НОВО

Роби ли сме на Брюксел и Вашингтон?

2019-та година. Пътувам към любима дестинация - Русе. Градът ни с най-западноевропейски и бутиков облик. Град, който изглежда като класическа музика (в случай, че класическата музика изглеждаше някак). Само в историческия си център, разбира се. За пръв път, обаче, ми...

Иво Инджов: Никой не се възползва от изхабяването на ГЕРБ

Иво Инджов е доцент по журналистика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Експерт по политически комуникации. Кой е големият победител на изборите? На местните избори нямаше голям победител. Спечели ГЕРБ, защото доминира отчетливо в битката за кметове на общини и...

Всички обичат Радев

Политическата и не толкова обществена драма с назначаването на нов главен прокурор е на път към своя край. Въпреки, че в четвъртък държавният глава Румен Радев отказа да подпише указ за назначаването на Иван Гешев за нов първи обвинител и вместо това подписа указ за...

Вредата от данъчната хармонизация

В телевизионно интервю, новият икономически еврокомисар Паоло Джентилони сподели, че не било нормално в ЕС да има единна валута и една централна банка, а в същото време във всяка страна да има различно данъчно облагане.  Той изрично посочи, че не може в България...

Бюджет 2020: Първи впечатления

Министерски съвет одобри държавния бюджет за 2020 г. Малко първи впечатления: За моя изненада, Бюджет 2020 е подобрение спрямо Бюджет 2019, който беше позициониран силно в ляво. Та този път, освен негативните, ще изброя и някои позитивни страни на бюджета:...

Бюджет 2020: Без изненади

В проектобюджета за 2020-а не се виждат изненади, спрямо предварителните очаквания. Параметрите и от приходната част, и от разходната бяха очаквани. Важно е да се отбележи положителния факт, че няма промяна в размера на данъчните ставки и размера на осигурителните...

Стопанската немощ на социализма

“...стагнация в икономическото ни развитие, застрашително изоставане в структурното и технологичното обновяване на икономиката вследствие на груби грешки в стопанската и инвестиционната политика, застрашително нарастване на външния дълг, увеличаване на инфлацията,...

Един необикновен ден преди 30 години

Не бива да се бърка денят 10 ноември 1989 с прехода или пък с други последващи събития, които като цяло наричаме „демокрацията“. Денят си е ден, докато преходът и демокрацията са разтегливи понятия, на които все още не са сложили окончателни граници в пространството и...

Неизбежният икономически колапс е истинският спасител на България от комунизма

Датата 10 ноември е ключова в новата българска история. Не защото един политически режим е сменен с друг или защото след десетилетия еднолично управление Тодор Живков е свален от власт. Тези събития носят своята историческа важност спрямо съответния период. 30 години...

Огледалото на Прехода или Политикът на Шрьодингер

Време за четене: 6 мин. Време за четене: 6 мин. Слави Трифонов в политиката – рубриката “Сблъсък” Кристиян Шкварек и Николай Облаков

Споделете чрез

ЕНП в задънена улица

Време за четене: 2 мин.

Небрежното отношение, с което Европейската народна партия (ЕНП) минаваше през проблемите на ЕС, дава логичен резултат в постепенното отслабване на партията. ЕНП повтори всички възможни грешки на германската християндемокрация от близките години. Затова партията ще носи пряка вина и отговорност за реалността, пред която ще бъде изправена тя и Европа след еврозиборите.

Един от тези неприятни сюжети е, че ЕНП все повече се доближава до това да се превърне в заобиколим фактор. Така например най-голямата про-европейска коалиция може да бъде съставена от център-ляво сили (социалдемократите и либералите от ALDE + партията на Макрон “En Marche!“ и др.).

Другата неудобна истина за ЕНП е, че тя постепенно бива изместена от Европейските консерватори и реформисти (ECR) като рационалната и народна дясна партия.

Защо? Понеже в диапазона на дясното ECR ускорено заема неговия център, вляво от който стои ЕНП, а вдясно – партиите на Найджъл Фараж и Луиджи Ди Майо (5Star’s group+Brexit Party) и тази на Матео Салвини и Марин льо Пен (Еuropean Alliance of People and Nations).

След изборите ЕНП все пак ще бъде първа политическа сила (поне според данните). Но хоризонтите пред нея ще са ограничени. Партията ще има два пътя.

Единият е германски – да формира управляващо мнозинство (Grand Coalition, с цялата относителност на мнозинствата в ЕП) с про-европейските сили от център-лявото пространство. Другият е австрийски – да потърси съюзничество с евро-скептичните и реформаторски партии от дясното пространство.

И двата варианта съдържат преки опасности пред ЕНП. „Германският път“ рискува да потопи идеологически окончателно ЕНП (с данъчните тежести на социалдемократите, регулациите на Макрон, половото инженерство на либералите и еко-фундаментализма на зелените). Това ще бъде сив и невзрачен сюжет.

„Австрийският“ пък може да доведе до загуба на контрол върху партията, изнасяне на властовата тежест извън нея и вътрешното разпадане на ЕНП. Тъй като в работна коалиция със сродни партии (каквито не са нито S&D, нито ALDE), хората на Хорст Зеерхофер, Себастиан Курц и Виктор Орбан (все още) ще се еманципират от обхвата и политиките на ЕНП. Тогава на практика ще има не едно, а няколко ЕНП-та.

И двата варианта предполагат съюзничество с популисти – било те либерални или националистически.

Големият плюс на първия вариант е, че той ще бъде най-вече про-европейски. Основният плюс на втория е, че той ще бъде най-вече десен.

Но ЕНП сама стигна до тази задънена улица. При едно по-адекватно и силно лидерство, при едно по-отговорно синовничество пред проблемите на цивилизационното ни семейство, партията сега нямаше да се налага да избира между европейското и дясното, между майка си и баща си.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!