НОВО

Представяне: Сър Роджър Скрутън – „Зелената философия“

„Сиела Норма“ и "Консерваторъ“ имат удоволствието да ви информират, че за първи път на български език излиза книга на Роджър Скрутън. „ЗЕЛЕНАТА ФИЛОСОФИЯ. Консервативно за екологията“ ще бъде представена на 7 декември (събота) от 18:30 ч. в литературен клуб „Перото“,...

Глобалното затопляне се използва за пропаганда

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Боян Рашев гостува в предаването "Гласове" с водещ Явор Дачков по телевизия БСТВ. Тема на разговора бе глобалното затопляне и използването му с пропагандни цели. Вижте пълното видео:...

Основните послания от срещата между Борисов и Тръмп

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков, авторът Кристиян Шкварек и Боян Стефанов от Младежки консервативен клуб гостуваха в предаването "Реакция" по ТВ Европа. Какви са основните послания от срещата между Бойко Борисов и Доналд Тръмп? България и...

Пет факта за срещата на ООН за климата в Мадрид

Всичко, което трябва да знаете за срещата на ООН за климата в Мадрид в пет факта + моята интерпретация: 1. САЩ. Китай, Япония, Австралия и Канада не са изпратили представители на високо ниво. => 50% от световните емисии на СО2 ясно казват, че въпросът не им е...

Мисълта за климата като форма на човешката грандомания

Анселм Кентърбърийски, един от бащите на съвременна Европа, който измисли схоластиката, за да се прослави Тома Аквински в нея, а университетите да я прегърнат като откровение, не можеше да си представи нищо по-голямо от Бог. "Модерният човек" не може да си представи...

Българският интерес е свързан с интеграцията на Западните Балкани

Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ организират КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“  Последните няколко години бяха белязани от възраждането на перспективата за членство в ЕС и НАТО на...

Четири начина да измъкнеш пари от населението

Напоследък се говори за идеята Общината да увеличи някои данъци в София, а именно данъците върху автомобили, за които се предполага (без да е доказано), че замърсяват повече, и данъците върху сделките с имоти. „И без друго данъците в София са скандално ниски и дори...

КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“

Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ организират КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“ в зала 8 на Националния Дворец на Културата. Датата е 07 декември, от 9 часа. ПЪЛНА ПРОГРАМА КОНФЕРЕНЦИЯ...

Какъв е идеологическият заряд на социалните политики

Разговор с редактора в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев за смисъла от разясняването на социалните политики, предлагани от българските политици. Още един поглед към съдбата на Истанбулската конвенция и колко тълкувания може да има тя? Какви идеологически...

Как ЕС иска да зашлеви шамар на Слънцето

Европа трябвало да се превърне в климатично неутрален континент, смята председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен. От позицията на могъщата си длъжност ръководителят на изпълнителна власт на ЕС сигурно има самочувствието, че може да пребори...

Другата годишнина на трети март и значимостта ѝ за българската история

Време за четене: 4 мин.

Възстановената българска държавност днес навършва 140 години. При все безспорната светла страна на тази дата, изборът да се отбелязва като национален празник е най-малкото противоречив, защото създава предпоставки за антагонизъм по линията на историческото полярно разделение на политически активното ни общество между “русофили” и “русофоби”. Усилията, полагани от руската и по-късно съветската политика, за поддържане на идеята за вечна признателност към Руската империя и нейните геополитически наследници, а не към падналите жертва млади мъже, повечето от които доброволци, убедени, че отиват в борба за чиста кауза, уви, са просто част от една вековна политика на вмешателство в българския обществен и политически живот. Тук трябва да се каже ясно – достойно е да отдаваме заслужена почит към героите от войната – българи, руснаци, украинци, финландци, румънци, беларуси, поляци, немци, литовци, латвийци, естонци и доброволци от цяла Европа. Десетилетното усилие за възстановяване на българската държавност и независимост е увенчано с успех след проявяването на лична, човешка солидарност и жертвоготовност на десетки хиляди души, много от които дават живота си в тази война, наречена освободителна.

Но това не е повод за подмяна на националната гордост от дълготрайните, последователни действия на българските възрожденци и на хилядите загинали в Априлското възстание, както и във военните действия, където изиграват ключова роля, спомагайки за крайната победа в името на България, за разлика от всички предходни войни, които Русия води срещу Османската империя, включително три поредни преди това само в рамките на XIX век. Това, най-вече, не бива да е повод за поддържането на мита за вечната признателност и за дълг на България към Русия. Този дълг на младото княжество, във вид на официално наречения “Окупационен дълг на България” в размер от цели 26 446 000 златни лева, е изплатен окончателно чрез заем от френската банка Париба през 1902 година. Някои биха казали, че това е морален, а не финансов дълг. Това би било вярно, ако Русия след това имаше друга историческа роля, а не такава, за която Иван Вазов по късно пише:

О, руси! Аз друг път ви славях

за подвиг велик и чудесен,

високо ви ликът поставях

във мойта душа, в мойта песен!

Вий някога знаме Христово

развяхте за благо човешко –

строшихте ни игото тежко,

а днеска ни носите ново!

Русия не подкрепя княжеството в обединението с Източна Румелия и саботира усилията ни в Сръбско-Българската война. Русия многократно се намесва във вътрешната политика на княжеството в своя изгода, не подкрепя усилията за национално обединение до Балканските войни включително и в крайна сметка, воюва срещу България в Световната война, бомбардирайки Варна и въвеждайки войски в Добруджа. Вероятно има някаква историческа справедливост във факта, че България печели военните действия срещу Руската империя и последвалата я болшевишка власт, увенчавайки своя успех, макар и по стечение на обстоятелствата, точно 40 години след възстановената си държавност, на трети март 1918 година, с подписването на Брест-Литовския мирен договор.

Днес сме длъжни да отбележим стогодишнината от тази победа, отдавайки почит на героите от Добруджанския фронт, конницата на генерал Иван Колев, на всички жертви, паднали във войните за национално обединение и Първата световна война. Този етап от българската история твърде дълго стои под сянката на възприетата идея за националните катастрофи, без в същност да се говори за истинската роля на нашите тогавашни съюзници, врагове, пък дори и за собствените усилия, и провали, в този процес. Темата сякаш е опасна, именно защото поставя под съмнение мита за “вечната признателност”.

Договорът от Брест-Литовск, освен, че изважда Русия от Първата световна война, формално дава признание за независима Украйна, която подписва този договор отделно и самостоятелно, чрез представители на новоустановената Рада. Макар тази независимост да трае твърде кратко, все пак е ключов момент от историческия път на украинския народ и ние можем да се радваме, че имаме роля в него. Трайно се откъсва от империята Великото княжество Финландия, създавайки съвременната финландска държава. Така нареченото кралство Полша, иначе лична собственост на руския император, бива отделено от болшевишка Русия, полагайки основите за възстановяването на независимата Полска държава след войната. Балтийските държави – Литва, Латвия и Естония, също дължат своята свобода на този договор. Макар по късно България да претърпява пораженията и щетите от Ньойския мирен договор, отбелязването на Брест-Литовския мир следва да е част от достойната история на усилия на българския народ да постигне национално обединение, което в случая взима своето отражение на световната сцена, връщайки един четиридесет годишен морален дълг към доброволците от тези народи, а не към хазната на самодържеца им. Освен това, за славния устрем на конницата на генерал Иван Колев, освободител на Добруджа, все още няма достатъчно голям паметник.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!