fbpx

НОВО

Двойната криза в САЩ

Деконструкция на разума Епидемията в САЩ отключи процеси, които дълго време набираха сила, още от края на седемдесетте, след петролната криза. Възходът на реториката в политиката и на популизма е още от 60-те с победите на Кенеди срещу Никсън благодарение на...

Наследството на панарабизма в Близкоизточния конфликт

Първият въпрос, като започнем да говорим за панарабизма и арабския национализъм е ясно да посочим какво се има предвид под Арабски свят – това са всички държави, където арабският език е първият официален език  и  арабската и ислямска култура доминират. В...

Води ли политическата коректност до политически разлом в ЕС?

Резолюцията на Европейския парламент в подкрепа на "расовите" бунтове в САЩ и движението Black Lives Matter няма правни последствия. Вероятно тя е неумел опит да се повлияе на предстоящия президентски избор зад океана през ноември. Днешното изявление на Доналд Туск в...

Корупцията в климатичната наука

Редакторът в "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в "Студио Хъ" по 7/8 ТВ. Тема на разговора беше корупцията в научните среди и последиците от Зелената сделка. Вижте пълния...

Консервативният аргумент за хегелиански ред

Проблемът с повечето политически философи на 20-ти век е, че не успяват да обхванат всички взаимосвързани системи, които изграждат човешкото общество и се фокусират единственото върху определени аспекти от него (икономически, културни, политически и т.н.). Факторите...

Туитър срещу Тръмп

Ако си човек с консервативни позиции и си активен в големите социални мрежи (да разбираме Фейсбук и Туитър), въпросът не е „дали“ ще дойде ден, в който ще бъдеш цензуриран, а „кога“. Спомням си как преди десетина години социалните мрежи бяха не просто свободно...

Пред какви икономически заплахи е изправена България?

Ще намери ли Европейският съюз общо решение за излизане от кризата? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на Георги Коритаров. Вижте пълното...

Как непредвидимостта на епидемията ще се отрази на икономиката?

Какво ще е бъдещето на България след влизането в чакалнята на еврозоната и Банковия съюз? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на „Свободна зона с Георги Коритаров“. Може ли проектът АЕЦ „Белене“ да скара България и Европейския съюз? Вижте пълното...

Кому свети Статуята на свободата?

Знам. Знам, че темата за консерватизма и либерализма вече става твърде досадна. Но т. нар. „дневен ред на обществото“ непрестанно, с тъпа упоритост ни връща към нея. Това че днес българите са разделени на „либерали“ и „консерватори“ е случайно и временно. Те винаги са...

Има ли бъдеще дистанционната форма на работа и след COVID?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстве гостува в предаването "Питай БНТ". Тема на разговора бе бъдещето на работата от разстояние след коронавирус пандемията. Вижте пълното...

ЕНП в задънена улица

Време за четене: 2 мин.

Небрежното отношение, с което Европейската народна партия (ЕНП) минаваше през проблемите на ЕС, дава логичен резултат в постепенното отслабване на партията. ЕНП повтори всички възможни грешки на германската християндемокрация от близките години. Затова партията ще носи пряка вина и отговорност за реалността, пред която ще бъде изправена тя и Европа след еврозиборите.

Един от тези неприятни сюжети е, че ЕНП все повече се доближава до това да се превърне в заобиколим фактор. Така например най-голямата про-европейска коалиция може да бъде съставена от център-ляво сили (социалдемократите и либералите от ALDE + партията на Макрон “En Marche!“ и др.).

Другата неудобна истина за ЕНП е, че тя постепенно бива изместена от Европейските консерватори и реформисти (ECR) като рационалната и народна дясна партия.

Защо? Понеже в диапазона на дясното ECR ускорено заема неговия център, вляво от който стои ЕНП, а вдясно – партиите на Найджъл Фараж и Луиджи Ди Майо (5Star’s group+Brexit Party) и тази на Матео Салвини и Марин льо Пен (Еuropean Alliance of People and Nations).

След изборите ЕНП все пак ще бъде първа политическа сила (поне според данните). Но хоризонтите пред нея ще са ограничени. Партията ще има два пътя.

Единият е германски – да формира управляващо мнозинство (Grand Coalition, с цялата относителност на мнозинствата в ЕП) с про-европейските сили от център-лявото пространство. Другият е австрийски – да потърси съюзничество с евро-скептичните и реформаторски партии от дясното пространство.

И двата варианта съдържат преки опасности пред ЕНП. „Германският път“ рискува да потопи идеологически окончателно ЕНП (с данъчните тежести на социалдемократите, регулациите на Макрон, половото инженерство на либералите и еко-фундаментализма на зелените). Това ще бъде сив и невзрачен сюжет.

„Австрийският“ пък може да доведе до загуба на контрол върху партията, изнасяне на властовата тежест извън нея и вътрешното разпадане на ЕНП. Тъй като в работна коалиция със сродни партии (каквито не са нито S&D, нито ALDE), хората на Хорст Зеерхофер, Себастиан Курц и Виктор Орбан (все още) ще се еманципират от обхвата и политиките на ЕНП. Тогава на практика ще има не едно, а няколко ЕНП-та.

И двата варианта предполагат съюзничество с популисти – било те либерални или националистически.

Големият плюс на първия вариант е, че той ще бъде най-вече про-европейски. Основният плюс на втория е, че той ще бъде най-вече десен.

Но ЕНП сама стигна до тази задънена улица. При едно по-адекватно и силно лидерство, при едно по-отговорно синовничество пред проблемите на цивилизационното ни семейство, партията сега нямаше да се налага да избира между европейското и дясното, между майка си и баща си.

Споделете чрез

Предишен

Следващ