fbpx

Два свята – на достойните и на Александър Симов

На 04 октомври полковник Дянко Марков стана на 96 години. Може би последният български авиатор, участвал във Втората световна война, ще получи заслужено, но (по мое лично мнение) недостатъчно, а и закъсняло признание от Министерство на отбраната. И, разбира се, една обществена личност не можа да издържи да не се изложи публично.

Депутатът от БСП Александър Симов си позволи грозно, гнусно и жестоко да нападне полковник Марков, приписвайки му „мракобесни антисемитски възгледи“. В своята оратория на мерзостта Симов стига до там, че си позволява, дали от мързел (защото не му се рови да прочете) или от откровена жестокост, съчетана с привързаност към лъжата и пропагандата, да извади едно изречение от контекста, при това „цитирайки“ го по комунистически невярно, и да облъчва тези от българите, които още му вярват, с лъжа.

            Не, другарю (че ме е гнус да ви нарека „господине“) Симов, господин Марков не е антисемит.

Той е достоен български демократ и хуманист, който е отдал живота си да се бори за България такава, каквато я вижда в мечтите си – достойна, свободна, модерна и богата. И именно тази негова философия го изпрати (заедно с много други достойни българи) в затвори и концлагери, където да получи наказание за „греха“ си – че обича България. Но тези отвратителни места, които вие (имам предвид партията ви), получили властта с помощта на червения окупатор, пращахте цвета на България, не успяха да пречупят характера и достойнството му.

Въпреки че, вашата престъпна формация положи много усилия, за да го смаже, той излезе с достойнство и с гордо вдигната глава. Както и с авторитет, който рязко грее на фона на смайващото недостойнство и българофобия, с което се характеризират вашите червени герои.

Затова и Дянко Марков, зад когото застанаха много български евреи, е и ще бъде пример за цялото българско общество. А клеветниците ще бъдат образец на мерзост и отвращение.

Историята на престъпната ви формация показа, че колкото и усилия да вложете, колкото и кръв да пролеете, истината накрая пак изплува. И сега, докато буйствате словоблудно срещу достойните хора, може би е моментът да си помислите след 100 години кой ще получава почитта на поколенията и за кого на хората ще им идва да се из***аят на … „интелектуалното“ му наследство.

            Другарю Симов, намирам ви освен за доста социално озлобен, и за смайващо исторически неподготвен.

Не знам какъв фашизъм ви кънти в главата под съпровода на тъпани, сърпове и чукове. Нашата България, нашата Родина не е допуснала до себе си фашизма (чудя се и дали знаете какво точно означава това понятие), но в 20 век тя изкара 50 години страдание под диктаторски гнет – пет години при управлението на Стамболийски (чиято физиономия красеше много от фасадите на Народната република) и 45 по ваше, когато успяхте да затриете интелигенцията, когато репресирахте и избихте военните, бранили майка България, когато разсипахте стопанството и ни докарахте до три фалита и когато ни изпратихте всички да маршируваме под чернобилския дъжд, докато вие се тъпчехте с консерви и пиехте вода от специалните запаси.

Другарю Симов, вие, който се гаврите с полк. Марков, сигурно не искате да знаете нещо, но аз ще ви го припомня: Докато вашите кръвожадни командири изнасилваха Родината, бранени от дулата и щиковете на окупаторите, Дянко Марков и хора като него се биха с войските на Хитлер и, рискувайки живота си, помогнаха неговата прокълната империя да се срине. А после, като се върнаха от фронта … всички знаем какво стана.

Затова и Дянко Марков е герой, а вие сте…

В случая е неуместно да се говори за уважение

 

Заглавието е на редакцията

Споделете:
Default image
Станислав Станев
Доктор по международно право и международни отношения към Катедрата по международно право при Юридическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Вписан в адвокатска колегия Пловдив от октомври 2005 година.