НОВО

Визията за Европа на Урсула фон дер Лайен

Редакторите в дясната платформа "Консерваторъ" Тончо Краевски и Кристиян Шкварек гостуваха в предаването "Реакция" с водещ Мартин Табаков. Гост също бе журналистът Евгени Кръстев. Тема на разговора бе новият председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен,...

Писъците на НАП огласят нощта

Днес НАП ще си получи заслуженото. Това съобщи вчера по телевизията Венцислав Караджов. Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) щяла да наложи глоба на Националната агенция за приходите (НАП) заради "брутална кражба" (БК) на информация и разпространяването ѝ в...

Имам човек в НАП

Скандалът с изтичането на данни от НАП е на път да отмине, предвид огромният бонус за управляващите, че се случи, когато повечето от населението на Републиката е на море (на едно от трите). Същевременно, той успя да породи освен дежурните коментари и доста...

Самоубийството на Франция

Джулио Меоти е италиански журналист, редактор на Il Foglio, с публикации за GateStone Institute, FoxNews, National Review, Arutz Sheva, The Wall Street Journal и други. Автор на множество книги на тема международна политика и Близък Изток Колкото повече френските...

Либералното статукво – несъстоятелно в морализаторската си поза

Изборът на Урсула фон дер Лайен е политически факт. Срещал съм дамата като немски военен министър. Слушал съм нейна лекция. Впечатлението, което остави е по-скоро добро. Убедена визия за интегрирана европейска отбрана. С ръка на сърце трябва да кажем, че Урсула...

Темите, които ни разделят

Главният редактор на "Консерваторъ" Николай Облаков и Тодор Джонев от Informo.bg по темите, които ни разделят през последната седмица - за кампанията "Направи го сега", субсидиите, машинното гласуване и още във видеото:...

Плачем, че VW не идва, но активно гоним тези, които вече са тук

Информацията, че VW най-вероятно няма да изгради новия си завод в България, се приема като малка национална катастрофа – медиите и социалните мрежи са залети от мрачни коментари за „провалената“ ни държава. Донякъде съм съгласен с подобна интерпретация – всеки неуспех...

Социализъм или аз!

В последните дни левицата /крайна или не/ в САЩ и ЕС, и нейните медии нападнаха за пореден път най-големия си враг. Президентът Тръмп.  Разбра се, че бившият посланик на Великобритания в САЩ преди две години, т.е. при най-яростната война против Тръмп, е изпратил...

Конспирации за умни и красиви

Едно от редовните обвинения, които градските прогресивни либерали отправят към останалите е, че се хващат на всякакви конспиративни теории и налудничави интерпретации на събития и явления. По-агресивните активисти от години се опитват да брандират почти всички...

Бебето като атентат срещу правата и свободите

Вече мина достатъчно време и всички познават кампанията „Направи го сега“, известна повече като кампанията на Иван и Андрей. Тя сама по себе си е достатъчно забавна, дотам, че човек се пита дали е правена ОТ идиоти или е правена ЗА идиоти. Според мен е...

Нищо на ХоризонтА 2020

Време за четене: 3 мин.

Едва 68 са българските предприятия усвоили средства по програма “Хоризонт 2020” Освен чрез всеизвестните европейски фондове (оперативните програми – ОП), от 2014 г. насам, българските наука, иновационни компании, неправителствени организации, малки и средни предприятия (МСП) имаха и имат възможността да усвояват средства и чрез програмата “Хоризонт 2020”.

Тя “е най-голямата в историята рамкова програма на ЕС за научни изследвания и иновации, като 7-годишният ѝ бюджет (2014-2020) е на стойност почти 80 млрд. евро.“ В Хоризонт 2020 могат да вземат участие научни, неправителствени и бизнес организации от целия ЕС и Европа, а право на участие в консорциумите имат и извъневропейски страни. За почти 5 години, нашите наука и МСП успяха да спечелят скромните 64,5 млн. евро. Това са съответно – 22,3 млн. за 2014 г., 10,3 млн. за 2015 г., 12,2 млн. за 2016 г., и 19,7 млн. за 2017 г. и първата половина на 2018 г.

Това ни нарежда на едно от последните места със спечелени проекти на стойност 0,19% от цялостния бюджет на програмата. За сравнение – само през първите 3 години от “Хоризонт 2020”, Германия е получила над 4 млрд. евро, Обединеното Кралство над 3,5 млрд. евро, следват Франция, Испания, Италия, Холандия и Белгия, съответно с 2,3 млрд., 2,1 млрд., 2,0 млрд., 1,9 млрд. и 1,8 млрд. евро. България изпреварва само Литва, Хърватска, Латвия и Малта, държави със значителен брой по-малко население, МСП, научни организации и изследователски центрове. Едва 68 български МСП (от над 400 000 съществуващи в България) са усвоили 10,76 млн. евро.

Единственият, около средно ниво показател е постигнат по програмата “Мария Склодовска – Кюри”, която „предлага подкрепа на млади и опитни изследователи с цел подпомагане на тяхната кариера и умения чрез обучение или назначения за определени периоди в друга държава или в частния сектор“. Общо 43 български изследователи ще получат от нея почти 5 млн. евро, от общо 6,162 млрд. евро общ бюджет, с който разполага този фонд от “Хоризонт 2020”.

Само бъдещето ще покаже къде тези учени ще приложат новопридобитите си знания и умения – в България или извън нея.

Известно е с какви темпове България се обезлюдява – факт, който засегна и науката с „изтичането“ на способности, знания и години работа. Сред водещите бенефициенти, на първо място се нарежда Центърът за Растителна Системна Биология и Биотехнология (7,35 млн. евро), следван от Софийски Университет (3,52 млн. евро), Институтът по молекулярна биология и биотехнологии (1,97 млн. евро), и Техническият Университет (1,66 млн. евро). България остава плах иноватор, с нисък процент подадени проекти и най-ниската успеваемост (на база 2014-2016 г.). Основните проблеми пред страната ни са ниското качество на публичната научноизследователска система и слабото взаимодействие между науката и бизнесът, което затруднява обмяната и прилагането на знания.

Тук е мястото да напомним, че само в първия програмен период (2007-2013 г.), по оперативните програми „Развитие на човешките ресурси“ и „Конкурентноспособност на българската икономика“, България е получила 4,74 млрд. лв., а в сегашния (2014-2020 г.) към споменатите две ОП са добевени „Наука и образование“ и „Инициатива за малки и средни предприятия“, на обща стойност над 6 млрд. лв. или общо над 10 млрд. от 2007 до 2020. Следват въпросите, ако за момент си представим, че оперативните програми са вид инвестиция на ЕС в България, колко ефикасно се усвояват еврофондовете у нас (къде и как се използват тези пари?), колко по-конкурентноспособни стават нашите наука, иновации и МСП, и какъв е процентът на възвръщаемост?

И защо МОН съобщава само българските резултати, без да прави никакво сравнение с останалите държави, членове на ЕС?


Статистика 2014-2016

Линк към документи МОН

Статистики на ЕС

Допълнителни данни:

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!