НОВО

Визията за Европа на Урсула фон дер Лайен

Редакторите в дясната платформа "Консерваторъ" Тончо Краевски и Кристиян Шкварек гостуваха в предаването "Реакция" с водещ Мартин Табаков. Гост също бе журналистът Евгени Кръстев. Тема на разговора бе новият председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен,...

Писъците на НАП огласят нощта

Днес НАП ще си получи заслуженото. Това съобщи вчера по телевизията Венцислав Караджов. Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) щяла да наложи глоба на Националната агенция за приходите (НАП) заради "брутална кражба" (БК) на информация и разпространяването ѝ в...

Имам човек в НАП

Скандалът с изтичането на данни от НАП е на път да отмине, предвид огромният бонус за управляващите, че се случи, когато повечето от населението на Републиката е на море (на едно от трите). Същевременно, той успя да породи освен дежурните коментари и доста...

Самоубийството на Франция

Джулио Меоти е италиански журналист, редактор на Il Foglio, с публикации за GateStone Institute, FoxNews, National Review, Arutz Sheva, The Wall Street Journal и други. Автор на множество книги на тема международна политика и Близък Изток Колкото повече френските...

Либералното статукво – несъстоятелно в морализаторската си поза

Изборът на Урсула фон дер Лайен е политически факт. Срещал съм дамата като немски военен министър. Слушал съм нейна лекция. Впечатлението, което остави е по-скоро добро. Убедена визия за интегрирана европейска отбрана. С ръка на сърце трябва да кажем, че Урсула...

Темите, които ни разделят

Главният редактор на "Консерваторъ" Николай Облаков и Тодор Джонев от Informo.bg по темите, които ни разделят през последната седмица - за кампанията "Направи го сега", субсидиите, машинното гласуване и още във видеото:...

Плачем, че VW не идва, но активно гоним тези, които вече са тук

Информацията, че VW най-вероятно няма да изгради новия си завод в България, се приема като малка национална катастрофа – медиите и социалните мрежи са залети от мрачни коментари за „провалената“ ни държава. Донякъде съм съгласен с подобна интерпретация – всеки неуспех...

Социализъм или аз!

В последните дни левицата /крайна или не/ в САЩ и ЕС, и нейните медии нападнаха за пореден път най-големия си враг. Президентът Тръмп.  Разбра се, че бившият посланик на Великобритания в САЩ преди две години, т.е. при най-яростната война против Тръмп, е изпратил...

Конспирации за умни и красиви

Едно от редовните обвинения, които градските прогресивни либерали отправят към останалите е, че се хващат на всякакви конспиративни теории и налудничави интерпретации на събития и явления. По-агресивните активисти от години се опитват да брандират почти всички...

Бебето като атентат срещу правата и свободите

Вече мина достатъчно време и всички познават кампанията „Направи го сега“, известна повече като кампанията на Иван и Андрей. Тя сама по себе си е достатъчно забавна, дотам, че човек се пита дали е правена ОТ идиоти или е правена ЗА идиоти. Според мен е...

Истина ли е, че ислямът е „религия на мира“?

Време за четене: 4 мин.

Париж, Брюксел, Лондон, Истанбул, Манчестър, Берлин… Ислямистките терористични атаки за съжаление вече са част от всекидневието на жителите на Европа. Ежедневно има атентати в Близкия изток, на които дори медиите не обръщат особено внимание.

След всеки нов атентат слушаме едни и същи призиви от ляво и от дясно на политическия спектър. Не всички мюсюлмани са терористи. Виновна е необезпокояваната нелегална миграцията. Трябва да проявим солидарност с бежанците от гражданската война в Сирия. Трябва да контролираме кой минава през границите и територията ни. Трябва да дадем шанс на имигрантите да се интегрират. Всички това е така в малка или голяма степен, но и непрекъснато предизвиква въпроса „Религия на мира ли е исляма?“.

Ако джихадистите победят и надеждата за реформиран ислям умре, останалият свят ще плати ужасна цена.

Реформа на Исляма в днешният му вид е нужна и възможна и само мюсюлманите могат да я постигнат. Но ние в Западния свят не можем да гледаме отстрани все едно този въпрос не ни касае. Ако джихадистите победят и надеждата за реформиран ислям умре, останалият свят ще плати ужасна цена. Терористичните атаки са само началото на това, което може да последва. Именно затова, твърденията на западните лидери, че актовете на ислямистки терор са по някакъв начин отделени от самата религия, са изначално погрешни.

Ислямът не е религия на мира. Това не значи, че всички вярващи мюсюлмани са агресивни. Има много милиони миролюбиви мюсюлмани по света. Факт е обаче, че призивите към насилие и оправданията за него са ясно описани в свещените текстове на исляма. Нещо повече, тези теологично дефинирани и разрешени актове на насилие са готови да бъдат приложени спрямо различни видове прегрешения, например изневяра, богохулство, хомосексуализъм, вероотстъпничество и др.

Наричащите се „либерали“ и „прогресивни“, хора твърдящи, че вярват в индивидуалните свободи и права на малцинствата, парадоксално имат обща кауза с тези, които представляват най – голямата заплаха за същите тези свободи и права.

Тези които толерират тази нетолерантност го правят на свой риск. Наричащите се „либерали“ и „прогресивни“, хора твърдящи, че вярват в индивидуалните свободи и права на малцинствата, парадоксално имат обща кауза с тези, които представляват най – голямата заплаха за същите тези свободи и права. Те заклеймяват всякаква критика на исляма като расистка, a това само пречи на реформирането на тази религия.

От друга страна изглежда няма граници за критиката към християнството в университети и публични учреждения. Такава критика е от изключително значение за „притъпяването“ на крайните архаични текстове в Корана, защото за повечето последователи на тази вяра концепцията за разграничаване на държавата от религията като нещо лично все още не съществува. Трябва да подкрепяме особено усърдно критиците на исляма вътре в него. Ние разполагаме със социална платформа, чрез която те могат да достигнат до голяма част от мюсюлманската общност, да представят идеите си. Такива са Youtube, Facebook, Twitter. Но вместо да изслушаме какво имат да ни кажат, така нареклите се „либерали“ правят всичко възможно за да заглушат тези гласове преди да бъдат чути. Това не е от полза на никой в Париж, Лондон или Берлин, включително мюсюлманите там.

През Студената война западния свят е ценил дисиденти като Андрей Сахаров, Вацлав Хавел и Лех Валенса, защото те са имали куража да посочат проблемите в тоталитарните режими отвътре. Днес има много дисиденти, които правят същото с Исляма, но Западът ги игнорира или по – лошо. Такива са Тафик Хамид и Асра Номани, които днес са мишена за Ислямска държава заради призивите си за религиозна реформа.

Ако ние в западното общество подкрепяме социалната, политическата и религиозната свобода, нямаме право да бездействаме спрямо Исляма на базата на мултикултурни различия  или от страх да не нараним нечии чувства. Трябва да заявим твърдо на мюсюлманите живеещи с нас, че за да споделят материалните ни блага, трябва да приемат, че свободите на обществата ни не са по избор. Ислямът е на кръстопът между реформа и унищожение, но същото важи и за западния свят.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!