Фридрих Мерц, новоизбраният канцлер на Германия и лидер на Християндемократическия съюз (ХДС), от години е представян като голяма надежда да върне партията към консервативните ѝ корени, след като дългият центристки цикъл на Ангела Меркел я въвлече в дълбока криза на идентичността. Това, че той не успя да си осигури канцлерския пост на първия тур на гласуването, е повече от процедурна бележка под линия – това подчертава продължаващите разделения в партията и несигурността около нейното идеологическо бъдеще.
Профилът му на успешен адвокат и финансов мениджър, сериозното му поведение и по-твърдата му реторика в определени моменти го правят идеалният кандидат за тези, които копнеят за завръщане към основите. По време на годините на Меркел, той беше „великият изгнаник“, като беше един от малкото, способни да хвърлят сянка върху Желязната лейди. Реалността на неговото лидерство обаче рисува много по-нюансирана и за мнозина разочароваща картина.
В кампанията през 2025 г. Мерц умело се свърза с електората, който е все по-загрижен за неконтролираната миграция и спада на обществената безопасност. Обещанията му да ограничи нелегалната имиграция, да засили депортациите и да ограничи помощта за нелегални имигранти се възползваха от обществените настроения, които не намериха достатъчно отзвук в официалната политика.
Тази промяна, макар и тактически ефективна за връщане на гласове, загубени от Алтернатива за Германия (АзГ), скоро разкри неистинската си природа. Само часове след изборната му победа Мерц смекчи изявленията си. Той увери, че „никой не иска да затваря границите“, като по този начин разводни твърдата позиция, която поддържаше по време на кампанията.
С други думи, Мерц предаде голяма част от избирателите си в рамките на по-малко от 24 часа– тези, които вярваха, че той ще направи нещо за имиграцията или поне ще положи усилия.
Този епизод далеч не е просто уточнение, а въплъщава константата в неговото лидерство: желанието да привлече консервативни гласове, без да се ангажира напълно с исканията, които това включва. Случайното приемане на гласовете на АзГ за предложение за миграционен контрол в Бундестага беше по-скоро символичен жест, отколкото истинска идеологическа промяна, тъй като Мерц веднага потвърди традиционния отказ на ХДС от каквото и да е сътрудничество с тази партия. Изводът е ясен: затегнатият миграционен дискурс беше по-скоро стратегия за спиране на изборните загуби, отколкото истинска политическа преориентация.
Разочарованието е осезаемо и в областта на социалните ценности. Въпреки че като млад депутат Мерц показа относително консервативен профил – противопоставяйки се на либерализацията на абортите и някои прогресивни инициативи – сегашното му ръководство внимателно избягва всякакъв ясен ангажимент в тази област.
Защитата на живота, защитата на традиционното семейство и други ключови въпроси на социалния консерватизъм отсъстват в последните му изявления и програми. Всъщност Мерц предпочита да не разстройва нито пресата, нито потенциалните си партньори, особено ГСДП, като избира неясни приказки за „разнообразни семейни модели“ и избягва твърди позиции по съществени въпроси за консервативната база. Това стратегическо мълчание остави впечатлението, че ХДС продължава да размива своята християнска и социална идентичност в полза на прагматизъм, който се превърна в отличителен белег по време на ерата на Меркел.
В това той не се различава от останалите партньори в Европейската народна партия. По време на предизборни кампании те използват поредица от лозунги и предполагаеми ценности, които бързо изчезват веднага щом политическите карти бъдат поставени на масата. В този смисъл е изненадващо, че мнозина говорят за „нова Германия“ под неговия възможен мандат, когато на практика това ще бъде продължение на Олаф Шолц и Ангела Меркел.
Там, където Мерц наистина е последователен, е в защитата на либералната икономика. Бизнес кариерата му, особено мандатът му като ръководител на BlackRock в Германия и добре известният му натиск за намаляване на данъците и дерегулация, затвърдиха имиджа му на бизнесмен повече, отколкото на държавник с цялостна визия. Предложения като намаляване на корпоративния данък и бюрократично опростяване бяха добре приети в икономическите кръгове, но неговият подход е склонен да дава приоритет на техническата ефективност пред социалното сближаване и защитата на националните общности.
Сериозният консерватизъм не може да се ограничи до цифри и диаграми; Изисква се и ясна воля за запазване на идентичността и социалната структура срещу смущенията на глобализацията. В това отношение Мерц предлага повече приемственост, отколкото иновации: икономическа рецепта, която всеки умерен технократ би могъл да приложи, лишена от фундаментални ценности, очаквани от истинското консервативно лидерство.
Проектът Große Koalition (Голяма коалиция) с ГСДП, което изглеждаше неизбежно след последните изборни резултати, в крайна сметка затвърди това усещане за приемственост. Въпреки че Мерц дойде на власт, обвит в реторика за „нов импулс“, структурата на неговото правителство и първоначалните му решения показаха, че всеки реален опит за промяна е ограничен от необходимостта от преговори и компромиси. ХДС продължава да вдъхва живот на левия си партньор и това неизбежно блокира всяка възможност за провеждане на амбициозни реформи в областите, които са най-чувствителни за германската десница.
Große Koalition не се случва за първи път, но има все повече гласове в ХДС, призоваващи за промяна надясно, представлявана от АзГ. Двете партии можеха да сформират правителство или поне да се опитат, но Мерц избра да даде половината от министерствата на социалдемократи, чийто изборен резултат беше един от най-лошите в най-новата им история.
Накратко, Фридрих Мерц е фигура, която поражда смесени чувства. Той несъмнено успя да внесе динамизъм обратно в ХДС след години на износване и успя да се възползва от някои от най-належащите проблеми на германското общество. Разликата между обещанията и действията му обаче остава източник на разочарование за много от избирателите му. Икономическата му позиция е ясна, но в областта на имиграцията, живота и семейството – истинските стълбове на последователния консерватизъм – лидерството му досега е разочароващо.
Мерц изглежда комфортно да работи в рамките на логиката на системата: преговаряне, отстъпване, адаптиране. Това, макар и политически прагматично, не предлага нищо на тези, които очакват нещо повече от козметична операция. Още повече в Германия, която сега влиза в заглавията на вестниците заради терористичните атаки, от които страда нейното население, а не заради успехите, които някога я издигнаха до статута на водеща световна сила.
Ексклузивно за България съдържание за „Консерваторъ“ от нашите партньори „The European Conservative„
