В щата Айова, официално бе даден старт на надпреварата за президентската кандидатура на Демократическата партия на САЩ. Стартът на първичните избори е от огромно значение, защото победителят от тях получава сериозно медийно отразяване, което се прехвърля в подобрение на резултатите в следващите щати. През 2008 г. Барак Обама изоставаше в предварителните проучвания след Хилъри Клинтън, но спечели Айова и летящият старт и ентусиазмът от него го понасоха към номинацията, с която по-късно стана 44-тият президент на страната.
Затова и въпреки, че е почти сигурно, че президентът Доналд Тръмп отново ще спечели в Айова на изборите през ноември, всички кандидати на левицата вложиха много усилия именно там. За разлика от повечето щати, в Айова, предварителните избори, определящи лидерската фигура в предстоящите избори, се провеждат във формат на партийни събрания. Този формат предполага предимство на кандидатите със силни местни структури (Пит Бутиджидж) и ентусиазирани избиратели като тези на Бърни Сандърс.
Сандърс се очертава като скритият фаворит към този момент, докато доскоро считаната за такъв Елизабет Уорън, се срива в проучванията. Изпитващият трудности да говори с кохерентни изречения Джо Байдън изглежда ще има трудности да запази топящата си преднина пред Сандърс.
Затова и не е изненадващо, че всички очи бяха вперени в Айова. След натиск от страна на щаба на Бърни Сандерс, който бе „прецакан“ от комитета на Демократическата партия на предните избори, този път за първи път трябваше да бъдат обявени първо резултатите за популярният вот. За целта делегатите трябваше да използват разработено специално за целта мобилно приложение.
Приложението обаче се оказа неработещо и резултатите се забавиха чак до другият ден. Последвалото може да бъде описано единствено като цирк, в който кандидатите за номинацията се впуснаха в надпревара да се самообявят за победители, без да имат каквито и да е резултати, за да могат да попаднат в светлината на прожекторите и да получат частица от така желаният летящ старт, за който бяха дошли. Всички, освен Джо Байдън, който оправда прякора „Поспаливия Джо“, лепнат му от Доналд Тръмп, изчака шоуто и потегли за Ню Хампшир.
Какво обаче следва и как възелът се заплете още повече
Пийт Бутиджидж (26,8%) безспорно е най-големият губещ от ситуацията. Той хвърли на практика всичките си усилия за да стартира с успех, който така и не дойде. Бившият кмет на Саут Бенд обяви победата си, но така и не получи медийното внимание, за което бе дошъл, тъй като резултатите, доказващи победата му все още липсваха. А без нея щатът Айова е без значение за демократите. С това по всяка вероятност кампанията на Бутиджидж ще поеме низходяща посока.
Комунистът Бърни Сандерс (25,2%) също има от какво да е недоволен, тъй като при едни нормално проведени първични избори и неочаквано плачевния резултат на Джо Байдън, моментално щеше да се изстреля в класацията като фаворит за номинацията. Така за втори пореден път Бърни е прецакан от Демократическата партия в полза на кандидатът на статуквото. Дали сценарият, умишлен или не, ще се повтори и тази година тепърва предстои да видим.
Доскоро сочената за фаворит Елизабет Уорън (18,4%) пък, за няколко месеца активна кампания, успя да се срине във всички проучвания и резултатът в Айова е показателен за това. Грешката на 70-годишната Уорън бе, че се опита да придаде реални измерения на платформата на Сандърс за неизпълними обещания за безплатно здравеопазване, образование и национализация на какво ли не, а опитите ѝ за сексистки обвинения към Бърни бяха последния пирон в ковчега на кандидатурата ѝ.
Джо Байдън (15,4%) пък (засега) спаси своята, едва минавайки прага от 15%, оставайки четвърти. Двуцифреният процент разлика с прекият му конкурент Сандърс би имал опустошаващ ефект за кампанията на чичо Джо, но хаосът и неразборията преместиха фокусът на прожекторите… засега. Проблемите на Байдън са неговата възраст, която вече очевидно се отразява на говора и поведението му, както и дългата му история на противоречиви политики и безпринципност във взимането на решения. В края на вечерта той успя да каже само, че „ще си тръгнем от тук с нашата част от делегатите, колкото и да са те“, преди да поеме към Ню Хампшир.
Демократите показаха, че не могат да се справят с първични избори, камо ли да спазят обещанията си за национализация на различни сектори от икономиката и въвеждане на (за първи път в историята) успешен социализъм. През това време президентът Доналд Тръмп е с исторически най-високото си одобрение от 49% и ако то се запази, по всичко изглежда, че фалстартът на неговите опоненти няма да го забави по пътя за преизбиране за още един мандат.
