свободна зона с Георги Коритаров" бяха Ангел Джамбазки и Критиян Шкварек – кандидати за евродепутати. Вижте видеото:...

Целият свят се оглежда в един български касов апарат

Не че няма дясно. Просто по някаква причина не е модерно. Днес най-дясната страна в света е комунистически Китай. Защо дясното не е модерно? Защото хората не обичат да чуват, че трябва да се трудят, да мислят, да се борят и да се мъчат, а предпочитат да им напяват в...

За споделеното родителство

В съвременното общество все повече деца растат в разделени семейства. Разводите са доста по-често явление в сравнение с преди 2-3 поколения, двойки в съвместно съжителство също се разделят, а трудовата миграция води дотам, че съпрузи се принуждават да живеят далеч...

Апетитът на британските консерватори към революция и контрареволюция

През юни 2016 г. Великобритания гласува с референдум да излезе от Европейския Съюз. Макар и напълно безкръвен, този резултат беше революционен по британски. Въпреки предупреждения, които съм чувала и от британски, и от български консерватори, че това се е очаквало, аз...

Напрежението между САЩ и Иран: Ще има ли ескалация и как ще се отрази на света?

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" д-р Мартин Табаков гостува в предаването "Плюс - минус" по Нова телевизия. Гост също бе международният анализатор Яшар Абдулселямоглу. Тема на разговора бе покачващото се напрежение между САЩ и Иран. Според Абдулселямоглу...

Венецуела като точка на геополитическо противопоставяне

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Пресечна точка" по Военен телевизионен канал с водещ Евгени Кръстев. Тема на разговора бе продължаващата криза във Венецуела. Вижте пълното видео:...

Кампанията за евроизборите

Журналистът и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев и политологът Страхил Делийски гостуваха в предаването "Всичко коз" по Канал 3 с водещ Мая Костадинова. Те оцениха тезите в кампанията за Европейски избори 2019 - в Европа и у нас. Вижте пълното...

Какво трябва да се промени за да сме щастливи в ЕС

Главният редактор на дясната платформа "Консерваторъ" Николай Облаков гостува в предаването "#Европа" по БНТ. Тема на разговора бе бъдещето на Европейския съюз и проблемите, пред които той е изправен. Гост също бе директор на фондация "Силна Европа". Вижте пълното...

ВЕИ революция ли? Не, газова!

Да, случи се: Както глобалните инвестиции, така и новите инсталирани мощности на ВЕИ през 2018 г. са по-ниски в сравнение с предходната 2017 г. Годините на постоянен ръст свършиха и то много преди ВЕИ да са заели значим дял в енергийното потребление. През...

Освирепелият феминизъм

Две новини от последните дни ми дадоха повод за написването на тази статия. Едната е решението на Спортната комисия на щата Калифорния да суспендира боксовия лиценз на Кубрат Пулев заради прословутата целувка с репортерката Дженифър Равало. Другата е петицията на...

Демокрацията като конкретна историческа реализация на свободата

Време за четене: 5 мин.

Рано или късно, историята предявява сметката за всяка илюзия, която човекът или обществото приемат като ръководство за своето действие и за своето развитие. В края на 70-те – началото на 80-те години в западния (преди всичко в англосаксонския) свят се разгърна поредната идеологическа революция на “неоконсерватизма“. Видни бивши либерални теоретици – като социолога Даниел Бел, и бивши левичари – троцкисти, трансформирали революционния си патос в десния политически полюс – осъществиха идеологическия преход от кейнсианската “държава на благоденствието” към възродената легитимност на “свободния пазар”, който бе разглеждан не само като ключ към икономическа ефективност, но и като единица мярка за морал и справедливост. Неоконсервативната революция бе инструмент за мобилизация в полза на разгръщия се глобализъм – световната интеграция на финанси, технологии, пазари и инфромационни системи.

Кейнсианският модел на макроикономическа регулация бе пречка пред глобализацията, защото той функционираше на нивото на националната държава. Лишаването на националната държава от икономически суверенитет бе възможно чрез делегитимация на “икономиката на търсенето” и нейните социални следствия и институции. Един от основните постулати на неоконсерватизма в описание на връзката между икономика и политика бе твърдението за естественото съответствие на свободния пазар и представителната демокрация. Няма пълноценна демокрация там, където пазарът не е “напълно свободен” и няма истински свободен пазар там, където отсъства представително демократично управление. Този постулат на неоконсерватизма – за необходимото съответствие на свободен пазар и представителна демокрация – бе използван успешно в идеологическата борба на Запада със залязващата съветска империя през 80-те години. Този постулат бе и основно верую – ключов лигитимационен инструмент – на глобалните корпоративни елити, които изнасяха с космическа скорост активите и индустрията на развитите западни общества в Америка и Европа към новите пространства на икономическа експанзия в Третия свят – включително и преди всичко Китай. В Пенсилвания, Мичиган и английските Мидландс глухо ръждясваха металните инсталации на индустриалните гиганти от близкото минало. Собствениците на капитала бяха вече в Шанхай, Ченгду и Бангалор.

