Френската енергийна авантюра с Китай и Индия

През последните години Азия се утвърди като най-бързоразвиващият се в икономически план континент. Бурната експанзия на водещи икономики като Китай и Индия, съчетана с ускорена индустриализация и демографски бум, предопределиха водеща роля на континента и в сферата на енергетиката. В един от докладите си за 2016 г. Американската енергийна информационна администрация (Energy Information Administration – EIA) прогнозира, че до 2040 г. делът на азиатския континент в световното енергопотребление ще надвиши 50%.

За да отговорят на все по-увеличаващите се електроенергийни нужди, Китай и Индия са изправени пред огромни предизвикателства в сектора. Икономическите гиганти имат нужда от разкриване на нови мощности, оптимизация на съществуващите и извеждане от експлоатация на икономически нерентабилните такива. Двете държави трябва своевременно да адресират належащи проблеми като осигуряването на сигурни, надеждни и постоянни доставки на електричество, съчетано с намаляване емисиите на въглеводороди.

Утвърждаването на регионалните енергийни пазари чрез придобиване на експортен потенциал също е топ приоритет за Пекин и Ню Делхи. Водещите азиатски икономики все още нямат нужния технологичен и научно-изследователски капацитет, за да постигнат тези амбициозни цели сами. В тази връзка партньорството с водещи световни енергийни компании е от ключово значение.

Френските проекти в Китай

Водещите държави производители и износители на електроенергийни технологии виждат огромни шансове точно в тези условия на все по-голям глад за енергийни технологии. Един от тези големи играчи в енергетиката, проявяващи сериозен интерес към Азиатските енергийни пазари, е Франция. В началото на 2018 г. френският президент Еманюел Макрон направи своята първа знакова визита в Китай. Енергетиката беше основна тема в срещата с китайския ръководител Си Дзинпин. Присъствието на френската енергийна компания EDF в Китай датира от повече от три десетилетия. На практика френската компания има място във всички значими отрасли на китайската енергетика – ядрена енергетика, възобновяеми енергийни източници, фосилна индустрия. Съществен момент в сътрудничеството между Франция и Китай е именно ядрената енергия. Китайската държава е най-бързо експанзиращата по отношение разкриването на нови ядрени мощности. Амбициите на Пекин за ядрено лидерство са породени от няколко обективни обстоятелства:

Над 60% от електроенергията в страната в момента се произвежда от въглищни ТЕЦ-ове. За съжаление те са един от главните „виновници“ за влошената екологична обстановка покрай големите индустриални центрове, особено през зимата. Китай цели постепенно да се откъсне от въглищната си зависимост и да се ориентира към по-чисти и ефективни базови начини за производство на електроенергия.

Бързоразвиващата се китайска икономика води до увеличаване търсенето на електричество не само от домакинствата, но и от индустрията.

Както става ясно от графиката, през последните 7 години Китай регистрира устойчив растеж в БВП. През 2017 г. БВП на страната възлиза на 12,23 трлн. щатски долара.

Поддържането на такъв постоянен ръст в брутния вътрешен продукт, измерен в номинални стойности, води след себе си и ръст в електроенергийните нужди на страната, както показва графиката:

За 7 години електропотреблението в страната е нараснало със 72% – от 3438 тераватчаса през 2010 г. – до 5920 тераватчаса през 2017 г.

Едно от основните изисквания за подсигуряване на енергийната сигурност е осигуряването на надеждна и икономически рентабилна базова мощност. Именно в тези условия Китай е устремен да инвестира ударно в строителство на нови атомни централи. Към момента страната разполага с 40 ядрени реактора, а 20 са в строеж. Правителственият план за стратегическо развитие на енергетиката в периода 2014-2020 гласи, че Пекин трябва да увеличи тоталния си ядрен капацитет до 58 гигаватчаса през 2020 г.

За да осъществи тези планове, Китай съвсем естествено прибягва до партньорство с лидер в областта на ядрената енергетика, какъвто несъмнено е Франция. Сътрудничеството между двете държави вече дава своите резултати. На 6 юни 2018 г. на площадката на АЕЦ „Тайшан“ беше открит първия EPR (Evolutionary Power Reactor) извън територията на Европа. Френската държава е основния разработчик и производител на тези леководни реактори от трето поколение, така че това може да се счита за голям успех и на френската ядрена индустрия.

Строителството на втория френски реактор в Тайшан също върви по план, като се очаква той да бъде включен в електропреносната система през 2019 г. Инвестицията в АЕЦ „Тайшан“ възлиза на 7,5 млрд. евро, което към момента я прави най-големия френско-китайски енергиен проект. Сътрудничеството между Франция и Китай в сферата на ядрената енергетика на спира дотук. Интересен факт е, че единствения засега комерсиален китайски реакторен дизайн, CPR-1000, всъщност е базиран на френския 900-мегаватов клас CP.

