Евроскептиците са две групи.
Едните са по-възрастни хора с тежка соц-носталгия, за които Русия е чудесно място, само дето не биха пратили внуците си да учат/емигрират там

Вторите са по-млади хора, облъчени от евро-скептичната пропаганда, излъчвана както от Москва, така и от Щатите, където има поне лобита които харесват идеята за Европа като общ пазар, но съвсем не са фенове на идеята за Европа като супер-сила. Та повечето от тези млади хора приемат себе си за националисти. Много се надявам патриотизмът им постепенно да еволюира до по-високо ниво.

В Европа живеят няколко много разглезени поколения, които никога не са имали нещастието да видят война с очите си.

На нито един мой познат връстник не се е налагало да следи небето ден след ден за самолети, както е правил моя татко, когато е бил петгодишен. На нито един мой познат връстник не се е налагало да вади бебето си от прегръдката на мъртвата си майка, за да го спаси от задушаване с хоросан и тухли на прах, в сринатата си от бомба къща, както се е наложило на моя дядо. 99% от познатите ми връстници не са влизали в танк и мнозина не са виждали и казарма. Колкото и романтична или грандиозна да ни се струва военната история, която четем, войната е най-голямата гадост, дело на хората.

В Европа няма нито едно поколение преди нас, което да не е виждало война – дядовците ни са се били, прадядовците ни, пра-пра-дядовците и така назад, и назад. Ще опростя нещата и ще кажа, че моят прадядо е умрял, за да има България излаз на Бяло море (доста по-сложно е, но угодете ми на акъла). Бил се е в три войни и почти на финала е паднал убит. Преди да загине кой знае колко сърби, румънци и гърци е пратил на небето. Дядо ми останал 9-годишен полу-сирак, големите му полу-братя заграбили всичките бащини имоти, та животът не е бил лек… заради Солунското пристанище. Днес, два пъти месечно пращаме контейнери с промишлени стоки до Ирландия… през Солунското пристанище – произвеждаме ги, товарим в един тир, тъка-тъка, та в Солун, после Ротердам, после Дъблин, ирландците си получават чарковете, а ние си получаваме плащанията. Цената да пратим през Солун е по-евтина, отколкото през Варна. Солун още си е гръцки, Варна е българска. Приемаме го за даденост, но не е било.

Точно преди да рухне комунизма, майка ми уж щеше да получи някакви драгоценни карти, за да идем на почивка в Карлмарксщадт (дн. Кемниц, Саксония, Германия). Велика екскурзия, чаках я с месеци и си представях, че там още на границата ще видя немски танк “убит” от съветски танк на несломимата Червена армия… Чакахме, чакахме, накрая някакъв партиец взел картите, дето майка ми се надяваше да получи и така без чужбина за нея още 6-7 години, а за мен – още 10. Българите не можеха да пътуват свободно без да получат разрешение от собствената си държава, да излязат навън. Днес, ако искаш в Кемниц, можеш просто да си напълниш резервоара догоре и да бичиш към Ниш, а утре сутрин ще си пиеш кафето в стария им град. Вярно, струва пари, но със сигурност не трябва да режеш телени мрежи и да прескачаш кльонове, докато роден граничар стреля в гърба ти.

Приемаме го за даденост, но не е било.

Толкова много приятели са потомци на българи от Егейска Македония и Беломорска Тракия, включително и децата ми. Бежанци. Днес българи купуват къщи в Гърция и гърци купуват имоти в България. Верно, трябват пари, но със сигурност не плащаш с кръв. Приемаме го за даденост, но не е било.

Точно затова едни умни глави преди 60-на години, почесвайки се по главите, създали това, което днес наричаме ЕС – за да няма повече войни, а да има мир и просперитет. За да могат хората да работят или пътуват на спокойствие и както завещава американската декларация на независимостта – “да преследват щастието”. Ама били еврогейове, били слаби… Мартин би ги нарекъл “деца на лятото” в “Песни за огън и лед” (“Игра на тронове” за който не е чел книгите) – просто не са виждали тежки времена. И това е хубаво! Ще го осъзнаете, когато имате деца. Впрочем можете съвсем между другото да погледнете страниците на Бундесвера или Кралският флот за да се осведомите колко точно са меки китките на немските спец-части или на британските самолетоносачи от последно поколение (например, руснаците имат само един и е мой набор).

Фактите са такива – вече 70 години мир, най-голямата икономика в света, най-желаното място за живот. Заради това го приемаме за даденост, но не е такава..

ЕС има кусури, има бюрокрация и прекалена полит-коректност, има всякакви заблудени хора, но това не значи, че не принадлежим там. Все едно да се откажете от българско гражданство, защото в страната има комунисти или фашисти, примерно… Да си европеец е принадлежност към цяла цивилизация, също както да си българин е принадлежност към нация.

Не е страшно, хубаво е. Въпросът за нас не е имаме ли място в Европа сред останалите бели народи, а какво място можем да си извоюваме сред тях с това, което можем да допринесем.

Това би било реализация на един от българските национални идеали, заложени от Апостола – да сме равни на европейските народи.