НОВО

Срещата на НАТО – зад кулисите на медийния фолклор

Реалната динамика на провелата се в Лондон среща на върха на НАТО има малко общо с публичните престрелки между отделните лидери, на които станахме свидетели. Вървенето по следите на размяната на пейоративни коментари - на американския президент Доналд Тръмп спрямо...

“Зелената философия” на Роджър Скрутън

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Кристиян Шкварек гостува в предаването "Денят с Георги Любенов" по БНТ. Тема на разговора бе излязлата наскоро на български език книга на сър Роджър Скрутън "Зелената философия". Вижте пълното видео:...

Видео & Снимки: Представяне на Роджър Скрутън – “Зелената Философия”

Представяне на книгата „Зелената философия“ на Роджър Скрутън, организирано от "Сиела Норма" и дясна платформа "Консерваторъ".ВодещБорис СтанимировПанелисти:Д-р Нено Димов – министър на околната среда и водите Д-р Красен Станчевдоц. д-р Антоний ГълъбовБоян...

Най-важните избори – 3 основни проблема на Борис Джонсън

Днес се провеждат най-важните избори в следвоенната история на Великобритания. Ако искат да осъществят Брекзит, британските граждани ще трябва да препотвърдят резултата от референдума на тези парламентарни избори и да излъчат мнозинство, което да приеме сделката на...

Тукидидовият капан, САЩ и Китай

В древността е имало два центъра на мир, спокойствие и цивилизация, съществували едновременно в двата края на стария свят – Pax Romana и Pax Sinica, или Римския мир и Китайския мир. Римската цивилизация днес е родила множество държави и организации,...

Видео & Снимки: Конференция “Западни Балкани”

КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“  организирана от Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ Official opening of the Western Balkans Summit Angel Dzhambazki MEP, Vice President of New Direction Foundation Keynote...

Резултатите от PISA: Обичайното, необичайното и невидимата криза

Резултатите от изследването на PISA за моментната картина на образователната ни система предизвикаха маса безсмислени и некомпетентни коментари, които отразиха неразбирането на коментиралите какво означават и какво стои зад тези резултати. Ще се опитам да хвърля...

Съвременната консервативна мисъл-Доналд Тръмп и Борис Джонсън

Съвременната консервативна мисъл-Доналд Тръмп и Борис Джонсън В навечерието на двадесетте години на ХХI век светът е изправен пред редици важни решения, които са от огромно значение за развитието на човечеството. Отново консерваторите се явяват като съществените...

Долу ръцете от капачките!

Честит Десети декември – международният ден на човешките права! Съвременният либерален свят се люшка между свободите и регулациите, като правата са махалото, което отмерва това люшкане. За да бъде човек свободен, нуждае се от права, но за да са гарантирани правата,...

Кой и с какво вдъхновява политика във Великобритания?

Кой и с какво вдъхновява политика във Великобритания в навечерието на  парламентарните избори на 12 декември? Според вестник Times, Ленин е неугасващият източник на лейбъристкият водач Джереми Корбин. Той е открит и заклет противник на капитализма, НАТО, САЩ,...

“Голямата коалиция” на либералния консенсус

Време за четене: 3 мин.

Миналата седмица стана ясно, че след сложни преговори, в Германия е възможно скоро да има решение на политическата криза. Християндемократите на Ангела Меркел и социалдемократите на Мартин Шулц са се споразумели за съставяне на коалиционно правителство. Ако това споразумение бъде одобрено от членовете на ГСДП, новото правителство може да встъпи в длъжност след около месец.

В случай, че това стане факт, ще бъдем свидетели на третата “голяма коалиция” между ХДС/ХСС и ГСДП под егидата на канцлера Меркел (първата бе създадена в края на 2005г., а втората – в края на 2013г.; през 2009г. се сформира коалиция между християндемократи и либерали, отново начело с Ангела Меркел). Коалиция между двете най-големи политически сили, стоящи съответно вдясно и вляво от политическия център. Две политически сили, за които се предполага, че са опоненти по много въпроси на държавното управление. Само че…

Как се получава така, че в Германия умерената десница и умерената левица могат да управляват заедно, при това за трети път? Естествено, тук става дума и за сериозни отстъпки и от двете страни. Отстъпки, които се записват в коалиционни споразумения от по 150-170 страници. Но не е само това.

Още по време на предизборната кампания, един на пръв поглед странен факт направи впечатление на мнозина наблюдатели. По време на телевизионния дебат “Меркел – Шулц”, двамата лидери доста често бяха на еднакви или сходни позиции. На какво се дължи това? Нали от десницата и от левицата се очакват различни решения на един и същ проблем? Да не би наистина лявото и дясното в съвременната политика да се размиват все повече и вследствие на това да се обезсмислят като понятия?

Нищо подобно. През последните години наблюдавахме една тенденция на промяна на основните параметри на политическото противопоставяне в редица европейски общества. Класическият антагонизъм “ляво – дясно” се подменяше с един либерален консенсус между традиционната левица, либералния център и традиционната десница. Християндемокрацията приемаше много от икономическите постановки на социалдемократите и много от ценностните постановки на либералите. Този либерален консенсус се противопоставяше на всички, които не бяха съгласни с него (независимо къде са позиционирани по политическата ос). И стана така, че онези, които все пак отстояваха типичните десни/консервативни ценности, биваха набеждавани за крайнодесни, фашисти или популисти.

Завоят на германските християндемократи към центъра и дори вляво от него направи възможно съвместното управление с левицата. Но от друга страна, тласна немалко десни избиратели към друг политически субект (“Алтернатива за Германия”). Сега пред “Алтернативата” се отваря уникалната възможност да се превърне в основна опозиционна сила. И допълнително да ерозира влиянието на традиционната германска десница.

“Либералният консенсус”, изразяващ се в приемането на ляволибералната доктрина от страна на десницата, до скоро доминираше европейската политика. Този консенсус обаче през последните години сериозно се пропука и голяма заслуга за това имаше именно ХДС и лично Ангела Меркел. Отношението към руската агресивна външна политика бе пасивно. Неоосманистка Турция бе толерирана. Милиони “бежанци” от Африка и Близкия Изток бяха допуснати на европейска територия с идеята за мултикултурно обогатяване на континента, без да се отчитат огромните рискове. Всичко това доведе не само до компрометиране на либералния консенсус, а самата европейска идея бе поставена под въпрос. Слава Богу, в повечето европейски държави разочарованието от либерализма не доведе до силни евроскептични настроения, но започнаха да се търсят начини за промяна на пътя, по който Европа е поела. А Германия, заедно с Франция, е основна движеща сила на общоевропейските процеси.

Бъдещото коалиционно правителство ще бъде изправено не само пред опозиционните критики на Алтернатива за Германия, а и пред конкуренцията на управлението в съседна Австрия. Ако германската поредна “голяма коалиция” е символ на либералния консенсус, то коалицията между австрийските Народна партия и Партия на свободата е символ на новосъздаващия се “консервативен консенсус“. Двете правителства в немскоезичните държави в ЕС се превръщат в два конкуриращи се модела за бъдещето на Европа.
И докато единият е вече тежко компрометиран, другият тепърва ще показва как се справя с националните и общоевропейски предизвикателства. И при всички положения на фрау Меркел ще ѝ бъде по-трудно от всякога…

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!