Йорданка Фандъкова срещу Мая Манолова – това ли ще е софийската интрига в меката есен? Вероятно. Ако Мая Манолова все още не е обявила, че ще се кандидатира, то е защото не е съвсем сигурна дали ще получи отнякъде партийна подкрепа. Въпреки че след неделния конгрес на БСП шансовете да я получи точно оттам се увеличават.
Допреди няколко седмици изглеждаше, че Корнелия Нинова ще допусне Манолова за кандидат на социалистите само през трупа си. Но сега след новата и малко странна ситуация (има оставка – няма оставка) нещата изглеждат различни. Ако социалистите чак пък толкова искат Манолова, то е възможно и Нинова да се примири, за да не разлайва кучетата и да не си създава допълнително напрежение, още повече когато ѝ предстои пряк избор за лидер.
И още едно съображение: категоричната намеса на софийската организация воглаве с Калоян Паргов. Изглежда социалистите са наясно, че на местните избори няма да триумфират в национален план, затова ще опитат да се отсрамят поне в София. Мотивът е следният:
– Я вижте как юнашки се справихме на президентските избори като издигнахме извънпартийна кандидатура! Защо да не повторим схемата и сега?
– Да, ама – ще отговори някой – тогава съперникът на Радев не беше особено победоносен. Фандъкова не е Цачева.
– Нищо! – великодушно ще махне с ръка Паргов. – Я пък вижте рейтинга на Манолова!
Наистина не говори добре за една партия да не може да излъчи из недрата си кандидати за важни позиции като президент и кмет на столицата. Ако привлича и подкрепя привидно външни за себе си личности, тя не е партия, а импресарио. Остава утехата, че в случая привлечените личности не са чак толкова външни.
Така че кандидатурата на Манолова от ден на ден става все по-реална, което би трябвало да тревожи Фандъкова, още повече ако осъзнава, че в момента Манолова е единственият ѝ проблем. „Демократична България“ имат теоретичен шанс за София (какъвто за страната нямат), но много зависи кого ще издигнат. Говори се, че може да е Тафров, който не успя да се устрои в Брюксел. Може да е някой от сегашните общински съветници на ДСБ, стига да не се кандидатират от БСП. Дето се вика, може даже да е и някой от „Спаси София“. Във всички тези случаи Фандъкова може да е спокойна. Още повече че в „Демократична България“ не говорят сериозно за политика, а броят контейнери за разделно събиране на смет и снимат криви шахти, за да ги публикуват във фейсбук.
Докато Мая Манолова е опасна с две неща. Първо, със своя очакван и логичен институционален рейтинг.Опитайте да си представите, че през последните години Йорданка Фандъкова беше омбудсман, а Мая Манолова – кмет на София с фините прахови частици и „Граф Игнатиев“ на главата. Какъв щеше да е рейтингът на едната и какъв на другата? Тогава Слави Трифонов сигурно щеше да ухажва Фандъкова, а Манолова да се обяснява за паветата пред „Александър Невски“. Но така или иначе Манолова си има своя звезден рейтинг и ще се опита да го превърне в политически актив. Иначе ще е луда.
Другото, с което Омбудсманът е опасна за Кмета, е консолидацията на протестен вот. Има избиратели, които си казват: „Стига им толкова на ГЕРБ! Стига ѝ толкова на Фандъкова!“. Ще започнат да се оглеждат кой е най-силният опонент и ще гласуват за него, за да ги накажат. Всички ярки и атрактивни личности (а Манолова е такава) са влизали в политиката с протестен вот, а не с идеология или политическа визия. И затова славата им е кратка. Славата на Манолова също ще залезе, когато рейтингът ѝ на омбудсман се превърне в рейтинг на кмет, избрана, без някой да се интересува от идеологията и експертизата ѝ. Срещу такъв протестен вот на Фандъкова не ѝ остава нищо друго, освен да се надява на друг, не по-малко ирационален вот: „Ще гласуваме за всекиго, само да не спечелят комунистите!“. За жалост, това е демокрацията и никога не е била друга.
Това са според мен проблемите на Фандъкова (не знам, истинските анализатори може да са на друго мнение) – когато си мисли за противника, трябва да вижда лицето на Мая Манолова. Според това трябва да конструира поведението и посланията си.
Спрямо своите опоненти Кметът е в изключително неизгодна позиция – тяхното най-силно оръжие е критиката и „разобличаването на безобразията“, докато Фандъкова няма как да критикува и разобличава себе си. Може, разбира се, да прехвърля някои отговорности на свои заместници или на Общинския съвет, но това са половинчати ходове.
Има обаче един смел подход, който Фандъкова може би трябва да обмисли – ако не може да се опълчи на Общината, Кметът може да се опълчи на държавата. Изиграно добре, това би спечелило огромни червени точки. Разбира се, опълчването не може да бъде принципна конфронтация, защото и Общината, и държавата се управляват от един и същи политически субект, чийто заместник-председател е Кметът. Но доколкото държавата има едни интереси и е длъжна да ги защитава, а пък Общината има други интереси, които също е длъжна да защитава, Кметът може да се яви като защитник на интересите на града пред интересите на държавата, което на практика се е случвало и с винетките за столичани по Северната тангента, и с касовите апарати.
Ако Фандъкова застане между изпълнителите на некачествените строителни проекти и гражданите и ако вземе категорично страната на гражданите, което тя очевидно се опитва да прави (пък и което е нейно задължение, защото тя наема фирмите изпълнители от името на гражданите и им плаща с парите на гражданите), тогава Мая Манолова с неприятна изненада може да установи, че в очите на обществото се очертава още един „омбудсман“, само че с доста по-големи възможности, поне що се отнася до София. Както се казва: с омбудсманите по омбудсмански!
За мен има и един друг въпрос – какво ще бъде в София времето в деня на местните избори. Ако е все още топло, ще си взема пуканки. Ако вече е студено и безотрадно, ще си сипя едно червено вино с пръжки, пък ще седна да гледам. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
