Изглежда интересът към случилото се наистина е голям, след като аз, който не знам къде се намират стадионите и представата ми от правилата на тази игра е съвсем повърхностна, се заинтригувах.
Цялата работа била там, че на стадиона групичка фенове крещяла расистки обиди и правела с ръка римския поздрав (Saluto romano) или по нашенски казано – „Хайл Хитлер!“. Изпитах чист научен филологически интерес какви, аджеба, са били тези расистки обиди, но така и не открих публикация, която да ги цитира. Само Красимир Балъков казал, че не бил чул такова нещо, но някакъв си английски футболист бил чул и се оплакал на рефера. На другия ден в израз на тежко национално покаяние навсякъде препечатаха десетки чуждестранни публикации (предимно английски, но и други) с насмешливи, презрителни и дори обидни заглавия. Имаше такива: „Лъвовете….6; животните…..0“. Сега да се обидя ли на президента Радев, задето не обяви тутакси война на Великобритания? Стадионният расизъм по-осъдителен ли е от вестникарските заглавия?
Но дори и в тези изобличаващи публикации не намерих цитирани расистките обиди. Жалко, беше ми любопитно, но пък не чак толкова, че да продължа да се ровя. Знам, знам, че обидите могат да се намерят някъде дословно, просто аз не успях.
Но що е расизъм? Да накараш някого да се почувства по-долнопробен от теб, само защото е различен на цвят? Как ще накараш да се почувства по-долнопробен от теб един цветнокож футболист-милионер, станал такъв включително и защото някой си е платил, за да го обижда на стадиона?
Що се отнася до римския поздрав, останах леко озадачен защо така разбуни духовете – та това си е част от футболния спектакъл, каквато е и „расизмът“. Фенове се правят на индианци, на викинги, на мечки, на орли… Пък и доколкото знам, през 2015 съдът в Ливорно във връзка с някакви запалянковци от Верона се произнесе, че римският поздрав не е престъпление на стадиона. Забележете – на стадиона. Защото фланелки с Че Гевара и Сталин, ушанки с петолъчки ни навират в лицето и по улиците, но не съм видял някой да марширува с опъната в нацистки поздрав ръка.
И като казахме „улиците“, футболните простотии на стадиона не впечатляват никого, защото там им е мястото, но извън него не трябва да бъдат допускани. Ако нашите „нацисти“ от агитката бяха истински нацисти и бяха на власт, щяха първи да се разправят с ексцесиите извън стадиона и то по най-категоричния начин – гумени куршуми, водни струи и т.н. Преди мача обаче нямаше нищо такова и англичаните, може би наистина расово толерантни, опустошиха „Витошка“, а един от тях даже умря от прекаляване с вещества. Но прогресивната общественост остана потресена не от това, а от расизма и римския поздрав на трибуните. И заля фейсбук с персонални пламенни декларации и позиции.
Ами щом е толкова ужасно, щом е толкова отвратително, защо не забраните футбола? Очевидно всички тези кошмари са в пряка връзка с него. Или все още таите надежда, че може да цивилизовате и дресирате човечеството до степен, в която ще ходи на мач в костюм, в рокля с гол гръб, ще си купува програмка с имената на играчите, а между полувремената ще има антракт с дискретна струнна музика и шампанско?
Но, не! Кой е луд да забрани футбола? Ами печалбите? Ами залаганията, рекламите, телевизионните права, сувенирите, билетите? Това е индустрия. Не е икономически целесъобразно да се унищожава толкова печеливш отрасъл. Същото е с алкохола и цигарите, с лицемерната борба против тях – щом вредят на човека (а ние обичаме човека повече от всичко, нали?), защо просто не ги забраним? Да-да! И да се лишим от акциза…
Необузданите агитки, бомбичките, зарята, тъпаните, „хайл Хитлер!“, боядисаните с национални цветове лица, знамената, плакатите, потрошените седалки, сблъсъците между агитките и сблъсъците с полицията – всичко това е спектакъл, това е част от стоката, за която феновете по цял свят плащат луди пари.
Възмущението на медиите и обществеността също е част от спектакъла. Някой съмнява ли се? На телевизор най-вълнуващо стои онова, което е спонтанно, което излиза от контрол, което се случва пред очите ти, без да знаеш как ще свърши. Хляб и зрелища! Никога не е било различно.
Енергията на масите вредна, опасна. Разбирали са го още в Рим. Разбирали са го и във Византия. Голям град без цирк е бил немислим. На този цирк, освен докарващите масите до екстаз надбягвания с колесници, са се поставяли театрални представления за простолюдието (обикновено непристойни) и когато се е налагало, са били екзекутирани даже и императори по особено зрелищен и садистичен начин. Тълпата получава своето. Между другото, в споменатите общества гражданите често са били наричани „тълпа“ и това невинаги се е възприемало обидно.
И тъй като енергията на масите е опасна, особено ако се съберат на едно място по социални или политически причини (например въстанието „Ника“ от времето на Юстиниан, което тръгва именно от цирка), всяка власт се старае да я канализира.
Затова футболът в днешно време не е само източник на огромни печалби, но и важен регулатор на общественото напрежение. Днешните фен клубове не са по-различни от цирковите партии на венетите и прасините в древността. Човек отива на стадиона, за да се почувства свободен, без да си дава сметка, че е заведен там под строй да изпусне парата, да си отвори после една студена бира и на другия ден отново да е кротък и предсказуем гражданин.
Очевидно обществото се нуждае от този отдушник, очевидно иска да го има. Ами оставете тогава хората да беснеят на стадионите, за да не беснеят извън тях. Ако това все пак се случи – да беснеят извън тях – тогава никаква милост. Освен това мисля, че Картаген, където са се забавлявали включително и с човешки жертвоприношения, трябва да бъде разрушен.
