fbpx

Европа и САЩ сменят с ад родния данъчен рай. Страните с ниски данъци като България са под атака

Време за четене: 3 мин.

Страните с ниски данъци като България са под атака. САЩ и ЕС работят в посока през това лято в ОИСР да се постигне консенсус по налагане на глобална минимална ставка на корпоративния данък от 21 нас сто.

Целта: да няма “данъчен дъмпинг”. Страни с по-ниски данъци, да не могат да привличат инвестиции и капитали от такива с по-високи нива на облагане, правейки им, видите ли, “нелоялна” конкуренция. САЩ предлагат, а ЕС залага. Бюрокрация и правителства са в екстаз.

Още с идването си на власт Байдън обяви, че вдига всички данъци вътре в САЩ, а корпоративния данък от 21 процента при Тръмп, изхвърча на 28 на сто. Припомняме, че предния американски президент смъкна данъка върху печалбата от 35 (ефективно 39) на сегашните 21. 

Междувременно, новият управител на Белия дом активира два мегапакета от стимули за 4 трилиона долара – 2 за пандемията плюс още 2 за инфраструктура, а така американският дълг изхвърча и над психологическите 30 трилиона долара или 110 процента от БВП. Подобен дългов шок удари и Италия – дълг 155 %, Франция близо 120 процента спрямо БВП. Математически неизплатими нива.

В тази ситуация гладът за ресурс от правителствата става глобален. Данъкоплатците трябва да плащат спешно сметката. То и сега корпоративният данък на Франция и Германия варира около 30 на сто. А от 2011-та година ЕС се опитва да удари малките и непослушните като нас с “хармонизиране” на данъчната основа, а вече окончателно и с данъчната ставка. “Хармонизиране”, тоест изравняване, но винаги в посока нагоре. И за наша сметка. 

Но защо едни страни да могат да имат ниски данъци, привличайки прогонените спестявания – нали трябва  сме солидарни, а не да си подливаме вода? Това трябва да спре, махат ни с пръст наставнически “развитите ни” партньори…

Естествено за нас такова хармонизиране е пагубно. Нашият корпоративен данък е 10 на сто, унгарския е 9, в Северна Ирландия – 12,5. И с причина. За нас е изключително важно да капиталообразуваме в бързи темпове – да имаме инвестиции в машини и технологии, а оттам и растеж. Да повишаваме производителността си. Просто тръгваме от ниска база и трябва да догонваме тепърва. Така както са растели големите днес през Индустриалната революция (18-19-ти век) и началото на 20-ти век. А данъците и пречките пред индустрията и предприемачите тогава там са били ниски. Декапитализирането и разгула се случва едва сега, но защото могат да си позволят.

Всъщност въпросът има и друг аспект: данъчните нива са въпрос на суверенитет. Заформящият се глобален политически консенсус е силно недемократичен. Прилича на световно бюрократично правителство. И удря суверенитета на отделните нации в рамките на Съюза. Да не забравяме, че Европа е станала център на Западна цивилизация и прогрес именно защото е била децентрализирана през Средновековие – ако феодал или херцог ти вдигне данъците в малкото кралство, което владее, веднага се местиш в съседното. Има конкуренция в юрисдикциите. В случая – данъчна. Без наличието на такава възможност, прогресът става невъзможен. А политическия произвол е гарантиран. В това е простата тайна на европейското икономическо чудо.

По принцип в условията на криза да наказваш инвестициите е безумие, за което “развитите” западни икономики ще платят скъпа цена. Днес предприемачите и средната класа трябва да стимулирани да инвестират, а спестяванията да не се наказват каквото по същество е вдигане на преки данъци. Причината е егоистичният политически интерес и колосалните дългове на социалната държава на Запад, който обещаваше благоденствие на кредит. 

За жалост, това вече засяга и нас пряко, а в рамките на Съюза, на който сме горд член – заедно с унгарци и други разумни партньори – трябва да се борим престъпното вероломство да не става. 

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