До 2025 г. цените на природния газ в Европа се очаква да бъдат пет пъти по-високи от тези в Съединените щати. Това ще затрудни много конкуренцията на енергоемките отрасли.
Едно от обясненията за разликата в цените на енергията е революцията на фракинга в САЩ. Според някои оценки Европа има значителни запаси от добив на шистов газ. Но има де факто забрана за разработване на шистов газ в Европа, което не пречи на европейските страни да внасят същия (и скъп) газ от САЩ.
Второто обяснение е схемата за търговия с емисии (СТЕ) на Европейския съюз, която функционира като де факто данък върху климата. Този данък е толкова висок, че надвишава цялата цена на природния газ в Съединените щати.
Може да се очаква, че ще има силен политически натиск да се направи нещо по отношение на ситуацията, например чрез смекчаване на данъка върху климата на СТЕ или обмисляне на добива на шистов газ. Напротив, миналата година ЕС реши да разшири обхвата на европейския данък върху климата в повече сектори, което ще направи отоплението с газ или шофирането на дизелов автомобил още по-скъпо за потребителите.
Дори в Холандия сегашното дясно правителство не смее да се противопостави на общественото мнение и да започне да експлоатира огромните си запаси от газ в Грьонинген. Това е въпреки ирония на съдбата, че Холандия – страната членка на ЕС с най-големи запаси от газ – също има най-високата цена на газа.
Освен това Германия и Белгия прокараха планове за затваряне на перфектно функциониращи атомни електроцентрали в средата на енергийната криза през 2022 г., причинена от прекратяването на руските газови потоци към техните страни. Още два ядрени реактора трябва да бъдат затворени в Белгия на 15 февруари, въпреки намерението на евентуалното ново федерално правителство да обърне тази безумна политика.
Високите цени на енергията оказват влияние и върху индустриите на бъдещето. Фактът, че Google и Amazon вярват, че достъпът до изобилие от електроенергия е толкова важен за развитието на изкуствения интелект (AI), че си струва да построят свои собствени малки ядрени реактори, трябва да предизвика тревога в цяла Европа.
Неотдавнашно заглавие на Financial Times гласи: „Корпоративна Германия е на разпродажба“, отбелязвайки, че Covestro, водеща германска компания, специализирана във високотехнологични химикали, е придобита за 14,7 милиарда евро от международното подразделение на ADNOC Group, базирано в Обединените арабски емирства. Това е най-голямата трансгранична сделка за компания, базирана в ОАЕ. ADNOC Group преди това е правила стратегически инвестиции в OMV, Borealis, Rio Grande LNG на NextDecade и възобновяема енергия.
FT отбеляза, че „високите разходи за енергия и бавното търсене на Германия са повлияли на нейната индустриална база, тласкайки такива като Covestro в прегръдките на ухажори с дълбоки джобове“. Чуждестранни поглъщания като това могат да смекчат удара на погрешните политики, отговорни за икономическата криза, която в момента засяга Германия и други части на Европа.
За щастие в Европа нараства нов консенсус, че за да се намалят емисиите на CO2, няма смисъл да се забранява ядрената енергия, тъй като тя е чист енергиен източник, който в същото време ни позволява да поддържаме сегашния стандарт на живот. Но това не е достатъчно. Европа също така ще трябва да преразгледа собствения си консенсус относно постепенното премахване на изкопаемите горива. Особено за тежката индустрия ядрената енергия не е опция.
Европейските политици се притесняват, че новата американска администрация на Тръмп ще започне търговска война. Понастоящем обаче ЕС въвежда нови мита под прикритието на политиката в областта на климата с новия граничен механизъм за корекция на въглеродните емисии или граничния механизма за корекция на въглеродните емисии. Логиката на ЕС е, че тъй като останалата част от света отказва да копира самоубийствената енергийна политика на Европа, вносът на някои „въглеродно интензивни“ артикули, като стоманата, в ЕС трябва да се обложи с данък, за да се изравнят условията. Индия, по-специално, е много ядосана от това.
ЕС също така нарушава добрите отношения с търговските си партньори с новата си директива за обезлесяването. Малайзия и Индонезия се оплакаха, че директивата на ЕС отказва да признае местните стандарти за обезлесяване за износа на палмово масло, въпреки неправителствените организации хвалеха намаляване на обезлесяването и въпреки програмите за засаждане на дървета. Обединеното кралство признава местните стандарти на страната, показващи, че е възможен алтернативен подход. Това помага на британците да получат достъп до транстихоокеанския търговски блок CPTPP, който има комбиниран БВП от 12 трилиона британски лири. Това се разглеждаше като голяма победа след Брекзит, докато ЕС не успя да постигне съгласие по почти всяка нова търговска сделка през последните години.
По-късно Австралия, Бразилия и САЩ се присъединиха към протеста срещу EUDR. Това доведе до едногодишно отлагане на директивата, но законодателството все още не е прекратено. ЕС и европейските правителства ще трябва да си зададат основния въпрос дали натоварването на търговските партньори с допълнителна бюрокрация е правилният път, особено като се има предвид, че общественото мнение за политиката в областта на климата се обръща, поради което Зелените понесоха поражение по време на изборите за Европейски парламент миналия юни.
Очевидно е, че експерименталните политики на ЕС спомогнаха за създаването на структурно високи цени на енергията в Европа. Въпреки това зеленият протекционизъм, който се въвежда, за да се компенсира намаляващата конкурентоспособност на Европа, засега продължава както обикновено, както и европейският данък върху климата по СТЕ. Колко дълго?
Ексклузивно за България съдържание за „Консерваторъ“ от нашите партньори „The European Conservative„