Оставил собствените си индустриални работници у дома без традиционното им препитание, глобалният корпоративен капитал оправдава неограничения ръст на своите печалби в Третия свят и с пропагандното внушение, че по този начин глобализацията ефективно разпространява по света и представителната демокрация. Макар Китай да е комунистическа диктатура, емиратите в залива – средновековни сатрапии, а крехките национални институции в Африка – номинални държави, приобщаването на тези страни към “свободния пазар” – в глобалния му формат – неизбежно трябваше да породи вълна на демократизация и нарастващ респект към човешките права.

Днес Америка се управлява от сърдития на глобализацията Доналд Тръмп, който иска възстановяване на икономическия национализъм, Европа се тресе от сблъсъка на либерален пермесивизъм и възроден популистки национализъм, а Китай спокойно и лакомо поглъща нови и нови порции глобална икономическа власт – без да е привел в съответствие капиталистическия пазар с представителната демокрация. Китайският феноменален успех успя да заобиколи догмата за “напълно свободния пазар” – реализирайки впечатляващ растеж на една по същество дирижирана икономика. А политическата система на Поднебесната империя продължава да бъде старателно фризирана комунистическа диктатура.

Кризата на днешната международна система – стопанска, политическа и система на сигурност – се обуславя преди всичко от делегитимацията – на практика рухването – на идеологическите доктрини и политическите модели, осъществили процеса на неоконсервативна – неолиберална глобализация през десетилетията между 1979 г. (спечелването на парламентарните избори в Британия от маргарет Тачър) и 2008 г. (финансовата криза, започнала от Уолстрийт). “Необходимата” връзка между свободен пазар и представителна демокрация, която осмисли трансформирането на света на Студената война в един нов свят на либералния консенсус след 1989 г. днес е в необратима криза и дезинтеграция под напора на примери, доказващи обратното. Това, разбира се, е констатация, която буди у мен само съжаление. Но тя е факт. И този факт има тежки последствия за нас – за Запада, за Европа, за Америка…Тези последствия ни натоварват с интелектуални, морални и политически отговорности, които трябва да поемем – ние западнте хора – ако искаме да останем верни на своята традиция и идентичност.

Парламентарната демокрация не е просто “брат близнак” на “свободния пазар”. Демокрацията е обществена система, станала възможна в резултат на личностното развитие на западния човек в зората на модерните времена. Формирането на човека като автономна личност, способна да поеме отговорността за собствения си живот, откъсва модерните хора от зависимостта на техните предшественици в традиционното общество от заварени и наложени върху тях социални йерархии, съществуващи по “Божия воля”. Представителната демокрация е система – резултат от способността на модерната личност да съчетае собствената си свобода със свободата на другите. Тук е ключът, тук е детерминацията на демокрацията като конкретна историческа реализация на свободата. Каквато реализация е и пазарът – повече или по-малко свободен взависимост от обществените условия на своето разгръщане. Смисълът на гражданското равенство, на икономическия пазарен успех, на впечатляващото модерно развитие е свободата. Свободата – личната свобода и отговорност – е ключът към същността на западната цивилизация и западния човек. В центъра на успеха на модерния Запад стои свободния – с гарантирани права, способен да поеме индивидуална отговрорност човек. Човекът е цел, а не средство на общественото развитие.

Грубата илюзия на увлечения в баснословните си печалби глобален корпоративен капитал, че разпространявайки по целия свят технологичната матрица на “свободния пазар”, Западът ще разпространи автоматично и демокрацията, правата на човека и респекта към автономната личност е всъщност редукционизъм – плод на повърхностно и пожелателно пропагандно мислене. Не свободният пазар създава свободна личност – обратно, свободната творческа личност, поела отговорност за собствения си живот създава иснституции и общности на свободата – включително на пазара.

Експанзията на корпоративния глобализъм създаде благоприятни условия за симулация на свободен пазар при съхранени обществени отношения на несвобода. Китай постигна инструментална пазарна ефективност без да почувства необходимост от освобождаване на собствените си граждани – политически и институционално – от мащабния контрол на държавата. Путинова Русия също преследва пазарна ефективност – извън границите си, ако не толкова вътре в тях. Западът има проблем – светът има проблем. Икономическият успех, технологичният напредък имат смисъл като част от една система на политическа, гражданска, творческа свобода. Икономическият успех чрез симулирани предпоставки за свободна инициатива в условията на авторитарен контрол носи рискове. Това са традиционните рискове на несвободата – увеличени в пъти от натрупаното пазарно и технологично богатство.

*Публикацията е публикувана във фейсбук профила на автора. Заглавието е на “Консерваторъ”.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!