fbpx

Ганя Чилиеца отвръща на удара

Хич не ѝ върви на ляво-либералната секта това лято. Правителството на Кирил Петков падна след вот на недоверие. Истерия. Върховният съд на САЩ отмени решение от 1973 г. по делото „Роу срещу Уейд”, с което даде зелена светлина на всеки отделен щат да реши самостоятелно дали да забрани абортите, или да ги узакони при определени условия. Пак истерия.

Най-голямото си поражение (засега, че в САЩ предстоят междинни избори) обаче ляво-либералната секта понесе в Чили. След като последователите на Маркс и Троцки превзеха чилийското обществено-политическо и културно пространство и години наред хулеха и тероризираха чилийския народ с политическа коректност, мултикултурализъм, феминизъм, джендър идеология, екоталибанизъм и прочее извращения чрез реторика, основана изцяло на ендофобията и самоомразата, Ганя Чилиеца – този страстен почитател на скарата и на писко сауъра[1], най-после получи възможността да покаже на местния радикален „А” отбор (който като интелект, дар слово, компетентност и професионални успехи не отстъпва по нищо на нашия роден), че не споделя бълнуванията му и не се вълнува от измислените проблеми на разни професионални жертви. Така на 4 септември, въпреки желанието си за обновление, чилийците отхвърлиха категорично и с размазващо мнозинство проекта за първата троцкистка конституция в света. Резултатът е юмрук в лицето на крайно левия президент на страната Габриел Борич и на неговите „спътници” – всичките професионални протестъри и размирници, на чилийската левица и на световния ляво-либерален психодиспансер, а посланието е ясно: народът на Чили не симпатизира на комунистическите утопии, не приема потъпкването на традиционните ценности, оскверняването на националните символи и неуважението към институциите и настоява за решения на истинските проблеми, сред които инфлацията, престъпността, тероризмът, безконтролната имиграция, достъпът до вода, ниските пенсии.

Предисторията

Към настоящия момент в Чили е в сила „Конституцията на Пиночет” – основният закон от 1980 г., наложил неолибералния икономически модел, променил страната из основи и донесъл ѝ стабилност и просперитет. Преди четиридесет години Чили е сред най-бедните държави на континента. Четири десетилетия по-късно, въпреки някои икономически и социални колебания, е най-развитата държава в Латинска Америка редом с Уругвай. Сред най-важните принципи на Конституцията е принципът на субсидиарност, узаконяващ намесата на Държавата едва тогава, когато дадена цел не може да бъде постигната от частната инициатива. Според левицата той насърчава експлоататорските практики и представлява пречка за установяването на социална държава. На прицел на левите е и значимостта на семейството, заложена в настоящия Основен закон, което ощетява сексуалните малцинства. Друг аргумент против е обвинението, че в този си вид Конституцията пречи на чуваемостта на малцинствата изобщо.

След протестите в страната през 2019 г. правителството на тогавашния президент Себастиан Пинера и Народното събрание сключват споразумение за свикването на референдум, на който да се реши дали да бъде изготвена нова конституция. Референдумът се провежда през октомври 2020 г., а избирателите одобряват идеята. Така на 15 и на 16 май 2021 г. заедно с местните избори се провеждат избори за Учредителен конвент (Велико народно събрание), което в рамките на година да изготви нов основен закон на страната.

Избирателната активност е 41,51% при почти 19 милиона население – една от най-ниските в демократичната история на Чили, като катастрофално ниският интерес поставя под съмнение легитимността на вота.

Най-висок резултат – 20,56% – постига дясноцентристката коалиция „Напред, Чили” (Chile Vamos) на президента Пинера, която обаче се оказва изолирана с едва 37 места от 155, които са по-малко от необходимата една трета, гарантираща възможността за вето на промените, разминаващи се с програмата ѝ. Традиционното център-ляво също се представя под очакванията, макар общият резултат, постигнат от левите коалиции, да е 49,47%, т.е. 79 места. Той е разпределен, както следва: лявата коалиция „Да” на достойнството” (Apruebo Dignidad), включваща и Чилийската комунистическа партия, е с 18,74%; марксистко-троцкисткото движение „Народна листа” (La Lista del Pueblo) – с 16,27%; лявоцентристката „Учредително единство” (Unidad Constituyente) (традиционната левица) – с 14,46%. Следват „Независими, но не и неутрални” (Independientes No Neutrales) с 8,84% и други с 20,02%.

Колкото до състава на конвента, Чили се гордее с първото в света Велико народно събрание, в което броят на местата е разпределен по равно между мъжете и жените (78 мъже и 77 жени), а 17 места са запазени за автохтонните народи. 64% от народните избраници нямат политически опит. Тези обстоятелства обаче едва ли са повод за гордост. Първо, за да бъде изравнен броят на мъжете и на жените и за да се гарантира участието на представители от индиански произход, са отстранени кандидати с по-висок изборен резултат в полза на други с по-нисък, но от правилния пол или етнос, а това е подмяна на вота на избирателите. И второ, конвентът функционира като кръжок, в който неопитни хора, упражняващи се в законотворчество, решават бъдещето на страната.

