НОВО

Вината да си обикновен българин

Джок Полфрийман беше пуснат на свобода. Българският студент Андрей Монов си остава все така мъртъв. Джок Полфрийман направи НПО в затвора и се бореше за по-добри условия в тях. Андрей Монов си е все така два метра под земята. Джок Полфрийман заяви, че иска да се бори...

20 септември: Станислав Стратиев

„Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно в асансьор и да говорим безплатно по телефон.“ На днешния ден през 2000 година Станислав Стратиев Миладинов напуска света. Известен с псевдонима Станислав Стратиев, той е един от...

Тематичните коалиции – индикатор за желание за промяна

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Анкета: Каква обществена телевизия искаме?

Във връзка с предстоящото обществено обсъждане за Българската Национална Телевизия, ще ви зададем няколко въпроса - каква обществена телевизия искате и какво трябва да се промени в настоящата. Гласуването е напълно анонимно и "Консерваторъ" НЕ събира личните ви данни....

Брекзит: успех, катастрофа или политическа стратегия?

Преди да прекрати парламента по закон и регламент, но за по-дълго от обикновено и замине за Люксембург на среща с президента на Европейската Комисия, Жан Клод-Юнкер, британският министър-председател Борис Джонсън отстрани 21 консервативни парламентаристи, прие една...

Учебни гранати за обществото

Септември е време за рестартиране не само на учебната година. Завърналите се от отпуски граждани и политици са уж отпочинали. Презаредени с нови сили те отново подхващат задачите си. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов с подновен плам се опита и в немалка...

Колеги журналисти, не бъдете евнуси

„Безпристрастен, хеле пък безстрастен журналист, е журналистически евнух“ Няма да крия, че често използвам знаменитата фраза на Йосиф Хербст в ежедневни разговори, когато се опитвам да убедя зрители, читатели и слушатели, а дори и колеги, че мантрата за...

Липсата на мнение не е журналистика

Наполеон успява да избяга от остров Елба на 6 март 1815 г. и се насочва към Париж в опит да си върне властта.   На 9 март 1815 г. вестник „Монитьор“ излиза с водещото заглавие: „Извергът е избягал“. На 11 март той вече пише: „Тигърът е слязъл на...

За Грета Тунберг и култа на алармизма

Срещата на върха на ООН за климата през 2019 г. ще се проведе на 23ти септември в Ню Йорк. На него ще присъства 16-годишната шведска суперзвезда, екоактивистката Грета Тунберг, която наскоро отплава през Атлантическия океан на модерна „въглеродно-неутрална“ яхта, като...

За ползата от привиканите русофили

Хора като нас не могат да коментират големите игри, защото са трагично лишени от информация. Можем да коментираме само реакциите на обществото по отношение на онова, което се чува. Така и с „шпионската афера“. Мисля, вече е извън съмнение, че изложбата за...

Две-три думи за политическата терминология

Време за четене: 6 мин.

Наблюдавам с почуда как в България, а и в Европа донякъде, се водят спорове и идеологически битки между ляво и дясно, между либерално и консервативно, без да са ясно дефинирани тези понятия. Естествено, при липса на разбиране кое какво е, споровете са безплодни, а твърденията, ограничителните линии на спорящите и в крайна сметка политическите противопоставяния се превръщат във фантомни битки срещу неуловими призраци и идеологически привидения.

Да вземем примерно понятието консерватор, консервативен, така както мнозина го разбират в България. Преди всичко, интелектуалците и образованите люде обявяват българина за “консервативен”по народопсихология, което почти винаги съдържа един пласт от негативни конотации. Подразбира се, че той не е в крак с времето си, изповядва архаични и патриархални възгледи, не приема лесно новото, съпротивлява се на “прогресивното”, а това го прави ретрограден и неподатлив на промяна. Да си консервативен в очите на по-издигнатите в умствено отношение прослойки е белег на един вид умствена изостаналост, макар и не до степен на истинска дебилност. От тази гледна точка, консервативният българин се нуждае от просветителска намеса, от изуване на опинците с помощта на някаква културална процедура и възлизане от глината на неговото минало върху асфалта на напредничавато и либералното.

Либералното от друга страна е новото, цивилизованото, бъдещето, то е свободата. Самото име подсказва, че става дума за Libertas, за освобождаване от нещо старо и отживяло. Естествено, че симпатиите автоматично клонят към либералното и особено за млад и мислещ човек, образован в духа на европейските и световни ценности, граничи с неприличното да се обяви за консервативен.

И ето тук навлиза един друг термин, който на пръв поглед е сходен с “консервативен”, но същевременно е различен и се употребява в България по различен начин. Терминът е “консерватор” в смисъл на принадлежащ към определена политическа философия, партия или тенденция в мисленето, поведението и система от ценности, различни и в много отношения противоположни на тези от либералния спектър. Консерваторът е политическият антипод на Либерала. В този най-общ смисъл той се схваща като идеологически противник и там се прокарва разликата в понятията в англосаксонската традиция, като разбира се в британската версия се говори за Тори и Labour, а в Щатите за Републиканци и Демократи. В частност, американските понятия, както впрочем и британските, съвпадат общо взето с класическите определения за ляво и дясно, като има едно уточняване, че в Америка под либерално се разбира крайното крило на Демократическата Партия, което обаче в своята доста агресивна реторика и лява ориентация граничи със своебразен маркузиански неотроцкизъм и разчита на терминология от арсенала на класовата, расовата и междуполовата война. ( В последните десетилетия Демократическата Партия на САЩ беше практически превзета от нейното ляво крайно крило).

