fbpx

НОВО

Функционираща икономика и лична отговорност

Функционираща икономика и лична отговорност, а не военновременен планов социализъм и крути забрани ще ни спасят от пандемията Днес - пред лицето на сериозна глобална пандемия - икономическата наука и функциониращата стопанска система не просто няма как да минат на...

Припомняне: защо Доган е зло

През последните седмици българският политически живот е тотално доминиран от скандали. Но докато повечето от тях всъщност „затапват” възможността за смислен политически дебат и поради тази причина са вредни, то във вторник се случи един, който определено си струва да...

Двойната криза в САЩ

Деконструкция на разума Епидемията в САЩ отключи процеси, които дълго време набираха сила, още от края на седемдесетте, след петролната криза. Възходът на реториката в политиката и на популизма е още от 60-те с победите на Кенеди срещу Никсън благодарение на...

Наследството на панарабизма в Близкоизточния конфликт

Първият въпрос, като започнем да говорим за панарабизма и арабския национализъм е ясно да посочим какво се има предвид под Арабски свят – това са всички държави, където арабският език е първият официален език  и  арабската и ислямска култура доминират. В...

Води ли политическата коректност до политически разлом в ЕС?

Резолюцията на Европейския парламент в подкрепа на "расовите" бунтове в САЩ и движението Black Lives Matter няма правни последствия. Вероятно тя е неумел опит да се повлияе на предстоящия президентски избор зад океана през ноември. Днешното изявление на Доналд Туск в...

Корупцията в климатичната наука

Редакторът в "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в "Студио Хъ" по 7/8 ТВ. Тема на разговора беше корупцията в научните среди и последиците от Зелената сделка. Вижте пълния...

Консервативният аргумент за хегелиански ред

Проблемът с повечето политически философи на 20-ти век е, че не успяват да обхванат всички взаимосвързани системи, които изграждат човешкото общество и се фокусират единственото върху определени аспекти от него (икономически, културни, политически и т.н.). Факторите...

Туитър срещу Тръмп

Ако си човек с консервативни позиции и си активен в големите социални мрежи (да разбираме Фейсбук и Туитър), въпросът не е „дали“ ще дойде ден, в който ще бъдеш цензуриран, а „кога“. Спомням си как преди десетина години социалните мрежи бяха не просто свободно...

Пред какви икономически заплахи е изправена България?

Ще намери ли Европейският съюз общо решение за излизане от кризата? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на Георги Коритаров. Вижте пълното...

Как непредвидимостта на епидемията ще се отрази на икономиката?

Какво ще е бъдещето на България след влизането в чакалнята на еврозоната и Банковия съюз? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на „Свободна зона с Георги Коритаров“. Може ли проектът АЕЦ „Белене“ да скара България и Европейския съюз? Вижте пълното...

Футболът и мотиката

Време за четене: 2 мин.

Не се определям като ксенофоб, не съм и нетолерантен, въпреки че по критериите на модерния либерален ред вероятно отстрани изглеждам такъв. И етнолог не съм, нито социален антрополог – гледам на събития от нашето съвремие като средностатистически млад европеец. Милениълската ми натура търпи различието и „разнообразието“. Кога ще си припомним обаче, че толерантността има граници, дори когато става дума за непървостепенни теми като спорта.

Изглежда, че в Германския футболен съюз (DFB) започнаха да си припомнят и то по трудния начин, настъпвайки мотиката.

„Разнообразието“ в състава на бундестима е добре известно и добре отразява състава на населението на „Нова Германия“. Нямам за цел да коментирам дали това е правилна държавна политика или не – материали по темата и гледни точки има много и лесно достъпни.

На 14 май трима немски национали се срещнаха и позираха за снимка с намиращия се в кампания новоизлюпен диктатор Реджеп Тайип Ердоган в условията на поредното събитие, организирано от турска фондация в Германия. Въпросните футболисти са родени в Рурската област в Германия и имат немско гражданство. Интегрирани като по учебник. Но не точно.

Единият от тях – Илкай Гюндоган, стигна до извода, че Ердоган дори е „неговият президент“, (“За моят президент” – б.ред.) оставяйки такова послание на подарения екип. Месут Йозил, макар и без подобни обяснения в любов, обаче открадна шоуто, като дори се разсърди на неочакваните критики за тази своя изява и се отказа от националния отбор. Едва след световното първенство, разбира се. Все пак – принципен човек, но световното си е световно.

Точно неочакваността на реакцията на DFB и обществеността е сюжетната нишка, която генерира внимание.

Дали немците със своето пословично чувство за вина след Втората световна война започнаха да забелязват мъждукащите граници на толерантността и „разнообразието“? Определени слоеве от немското общество, обикновено определяни като “неонацисти”, вече живеят с ясната представа, че „разнообразните“ може би не подхождат със същия светоглед към своята интеграция и родината си.

Този случай, с катаклизмите, които предизвика, е полезен за Германия, защото разобличи едно лицемерие – лицемерието на „новите германци“ и това на либералния ред. Според Месут Йозил, когато отборът печели, той е немец. Когато губи – той е чужденец, турчин. И от своята камбанария той е прав. С лицемерието си немското общество настъпи мотиката. Може би този образен удар по главата ще отрезви опиянените от доктрината за „разнообразието“ германци.

Като човек, който смята Германия за исторически приятел на България, ще наблюдавам с интерес.

 


Снимки: beIN Sports, The Telegraph

Споделете чрез

Предишен

Следващ