fbpx

НОВО

Функционираща икономика и лична отговорност

Функционираща икономика и лична отговорност, а не военновременен планов социализъм и крути забрани ще ни спасят от пандемията Днес - пред лицето на сериозна глобална пандемия - икономическата наука и функциониращата стопанска система не просто няма как да минат на...

Припомняне: защо Доган е зло

През последните седмици българският политически живот е тотално доминиран от скандали. Но докато повечето от тях всъщност „затапват” възможността за смислен политически дебат и поради тази причина са вредни, то във вторник се случи един, който определено си струва да...

Двойната криза в САЩ

Деконструкция на разума Епидемията в САЩ отключи процеси, които дълго време набираха сила, още от края на седемдесетте, след петролната криза. Възходът на реториката в политиката и на популизма е още от 60-те с победите на Кенеди срещу Никсън благодарение на...

Наследството на панарабизма в Близкоизточния конфликт

Първият въпрос, като започнем да говорим за панарабизма и арабския национализъм е ясно да посочим какво се има предвид под Арабски свят – това са всички държави, където арабският език е първият официален език  и  арабската и ислямска култура доминират. В...

Води ли политическата коректност до политически разлом в ЕС?

Резолюцията на Европейския парламент в подкрепа на "расовите" бунтове в САЩ и движението Black Lives Matter няма правни последствия. Вероятно тя е неумел опит да се повлияе на предстоящия президентски избор зад океана през ноември. Днешното изявление на Доналд Туск в...

Корупцията в климатичната наука

Редакторът в "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в "Студио Хъ" по 7/8 ТВ. Тема на разговора беше корупцията в научните среди и последиците от Зелената сделка. Вижте пълния...

Консервативният аргумент за хегелиански ред

Проблемът с повечето политически философи на 20-ти век е, че не успяват да обхванат всички взаимосвързани системи, които изграждат човешкото общество и се фокусират единственото върху определени аспекти от него (икономически, културни, политически и т.н.). Факторите...

Туитър срещу Тръмп

Ако си човек с консервативни позиции и си активен в големите социални мрежи (да разбираме Фейсбук и Туитър), въпросът не е „дали“ ще дойде ден, в който ще бъдеш цензуриран, а „кога“. Спомням си как преди десетина години социалните мрежи бяха не просто свободно...

Пред какви икономически заплахи е изправена България?

Ще намери ли Европейският съюз общо решение за излизане от кризата? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на Георги Коритаров. Вижте пълното...

Как непредвидимостта на епидемията ще се отрази на икономиката?

Какво ще е бъдещето на България след влизането в чакалнята на еврозоната и Банковия съюз? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на „Свободна зона с Георги Коритаров“. Може ли проектът АЕЦ „Белене“ да скара България и Европейския съюз? Вижте пълното...

Как демонополизирането на НЗОК ще помогне на онкоболните

Време за четене: 3 мин.

Една от горещите теми, която се обсъжда на дневен ред в Министерство на здравеопазването, НЗОК и Парламента са медикаментите за химиотерапия и клиничните пътеки за онкологични заболявания.

Защо темата е важна?

Едно от най-големите бюджетни пера на НЗОК касае лечението на онкологични заболявания. Бюджетната част е тежка, поради факта, че медикаментите за онколечение в немалка част са иновативни (нямат еквивалентен генеричен заместител), а също така и че смъртността от неоплазми се е увеличила за последните 3 години. В страната ни смъртността от новообразувания е с приблизително 55% по-висока от средното за Европейския съюз. Заболеваемостта е другият критерий, който касае разходите. В годините между 2013 и 2015 г. средно заболелите са 158 хиляди човека население.

Източник: СЗО, НСИ

Какво се случи?

Миналия петък бяха разгласени официалните данни на НЗОК за разходите за лекарствените продукти за болнично лечение, плащани от НЗОК по клинични пътеки и процедури за химиотерапия по онкология и онкохематология за 2016 г. Средната стойност за болнично лечение на физическо лице в страната е 8384 лв. До нея се доближават СБАЛОЗ София и КОЦ Русе. От данните се вижда, че през 2016 г. УМБАЛ „Александровска“ е похарчила средно 19 774 лв. за терапията на физическо лице, като броят на лицата минал от там е  230. Най-малко пък е харчила УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович“ – средно 2516 лв. за 136 лица. Ако направим просто сравнение ще кажем, че във втората лекуват по-икономически ефективно, отколкото в първата болница.

Сравнението по този начин обаче изглежда несъстоятелно, поради факта, че лекарствените продукти варират различно като цена и терапия за всяко едно онкологично заболяване, но трябва да кажем, че за определени заболявания има строго определени стандарти в лечението, които биват пропускани от някои болници. УМБАЛ „Александровска“ ползват 3 пъти повече (5586) лекарствени опаковки за терапия в сравнение с УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович“ (1963). Като съотношение УМБАЛ „Александровска“ използват средно 6,18 лекарства за дейност, а УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович“ – 0,43. Най-много лекарства към дейност са изписани в СБАЛОЗ София – 6,75, а най-малко в УМБАЛ Русе. Средният брой за страната е 3,50.

Какво е заключението?

Липсата на стандарт при определянето на терапии за лечение е един от основните проблеми на системата. Вторият проблем е обработката, анализа и реакцията при наличие на такива данни в НЗОК. Това са данните за 2016 г. – явно е, че се събират от НЗОК, но на какъв анализ подлежат? Контролът по отношение на лекарствата е занижен, а Касата не прави нищо по въпроса с оптимизацията на средствата. Това е видно и от непрестанно увеличаващият се бюджет за лекарства и за лечение. Отново на дневен ред изпъква темата за демонополизацията като частично решение на проблемите с контрол върху средствата за лечение. Милтън Фридман описва 4 варианта за потребяване на паричен ресурс – за НЗОК важи четвъртия.

  1. Харчене на собствени пари за собствени нужди. Като резултат много внимаваме колко харчим и за какво харчим.
  2. Харчене на собствени пари за нуждите на някой друг. Тогава също внимаваме колко харчим, но не внимаваме толкова за какво ги харчим.
  3. Харчене на чужди пари за свои нужди. Тогава много внимаваме за какво ги харчим, но не и колко харчим.
  4. Харчене на чужди пари за чужди нужди. В този случай не ни е грижа нито колко харчим, нито за какво ги харчим.
Споделете чрез

Предишен

Следващ