НОВО

„Да здравствует революция!“

Каква беше точната цена на болшевишкия преврат в Русия? Между 7 и 12 милиона души загиват в Русия от 1917 г. до 1923 г, за да наложат болшевиките властта си в гражданската война и върху обществото. Около 500 000 войници загиват в битките, като сред цивилното население...

Идеализмът убива

Посещаването на опасни места по света следва да е продукт на подготовка, осъзнат риск, богата информираност и способност за критично мислене. Санитарният минимум от познания за това как работи светът диктува да може да различиш сравнително сигурните от несигурните...

Орбан и ЕНП или пушката като патерица

От решението на Европейската народна партия (ЕНП) да "замрази" участието на Фидес, ръководена от Виктор Орбан, няма спечелили. И ЕНП, и унгарският министър-председател само губят от така развилите се събития. ЕНП губи, тъй като тя трябва да кооптира, да си сътрудничи...

Ще сложи ли мюфтийството тире?

През последните дни съдбата на дълговете на мюфтийството (или както шеговито е известно „Българска Мюсюлманска Църква“) беше широко дискутирана, главно в аспекти, които бяха на нивото на гореспоменатите шеги или на дребно политиканстване. По същество дискусия много...

Трябват ни бащи и предци, които да ни покажат какво сме

Петър Николов-Зиков е възпитаник на Класическата гимназия, доктор по история на Нов български университет, отскоро и доцент по политически науки. Автор е на задълбочени изследвания върху развитието на дясната политическа мисъл, поместени в книгата му ,,Раждането на...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и...

Макроновия ренесанс

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската...

(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени...

Време разделно в Европейската народна партия

Миналата седмица беше задействана процедура за изключването на партията на Виктор Орбан (Фидес) от семейството на Европейската народна партия. Формалният повод е билборд кампанията на унгарското правителство, която показва Жан-Клод Юнкер и Джордж Сорос един...

Роджър Скрутън за „Фигаро“: Във Франция, левият интелектуалец е свещеник без Господ

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Какво е дясното? Защо повечето интелектуалци са левичари? Разделението по оста „дясно-ляво“ актуално ли е все още във времето на популизма?...

Евровотът – гответе се за големи изненади

Време за четене: 5 мин.

Няма да е битка на послания, а на изборни технологии

Някои ще кажат, че е рано да се правят разчети за изборите за Европейски парламент. И вероятно са прави. Половин година е твърде много време за динамичната политическа обстановка. Други ще твърдят, че евровотът ще бъде предшестван от предсрочни парламентарни избори или двата избора ще бъдат на една дата. Без да изключвам подобно развитие, аз съм от тези, които смятат, че това е по-малко вероятният сценарий. Изборите за Европарламент в български контекст са важни по няколко причини. Те ще са вот на доверие или недоверие към управлението, и то точно на половината от неговия мандат. Резултатите могат да дадат кредит на доверие към управляващите или да стегнат още повече обръча около него. Евровотът може да даде тласък на основната управляваща партия за местните избори през октомври 2019 г. или да я постави в по-неизгодна ситуация.

В такъв момент може би е нормално погледите да са насочени към социологическите проучвания и най-вече към партийните предпочитания на избирателите. Дори се гледа с някаква особена перверзия на това дали ГЕРБ е с процент, или два предимство пред БСП, или напротив – червените вземат минимален превес. Но да не забравяме, че подобни разлики са в рамките на статистическата грешка, а единственото, което има значение в тази социологическа подредба, е психологическият ефект, който се създава – кой е първи. Вероятно някой ще бъде разочарован, но като изследовател на общественото мнение ще ви прозвуча еретично. Твърдя убедено, че тази “класация” няма и няма и да има много общо с крайния резултат, който ще видим на 27 май 2019 г. – ден след изборите за Европейски парламент.

