НОВО

Съвременната консервативна мисъл-Доналд Тръмп и Борис Джонсън

Съвременната консервативна мисъл-Доналд Тръмп и Борис Джонсън В навечерието на двадесетте години на ХХI век светът е изправен пред редици важни решения, които са от огромно значение за развитието на човечеството. Отново консерваторите се явяват като съществените...

Долу ръцете от капачките!

Честит Десети декември – международният ден на човешките права! Съвременният либерален свят се люшка между свободите и регулациите, като правата са махалото, което отмерва това люшкане. За да бъде човек свободен, нуждае се от права, но за да са гарантирани правата,...

Кой и с какво вдъхновява политика във Великобритания?

Кой и с какво вдъхновява политика във Великобритания в навечерието на  парламентарните избори на 12 декември? Според вестник Times, Ленин е неугасващият източник на лейбъристкият водач Джереми Корбин. Той е открит и заклет противник на капитализма, НАТО, САЩ,...

Травматизмът на българското образование

Покрай нестихващите караници относно новия „превод“ на „Под игото“ на модерен български език, тези дни попаднах на поредната дискусия по темата в една от моите Фейсбук групи. Един участник публикува извадка от романа, написан на стария Иванчевски правопис, и отправи...

Кой е най-големият проблем на днешна България?

Отговорът на този въпрос се съдържа в две новини от тази седмица: Публикувана бе поредната класация PISA (международно оценяване на 15-годишните ученици), в която България е на изключително незавидно място – 54-о от общо 77 страни, участващи в изследването (мястото се...

Терорът на мазохизма

Какъв общ проект за бъдещето може да имаме с хора, които мразят миналото и желаят да заличат културата и цивилизацията на своите предци? Как да се разберем с тези от нас, решени да превърнат Европа в земя на вечната вина. В територия без никаква стойност извън...

Представяне: Сър Роджър Скрутън – „Зелената философия“

„Сиела Норма“ и "Консерваторъ“ имат удоволствието да ви информират, че за първи път на български език излиза книга на Роджър Скрутън. „ЗЕЛЕНАТА ФИЛОСОФИЯ. Консервативно за екологията“ ще бъде представена на 7 декември (събота) от 18:30 ч. в литературен клуб „Перото“,...

Глобалното затопляне се използва за пропаганда

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Боян Рашев гостува в предаването "Гласове" с водещ Явор Дачков по телевизия БСТВ. Тема на разговора бе глобалното затопляне и използването му с пропагандни цели. Вижте пълното видео:...

Основните послания от срещата между Борисов и Тръмп

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков, авторът Кристиян Шкварек и Боян Стефанов от Младежки консервативен клуб гостуваха в предаването "Реакция" по ТВ Европа. Какви са основните послания от срещата между Бойко Борисов и Доналд Тръмп? България и...

Пет факта за срещата на ООН за климата в Мадрид

Всичко, което трябва да знаете за срещата на ООН за климата в Мадрид в пет факта + моята интерпретация: 1. САЩ. Китай, Япония, Австралия и Канада не са изпратили представители на високо ниво. => 50% от световните емисии на СО2 ясно казват, че въпросът не им е...

Футболът и мотиката

Време за четене: 2 мин.

Не се определям като ксенофоб, не съм и нетолерантен, въпреки че по критериите на модерния либерален ред вероятно отстрани изглеждам такъв. И етнолог не съм, нито социален антрополог – гледам на събития от нашето съвремие като средностатистически млад европеец. Милениълската ми натура търпи различието и „разнообразието“. Кога ще си припомним обаче, че толерантността има граници, дори когато става дума за непървостепенни теми като спорта.

Изглежда, че в Германския футболен съюз (DFB) започнаха да си припомнят и то по трудния начин, настъпвайки мотиката.

„Разнообразието“ в състава на бундестима е добре известно и добре отразява състава на населението на „Нова Германия“. Нямам за цел да коментирам дали това е правилна държавна политика или не – материали по темата и гледни точки има много и лесно достъпни.

На 14 май трима немски национали се срещнаха и позираха за снимка с намиращия се в кампания новоизлюпен диктатор Реджеп Тайип Ердоган в условията на поредното събитие, организирано от турска фондация в Германия. Въпросните футболисти са родени в Рурската област в Германия и имат немско гражданство. Интегрирани като по учебник. Но не точно.

Единият от тях – Илкай Гюндоган, стигна до извода, че Ердоган дори е „неговият президент“, (“За моят президент” – б.ред.) оставяйки такова послание на подарения екип. Месут Йозил, макар и без подобни обяснения в любов, обаче открадна шоуто, като дори се разсърди на неочакваните критики за тази своя изява и се отказа от националния отбор. Едва след световното първенство, разбира се. Все пак – принципен човек, но световното си е световно.

Точно неочакваността на реакцията на DFB и обществеността е сюжетната нишка, която генерира внимание.

Дали немците със своето пословично чувство за вина след Втората световна война започнаха да забелязват мъждукащите граници на толерантността и „разнообразието“? Определени слоеве от немското общество, обикновено определяни като “неонацисти”, вече живеят с ясната представа, че „разнообразните“ може би не подхождат със същия светоглед към своята интеграция и родината си.

Този случай, с катаклизмите, които предизвика, е полезен за Германия, защото разобличи едно лицемерие – лицемерието на „новите германци“ и това на либералния ред. Според Месут Йозил, когато отборът печели, той е немец. Когато губи – той е чужденец, турчин. И от своята камбанария той е прав. С лицемерието си немското общество настъпи мотиката. Може би този образен удар по главата ще отрезви опиянените от доктрината за „разнообразието“ германци.

Като човек, който смята Германия за исторически приятел на България, ще наблюдавам с интерес.

 


Снимки: beIN Sports, The Telegraph

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!