НОВО

Трябват ни бащи и предци, които да ни покажат какво сме

Петър Николов-Зиков е възпитаник на Класическата гимназия, доктор по история на Нов български университет, отскоро и доцент по политически науки. Автор е на задълбочени изследвания върху развитието на дясната политическа мисъл, поместени в книгата му ,,Раждането на...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и...

Макроновия ренесанс

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската...

(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени...

Време разделно в Европейската народна партия

Миналата седмица беше задействана процедура за изключването на партията на Виктор Орбан (Фидес) от семейството на Европейската народна партия. Формалният повод е билборд кампанията на унгарското правителство, която показва Жан-Клод Юнкер и Джордж Сорос един...

Роджър Скрутън за „Фигаро“: Във Франция, левият интелектуалец е свещеник без Господ

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Какво е дясното? Защо повечето интелектуалци са левичари? Разделението по оста „дясно-ляво“ актуално ли е все още във времето на популизма?...

Жабите бик и блатото на европейската политика

Жабата бик* притежава изключително развит бащински инстинкт. След заветната победа в придобиването на правото да оплодят женската, тя снася яйцата си в неговата локва и бързо тръгва към нови подвизи, докато младия татко остава да се грижи сам за своите попови лъжички....

Има ли ваксина срещу анти-ЕС настроения?

Франция планира да замени понятията "майка" и "баща" с "Родител 1" и "Родител 2" в официалните документи. Предложението е на депутатите от партията на президента Еманюел Макрон "Република, напред". Според вносителите, идеята е формулярите да бъдат адекватни на всички...

С Макрон напред към светлото бъдеще!

В началото на седмицата френският президент Емануел Макрон представи своята визия за бъдещето на Европейския съюз. Манифестът "Европейско възраждане" бе публикуван на всички официални езици в ЕС и насочен към всички граждани на Евросъюза. Идеите, включени в документа,...

Децата на царевицата

Едно от углавните морални престъпления срещу цивилизацията и бъдещето е безочливото и безскрупулно използване на деца за политическа пропаганда. Да вземеш малките, неоформени тела и съзнания и да ги превърнеш в реквизит по пътя си към повече власт и контрол е...

“Голямата коалиция” на либералния консенсус

Време за четене: 3 мин.

Миналата седмица стана ясно, че след сложни преговори, в Германия е възможно скоро да има решение на политическата криза. Християндемократите на Ангела Меркел и социалдемократите на Мартин Шулц са се споразумели за съставяне на коалиционно правителство. Ако това споразумение бъде одобрено от членовете на ГСДП, новото правителство може да встъпи в длъжност след около месец.

В случай, че това стане факт, ще бъдем свидетели на третата “голяма коалиция” между ХДС/ХСС и ГСДП под егидата на канцлера Меркел (първата бе създадена в края на 2005г., а втората – в края на 2013г.; през 2009г. се сформира коалиция между християндемократи и либерали, отново начело с Ангела Меркел). Коалиция между двете най-големи политически сили, стоящи съответно вдясно и вляво от политическия център. Две политически сили, за които се предполага, че са опоненти по много въпроси на държавното управление. Само че…

Как се получава така, че в Германия умерената десница и умерената левица могат да управляват заедно, при това за трети път? Естествено, тук става дума и за сериозни отстъпки и от двете страни. Отстъпки, които се записват в коалиционни споразумения от по 150-170 страници. Но не е само това.

Още по време на предизборната кампания, един на пръв поглед странен факт направи впечатление на мнозина наблюдатели. По време на телевизионния дебат “Меркел – Шулц”, двамата лидери доста често бяха на еднакви или сходни позиции. На какво се дължи това? Нали от десницата и от левицата се очакват различни решения на един и същ проблем? Да не би наистина лявото и дясното в съвременната политика да се размиват все повече и вследствие на това да се обезсмислят като понятия?

Нищо подобно. През последните години наблюдавахме една тенденция на промяна на основните параметри на политическото противопоставяне в редица европейски общества. Класическият антагонизъм “ляво – дясно” се подменяше с един либерален консенсус между традиционната левица, либералния център и традиционната десница. Християндемокрацията приемаше много от икономическите постановки на социалдемократите и много от ценностните постановки на либералите. Този либерален консенсус се противопоставяше на всички, които не бяха съгласни с него (независимо къде са позиционирани по политическата ос). И стана така, че онези, които все пак отстояваха типичните десни/консервативни ценности, биваха набеждавани за крайнодесни, фашисти или популисти.

Завоят на германските християндемократи към центъра и дори вляво от него направи възможно съвместното управление с левицата. Но от друга страна, тласна немалко десни избиратели към друг политически субект (“Алтернатива за Германия”). Сега пред “Алтернативата” се отваря уникалната възможност да се превърне в основна опозиционна сила. И допълнително да ерозира влиянието на традиционната германска десница.

“Либералният консенсус”, изразяващ се в приемането на ляволибералната доктрина от страна на десницата, до скоро доминираше европейската политика. Този консенсус обаче през последните години сериозно се пропука и голяма заслуга за това имаше именно ХДС и лично Ангела Меркел. Отношението към руската агресивна външна политика бе пасивно. Неоосманистка Турция бе толерирана. Милиони “бежанци” от Африка и Близкия Изток бяха допуснати на европейска територия с идеята за мултикултурно обогатяване на континента, без да се отчитат огромните рискове. Всичко това доведе не само до компрометиране на либералния консенсус, а самата европейска идея бе поставена под въпрос. Слава Богу, в повечето европейски държави разочарованието от либерализма не доведе до силни евроскептични настроения, но започнаха да се търсят начини за промяна на пътя, по който Европа е поела. А Германия, заедно с Франция, е основна движеща сила на общоевропейските процеси.

Бъдещото коалиционно правителство ще бъде изправено не само пред опозиционните критики на Алтернатива за Германия, а и пред конкуренцията на управлението в съседна Австрия. Ако германската поредна “голяма коалиция” е символ на либералния консенсус, то коалицията между австрийските Народна партия и Партия на свободата е символ на новосъздаващия се “консервативен консенсус“. Двете правителства в немскоезичните държави в ЕС се превръщат в два конкуриращи се модела за бъдещето на Европа.
И докато единият е вече тежко компрометиран, другият тепърва ще показва как се справя с националните и общоевропейски предизвикателства. И при всички положения на фрау Меркел ще ѝ бъде по-трудно от всякога…

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!