fbpx

НОВО

Правилната кауза

Акцията на Христо Иванов в Росенец беше първият истински пробив на ДБ срещу статуквото. Изключително попадение, по няколко причини: 1. Реалистичен противник. Когато ДБ говори срещу всички едновременно - ГЕРБ, Главна прокуратура, Тръмп, Путин, международното положение...

Радикализираха ли се лявото и дясното?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков, както и Боян Стефанов от "Младежки консервативен клуб" и д-р Любомир Талев от "Институт за дясна политика", гостуваха в предаването "Реакция" на "ТВ Европа" с водещ Михаил Кръстев. Тема на разговора бе...

Има ли проблем с расизма в САЩ?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Политиката под прицел" по телевизия СКАТ. Тема на разговора беше расизма в САЩ. Вижте пълното видео:...

Актуалните вътрешнополитически сюжети – политика или скандал?

Главният редактор на дясната платформа "Консерваторъ" Николай Обллаков гостува в предаването "Имате думата" по Канал 3. Тема на разговора беше вътрешнополитическата ситуация в страната. Вижте пълното видео:...

Каква е причината за протестите в Европа и САЩ

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Димитър Къцарков гостува в предаването "Студио Хъ" по телевизия "7/8". Тема на разговора бяха протестите в Европа и САЩ. Вижте пълното видео:...

В Либия Ердоган постигна най-големия си успех

Това, което се случва в Либия, е най-големият външно-политически успех на турския президент Реджеп Ердоган в неговата кариера и като министър-председател, и като президент на страната си. Припомням, че намесата на Турция в северно-африканската страна е основната...

Лъжата „Гарант на етническия мир“

След акцията на Христо Иванов в незаконно окупираната от Ахмед Доган територия около Росенец, се повтори многократно старата лъжа, че вторият в частност и ДПС като цяло е „гарант за етническия мир в България“. Това, разбира се, не може да бъде по-далече от истината....

Функционираща икономика и лична отговорност

Функционираща икономика и лична отговорност, а не военновременен планов социализъм и крути забрани ще ни спасят от пандемията Днес - пред лицето на сериозна глобална пандемия - икономическата наука и функциониращата стопанска система не просто няма как да минат на...

Припомняне: защо Доган е зло

През последните седмици българският политически живот е тотално доминиран от скандали. Но докато повечето от тях всъщност „затапват” възможността за смислен политически дебат и поради тази причина са вредни, то във вторник се случи един, който определено си струва да...

Двойната криза в САЩ

Деконструкция на разума Епидемията в САЩ отключи процеси, които дълго време набираха сила, още от края на седемдесетте, след петролната криза. Възходът на реториката в политиката и на популизма е още от 60-те с победите на Кенеди срещу Никсън благодарение на...

Как демонополизирането на НЗОК ще помогне на онкоболните

Време за четене: 3 мин.

Една от горещите теми, която се обсъжда на дневен ред в Министерство на здравеопазването, НЗОК и Парламента са медикаментите за химиотерапия и клиничните пътеки за онкологични заболявания.

Защо темата е важна?

Едно от най-големите бюджетни пера на НЗОК касае лечението на онкологични заболявания. Бюджетната част е тежка, поради факта, че медикаментите за онколечение в немалка част са иновативни (нямат еквивалентен генеричен заместител), а също така и че смъртността от неоплазми се е увеличила за последните 3 години. В страната ни смъртността от новообразувания е с приблизително 55% по-висока от средното за Европейския съюз. Заболеваемостта е другият критерий, който касае разходите. В годините между 2013 и 2015 г. средно заболелите са 158 хиляди човека население.

Източник: СЗО, НСИ

Какво се случи?

Миналия петък бяха разгласени официалните данни на НЗОК за разходите за лекарствените продукти за болнично лечение, плащани от НЗОК по клинични пътеки и процедури за химиотерапия по онкология и онкохематология за 2016 г. Средната стойност за болнично лечение на физическо лице в страната е 8384 лв. До нея се доближават СБАЛОЗ София и КОЦ Русе. От данните се вижда, че през 2016 г. УМБАЛ „Александровска“ е похарчила средно 19 774 лв. за терапията на физическо лице, като броят на лицата минал от там е  230. Най-малко пък е харчила УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович“ – средно 2516 лв. за 136 лица. Ако направим просто сравнение ще кажем, че във втората лекуват по-икономически ефективно, отколкото в първата болница.

Сравнението по този начин обаче изглежда несъстоятелно, поради факта, че лекарствените продукти варират различно като цена и терапия за всяко едно онкологично заболяване, но трябва да кажем, че за определени заболявания има строго определени стандарти в лечението, които биват пропускани от някои болници. УМБАЛ „Александровска“ ползват 3 пъти повече (5586) лекарствени опаковки за терапия в сравнение с УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович“ (1963). Като съотношение УМБАЛ „Александровска“ използват средно 6,18 лекарства за дейност, а УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович“ – 0,43. Най-много лекарства към дейност са изписани в СБАЛОЗ София – 6,75, а най-малко в УМБАЛ Русе. Средният брой за страната е 3,50.

Какво е заключението?

Липсата на стандарт при определянето на терапии за лечение е един от основните проблеми на системата. Вторият проблем е обработката, анализа и реакцията при наличие на такива данни в НЗОК. Това са данните за 2016 г. – явно е, че се събират от НЗОК, но на какъв анализ подлежат? Контролът по отношение на лекарствата е занижен, а Касата не прави нищо по въпроса с оптимизацията на средствата. Това е видно и от непрестанно увеличаващият се бюджет за лекарства и за лечение. Отново на дневен ред изпъква темата за демонополизацията като частично решение на проблемите с контрол върху средствата за лечение. Милтън Фридман описва 4 варианта за потребяване на паричен ресурс – за НЗОК важи четвъртия.

  1. Харчене на собствени пари за собствени нужди. Като резултат много внимаваме колко харчим и за какво харчим.
  2. Харчене на собствени пари за нуждите на някой друг. Тогава също внимаваме колко харчим, но не внимаваме толкова за какво ги харчим.
  3. Харчене на чужди пари за свои нужди. Тогава много внимаваме за какво ги харчим, но не и колко харчим.
  4. Харчене на чужди пари за чужди нужди. В този случай не ни е грижа нито колко харчим, нито за какво ги харчим.
Споделете чрез

Предишен

Следващ