Великото народно събрание започва работа на 4 юли 2021 г. под ръководството на университетската преподавателка Елиса Лонкон от индианската група мапуче, като органът има срок от девет плюс три месеца да изготви проект за нова конституция. През това време десницата остава изолирана, но въпреки това напрежение не липсва, след като отделните представители на левицата буквално се хващат за косите.

Процесът по изготвяне на новия основен закон е помрачен от редица скандали, най-потресаващият от които е този с Родриго Рохас Ваде – активен участник в размириците през 2019 г. и един от основателите на „Народна листа”, разкрит, че е излъгал, че страда от една от най-тежките форми на рак, за да направи политическа кариера и пътьом да се замогне. Лъжата му е толкова успешна, че успява да влезе като депутат във Великото народно събрание. Всичко върви добре, докато журналисти не го разобличават – Рохас Ваде не е болен от рак, а от сифилис. След позора депутатът напуска конвента.

Многобройните разпри и грозни сцени показват уродливото лице на един фанатизиран нарцистичен самозван елит, воден от желанието да разделя, да сее омраза и да руши, за да се почувства значим в нищожността си и да придаде смисъл на кухото си съществуване, лишено от съзидателност и действителен принос към общото благо. Всичко това подкопава доверието в депутатите, както и в подкрепящите ги политици извън конвента. Ако към това прибавим и факта, че част от предвидените „прогресивни” нововъведения в бъдещия основен закон вече са изпробвани в провалени държави, като Венецуела, Боливия и Аржентина, получаваме хроника на едно предизвестено, включително от социологическите проучвания, фиаско. Тихото малцинство не е сляпо и ясно си дава сметка, че хора, които не са посели „две праскови и две череши” през живота си, ще се опитат да му отнемат плодовете на дългогодишния му труд и да ги раздадат на всеки лентяй и непрокопсаник, който ги пожелае.

И така… Великото народно събрание завършва проекта за нова конституция в срок. Референдумът се провежда на 4 септември при рекордна избирателна активност – 85,84%, от които 38,13% подкрепят проекта, а 61,87% го отхвърлят, и това, при положение че зад кампанията в полза на новия основен закон стоят цели 14 партии, а зад кампанията против – само пет. Радикалната левица в типичния си стил бяга от отговорност и подценява интелигентността на обикновения човек, като отдава резултата на „лъжите” и на „фалшивите новини” от страна на десницата. Резултатът обаче извира преди всичко от здравия разум и от чувството за самосъхранение на Ганя Чилиеца, който макар да иска нова конституция, не я иска на всяка цена и категорично не желае основен закон, разединяващ обществото, даващ привилегии на едни групи и дискриминиращ други, захвърлящ на боклука меритокрацията и отварящ вратите на държавните учреждения за калинките от правилния пол, превръщащ съдиите в кукли на конци на политическата класа, поверяващ цели жизненоважни сектори в ръцете на чиновници и предвиждащ отчуждаване на обработвана с поколения земя в полза на индианските общности. Изобщо, нашият герой осъзнава ясно, че ако Оруел беше жив, вероятно щеше да опише проекта с думите: „Всички животни са равни, но някои са по-равни от другите”. Неслучайно текстът получава остри критики не само от десницата, но и от по-умерени представители и привърженици на левицата.

Така например писателят Рафаел Гумусио, подкрепил проекта за нова конституция, не е изненадан от резултата от референдума, а реакцията му е безмилостна: „Нямам проблем с феминизма, нито с екологията, нито с другите искания. Имам проблем с това, че начинът, по който го искат, създава усещането, че искат точно обратното. Т.е., ако искаш световен мир и за целта използваш базука, значи не искаш световен мир”. „Не можем да отречем, че при новите поколения има нова култура, свързана със сексуалността, с културата, със светогледа. Да мислиш за себе си като за жертва, да изградиш реторика на слабостта. Виждане за идентичността, според което е невъзможно някой, който не страда от последиците, да говори: не можеш да говориш за черните, ако не си черен, за индианците, ако не си индианец… Това виждане съществува наистина, но очевидно се смяташе, че не е достатъчно представено, а всъщност е представено повече от необходимото. То е миноритарно. (…) …конвентът… даде гласност на един малък академичен елит и изостави, обиди и оскърби тихото мнозинство”, допълва той.

Каналът VisualPolitik обобщава най-притеснителните моменти от проекта за нова чилийска конституция.

Ето кои са те:

1) Новата конституция определя Чили като солидарна, включваща, паритетна и многонационална демократична република, в която биват признати 11 индиански общности.

2) В случая на индианските общности новата конституция не само признава частичната им автономия, но и приема собствените им правораздавателни системи, т.е. под ударите на официалната правораздавателна система попадат само чилийците, които не са от индиански произход (малко под 90% от населението), докато индианците се предвижда да бъдат съдени по техните общностни закони. По този повод Уго Алкаман – председател на Корпорацията на работниците мапуче „ЕНАМА”, заявява: „Това ново предложение (…) погазва правата на гражданите, които не са от индиански произход”. Новата правораздавателна система създава и опасност престъпни групи да се окажат облагодетелствани от нея, предвид, че Чили е третият най-голям износител на наркотици за Европа.