Но да приемем, че в англосаксонските определения, било то в смисъла на ляво и дясно или либерално и консервативно, съществуват ясно определими различия. И те са идеологически, включват основните нагласи за отношенията между индивид и държава, за традиционните ценности, включително семейните, образователните и религиозните, икономическата система, данъчната политика, базовите принципи на правосъдието и пр. Без да влизам в подробности, когато лично използвам термина консерватор, консервативен, което според мен е едно и също, аз визирам в общи линии онова, което представляваха в миналото политическите възгледи на Роналд Рейган и Маргарет Татчър, към които в известен смисъл бих добавил и Кардинал Войтила, впоследствие Папа Йоан Павел Втори и Хелмут Кол. Към тази най-общо казано политическа линия на мислене и поведение, без да влизам в излишни подробности, аз бих определил политически и себе си. С други думи, републиканец в духа на Рейган, не на Буш 1 и 2, консерватор в стила на Татчър, а в български смисъл десен антикомунист, проевропеец и прокапиталист и привърженик на свободата на мисълта, на словото и на съвестта. Ценности за които съм бил преследван и лежал в комунистически затвор.

Проблемът, който възниква на терминологическа основа тук, в България е, че консерватизмът и либерализмът се схващат по начин, който не съвпада с онова разграничение, което се прави между тях в англосаксонският свят, а подозирам, че има значително замъгляване и припокриване на двата термина в рамките на европейското разбиране, включително и на ниво европейски партии, така както са представени в ЕС. Това обърква мисленето на широки групи от хора и респективно тяхното гласуване за една или друга партия в диапазона на съществуващите партии или да кажем смущава яснотата на техния избор, когато тръгнат да търсят своето представителство из пазара на идеи и политики. Тук голяма роля играе и семантиката на наименованията, която толкова често може да бъде подвеждаща и объркваща, особено ако бъде подсилена от вербални обвинения и крясъци от винаги причакващите в крайните ъгли провокатори, евфемисти и професионални манипулатори на общественото мнение с госпдстващи позиции в масмедиите. Така например, един консерватор в политическо отношение, така както го описах малко по-нагоре, тук в България, а подозирам и другаде в Европа, би могъл да бъде лесно окарикатурен в масовото съзнание и представен като ретрограден, като крайно десен ектремист, противник на прогреса и на свободата, защитник на експлоататорската класа, неонацист, хомофоб, пещерен антикомунист, затоплист (тоест привърженик и причинител на глобалното затопляне), замърсител на океаните и атмосферата, расист и угнетител на всички хора, които са родени с малко повече меланин в кожата, разгонен от тестостерона подтисник на жените, поддръжник на обскурантизма и на Инквизицията на религиозна основа и т.н. Това е улеснено от самата етимологична основа на думата, която внушава идея за застиналост, за консервираност, застой, липса на прогрес, на свободна мисъл и на хоризонт към бъдещето. Изцяло неверно схващане, разбира се, но лесно за налагане в масовото съзнание. Защото, в същинският си смисъл, консервативно означава запазване, предпазване на ценностното, на глъбинно важното, на традиционното и сърцевинната за една култура, съхраняване на устоите на човека в континуума на неговата културна и историческа идентичност.

В противоположност, либералното в неговата експанзия и отрицание на историческото, традиционното, националното и локалното, винаги е било движено от нагон към надличностното, наднационалното, всеобщото, към “вечната правда и обич над света”и в крайна сметка към глобалистичният контрол над човека. Парадоксът е, че всичко това винаги е ставало и става под егидата на “грижата за човека”, за неговите права и свободи, за освобождаването му “от оковите” на капитализма, колониализма, експлоатацията, неравенството, несправедливостта, в името на Libertas, на Свободата. “Либерален”семантично звучи много по-примамливо от “Консервативен” и в дългата история на употребата и разнопосочното тълкуване в различен контекст на тези термини, те смислово започват да се различават значително от реалното им използване в политиките на днешния ден.Нещо повече, те придобиват различно тълкуване и приложение в отделните държави, които имат свои собствени и различни политически традиции.

От това произтича значително объркване и много усилия биват хвърляни в самото подножие на обществения разговор и преди началото на всеки смислен спор по същество. Дали не е време тези термини или прецизно да се уточнят какво означават, особено в България, или да бъдат заменени с други, значително по-ясни за едно общество, което все трудно се ориентира в съвременните идеологически доктрини? Умората от старите термини, похабени от дълголетни демагогии е налице. Не че е невъзможно да възникнат нови, но все пак?

*Публикацията е първоначално публикувана във Фейсбук профила на автора

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!