Защо? Трудността за социологията да бъде приблизително точна на европейските избори идва от избирателната активност. Проучванията на всички социологически агенции показват декларативна активност от над 60% . Или по друг начин казано – над 60% от всички български граждани посочват определена партия, за която са склонни да дадат гласа си. Да, ние мерим за парламентарни избори, но когато попитаме за европейски, голяма разлика няма. И ако тези изследвания са относително точни при такава реална изборна активност, то за изборите през май 2019 г. това не е така. За справка: на евровота през 2009 г. действителните гласове са близо 2 милиона и 600 хиляди. На същите избори през 2014 г. те падат на около 2 милиона и 200 хиляди. За да сме близо до реалните резултати, социологическите агенции трябва да мерят активност за европейските избори от 40%, а не от над 60%. Но опитът ни ясно сочи, че винаги декларираната активност в изследвания е завишена в сравнение с реалното гласоподаване. А това важи особено много за изборите за Европарламент, които са с традиционно най-ниска избирателна активност.

Кой ще е този социолог, който с категоричност ще твърди, че партийните предпочитания ще останат същите при 60% и при 40% активност? Тези разлики между мерената готовност за гласуване и реалното гласоподаване бяха и основната причина за провала на българската социология на изборите за Европарламент през 2014 г. Тогава, ако си спомняте, различните социологически агенции даваха разлика между ГЕРБ и БСП от 1-2-3 процентни пункта – някои в полза на БСП, други в полза на ГЕРБ. Крайният резултат – 30% за ГЕРБ и 19% за БСП.

От днешна гледна точка не виждам никакви основания да очакваме по-висока избирателна активност на предстоящите избори за Европейски парламент в сравнение с тези от 2014 г. Някои ще кажат – залогът е голям, това е вот за и против това правителство, има обществено напрежение, ще искат да ги изметат. Вероятно има основание в подобни позиции, но да не би през май 2014 г. залогът да беше по-малък? На карта беше поставен животът на кабинета “Орешарски”, а на ГЕРБ – политическото му оцеляване.

Бих отишъл дори по-далеч. Смятам, че активността може да е и по-ниска от тази през 2014 г. Тогава на политическия терен се появиха три нови и влиятелни субекта – Реформаторският блок, “България без цензура” и АБВ. Новите играчи пък от своя страна винаги успяват да извадят групи хора от партията на негласуващите и да ги мотивират да пуснат гласа си за тях. От днешна дата нови субекти не са дали заявка. Напоследък се говори, че алтернатива можем да очакваме от Слави Трифонов, Мая Манолова и Румен Радев, но засега индикации, че някой от тях ще влезе в партийната битка за европейските избори, нямаме. А времето напредва и не остава време за партийно строителство.

Към тези аргументи за по-ниска активност трябва да добавим и други. Правителството не вдъхновява достатъчно, за да излязат в пълна мобилизация симпатизантите на ГЕРБ и “Обединени патриоти”.

БСП пък от своя страна все още не се привижда като реална алтернатива на това управление. А и европейската битка хич не е ентусиазираща за червените. Нещо повече, вече е ясно, че изборите ще са на 26 май.

За късмет това са 3 последователни почивни дни – петък (24 май), събота (25 май) и неделя (26 май). В тази работна “дупка” немалко хора ще решат да посетят Гърция или Българското Черноморие, за да открият новия летен сезон.

Все аргументи в посока на това, че може да очакваме по-ниска избирателна активност от тази през 2014 г.

Представете си как биха изглеждали партийните предпочитания при 1,8-2 милиона гласували. Или два пъти по-ниска активност от тази, която социологията ще мери до самите избори.

С други думи, това няма да е сблъсък между симпатизантите на различните партии, а битка на най-твърдите им ядра. А за да сме максимално коректни към очакваните резултати, трябва да влезем и в политически некоректния разговор – кои партии притежават по-жизнени организационни структури, кои партии имат достъп до по-голям административен ресурс чрез който да упражняват натиск, кои партии имат по-голям контрол върху т.нар. корпоративен вот, кои партии имат по-добре изградена логистика за купуване на гласове.

Именно заради това предстоящите избори през май ще бъдат не толкова битка на послания, колкото битка на изборни технологии.

Гответе се за големи изненади.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!