Една от горещите теми, която се обсъжда на дневен ред в Министерство на здравеопазването, НЗОК и Парламента са медикаментите за химиотерапия и клиничните пътеки за онкологични заболявания.
Защо темата е важна?
Едно от най-големите бюджетни пера на НЗОК касае лечението на онкологични заболявания. Бюджетната част е тежка, поради факта, че медикаментите за онколечение в немалка част са иновативни (нямат еквивалентен генеричен заместител), а също така и че смъртността от неоплазми се е увеличила за последните 3 години. В страната ни смъртността от новообразувания е с приблизително 55% по-висока от средното за Европейския съюз. Заболеваемостта е другият критерий, който касае разходите. В годините между 2013 и 2015 г. средно заболелите са 158 хиляди човека население.
Източник: СЗО, НСИ
Какво се случи?
Миналия петък бяха разгласени официалните данни на НЗОК за разходите за лекарствените продукти за болнично лечение, плащани от НЗОК по клинични пътеки и процедури за химиотерапия по онкология и онкохематология за 2016 г. Средната стойност за болнично лечение на физическо лице в страната е 8384 лв. До нея се доближават СБАЛОЗ София и КОЦ Русе. От данните се вижда, че през 2016 г. УМБАЛ „Александровска“ е похарчила средно 19 774 лв. за терапията на физическо лице, като броят на лицата минал от там е 230. Най-малко пък е харчила УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович“ – средно 2516 лв. за 136 лица. Ако направим просто сравнение ще кажем, че във втората лекуват по-икономически ефективно, отколкото в първата болница.
Сравнението по този начин обаче изглежда несъстоятелно, поради факта, че лекарствените продукти варират различно като цена и терапия за всяко едно онкологично заболяване, но трябва да кажем, че за определени заболявания има строго определени стандарти в лечението, които биват пропускани от някои болници. УМБАЛ „Александровска“ ползват 3 пъти повече (5586) лекарствени опаковки за терапия в сравнение с УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович“ (1963). Като съотношение УМБАЛ „Александровска“ използват средно 6,18 лекарства за дейност, а УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович“ – 0,43. Най-много лекарства към дейност са изписани в СБАЛОЗ София – 6,75, а най-малко в УМБАЛ Русе. Средният брой за страната е 3,50.
Какво е заключението?
Липсата на стандарт при определянето на терапии за лечение е един от основните проблеми на системата. Вторият проблем е обработката, анализа и реакцията при наличие на такива данни в НЗОК. Това са данните за 2016 г. – явно е, че се събират от НЗОК, но на какъв анализ подлежат? Контролът по отношение на лекарствата е занижен, а Касата не прави нищо по въпроса с оптимизацията на средствата. Това е видно и от непрестанно увеличаващият се бюджет за лекарства и за лечение. Отново на дневен ред изпъква темата за демонополизацията като частично решение на проблемите с контрол върху средствата за лечение. Милтън Фридман описва 4 варианта за потребяване на паричен ресурс – за НЗОК важи четвъртия.
- Харчене на собствени пари за собствени нужди. Като резултат много внимаваме колко харчим и за какво харчим.
- Харчене на собствени пари за нуждите на някой друг. Тогава също внимаваме колко харчим, но не внимаваме толкова за какво ги харчим.
- Харчене на чужди пари за свои нужди. Тогава много внимаваме за какво ги харчим, но не и колко харчим.
- Харчене на чужди пари за чужди нужди. В този случай не ни е грижа нито колко харчим, нито за какво ги харчим.
Завършил е двойна магистратура по Обществени политики в университета в Маастрихт и университета на ООН. Работил е в сферата на проектите с европейско финансиране. Към момента е зам. председател на БЛО и консултант в ЕКИП. Интересите му са в икономика на здравеопазването, данъчни политики и бюджетен процес.
