Европа има проблем с икономиката си. Повечето държави от ЕС бавно потъват в рецесия, а данъкоплатците им не могат да финансират големите социални държави, които правителствата са обещали на избирателите си.
Резултатът е застой на БВП и широко разпространен бюджетен дефицит; с утвърждаването на рецесията в икономиката дефицитите ще стават все по-големи и по-скъпи – в момент, когато повечето държави от ЕС вече имат опасно високи дългове. С увеличаването на дълга Европа се приближава към нова дългова криза; повечето държави-членки на ЕС си играят с фискален огън. Икономическата криза от 2008-2010 г. показа със смразяваща яснота каква икономическа катастрофа очаква инвеститорите в държавен дълг, когато загубят доверието си в дадено правителство.
Европа е на път да се върне там и политическото ръководство в Брюксел, както и в държавите членки, трябва да предприемат спешни действия, за да покажат, че няма да допуснат още един кръг от разрушителни и необуздани бюджетни дефицити.
Последният път сривът на доверието на инвеститорите предизвика паника сред европейските политически лидери. Използвайки Гърция за пример, те енергично наложиха своята така наречена фискална рамка, т.е. Пакта за стабилност и растеж (ПСР / SGP). Резултатът беше предвидим, но всъщност дори по-лош от очакванията на повечето от нас, икономистите, които станахме свидетели: Гърция беше подложена на макроикономическо клане. Шест от всеки десет млади работници останаха без работа, много програми за социални помощи бяха съкратени с повече от 50 %, а една четвърт от икономиката беше унищожена.
След като прахта се утаи, дебатите между политици и икономисти се насочиха към фискалната рамка, по-специално към ПСР. Вече нямаше никакво съмнение, че ЕС е създал ужасно нефункционален инструмент на фискалната политика.
Оттогава насам въпросът е: трябва ли ЕС да замени Пакта за стабилност и растеж с нова фискална рамка или просто да премахне съществуващата и да се надява на най-доброто?
Понастоящем преобладаващото мнение е, че ПСР се нуждае от реформа или замяна; простото му премахване не е на дневен ред. В тази връзка, още през декември финансовите министри на ЕС постигнаха споразумение за реформи на ПСР, а през януари Европейският парламент проведе гласуване по предложение за реформа.
Не всички са съгласни, че реформата е правилният път. На 19 февруари Euractiv съобщи:
Партията “Европейска левица” иска да “премахне” настоящите фискални правила на ЕС, за да улесни увеличаването на социалните и екологичните разходи, се посочва в проект на предизборен манифест, видян от Euractiv. Проектът призовава ЕС да “замени” Пакта за стабилност и растеж … “с нов пакт, насочен към социалното и екологичното преструктуриране, който да позволява експанзивни и антициклични политики”.
По-нататък в статията си Euractiv цитира председателя на Европейската левица Валтер Байер, който отбелязва, че партията му предпочита да поставя акцент върху “капана на бедността” и “климатичната криза”, както и върху “отчайващото състояние на обществените услуги”, а не върху бюджетните баланси и фискалните ограничения.
Лесно е да се намерят икономисти, които въз основа на общоприетото погрешно разбиране на кейнсианската макроикономика твърдят, че правителствата трябва да извършват неограничени разходи с дефицит, особено по време на рецесия. Ако избегнем заешката дупка на икономическата теория, вместо това можем да отбележим, че онези, които се обявяват против фискалните правила и за по-разпространени бюджетни дефицити, всъщност се провират през отворени врати.
Състоянието на европейската икономика не е резултат от стриктното прилагане на Пакта за стабилност и растеж. Точно обратното – от средата на 2010 г. насам, действието му или е преустановено, или ЕС избягва да го използва. Бюджетните дефицити всъщност са нещо нормално в ЕС, и то не само по време на рецесия: по-трудно е да се намерят дълги периоди без дефицити, отколкото периоди с такива.
Фигура 1 показва разпространението на дефицитите в консолидираните държавни бюджети в настоящите 27 държави – членки на ЕС, от 2002 г. до третото тримесечие на 2023 г. Колонките представляват държавите членки; всеки червен квадрат представлява тримесечие с бюджетен дефицит, а всеки бял квадрат – тримесечие с бюджетен излишък:
С изключение на периода 2016-2019 г., когато сравнително често бюджетите бяха балансирани или с излишък, настоящите членове на ЕС са измъчвани от хронични фискални проблеми и това е така вече повече от 20 години. С други думи, когато европейската левица на практика призовава за пълно премахване на фискалните правила, между реалността и нейния идеал няма голямо разстояние.
За да бъдем честни към Левицат, те правят още една стъпка напред. Те искат да изразходват по-големи и по-чести бюджетни дефицити за икономическо преразпределение, т.е. за повече социални помощи за тези, които са класифицирани като бедни или по друг начин нуждаещи се. По този начин ЕЛ може да изтъкне “кейнсианския” аргумент, че повече пари в ръцете на бедните ще увеличат общата икономическа активност. Домакинствата с по-ниски доходи имат по-висока склонност към потребление – делът на разполагаемия ни доход, който харчим, – отколкото тези с високи доходи. Следователно, според този аргумент, икономическото преразпределение се изплаща, като повишава общата икономическа активност в страната.
Тук има два проблема. Първият е, че ако икономическото преразпределение повишаваше ръста на БВП толкова лесно, тогава най-преразпределящите нации в света, а именно скандинавските страни, щяха да бъдат икономически лидери от световна класа. Това не е така:
- През последните 10 години Финландия има среден темп на растеж на реалния БВП от 1 %; Дания постига 2,2 % годишно, а Швеция – 2,4 %.
- Нито една от тези цифри не е дори близка до впечатляваща.
В най-добрия случай Швеция и Дания не изостават от средните темпове на растеж сред своите колеги от ЕС.
На този въпрос европейската левица може да отговори, че не се интересува от икономическия растеж. Ако искаме да “спасим климата”, твърдят те, не можем да се стремим и към растеж на икономиката. Както обяснявам във “Възходът на голямото правителство”, този аргумент има дълга история в левицата. Досега той е предизвиквал само оскъдни реакции от страна на останалата част от идеологическия спектър.
В допълнение към факта, че икономическата логика на “зеления преход” е погрешна, си струва да се отбележи, че една стагнираща – да не говорим за свиваща се – икономика не разполага с достатъчно икономически ресурси, за да разработи “решения” на предполагаемите климатични проблеми, които левицата иска да реши. Колкото повече от дадена торта искат да отрежат за “зеления преход”, толкова повече хора ще оставят в бедност, от която твърдят, че се отвращават.
Ексклузивно за България съдържание за “Консерваторъ” от нашите партньори “The European Conservative”
