НОВО

Не плачете за Шотландия, няма да ходи никъде

Категоричната победа на Консерваторите в Обединеното кралство не остави много възможности за опозицията. Обикновено губещият изборите има различни оправдания или малки успехи – спечелил е неочаквано много, има по-голяма бройка абсолютни гласове, чака вота от чужбина...

Наследството на Източния въпрос

Източният въпрос се появява на политическата сцена след Карловицкия мир от 1699 г., според който Османската империя изгубва голяма част от своите владения в Украйна и днешна Русия. От тази епоха започва бързият упадък на турската държава и се повдига въпросът за...

Победата на Борис Джонсън – антибиотик за пораснали

Мислеха го за идиот. Или поне за клоун, който може да жонглира с кеч-фрази и саундбайтове ("get Brexit done"). Но откакто бе избран за лидер на Консервативната партия и министър-председател на Обединеното кралство, Борис Джонсън направи това, на което малцина вярваха,...

„Либералната“ загуби от Демокрацията

Консервативната партия в Обединеното кралство постигна унищожаваща победа, невиждана от времената на Тачър, а лейбъристите – най-тежкото поражение за последния век. Последните губят и някои от традиционните си крепости. Това не е най-важното. Корбин няма да види...

Британците гласуваха за край на политическата агония

Консерваторите спечелиха тези избори, с голямо мнозинство. Какво означава тази победа?1. Умората от Брекзит си оказва влияние. Хората искат решение и то бързо и незабавно. Мечтаят за край на политическата агония.2. Джонсън е по-силен лидер от Корбин. Безспорно успех...

Срещата на НАТО – зад кулисите на медийния фолклор

Реалната динамика на провелата се в Лондон среща на върха на НАТО има малко общо с публичните престрелки между отделните лидери, на които станахме свидетели. Вървенето по следите на размяната на пейоративни коментари - на американския президент Доналд Тръмп спрямо...

“Зелената философия” на Роджър Скрутън

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Кристиян Шкварек гостува в предаването "Денят с Георги Любенов" по БНТ. Тема на разговора бе излязлата наскоро на български език книга на сър Роджър Скрутън "Зелената философия". Вижте пълното видео:...

Видео & Снимки: Представяне на Роджър Скрутън – “Зелената Философия”

Представяне на книгата „Зелената философия“ на Роджър Скрутън, организирано от "Сиела Норма" и дясна платформа "Консерваторъ".ВодещБорис СтанимировПанелисти:Д-р Нено Димов – министър на околната среда и водите Д-р Красен Станчевдоц. д-р Антоний ГълъбовБоян...

Най-важните избори – 3 основни проблема на Борис Джонсън

Днес се провеждат най-важните избори в следвоенната история на Великобритания. Ако искат да осъществят Брекзит, британските граждани ще трябва да препотвърдят резултата от референдума на тези парламентарни избори и да излъчат мнозинство, което да приеме сделката на...

Тукидидовият капан, САЩ и Китай

В древността е имало два центъра на мир, спокойствие и цивилизация, съществували едновременно в двата края на стария свят – Pax Romana и Pax Sinica, или Римския мир и Китайския мир. Римската цивилизация днес е родила множество държави и организации,...

Истина ли е, че ислямът е „религия на мира“?

Време за четене: 4 мин.

Париж, Брюксел, Лондон, Истанбул, Манчестър, Берлин… Ислямистките терористични атаки за съжаление вече са част от всекидневието на жителите на Европа. Ежедневно има атентати в Близкия изток, на които дори медиите не обръщат особено внимание.

След всеки нов атентат слушаме едни и същи призиви от ляво и от дясно на политическия спектър. Не всички мюсюлмани са терористи. Виновна е необезпокояваната нелегална миграцията. Трябва да проявим солидарност с бежанците от гражданската война в Сирия. Трябва да контролираме кой минава през границите и територията ни. Трябва да дадем шанс на имигрантите да се интегрират. Всички това е така в малка или голяма степен, но и непрекъснато предизвиква въпроса „Религия на мира ли е исляма?“.

Ако джихадистите победят и надеждата за реформиран ислям умре, останалият свят ще плати ужасна цена.

Реформа на Исляма в днешният му вид е нужна и възможна и само мюсюлманите могат да я постигнат. Но ние в Западния свят не можем да гледаме отстрани все едно този въпрос не ни касае. Ако джихадистите победят и надеждата за реформиран ислям умре, останалият свят ще плати ужасна цена. Терористичните атаки са само началото на това, което може да последва. Именно затова, твърденията на западните лидери, че актовете на ислямистки терор са по някакъв начин отделени от самата религия, са изначално погрешни.

Ислямът не е религия на мира. Това не значи, че всички вярващи мюсюлмани са агресивни. Има много милиони миролюбиви мюсюлмани по света. Факт е обаче, че призивите към насилие и оправданията за него са ясно описани в свещените текстове на исляма. Нещо повече, тези теологично дефинирани и разрешени актове на насилие са готови да бъдат приложени спрямо различни видове прегрешения, например изневяра, богохулство, хомосексуализъм, вероотстъпничество и др.

Наричащите се „либерали“ и „прогресивни“, хора твърдящи, че вярват в индивидуалните свободи и права на малцинствата, парадоксално имат обща кауза с тези, които представляват най – голямата заплаха за същите тези свободи и права.

Тези които толерират тази нетолерантност го правят на свой риск. Наричащите се „либерали“ и „прогресивни“, хора твърдящи, че вярват в индивидуалните свободи и права на малцинствата, парадоксално имат обща кауза с тези, които представляват най – голямата заплаха за същите тези свободи и права. Те заклеймяват всякаква критика на исляма като расистка, a това само пречи на реформирането на тази религия.

От друга страна изглежда няма граници за критиката към християнството в университети и публични учреждения. Такава критика е от изключително значение за „притъпяването“ на крайните архаични текстове в Корана, защото за повечето последователи на тази вяра концепцията за разграничаване на държавата от религията като нещо лично все още не съществува. Трябва да подкрепяме особено усърдно критиците на исляма вътре в него. Ние разполагаме със социална платформа, чрез която те могат да достигнат до голяма част от мюсюлманската общност, да представят идеите си. Такива са Youtube, Facebook, Twitter. Но вместо да изслушаме какво имат да ни кажат, така нареклите се „либерали“ правят всичко възможно за да заглушат тези гласове преди да бъдат чути. Това не е от полза на никой в Париж, Лондон или Берлин, включително мюсюлманите там.

През Студената война западния свят е ценил дисиденти като Андрей Сахаров, Вацлав Хавел и Лех Валенса, защото те са имали куража да посочат проблемите в тоталитарните режими отвътре. Днес има много дисиденти, които правят същото с Исляма, но Западът ги игнорира или по – лошо. Такива са Тафик Хамид и Асра Номани, които днес са мишена за Ислямска държава заради призивите си за религиозна реформа.

Ако ние в западното общество подкрепяме социалната, политическата и религиозната свобода, нямаме право да бездействаме спрямо Исляма на базата на мултикултурни различия  или от страх да не нараним нечии чувства. Трябва да заявим твърдо на мюсюлманите живеещи с нас, че за да споделят материалните ни блага, трябва да приемат, че свободите на обществата ни не са по избор. Ислямът е на кръстопът между реформа и унищожение, но същото важи и за западния свят.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!