В четвъртък, 30 май, жури от 12 нюйоркчани заличи последната отличителна линия между Америка на Байдън и Русия на Путин. С присъдата си срещу Доналд Тръмп, с която го признаха за виновен по 34 обвинения във фалшифициране на бизнес документи, те потвърдиха, че Демократическата партия – партията на действащия президент – може да организира съдебен процес с партийните си агенти (съдия и прокурор) и да накара политическия си опонент да бъде признат за виновен. Съдията по делото, Хуан Мерчан, е утвърден демократ, който е бил избиран да преследва не само Доналд Тръмп, но и други републиканци. В Америка, която всички познавахме, преди Байдън да встъпи в длъжност, съдиите се избираха на случаен принцип; отсега нататък „случаен“ означава демократ, когато обвиняемият е републиканец.
Прокурорът Алвин Браг беше избран за окръжен прокурор на Манхатън, след като в предизборната си кампания обеща да обвини – по-точно да преследва – Доналд Тръмп. В Америка, която всички познавахме, преди Байдън да встъпи в длъжност, прокурорът трябваше първо да разследва даден случай, преди да прецени дали да повдигне обвинение срещу някого или не. Всички престъпления, в които Браг обвинява Тръмп, попадат в обхвата на федералното законодателство. В Америка, която всички познавахме, преди Байдън да встъпи в длъжност, щатски окръжен прокурор като Алвин Браг нямаше юрисдикция да повдига обвинения по федералното законодателство.
Когато съдия Мерчан изпрати съдебните заседатели на обсъждане, той им каза, че не е задължително всички да са съгласни какво престъпление е извършил Тръмп. Всичките 34 обвинения бяха за едно и също деяние, но Мерчан им каза, че могат да избират: някои от съдебните заседатели можеха да счетат, че Тръмп е нарушил федералния закон за изборите; други можеха да го признаят за виновен за данъчни нарушения; трети можеха да изберат опцията „фалшифициране на търговска документация“. Съдията също така – което е учудващо – каза на журито, че не е необходимо да са единодушни в решението си. В Америка преди Байдън журито трябваше да признае обвиняемия за виновен за едно и също престъпление, а не за различни престъпления, за които различните съдебни заседатели да постановяват различни присъди. Освен това всички 12 съдебни заседатели трябваше да са напълно съгласни в решението си.
Цялото дело е разгледано в Манхатън, в район на Конгреса, където Тръмп е спечелил около 5% от гласовете през 2022г. Колко трудно би било за оперативните работници на демократите Алвин Браг и Хуан Мерчан да осигурят съдебно жури, което да е единодушно против Тръмп? В допутинизираната Америка, ако подсъдимият смяташе, че не може да получи справедлив процес там, където ще се гледа делото му, можеше да подаде молба – и често тя беше уважавана – за промяна на мястото на процеса. Причината, колкото и шокираща да изглежда днес, е била да се гарантира, че обвиняемият ще получи справедлив процес. В путинизираната Америка на Джо Байдън понятието за справедлив съдебен процес придобива съвсем друго значение. „Справедливост“ означава, че агентите на демократите повдигат обвинение, председателстват и водят дело срещу един от опонентите на партията. Процесът вече не означава съдебно производство, в което двете страни, прокурорът и обвиняемият, са равнопоставени, а съдията е безпристрастен. Оттук нататък съдебният процес е място, където политическите дисиденти – било то кандидат за президент или участници в политически митинг – получават наказания за несъгласие с режима на Байдън и неговите дейци.
Съдебният процес срещу Тръмп в Ню Йорк е преломен момент в повече от един смисъл
На първо място, това е момент на удовлетворение за демократите, които искат да политизират американската правна система. От десетилетия те работят усилено за политизирането на всяко кътче от американското общество – от държавните училища и висшето образование до медиите и законите, регулиращи изборите. Те успяха да вкарат свои агенти на ключови позиции в избирателната система, където могат да контролират преброяването на гласовете и да променят правилата и разпоредбите до степен, в която принципът „един избирател, един глас“ вече не е гарантиран. Те дори превишиха правата си в делата срещу участниците в протестите от 6-ти януари до степен, в която външен зрител остана с впечатлението, че обвинените за присъствието си на Капитолия в този ден са третирани по-строго от истинските терористи.
Но никога досега в Америка не е имало съдебно дело, в което оперативни работници от партията на действащия президент да организират процес срещу опонента му в предстоящите избори и то единствено с цел да се постигне някаква присъда „Виновен“. Това е вид политизирана съдебна практика или lawfare, която свързваме с държави като Китай и Русия. Колко американски демократи и поддръжници на Байдън в някакъв момент са наричали Владимир Путин авторитарен човек, който използва съдебните дела, за да се отърве от Алексей Навални, най-изявения му опонент на изборите? На 30-ти май 2024г. Демократическата партия официално путинизира американската правна система. Те официално демонстрираха, че могат да накарат всеки свой политически опонент да бъде обвинен, съден и осъден за каквото си поискат престъпление. Това, разбира се, повдига множество въпроси, един от които е какво морално право има всеки демократ да критикува Владимир Путин за начина, по който управлява Русия.
