Хляб и зрелища

Време за четене: под 5 мин.

Нито един скучен ден в Родината – не можем да се оплакваме, от бавни, новинарски дни. Макар за медиите това да е полезно, за гражданите на Републиката не е.

Разнородната групичка на Обединените патриоти и за миг не ни оставя да си поемем дъх, като количеството скандали и недомислени предложения, които пускат в публичното пространство може да се сравни единствено с една друга подобна група – тази на Реформаторския блок.

Ако игнорираме изпълненията на Волен Сидеров извън коалицията на ОП, всичко започна с граничен контрол дни преди парламентарните избори, който наподобяваше скеч на Монти Пайтън.

За последната година Обединените патриоти спираха шума с акции и спираха акциите срещу шума с други акции. По морето. Ако все още бяхме на три морета, за всеки от лидерите им, щеше да има по едно за проверка. За съжаление се наложи двама от тримата да забавляват гостите на Черноморието.

След това дойде онова време от годината – когато се уточняват предизборни листи. Съответно Сидеров стана “консерватор” и обяви неясно как форматирана коалиция с един от главните „шоумени“ на Републиката – Николай Бареков. Точно в момента, когато в тихата война между Сидеров и Валери Симеонов вторият имаше предимство, той реши да направи непремерено изказване. Един опитен политик, трябва да знае, че всяко изречение, извадено самостоятелно, извън контекст не трябва да звучи скандално. Макар и не провинение за затвор, каквито плакати се появиха на последвалите протести, то със сигурност беше електорално самоубийство.

В последните дни се разгаря пък скандал с продаване на българско гражданство „под масата“ в агенцията за българите в чужбина.

Списъкът далеч не е изчерпателен. Но това са само зрелищата, а те – колкото и да са интересни на народонаселението и на медиите, не са най-важното.

Далеч по-дълготрайни последствия биха имали някои предложения, които минаха между капките на общественото внимание.

Оставяме настрана залегналите още в програмата им вдигане на минималната работна заплата (сама по себе си безполезна) и вдигане на пенсиите (положителна, но в никакъв случай обусловена от икономическа логика мярка) и стигаме до най-новата и най-фрапираща.

Контрол на цените на основните стоки. Дойдохме и до „хляба“:

Министърът на икономиката, по предложение на министъра на труда и социалната политика, може в срок до 12 месеца да определи със своя заповед максимална надценка/и на стоките от първа необходимост, като процент от доставната им цена, с цел защита на икономическите интереси на потребителите, при наличие на социални и икономически обстоятелства, които да налагат това.

Това предложение освен очебийна заемка от плановата икономика е страховито с отчайващата си икономическа неграмотност, която не отчита последствията.

Оставяме настрана, че противоречи на редица законови уредби и директиви на ЕС, приети в България. Оставяме настрана и идеологическия профил на подобна мярка, който не е десен със стопроцентова сигурност.

Дори да приемем, че под някаква форма, подобна неясна трактовка може да бъде приета, последствията ще са няколко – и никое от тях положително в дългосрочен план.

На първо място в условията на пазарна икономика няма как да определиш цената на края на производствената верига, без подложиш на регулация предишните брънки от нея. Не просто защото тя варира от сезонни особености, но и защото се намират вратички в нея, които ще позволят да се избегне регулацията на изходната цена – чрез вариране на доставните и изкупните цени.

Напълно очакван резултат ще бъде и увеличение на  сивата икономика и разплащанията под масата точно между различните звена на производствения процес.

На трето място това би била смъртна присъда за дребния бизнес и кварталните магазинчета, чийто основен оборот идва точно от стоките от първа необходимост – за които не е задължително гражданите да ходят до голяма търговска верига. Последните ще се справят с подобна регулация, просто защото техните продажби са далеч по-диверсифицирани и по-важното –  в далеч по-големи количества. Което от своя страна, позволява по-здрав лост при договаряне на изкупните цени на продуктите.

Разбира се това далеч не е всяко едно последствие или причина, поради, която предложението е:

  1. Неизпълнимо
  2. Неефективно
  3. С дългосрочен обратен ефект
  4. Икономически неграмотно

Най-доброто, което вече могат да направят от ОП е да изтеглят предложението и да се надяват всички, освен електората на БСП (който е основния почитател на идеи, които покриват и четирите горни точки) да забравят максимално бързо, че то въобще се е случвало.

Оригинална публикация

Създател на дясната платформа “Консерваторъ”. Маркетинг мениджър в редица водещи български и чужди компании с над десет години опит. Интересува се и пише активно за политика, маркетинг и технологии.

Share This