fbpx

„Денацификацията” в Украйна като бумеранг

При руското нападение над независима Украйна беше поставена от Путин цел за „денацификация” на Украйна. Малко след това президентът нарече управлението в Украйна „нацисти и наркомани”. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков разясни:  „В идеалния случай Украйна трябва да бъде освободена, изчистена от нацистите. От пронацистки настроени хора и идеология”.

Путин и възходът на нацизма


     Украйна няма белези на диктатура и на авторитаризъм. Тя е парламентарна демокрация, много далече от диктата на една единствена партия. В тази държава никой не се задържа във властта за дълго време. За 30 години от разпада на СССР Украйна има 7 президенти и само един управлява повече от един мандат. Парламентарни избори има 8 пъти, а премиери – 14 на брой. Партийната им принадлежност е всевъзможна – независими, комунисти, социалдемократи и либерали, консерватори, такива без ясна идеология освен русофилството, и др. Общо-взето всякакви, без „нацисти”. Сегашният премиер е Денис Шмигал (независим), а президент – Владимир Зеленски (партията му е определяна като без ясна идеология, популистка). И двамата са етнически евреи. А такива в една „нацистка” държава не може да има. Логично, на основа на казаното до тук, се налага като извод, че в новата история на Украйна не срещаме един от основните белези на фашистката/нацистката държава, а именно еднопартийна система, при която една партия, която е расистка, националистическа и антидемократична, е окупирала цялата власт в държавата, включително и политическа.


Руската дезинформация говори за „фашистка хунта” в Украйна, която е на власт от 2014 г. – разбирай от революцията, която свали марионетното проруско правителство на страната и направи завой на Запад. Именно тази му черта – прозападната политика, а не някакъв въображаем нацизъм, е реалното съображение за истеричната дезинформация на Москва. Най-вероятно сред нацистите се визират партия „Свобода” и „Десен Сектор”, както и батальона „Азов” Дали обаче става дума за реално движещи политиката на Киев лица, или някакви маргинали?


 Да започнем от „Свобода”

Те са украински националисти, но не и нацисти. В България подобен тип партия е „Възраждане”, а в Русия –подкрепящата Путин партия на Жириновски. Единствената съществена разлика е, че украинската партия е антируска. Може би това е основният проблем. До 2012 г. взимат под процент на избори. През 2014 г. се част от коалиционно правителство за няколко месеца и с това се изчерпва участието им във властта. На последните избори в Украйна взимат… 1 (един!) депутат от 450 в Украинския парламент.


„Десен сектор”

Те наистина са ултранационалисти, граничещи с неонацисти. Имат две участия на избори, като по-високият им резултат е 2,15%. И никога не са участвали във властта. 


 „Батальонът Азов”

(отбраняващ Мариопул) – по последни данни броят му е около 1000 човека. Според данни от самия батальон между 10% и 20% от батальона са неонацисти, което прави между 100–200 човека (!!!), от държава с над 40 милиона население! Националната гвардия на Украйна, от която той е част (като доброволческо формирование) наброява 46 хиляди души. Или казано по друг начин, той е доста под процент от Националната гвардия на Украйна.


Да преминем сега към автора на обвиненията в нацизъм – Русия

Тя е полупрезидентска република (както и Украйна). Путин е на власт от 1999 г. До 2008 г. той изкара двата си разрешени от закона мандата като президент на Русия. Същият обаче не удовлетворяваше неговото желание доживотно да е държавен глава. Уж за да „спази” закона, а всъщност да го заобиколи, той посочи своя министър-председател и приятел Дмитрий Медведев за бъдещ президент, а себе си определи за министър-председател. Разбира се, всичко беше опаковано в „избори” – колкото да залъжем света и руснаците, че има демокрация. Същевременно парламентът на Русия услужливо за Путин му гласува допълнителни правомощия, така че да е сигурен, че властта няма да се изплъзне от ръцете му. След края на мандата на Медведев на Путин му омръзна да играе и този цирк. Беше премахнато ограничението за мандатите на държавния глава и Путин продължи да бъде президент, какъвто е и в наши дни. От 1999 г. до сега това са 23 години. За сравнение нацисткият лидер Хитлер, който също идва на власт чрез избори, управлява 12 години.


