НОВО

Вината да си обикновен българин

Джок Полфрийман беше пуснат на свобода. Българският студент Андрей Монов си остава все така мъртъв. Джок Полфрийман направи НПО в затвора и се бореше за по-добри условия в тях. Андрей Монов си е все така два метра под земята. Джок Полфрийман заяви, че иска да се бори...

20 септември: Станислав Стратиев

„Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно в асансьор и да говорим безплатно по телефон.“ На днешния ден през 2000 година Станислав Стратиев Миладинов напуска света. Известен с псевдонима Станислав Стратиев, той е един от...

Тематичните коалиции – индикатор за желание за промяна

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Анкета: Каква обществена телевизия искаме?

Във връзка с предстоящото обществено обсъждане за Българската Национална Телевизия, ще ви зададем няколко въпроса - каква обществена телевизия искате и какво трябва да се промени в настоящата. Гласуването е напълно анонимно и "Консерваторъ" НЕ събира личните ви данни....

Брекзит: успех, катастрофа или политическа стратегия?

Преди да прекрати парламента по закон и регламент, но за по-дълго от обикновено и замине за Люксембург на среща с президента на Европейската Комисия, Жан Клод-Юнкер, британският министър-председател Борис Джонсън отстрани 21 консервативни парламентаристи, прие една...

Учебни гранати за обществото

Септември е време за рестартиране не само на учебната година. Завърналите се от отпуски граждани и политици са уж отпочинали. Презаредени с нови сили те отново подхващат задачите си. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов с подновен плам се опита и в немалка...

Колеги журналисти, не бъдете евнуси

„Безпристрастен, хеле пък безстрастен журналист, е журналистически евнух“ Няма да крия, че често използвам знаменитата фраза на Йосиф Хербст в ежедневни разговори, когато се опитвам да убедя зрители, читатели и слушатели, а дори и колеги, че мантрата за...

Липсата на мнение не е журналистика

Наполеон успява да избяга от остров Елба на 6 март 1815 г. и се насочва към Париж в опит да си върне властта.   На 9 март 1815 г. вестник „Монитьор“ излиза с водещото заглавие: „Извергът е избягал“. На 11 март той вече пише: „Тигърът е слязъл на...

За Грета Тунберг и култа на алармизма

Срещата на върха на ООН за климата през 2019 г. ще се проведе на 23ти септември в Ню Йорк. На него ще присъства 16-годишната шведска суперзвезда, екоактивистката Грета Тунберг, която наскоро отплава през Атлантическия океан на модерна „въглеродно-неутрална“ яхта, като...

За ползата от привиканите русофили

Хора като нас не могат да коментират големите игри, защото са трагично лишени от информация. Можем да коментираме само реакциите на обществото по отношение на онова, което се чува. Така и с „шпионската афера“. Мисля, вече е извън съмнение, че изложбата за...

ЕНП в задънена улица

Време за четене: 2 мин.

Небрежното отношение, с което Европейската народна партия (ЕНП) минаваше през проблемите на ЕС, дава логичен резултат в постепенното отслабване на партията. ЕНП повтори всички възможни грешки на германската християндемокрация от близките години. Затова партията ще носи пряка вина и отговорност за реалността, пред която ще бъде изправена тя и Европа след еврозиборите.

Един от тези неприятни сюжети е, че ЕНП все повече се доближава до това да се превърне в заобиколим фактор. Така например най-голямата про-европейска коалиция може да бъде съставена от център-ляво сили (социалдемократите и либералите от ALDE + партията на Макрон “En Marche!“ и др.).

Другата неудобна истина за ЕНП е, че тя постепенно бива изместена от Европейските консерватори и реформисти (ECR) като рационалната и народна дясна партия.

Защо? Понеже в диапазона на дясното ECR ускорено заема неговия център, вляво от който стои ЕНП, а вдясно – партиите на Найджъл Фараж и Луиджи Ди Майо (5Star’s group+Brexit Party) и тази на Матео Салвини и Марин льо Пен (Еuropean Alliance of People and Nations).

След изборите ЕНП все пак ще бъде първа политическа сила (поне според данните). Но хоризонтите пред нея ще са ограничени. Партията ще има два пътя.

Единият е германски – да формира управляващо мнозинство (Grand Coalition, с цялата относителност на мнозинствата в ЕП) с про-европейските сили от център-лявото пространство. Другият е австрийски – да потърси съюзничество с евро-скептичните и реформаторски партии от дясното пространство.

И двата варианта съдържат преки опасности пред ЕНП. „Германският път“ рискува да потопи идеологически окончателно ЕНП (с данъчните тежести на социалдемократите, регулациите на Макрон, половото инженерство на либералите и еко-фундаментализма на зелените). Това ще бъде сив и невзрачен сюжет.

„Австрийският“ пък може да доведе до загуба на контрол върху партията, изнасяне на властовата тежест извън нея и вътрешното разпадане на ЕНП. Тъй като в работна коалиция със сродни партии (каквито не са нито S&D, нито ALDE), хората на Хорст Зеерхофер, Себастиан Курц и Виктор Орбан (все още) ще се еманципират от обхвата и политиките на ЕНП. Тогава на практика ще има не едно, а няколко ЕНП-та.

И двата варианта предполагат съюзничество с популисти – било те либерални или националистически.

Големият плюс на първия вариант е, че той ще бъде най-вече про-европейски. Основният плюс на втория е, че той ще бъде най-вече десен.

Но ЕНП сама стигна до тази задънена улица. При едно по-адекватно и силно лидерство, при едно по-отговорно синовничество пред проблемите на цивилизационното ни семейство, партията сега нямаше да се налага да избира между европейското и дясното, между майка си и баща си.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!