Инициативен комитет от седем учени и общественици излезе с остра декларация, в която се поставят седем условия на Република Северна Македония, за да получи подкрепа от България за начало на преговорите за членство в Европейския съюз. Те отправят и предложение към политическите сили, които ще са част от 46-ото Народно събрание, да се присъединят към настоящата декларация, като по този начин заявят още преди изборния ден недвусмислено своята отговорност към общото ни минало с РСМ и добрата воля за избистряне на двустранните отношения в перспектива за общото европейско бъдеще.
Освен поради категоричността си, с която българските общественици застават зад настоящата позиция на страната ни, декларацията е интересна и поради друга причина.
Тя има всички изгледи да се превърне в разграничителна линия между партиите, които ще влязат в парламента. Нещо повече – в тънката червена линия между партиите, които откажат да я подкрепят, и между националните ни интереси. Защо? Всички, устремили се към 46-ото Народното събрание, имат своя програма, в която са заложени приоритетите им за следващите поне четири години. Тези различия са и една от причините избирателите да предпочетат една или друга партия. Но над всичко, категорично трябва да стоят националните приоритети. Такъв приоритет безспорно е темата за Македония.
Честно казано, надали някой може да се сети кога е последният път, когато страната ни в лицето на правителството (както миналото, така и служебното), на президента, на водещите ни политици, толкова непоколебимо продължава да държи на уговорените условия, които трябва да изпълни Македония, за да вдигнем ветото. Обикновено, да не кажем винаги, позициите ни бяха подвластни на партньорите ни. И почти винаги не беше нужно да ни се оказва дори натиск – едно скръцване със зъби вършеше работа.
От няколко години наблюдаваме учудващ консенсус, който успява да надскочи дори партийните различия.
Е, разбира се, с малки изключения. Не можем да не споменем миналогодишната декларация на група „историци, учени и общественици“, които се обявиха срещу меморандума на София до страните членки на ЕС, или пък приетата през октомври в ЕП резолюция, внесена от българските евродепутати Радан Кънев ДБ/ЕНП и Елена Йончева БСП/ПЕС, която уж касаеше само върховенството на закона у нас, но засегна и националните ни интереси с текста за ОМО „Илинден“. Тогава дори БСП (чийто представител е Йончева) се обяви против спорната точка, като заяви, че тя не отразява позицията на партията по този въпрос.
А този път дори не става дума просто за скръцване със зъби, а за яростен отпор на позицията ни, която идва от различни фронтове – САЩ, Русия, Сърбия, почти всички страни в ЕС. Натискът, който ни е оказван, на момента стига до откровени и недопустими обиди, заплахи и лъжи. Докато поведението, което демонстрираме, говори за дипломатическа зрялост – нещо, което през годините винаги ни е липсвало. Дали поради тази причина, дали поради по-активната работи на дипломатите ни през последните месеци, но най-накрая чухме и думи, които за пръв път показваха наистина вникване в изразените от нас позиции. Словения, в лицето на премиера си Янез Янша, заяви, че разбира със сигурност позицията на България за ветото u за начало на преговорите със Северна Македония, тъй като сме страна-членка, а държавният секретар по европейските въпроси на Португалия Ана Паула Закариаш направи изказване по отношение на Република Северна Македония, което предизвика лавина от писъци в Скопие, в което заяви, че вземането на крайно решение е „много трудно, защото е свързано и с България като култура и език. Явно проблемът е свързан с езика на Северна Македония, който някога е бил част от българския език и от културните измерения на двете страни“. Именно от Португалия дойде и първото приемливо предложение за спора относно езика, според което въпросът трябвало да бъде решен с две едностранни изявления, като в своята част РСМ се задължавала да потвърди писмено, че езикът u е кодифициран през 1945 г.
