Едва 68 са българските предприятия усвоили средства по програма “Хоризонт 2020” Освен чрез всеизвестните европейски фондове (оперативните програми – ОП), от 2014 г. насам, българските наука, иновационни компании, неправителствени организации, малки и средни предприятия (МСП) имаха и имат възможността да усвояват средства и чрез програмата “Хоризонт 2020”.
Тя “е най-голямата в историята рамкова програма на ЕС за научни изследвания и иновации, като 7-годишният ѝ бюджет (2014-2020) е на стойност почти 80 млрд. евро.“ В Хоризонт 2020 могат да вземат участие научни, неправителствени и бизнес организации от целия ЕС и Европа, а право на участие в консорциумите имат и извъневропейски страни. За почти 5 години, нашите наука и МСП успяха да спечелят скромните 64,5 млн. евро. Това са съответно – 22,3 млн. за 2014 г., 10,3 млн. за 2015 г., 12,2 млн. за 2016 г., и 19,7 млн. за 2017 г. и първата половина на 2018 г.
Това ни нарежда на едно от последните места със спечелени проекти на стойност 0,19% от цялостния бюджет на програмата. За сравнение – само през първите 3 години от “Хоризонт 2020”, Германия е получила над 4 млрд. евро, Обединеното Кралство над 3,5 млрд. евро, следват Франция, Испания, Италия, Холандия и Белгия, съответно с 2,3 млрд., 2,1 млрд., 2,0 млрд., 1,9 млрд. и 1,8 млрд. евро. България изпреварва само Литва, Хърватска, Латвия и Малта, държави със значителен брой по-малко население, МСП, научни организации и изследователски центрове. Едва 68 български МСП (от над 400 000 съществуващи в България) са усвоили 10,76 млн. евро.
Единственият, около средно ниво показател е постигнат по програмата “Мария Склодовска – Кюри”, която „предлага подкрепа на млади и опитни изследователи с цел подпомагане на тяхната кариера и умения чрез обучение или назначения за определени периоди в друга държава или в частния сектор“. Общо 43 български изследователи ще получат от нея почти 5 млн. евро, от общо 6,162 млрд. евро общ бюджет, с който разполага този фонд от “Хоризонт 2020”.
Само бъдещето ще покаже къде тези учени ще приложат новопридобитите си знания и умения – в България или извън нея.
Известно е с какви темпове България се обезлюдява – факт, който засегна и науката с „изтичането“ на способности, знания и години работа. Сред водещите бенефициенти, на първо място се нарежда Центърът за Растителна Системна Биология и Биотехнология (7,35 млн. евро), следван от Софийски Университет (3,52 млн. евро), Институтът по молекулярна биология и биотехнологии (1,97 млн. евро), и Техническият Университет (1,66 млн. евро). България остава плах иноватор, с нисък процент подадени проекти и най-ниската успеваемост (на база 2014-2016 г.). Основните проблеми пред страната ни са ниското качество на публичната научноизследователска система и слабото взаимодействие между науката и бизнесът, което затруднява обмяната и прилагането на знания.
Тук е мястото да напомним, че само в първия програмен период (2007-2013 г.), по оперативните програми „Развитие на човешките ресурси“ и „Конкурентноспособност на българската икономика“, България е получила 4,74 млрд. лв., а в сегашния (2014-2020 г.) към споменатите две ОП са добевени „Наука и образование“ и „Инициатива за малки и средни предприятия“, на обща стойност над 6 млрд. лв. или общо над 10 млрд. от 2007 до 2020. Следват въпросите, ако за момент си представим, че оперативните програми са вид инвестиция на ЕС в България, колко ефикасно се усвояват еврофондовете у нас (къде и как се използват тези пари?), колко по-конкурентноспособни стават нашите наука, иновации и МСП, и какъв е процентът на възвръщаемост?
И защо МОН съобщава само българските резултати, без да прави никакво сравнение с останалите държави, членове на ЕС?
[pdf-embedder url=”https://conservative.bg/wp-content/uploads/2018/10/h2020_threeyearson_a4_horizontal_2018_web.pdf” title=”Статистика 2014-2016″]
Допълнителни данни:
