НОВО

Добри момчета, винаги поздравяват

Поредният (тридневен) скандал в Републиката е свързан с… футбол. И то български, който най-накрая попадна в световните новини. Не сте очаквали да е с нещо хубаво нали. Скандалната статия В понеделник вечер България посрещна поданиците на английската кралица пред...

Ден на фалша и гузната съвест

Ден на фалша и гузната съвест. Държавата, която напуска ЕС заради имигрантски натиск и водена от желанието да не бъде солидарна с други народи и държави, отъждествява поведението на агитка от 30 души с мирогледа на една цяла нация. Нека не се връщаме и по-назад в...

Крайните убеждения на днешната младеж

Изборите за Европейски парламент през май показаха интересна тенденция в променящия се политически пейзаж на Европа. Първият и най-очевиден показател за обхванатия от все по-голяма треска континент беше високата избирателна активност. От 1979 г. насам, когато близо...

Пред импийчмънт ли е Тръмп

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Пресечна точка" на телевизия ВТК. Тема на разговора бе процедурата по импийчмънт на президента на САЩ Доналд Тръмп. Вижте пълното видео:...

Ситуацията в Сирия (аудио)

Михаил Кръстев, редактор в "Консерваторъ", гостува при Силвия Великова в "Преди Всички" по програма "Хоризонт" на националното радио. Чуйте целия запис тук: Традиционно нереспектираща изглежда за Ердоган позицията на Европейския съюз, ако може да определим, че има...

Без субсидия не може, но кажете защо?

Ако не сте разбрали, намираме се по средата на предизборната кампания за местния вот. Не се притеснявайте, ако не сте разбрали, кампания така или иначе почти няма. Тук там може да мярката по някой билборд, вял плакат или някой банер в интернет сайт… Нищо общо с морето...

Завръщането на лошите бели мъже

Вече години наред културният климат е толкова силно доминиран от големия разказ за „лошите бели мъже“, които мачкат „бедните репресирани малцинства“, че ни се струва странно, когато някакви художествени продукти кривнат за малко от партийната линия и не се подчинят на...

Грета Тунберг не спечели Нобеловата награда за мир – и слава Богу

Днес, на 11-ти октомври, приблизително в 12:00 ч. българско време, Нобеловият комитет най-накрая оповести кой ще е носителят на тазгодишната Нобелова награда за мир. Хората очакваха със затаен дъх името на наградения, като някои от тях се опасяваха, а други се...

Брекзит – последно действие, първа сцена

Датата 31 октомври наближава неумолимо за Борис Джонсън и Великобритания. Ето как е подредена сцената за заключителното действие: Борис Джонсън е избран с 2/3 мнозинство от членовете на Консервативната партия заради обещанието си, че ще изведе страната от ЕС на 31...

Бягайте! Норвежците идат!

Някъде четох, че не само през мрежите, не само чрез персонално изпращане на видеоклипове, но и чрез анонимни телефонни обаждания по списък преди няколко дни се произведе истерия, че социалните служби ще тръгнат по училищата и ще събират циганета, за да ги отнемат от...

Две-три думи за политическата терминология

Време за четене: 6 мин.

Наблюдавам с почуда как в България, а и в Европа донякъде, се водят спорове и идеологически битки между ляво и дясно, между либерално и консервативно, без да са ясно дефинирани тези понятия. Естествено, при липса на разбиране кое какво е, споровете са безплодни, а твърденията, ограничителните линии на спорящите и в крайна сметка политическите противопоставяния се превръщат във фантомни битки срещу неуловими призраци и идеологически привидения.

Да вземем примерно понятието консерватор, консервативен, така както мнозина го разбират в България. Преди всичко, интелектуалците и образованите люде обявяват българина за “консервативен”по народопсихология, което почти винаги съдържа един пласт от негативни конотации. Подразбира се, че той не е в крак с времето си, изповядва архаични и патриархални възгледи, не приема лесно новото, съпротивлява се на “прогресивното”, а това го прави ретрограден и неподатлив на промяна. Да си консервативен в очите на по-издигнатите в умствено отношение прослойки е белег на един вид умствена изостаналост, макар и не до степен на истинска дебилност. От тази гледна точка, консервативният българин се нуждае от просветителска намеса, от изуване на опинците с помощта на някаква културална процедура и възлизане от глината на неговото минало върху асфалта на напредничавато и либералното.

Либералното от друга страна е новото, цивилизованото, бъдещето, то е свободата. Самото име подсказва, че става дума за Libertas, за освобождаване от нещо старо и отживяло. Естествено, че симпатиите автоматично клонят към либералното и особено за млад и мислещ човек, образован в духа на европейските и световни ценности, граничи с неприличното да се обяви за консервативен.

