НОВО

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Нов президент от Демократическата партия може да нанесе непоправими щети на космонавтиката на САЩ

„Ние избираме да отидем на Луната! Ние избираме да отидем на Луната през това десетилетие и да направим други неща. Не защото са лесни, а защото са трудни“ - с тази вдъхновяваща реч, произнесена в Университета Райс в Хюстън през 1962 година, президентът на САЩ Джон...

Войната на колективно (без)отговорните

Криза е. Този път не финансова, а водна. Недостигът на вода в Перник, а и в други населени места, е на път не просто да вземе главата на един министър и дори да го прати на скамейката на обвиняемите, което само по себе си не се вижда често по родните географски...

Пробабилистично либертарианство

Увод Пробабилистичното либертарианство е ново течение в либертарианската философия, за основоположник на което приемаме Насим Талеб. Той доразвива теории на Фридрих Хайек от икономиката (Heyek, 1945) и Джон Мейнард Кейнс (Keynes, 1921) от теория на вероятностите като...

Коминните филтри: решение или разхищение?

През седмицата научихме, че Столична община вече е инсталирала 85 филтъра на комини в квартал Факултета, а още през лятото бе планирана обществена поръчка за почти 8 милиона лева за общо 2000 бройки. Те трябва да спасяват софиянци от замърсяването на...

Другата годишнина на трети март и значимостта ѝ за българската история

Време за четене: 4 мин.

Възстановената българска държавност днес навършва 140 години. При все безспорната светла страна на тази дата, изборът да се отбелязва като национален празник е най-малкото противоречив, защото създава предпоставки за антагонизъм по линията на историческото полярно разделение на политически активното ни общество между “русофили” и “русофоби”. Усилията, полагани от руската и по-късно съветската политика, за поддържане на идеята за вечна признателност към Руската империя и нейните геополитически наследници, а не към падналите жертва млади мъже, повечето от които доброволци, убедени, че отиват в борба за чиста кауза, уви, са просто част от една вековна политика на вмешателство в българския обществен и политически живот. Тук трябва да се каже ясно – достойно е да отдаваме заслужена почит към героите от войната – българи, руснаци, украинци, финландци, румънци, беларуси, поляци, немци, литовци, латвийци, естонци и доброволци от цяла Европа. Десетилетното усилие за възстановяване на българската държавност и независимост е увенчано с успех след проявяването на лична, човешка солидарност и жертвоготовност на десетки хиляди души, много от които дават живота си в тази война, наречена освободителна.

Но това не е повод за подмяна на националната гордост от дълготрайните, последователни действия на българските възрожденци и на хилядите загинали в Априлското възстание, както и във военните действия, където изиграват ключова роля, спомагайки за крайната победа в името на България, за разлика от всички предходни войни, които Русия води срещу Османската империя, включително три поредни преди това само в рамките на XIX век. Това, най-вече, не бива да е повод за поддържането на мита за вечната признателност и за дълг на България към Русия. Този дълг на младото княжество, във вид на официално наречения “Окупационен дълг на България” в размер от цели 26 446 000 златни лева, е изплатен окончателно чрез заем от френската банка Париба през 1902 година. Някои биха казали, че това е морален, а не финансов дълг. Това би било вярно, ако Русия след това имаше друга историческа роля, а не такава, за която Иван Вазов по късно пише:

О, руси! Аз друг път ви славях

за подвиг велик и чудесен,

високо ви ликът поставях

във мойта душа, в мойта песен!

Вий някога знаме Христово

развяхте за благо човешко –

строшихте ни игото тежко,

а днеска ни носите ново!

Русия не подкрепя княжеството в обединението с Източна Румелия и саботира усилията ни в Сръбско-Българската война. Русия многократно се намесва във вътрешната политика на княжеството в своя изгода, не подкрепя усилията за национално обединение до Балканските войни включително и в крайна сметка, воюва срещу България в Световната война, бомбардирайки Варна и въвеждайки войски в Добруджа. Вероятно има някаква историческа справедливост във факта, че България печели военните действия срещу Руската империя и последвалата я болшевишка власт, увенчавайки своя успех, макар и по стечение на обстоятелствата, точно 40 години след възстановената си държавност, на трети март 1918 година, с подписването на Брест-Литовския мирен договор.

Днес сме длъжни да отбележим стогодишнината от тази победа, отдавайки почит на героите от Добруджанския фронт, конницата на генерал Иван Колев, на всички жертви, паднали във войните за национално обединение и Първата световна война. Този етап от българската история твърде дълго стои под сянката на възприетата идея за националните катастрофи, без в същност да се говори за истинската роля на нашите тогавашни съюзници, врагове, пък дори и за собствените усилия, и провали, в този процес. Темата сякаш е опасна, именно защото поставя под съмнение мита за “вечната признателност”.

Договорът от Брест-Литовск, освен, че изважда Русия от Първата световна война, формално дава признание за независима Украйна, която подписва този договор отделно и самостоятелно, чрез представители на новоустановената Рада. Макар тази независимост да трае твърде кратко, все пак е ключов момент от историческия път на украинския народ и ние можем да се радваме, че имаме роля в него. Трайно се откъсва от империята Великото княжество Финландия, създавайки съвременната финландска държава. Така нареченото кралство Полша, иначе лична собственост на руския император, бива отделено от болшевишка Русия, полагайки основите за възстановяването на независимата Полска държава след войната. Балтийските държави – Литва, Латвия и Естония, също дължат своята свобода на този договор. Макар по късно България да претърпява пораженията и щетите от Ньойския мирен договор, отбелязването на Брест-Литовския мир следва да е част от достойната история на усилия на българския народ да постигне национално обединение, което в случая взима своето отражение на световната сцена, връщайки един четиридесет годишен морален дълг към доброволците от тези народи, а не към хазната на самодържеца им. Освен това, за славния устрем на конницата на генерал Иван Колев, освободител на Добруджа, все още няма достатъчно голям паметник.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!