3) Предвижда се индианските автономни територии да имат свободата да установят различни икономически и административни режими, които няма да бъдат обхванати от данъчната система на страната.

4) Изисква се в абсолютно всички държавни органи да работят поне 50% жени. Квоти в областта на минното дело и на корабостроенето например не са предвидени.

5) Сенатът остава в историята, като се предвижда да бъде заместен от Камара на регионите.

6) Предвижда се създаването на политически орган, наречен Правосъден съвет, който ще назначава и уволнява съдиите и чиновниците в правораздавателната система, т.е. политиците ще назначават, уволняват, награждават и наказват съдиите, чиято мисия е да ги контролират.

7) Не се признават интелектуалната и индустриалната собственост с изключение на авторските права и се слага край на режима на собственост, който досега е държал правата за използването на водите и концесиите за минна експлоатация. Новият текст предвижда тези права да зависят от административните решения на държавни служители, което създава несигурност в сектори, като земеделието, минното дело и промишлеността, нуждаещи се от редовно и достатъчно снабдяване с вода.

8) В духа на най-добрите традиции на Зимбабве и Южна Африка текстът дава на президента правото да свика Индианска териториална комисия за отчуждаване на земя, която да бъде върната на индианските общности без доказателства на кого точно е принадлежала тази земя в миналото. Този процес би засегнал семейства, които са собственици на земята поколения наред.

9) Стачките и синдикалните действия няма да могат да бъдат забранявани, нито ограничавани, с изключение на някои крайни случаи. Освен това синдикатите ще имат правото да участват във взимането на решения на предприятията.

10) Текстът дава зелена светлина на регионите да създават държавни предприятия, с които да конкурират частните във всички сектори.

11) Политиците ще могат да отстраняват по политически причини членовете на управителния съвет на Народната банка.

12) Текстът налага създаването на безплатни държавни университети, независимо че според социологическите проучвания това е регресивна мярка, докато стипендиите и частичното финансиране – възможност, изключена от новата конституция – дават много по-добри резултати.

13) Предвижда се създаването на държавна пенсионна система, при която средствата да се разпределят между всички пенсионери, независимо от трудовия им стаж и от вноските за пенсия. Настоящата пенсионна система е управлявана от частни пенсионни фондове и е основана на личните спестявания на хората по време на трудовия им стаж, т.е. ако си получавал добра заплата, ще получаваш добра пенсия. През 2008 г. е добавен „солидарен стълб”, за да се помогне на хората с ниски доходи.

Други спорни теми, засегнати в проекта: текстът разглежда аборта и евтаназията като права, налага джендър идеологията, признава разнообразието на видовете семейства и дава на Държавата предимство в образованието на децата, погазвайки правата на родителите. Също така не става ясно как ще бъдат финансирани предвидените многобройни социални права.

Категоричното отхвърляне на троцкисткия проект за конституция е най-големият провал на президента Борич и „спътниците” му от началото на управлението им и поредното доказателство, че мантрата „трябва да се даде път на младите” е обикновена измама, зад която стоят банални политически боричкания, кукичка за наивници, в чиято паралелна вселена „голата и нахална” младост решава проблеми, за чието решение в истинския свят са необходими качества, които се изграждат с години.

За да успокои духовете, на Борич се наложи да пожертва двама от най-близките си сътрудници: министъра на вътрешните работи д-р Иския Сичес (не смеем да попитаме какво общо има един лекар с вътрешните работи), която беше звездата на предизборната му кампания, след като стана известна с безмилостните си критики към бившия президент Пинера по отношение на управлението на пандемията, и министъра генерален секретар на президента Джорджо Джаксън, който беше понижен до министър на социалното развитие и семейството. Техните постове бяха поети от далеч по-опитните политици от старата школа Каролина Тоа и Ана-Лия Уриарте. Иначе на Чили предстои да се изправи пред втори опит за изготвяне на нова конституция.

В заключение

Докато Урсула фон дер Лайен ни показва как да пестим вода, когато си мием ръцете, докато в Швейцария подканват гражданите да докладват съседите си, ако се отопляват над 19 градуса, а в Холандия раздават таймери за ограничаване на душовете до пет минути, чилийският народ ни даде безценен урок, като ни показа, че има начин да се освободим от ляво-либералната диктатура, като първата стъпка е да отидем до урните, вместо по цял ден да хленчим в социалните мрежи. Защото свободата е на върха на копието, не в клавиатурата на компютъра.


[1] Алкохолен коктейл, традиционен за Перу и за Чили.

Споделете:
Default image
Татяна Иванова
Завършила испанска филология в СУ. От 2017 г. е доктор по испански - с тема на дисертацията  "Феминизация на испанския език в обществено-политическата реч".  От 2008 г. преподавам политически и практически испански в УНСС.