И ето тук навлиза един друг термин, който на пръв поглед е сходен с “консервативен”, но същевременно е различен и се употребява в България по различен начин. Терминът е “консерватор” в смисъл на принадлежащ към определена политическа философия, партия или тенденция в мисленето, поведението и система от ценности, различни и в много отношения противоположни на тези от либералния спектър. Консерваторът е политическият антипод на Либерала. В този най-общ смисъл той се схваща като идеологически противник и там се прокарва разликата в понятията в англосаксонската традиция, като разбира се в британската версия се говори за Тори и Labour, а в Щатите за Републиканци и Демократи. В частност, американските понятия, както впрочем и британските, съвпадат общо взето с класическите определения за ляво и дясно, като има едно уточняване, че в Америка под либерално се разбира крайното крило на Демократическата Партия, което обаче в своята доста агресивна реторика и лява ориентация граничи със своебразен маркузиански неотроцкизъм и разчита на терминология от арсенала на класовата, расовата и междуполовата война. ( В последните десетилетия Демократическата Партия на САЩ беше практически превзета от нейното ляво крайно крило).

Но да приемем, че в англосаксонските определения, било то в смисъла на ляво и дясно или либерално и консервативно, съществуват ясно определими различия. И те са идеологически, включват основните нагласи за отношенията между индивид и държава, за традиционните ценности, включително семейните, образователните и религиозните, икономическата система, данъчната политика, базовите принципи на правосъдието и пр. Без да влизам в подробности, когато лично използвам термина консерватор, консервативен, което според мен е едно и също, аз визирам в общи линии онова, което представляваха в миналото политическите възгледи на Роналд Рейган и Маргарет Татчър, към които в известен смисъл бих добавил и Кардинал Войтила, впоследствие Папа Йоан Павел Втори и Хелмут Кол. Към тази най-общо казано политическа линия на мислене и поведение, без да влизам в излишни подробности, аз бих определил политически и себе си. С други думи, републиканец в духа на Рейган, не на Буш 1 и 2, консерватор в стила на Татчър, а в български смисъл десен антикомунист, проевропеец и прокапиталист и привърженик на свободата на мисълта, на словото и на съвестта. Ценности за които съм бил преследван и лежал в комунистически затвор.

Проблемът, който възниква на терминологическа основа тук, в България е, че консерватизмът и либерализмът се схващат по начин, който не съвпада с онова разграничение, което се прави между тях в англосаксонският свят, а подозирам, че има значително замъгляване и припокриване на двата термина в рамките на европейското разбиране, включително и на ниво европейски партии, така както са представени в ЕС. Това обърква мисленето на широки групи от хора и респективно тяхното гласуване за една или друга партия в диапазона на съществуващите партии или да кажем смущава яснотата на техния избор, когато тръгнат да търсят своето представителство из пазара на идеи и политики. Тук голяма роля играе и семантиката на наименованията, която толкова често може да бъде подвеждаща и объркваща, особено ако бъде подсилена от вербални обвинения и крясъци от винаги причакващите в крайните ъгли провокатори, евфемисти и професионални манипулатори на общественото мнение с госпдстващи позиции в масмедиите. Така например, един консерватор в политическо отношение, така както го описах малко по-нагоре, тук в България, а подозирам и другаде в Европа, би могъл да бъде лесно окарикатурен в масовото съзнание и представен като ретрограден, като крайно десен ектремист, противник на прогреса и на свободата, защитник на експлоататорската класа, неонацист, хомофоб, пещерен антикомунист, затоплист (тоест привърженик и причинител на глобалното затопляне), замърсител на океаните и атмосферата, расист и угнетител на всички хора, които са родени с малко повече меланин в кожата, разгонен от тестостерона подтисник на жените, поддръжник на обскурантизма и на Инквизицията на религиозна основа и т.н. Това е улеснено от самата етимологична основа на думата, която внушава идея за застиналост, за консервираност, застой, липса на прогрес, на свободна мисъл и на хоризонт към бъдещето. Изцяло неверно схващане, разбира се, но лесно за налагане в масовото съзнание. Защото, в същинският си смисъл, консервативно означава запазване, предпазване на ценностното, на глъбинно важното, на традиционното и сърцевинната за една култура, съхраняване на устоите на човека в континуума на неговата културна и историческа идентичност.

В противоположност, либералното в неговата експанзия и отрицание на историческото, традиционното, националното и локалното, винаги е било движено от нагон към надличностното, наднационалното, всеобщото, към “вечната правда и обич над света”и в крайна сметка към глобалистичният контрол над човека. Парадоксът е, че всичко това винаги е ставало и става под егидата на “грижата за човека”, за неговите права и свободи, за освобождаването му “от оковите” на капитализма, колониализма, експлоатацията, неравенството, несправедливостта, в името на Libertas, на Свободата. “Либерален”семантично звучи много по-примамливо от “Консервативен” и в дългата история на употребата и разнопосочното тълкуване в различен контекст на тези термини, те смислово започват да се различават значително от реалното им използване в политиките на днешния ден.Нещо повече, те придобиват различно тълкуване и приложение в отделните държави, които имат свои собствени и различни политически традиции.

От това произтича значително объркване и много усилия биват хвърляни в самото подножие на обществения разговор и преди началото на всеки смислен спор по същество. Дали не е време тези термини или прецизно да се уточнят какво означават, особено в България, или да бъдат заменени с други, значително по-ясни за едно общество, което все трудно се ориентира в съвременните идеологически доктрини? Умората от старите термини, похабени от дълголетни демагогии е налице. Не че е невъзможно да възникнат нови, но все пак?

*Публикацията е първоначално публикувана във Фейсбук профила на автора

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!