Сега всеки избран демократ, навсякъде, е длъжен да обясни защо присъдата на Тръмп е справедлива, а тази на Навални – не. Президентът Байдън е длъжен да обясни на всички ни защо той има моралното право да води „свободния свят“ в кампания срещу войната на Русия в Украйна. Когато партийната машина на Байдън може да преследва основния му политически опонент и да го превърне в осъден престъпник, при това в дело, натоварено с агенти и симпатизанти на демократите, какво прави Джо Байдън по-демократичен президент от Владимир Путин?
Тръмп все още има възможности. Той може да обжалва присъдата и със сигурност ще го направи. Проблемът с обжалването му е, че то ще бъде разгледано от апелативния съд в същия щат, Ню Йорк, който демократите избраха, за да го осъдят на първо място. Защо? Защото, след като в продължение на десетилетия управляваха безпроблемно щата, те затрупаха правната система със свои агенти и разполагат с картотекирани, даряващи кампании демократи навсякъде, където им е необходимо, за да се уверят, че обжалването на Тръмп няма да бъде оценено по неговите правни и конституционни достойнства. Тяхната работа ще бъде да направят така, че жалбата му да бъде забавена – и в крайна сметка отхвърлена. В този момент Тръмп ще може да подаде жалба до Върховния съд на САЩ. След като се стигне до там, делото ще бъде отхвърлено, но може да мине и година, преди това да се случи. Може и повече, ако апелативната система в Ню Йорк осъществи това, което иска партийната машина на демократите: да направи живота на Доналд Тръмп възможно най-труден.
Това ни води до втората причина, поради която присъдата по делото срещу Тръмп е преломен момент за Америка. Кампанията на демократите за политизиране на правната система не преследва самоцел. Причината, поради която те искат съдилищата да бъдат управлявани изцяло според техните предпочитания, е инструментална. Точно както в бившия Съветски съюз и до голяма степен в Путинова Русия демократите искат съдилищата да бъдат оръжие срещу опонентите на Демократическата партия.
Политизирането на съдилищата обаче не е достатъчно. Ако наистина искате да осигурите хегемонно управление на партията си, трябва да пренапишете конституционната уредба, според която се управлява страната. Досега демократите не са успели да направят това. По тази причина те не са успели да политизират и цялата правна система в Америка. В щатите, които те не контролират, едно съдебно дело все още е такова в традиционния смисъл на думата. Във федералната система гарантираната безпристрастност на едно съдебно дело вече зависи изцяло от това в кой съдебен район на САЩ се разглежда делото, но като цяло федералната система все още се ползва с разумна репутация на безпристрастност. Ако демократите имат възможност, те ще направят всичко възможно да променят това. Те биха искали да подчинят всички федерални съдилища на политическата си воля, като изборът на съдии за назначаване в съда все повече ще се основава на техните политически мнения и връзки, а не толкова на съдебната им практика.
Това със сигурност се отнася и за Върховния съд. Демократическата партия иска още четирима съдии или, както ги нарича, съдебни заседатели във върховния съд на страната. По този начин те вземат пример от наръчника на Уго Чавес във Венецуела, където авторитарният лидер напълни най-висшия съд на страната с лоялни към него съдии. Като въведат ограничения за срока на мандата на съдиите от Върховния съд, демократите ще имат твърда политическа хватка върху съдебната власт. В действителност демократите могат да постигнат идеологическо надмощие над цялата правна и политическа система само по един начин: като премахнат единствената институция, която държи ключа към назначаването на федерални съдии, включително съдиите от Върховния съд. Тази институция, разбира се, е Сенатът на Съединените щати. Ето защо много демократи искат да го премахнат като институция. Това би превърнало Америка в парламентарна „демокрация“. Ако те броят и гласовете, няма да има кой да ги спре (както Барак Обама прочуто обяви) фундаментално да трансформират Съединените американски щати.
Присъдата в съдебната зала в Манхатън на 30 май 2024г. беше голяма крачка напред за демократите в усилията им да изпълнят обещанието на Обама. Lawfare вече е утвърден, официален метод в съдебната практика. Съдиите и прокурорите вече не трябва да прикриват партийната си принадлежност и политизирания характер на делата, които разглеждат. Занапред демократите могат открито и без притеснение да заявят намеренията си да политизират правната система. Тръмп не получи справедлив процес. Ще има ли той справедливи избори през ноември? Вероятно не. Всъщност със сигурност не. Но независимо от това: сега, когато политическата котка на демократите е извадена от торбата, е по-важно от всякога всички ние, които все още вярваме, че Америка трябва да бъде Америка – а не някакво мрачно копие на Путинова Русия – да гласуваме през ноември.
Гласуването за Тръмп не е морална опция. То е въпрос на граждански дълг. То е акт на демократично противопоставяне срещу политическа система, която е станала опасна, структурно и морално корумпирана.
Ексклузивно за България съдържание за “Консерваторъ” от нашите партньори “The European Conservative“