В Русия не просто поради държавното устройство, но поради начина на управление на Владимир Путин, парламентът има съвсем символична роля. Той просто трябва да гласува това, което Кремъл му нареди. За замазване на очите в парламента има една управляваща (и на практика несменяема) партия – „Единна Русия”, която уж е „пропрезидентска”, както и няколко други, които са казионно опозиционни. На практика обаче всички парламентарни партии подкрепят основните решения на Кремъл, без значение дали става дума за „Единна Русия”, „Справедлива Русия”, Комунистическата партия или Либерал-Демократическата на Жириновски – впрочем лицемерно наименование, зад което се крият крайни руски национал-популисти.


Истинските опозиционери изобщо не са допускани да се състезават на избори, като чрез административни, милиционерски и съдебни подходи са непрекъснато нападани, ограничавани и забранявани. Или убивани. Разбира се по прикрит начин. Както това се случи с Борис Немцов през 2015 г. През 2020 г. се опитаха да отровят основния опозиционен лидер – Алексей Навални (вече имаха опит с бившия си агент Литвиненко). Направиха го, но не успяха да го убият.  Затова просто скалъпиха обвинение срещу него и го пратиха в затвора. Той обаче от затвора си позволи да се изкаже против войната на Русия в Украйна. Сравни я с нахлуването на СССР в Афганистан – печална история, напомняща нахлуването на САЩ във Виетнам. От затвора призоваваше и организираше протести срещу руската агресия в Украйна. Властта няма да му прости и това деяние. Съвсем наскоро прокуратурата поиска да му бъдат дадени нови 13 години по друга присъда.


И така, в нацистката държава има една управляваща и несменяема клика, която е завзела цялата власт – изпълнителна, законодателна, съдебна.

Начело стои един авторитарен лидер. Средствата за масова информация са подчинена на тази власт. Всеки опозиция е отстранена, а живота на отделния човек не струва нищо. Международните договорености и общочовешкия морал отстъпват място на мегаломански щения, осъществявани чрез военни средства, за сметка на други държави. И Русия (а не Украйна) има всички белези на такава нацистка държава.


Русия знае, че истината, правдата, че дори и самото право, не е на нейна страна в момента. Затова тя се опитва да използва ядрения си арсенал от дезинформация. Той трябва да победи там, където руското оръжие не може да го направи. Това оръжие за масово поразяване чрез лъжи и полуистини трябва да зарази умовете на хората, така че войната ѝ да бъде оправдана, а политическите ѝ цели да бъдат изпълнени. Това е жалък и нескопосан опит на Русия да оправдае една престъпна война, която няма оправдание.


Да завършим с думите на убития Борис Немцов, които онагледяват добре сегашната ситуация и същевременно поставят акцент в бъдещето. Те постановяват нуждата от депутинизация на Русия, което е и същинска „денацификация”:

„Без Путин всичко ще е по-хубаво. Ще харчим пари не за война със съседите, а за болници и училища; няма да се борим с Америка, а с бедността; ще търгуваме не със суровини, а с технологии; няма да мислим как да се харесаме на китайците, а за нашата роля в европейската цивилизация. И ще се заемем с промяна в собствената си страна, а не със завоюване на чужди земи. Омръзна ни тази параноя и омраза към целия свят. Няма Путин – има Русия, има Путин – няма Русия…”.

Споделете:
Default image
Атанас Ваташки
Магистър по теология, както и по история, а към момента – докторант по теология. Освен към богословието, проявява силен интерес към История на Византия и Нова българска история. Редактор е в православния сайт zadrugata.com