fbpx

Дигитален проект „Родова памет 2020“

Време за четене: 3 мин.

Колцина от нас знаят името на своя прядядо? А на неговия прадядо? А на останалите си предци, на техните жени и деца? За съжаление, в общия случай родовата памет на съвременния българин се простира някъде до началото на XX век, като информация за времената отпреди това няма. От една страна, тя бива загубена в рамките на семейството с естествения край на неговите по-стари членове, които са били нейни притежатели, а от друга е породена от липсата на общодостъпни документи, в които да е описана.

Едва в по-ново време някои хора започнаха да правят свои родословни дървета, да се интересуват от своя произход, от историята на своя род, от родните места и всички други факти, свързани с хората, от които всъщност са произлезли, но това начинание често пъти бива ограничавано поради липсата както на семейна, така и на обществена архивна информация. Ето защо ние от “София помни” бихме желали да подемем инициатива за издирването, обработката и популяризирането на тези данни от миналото, които все още не са загубени безвъзвратно, докато още е възможно. Ето какво имаме предвид.

В България православните храмове са над 8000, като повече от половината от тях са построени преди Освобождението. Още от освещаването си всеки храм е започвал да води архив на ражданията и венчавките на жителите на съответното населено място, било то село или град. Това са безценни източници, които съдържат информация за имената на родените или венчалите се, тяхната дата на рождение, имената на родителите им, както и вероизповеданието на всеки един българин в периода от построяването на черквата до Освобождението, когато тази статистическа функция се поема от новосъздадената българска държава.

Тези документи не са просто някакъв мъртъв и сух регистър, а жива историческа памет, която може да попълни белите петна в хиляди семейни и родови хронологии. Освен това, те са и автентични свидетелства за историческото битие на нашия народ в този период. Физическото ни отдалечаване от онова време ни задължава още повече да подходим с отговорност към него. Тази памет трябва да бъде съхранена, защото противното би било равнозначно на развиване на историческа деменция, при това с необратими последици.

За огромно съжаление, досега тези църковни архиви не само не са проучени и обработени, но и в голямата си част са съхранявани в меко казано неподходящи условия, предимно нахвърляни в олтарната част на стари селски черкви. Тези архивни документи постепенно изчезват, като броят им намалява с всяка изминала година – било поради недобросъвестното им изземване от различни лица, било поради унищожението им от влагата и неправилното им съхранение.

Проблемът е, че ширещото се из цялата страна безхаберно отношение към това национално богатство би могло да погуби регистри, които са запазили в много от случаите ценна информация от нашата национална памет от целия XIX век. Ето защо, ние от “София помни” предлагаме да подемем инициатива към скоровременното издирване и заснемане на всички тези безценни документи, които са запазили автентични факти от историята на съвременния българин.

Това обаче не бихме могли да сторим без помощта на компетентните институции.

Апелираме Светия Синод на Българската православна църква, под чиято юрисдикция се намират въпросните документи, да благослови това важно за паметта на целия български народ дело и да допусне до тях специалисти, които по професионален начин да обработят и заснемат данните от всички тези книги.

Апелираме и към Българското правителство, и в частност към Държавна агенция „Архиви“, да вземат тази родолюбива инициатива присърце и да я подпомогнат институционално, като наред с това осигурят и нужното финансиране, след представяне на конкретен план от наша страна. Вярваме, че средствата, които ще бъдат необходими за реализацията на проекта, ще бъдат нищожни спрямо стойността на историческото наследството, което ще съумеем да съхраним и оставим за бъдещите поколения. След заснемането и обработката на всички налични данни, те ще бъдат публикувани и достъпни за обществеността на специално създаден за целта сайт, а работните материали ще бъдат предадени за съхранение на ДА “Архиви”.

Симеон Попов

“София помни”, 20.04.2020 г.

Споделете чрез

Предишен

Следващ