Няма да е битка на послания, а на изборни технологии
Някои ще кажат, че е рано да се правят разчети за изборите за Европейски парламент. И вероятно са прави. Половин година е твърде много време за динамичната политическа обстановка. Други ще твърдят, че евровотът ще бъде предшестван от предсрочни парламентарни избори или двата избора ще бъдат на една дата. Без да изключвам подобно развитие, аз съм от тези, които смятат, че това е по-малко вероятният сценарий. Изборите за Европарламент в български контекст са важни по няколко причини. Те ще са вот на доверие или недоверие към управлението, и то точно на половината от неговия мандат. Резултатите могат да дадат кредит на доверие към управляващите или да стегнат още повече обръча около него. Евровотът може да даде тласък на основната управляваща партия за местните избори през октомври 2019 г. или да я постави в по-неизгодна ситуация.
В такъв момент може би е нормално погледите да са насочени към социологическите проучвания и най-вече към партийните предпочитания на избирателите. Дори се гледа с някаква особена перверзия на това дали ГЕРБ е с процент, или два предимство пред БСП, или напротив – червените вземат минимален превес. Но да не забравяме, че подобни разлики са в рамките на статистическата грешка, а единственото, което има значение в тази социологическа подредба, е психологическият ефект, който се създава – кой е първи. Вероятно някой ще бъде разочарован, но като изследовател на общественото мнение ще ви прозвуча еретично. Твърдя убедено, че тази “класация” няма и няма и да има много общо с крайния резултат, който ще видим на 27 май 2019 г. – ден след изборите за Европейски парламент.
Защо? Трудността за социологията да бъде приблизително точна на европейските избори идва от избирателната активност. Проучванията на всички социологически агенции показват декларативна активност от над 60% . Или по друг начин казано – над 60% от всички български граждани посочват определена партия, за която са склонни да дадат гласа си. Да, ние мерим за парламентарни избори, но когато попитаме за европейски, голяма разлика няма. И ако тези изследвания са относително точни при такава реална изборна активност, то за изборите през май 2019 г. това не е така. За справка: на евровота през 2009 г. действителните гласове са близо 2 милиона и 600 хиляди. На същите избори през 2014 г. те падат на около 2 милиона и 200 хиляди. За да сме близо до реалните резултати, социологическите агенции трябва да мерят активност за европейските избори от 40%, а не от над 60%. Но опитът ни ясно сочи, че винаги декларираната активност в изследвания е завишена в сравнение с реалното гласоподаване. А това важи особено много за изборите за Европарламент, които са с традиционно най-ниска избирателна активност.
Кой ще е този социолог, който с категоричност ще твърди, че партийните предпочитания ще останат същите при 60% и при 40% активност? Тези разлики между мерената готовност за гласуване и реалното гласоподаване бяха и основната причина за провала на българската социология на изборите за Европарламент през 2014 г. Тогава, ако си спомняте, различните социологически агенции даваха разлика между ГЕРБ и БСП от 1-2-3 процентни пункта – някои в полза на БСП, други в полза на ГЕРБ. Крайният резултат – 30% за ГЕРБ и 19% за БСП.
От днешна гледна точка не виждам никакви основания да очакваме по-висока избирателна активност на предстоящите избори за Европейски парламент в сравнение с тези от 2014 г. Някои ще кажат – залогът е голям, това е вот за и против това правителство, има обществено напрежение, ще искат да ги изметат. Вероятно има основание в подобни позиции, но да не би през май 2014 г. залогът да беше по-малък? На карта беше поставен животът на кабинета “Орешарски”, а на ГЕРБ – политическото му оцеляване.
Бих отишъл дори по-далеч. Смятам, че активността може да е и по-ниска от тази през 2014 г. Тогава на политическия терен се появиха три нови и влиятелни субекта – Реформаторският блок, “България без цензура” и АБВ. Новите играчи пък от своя страна винаги успяват да извадят групи хора от партията на негласуващите и да ги мотивират да пуснат гласа си за тях. От днешна дата нови субекти не са дали заявка. Напоследък се говори, че алтернатива можем да очакваме от Слави Трифонов, Мая Манолова и Румен Радев, но засега индикации, че някой от тях ще влезе в партийната битка за европейските избори, нямаме. А времето напредва и не остава време за партийно строителство.
Към тези аргументи за по-ниска активност трябва да добавим и други. Правителството не вдъхновява достатъчно, за да излязат в пълна мобилизация симпатизантите на ГЕРБ и “Обединени патриоти”.
БСП пък от своя страна все още не се привижда като реална алтернатива на това управление. А и европейската битка хич не е ентусиазираща за червените. Нещо повече, вече е ясно, че изборите ще са на 26 май.
За късмет това са 3 последователни почивни дни – петък (24 май), събота (25 май) и неделя (26 май). В тази работна “дупка” немалко хора ще решат да посетят Гърция или Българското Черноморие, за да открият новия летен сезон.
Все аргументи в посока на това, че може да очакваме по-ниска избирателна активност от тази през 2014 г.
Представете си как биха изглеждали партийните предпочитания при 1,8-2 милиона гласували. Или два пъти по-ниска активност от тази, която социологията ще мери до самите избори.
С други думи, това няма да е сблъсък между симпатизантите на различните партии, а битка на най-твърдите им ядра. А за да сме максимално коректни към очакваните резултати, трябва да влезем и в политически некоректния разговор – кои партии притежават по-жизнени организационни структури, кои партии имат достъп до по-голям административен ресурс чрез който да упражняват натиск, кои партии имат по-голям контрол върху т.нар. корпоративен вот, кои партии имат по-добре изградена логистика за купуване на гласове.
Именно заради това предстоящите избори през май ще бъдат не толкова битка на послания, колкото битка на изборни технологии.
Гответе се за големи изненади.
