Позволете, първо, да се извиня, че трябва изобщо да констатирам очевидното. Но Динко не е консерватор.
Здраво вкоренената глуповатост не е консервативно нещо. Битовикът не е обезателно консерватор: първото кореспондира с навици и инстинкти, докато второто – с ценности и интуиции.
Поради своята зависимост, наркоманът също добива навици. Но това не го прави консерватор.
Да погледнем полето. Да си въобразим, че то ще роди реколта от само себе си, без преди това то да бъде посято и облято, е наивно. Полето е битовизмът, комуто е потребна грижа, за да даде като продукт традиционализъм.
Легитимирането на националистическия популизъм като консерватизъм – или просто динковизацията на консерватизма, ще създаде проблеми и само проблеми за последния.
Вижте, например, как класическият либерализъм бе хакнат, превзет и доведен до гротеска от радикализираните леви. Това бе процес на джасимковизация на либерализма. Това е и прекият риск пред консерватизма – на свой ред да позволи да бъде препрограмиран по апетит и вкус на Динко.
Джон Лок бе поруган. Да не позволяваме това да се случи с Едмънд Бърк и Жозеф дьо Местр.
За целта, е редно да се отрече схващането, че да си тъп е консервативна ценност. Тук не говоря за онази благородна социално-културна мудност – мъдростта и опита на житейския човек, която е добродетел. Тук имам предвид вкоренената глупост на битовия човек, която се крепи от навика и инстинкта му, а не от ценностите и интуицията му.
Разликата между битовия и житейския човек е именно в консерватизма на втория. Динко има навици и инстинкти, които развива в полето на хоризонталния си битов периметър. Консерваторът има ценности и интуиции, които полага в житейското си пространство, обикновено построено йерархически.
Аз съм противник на това навикът да бъде представян като ценност, инстинктът като интуиция, битовият човек като житейски човек и Динко като консерватор.
Нека не се заблуждаваме, че в тесния и плитък село-глед на Динко има място за консерваторите. Улицата не може да побере квартала, кварталът – града. Диктатурата на колективната глупост е също толкова опасна колкото е и диктатурата на малцинствения интелектуализъм. И двете са сектарни, тъй като не са органични представи.
Динко, разбира се, е част от реалната българска констелация и като такъв трябва да бъде отчитан. Така както трябва да бъдат отчитани и антиподните състояния като Джасимко. Но ако консерватизмът допусне ценностен пренос или интелектуално съешаване с който и да е от двамата, то тогава и само тогава бих се съгласил, че глупостта трябва да бъде интегрирана в китовете на консерватизма.