Предизвикателствата пред Индия

Когато стане дума за икономически бум в Азия, освен Китай, няма как да не споменем и другия икономически лидер на континента – Индия. През май 2018 г. Международният валутен фонд затвърди прогнозата си, че през тази година индийската икономика ще бъде най-бързоразвиващата се световна икономика, очаквайки 7,8% ръст в БВП на годишна база.

Номиналните стойности на индийския брутен вътрешен продукт за последните седем години също отчитат сериозен ръст, както се вижда от графиката:

През 2017 г. БВП на Индия достига 2,60 трлн. долара, като се очаква цифрата да продължи да се покачва.

В условията на такъв устойчив ръст в икономиката на страната, се наблюдава сходен тренд с този в Китай – нуждите от електричество постоянно нарастват. Атестат за това е увеличението на електропотреблението в страната:

Ръстът в потреблението на електричество тясно следва този в икономиката на страната. В тези нови икономически реалности, индийската електроенергетика е изправена пред сериозно предизвикателство, а именно да удовлетвори все по-голямото търсене на електричество. Към момента Индия и Китай споделят сходни проблеми в електроенергийната си система – твърде висок дял на въглищни централи в енергийния микс (над 60%), липса на диверсификация на енергийните източници, нисък дял на базови мощности като АЕЦ.

И ако Китай все пак адресира проблема с по-енергични мерки, разкривайки ударно нови атомни централи и ВЕИ мощности, то Индия показва мудност – към момента само 2% от електроенергията в страната е произвеждана от атомни електроцентрали. За да увеличи този процент и внесе баланс в енергийната система на страната, Индия се нуждае от ключови партньорства в изграждането на нови енергийни мощности. Един от тези партньори е именно Франция. Втората важна визита на френския президент Макрон беше именно в индийската столица Ню Делхи. По време на разговорите с индийския премиер Нарендра Моди енергетиката заемаше централно място. Това стана ясно след като бе подписано споразумение между френската държавна EDF и индийския ядрен оператор Nuclear Power Corporation за изграждане на АЕЦ „Джайтапур“, а стойността на проекта възлиза на около 16 млрд. долара. Ако неговата реализация се случи, Джайтапур ще се превърне в най-голямата атомна електроцентрала в света със своите шест 1650-мегаватови енергоблока EPR. Освен атомни проекти, френската държава планира и крупни инвестиции във ВЕИ-сектора на Индия.

Ползите за Франция

Чрез участието си в изграждането на нови енергийни обекти на територията на Азия, Франция ще постигне няколко стратегически цели, които са в състояние да ѝ донесат както икономически, така и политически дивиденти. Трайното присъствие на азиатския енергиен пазар неминуемо ще увеличи икономическата и политическа тежест на Франция в региона.

В икономически аспект френската енергийна индустрия ще увеличи печалбите си, засилвайки позициите си не само на азиатския, но и на световния енергиен пазар. В политически план активната дипломация на президента Макрон дава ясна заявка за френско лидерство в рамките на Европейския съюз. Може да се каже, че на полето на икономическата дипломация Макрон до известна степен копира поведението на Доналд Тръмп, основавайки се на билатерализма в международните отношения. Присъствието на Франция на енергийната карта на Азия в никакъв случай не е гарантирано. Там французите ще срещнат сериозна конкуренция в лицето на другите големи играчи в ядрената енергетика – САЩ и Русия, които също имат своите съвместни проекти с водещите азиатски икономики.

Партньорство, основано на взаимоизгодата

Настоящите трендове в енергетиката на Китай и Индия потвърждават тезата, че бързоразвиващите се индустриални икономики имат нужда от сигурни базови енергийни мощности, които да обезпечат доставките на електричество за всички сектори на икономиката. Ускореното строителство на нови атомни централи в Китай и Индия доказва, че атомната енергия има потенциала да заеме стратегическо място в енергийната система не само на съответните национални държави, но и на континента като цяло. Партньорството с опитни играчи в сферата на ядрената енергетика като Франция е незаобиколим фактор за водещите азиатски икономики. Реализацията на такива мащабни мегапроекти преминава през едно задължително условие – трансфер на технологии. Без такова икономическо и технологично сътрудничество, нито една от тези водещи световни икономики няма да е в състояние да изпълни плановете си в енергетиката.

Оригинална публикация

Споделете:
Борислав Боев
Борислав Боев

Завършва бакалавърската си степен по „Икономика на индустрията“ в Стопанска академия „Д.А. Ценов“ - гр. Свищов през 2015 г, а от 2016 г. е магистър по „Индустриален мениджмънт“. От 2018 г. е докторант към катедра „Индустриален бизнес и предприемачество“ в Стопанска академия „Д.А. Ценов“ - гр. Свищов. Интересите му са в сферата на енергетиката, индустриалната икономика, международните отношения и икономическата дипломация.