НОВО

Горанов и зелената ерес

Миналата седмица стана ясно, че финансовият министър Владислав Горанов е подписал от името на България декларация за налагането на “зелени” такси върху полетите със самолет. Декларацията е подписана също от министрите на Белгия, Германия, Франция, Холандия,...

Изборът на Гешев – позор или радост

След повторно гласуване във Висшия съдебен съвет, републиката вече има нов главен прокурор – Иван Гешев. Този избор предизвикваше напрежение още месеци преди да бъде осъществен, и логично, взриви общественото пространство по време на (пре)гласуването му. Противниците...

Има ли смисъл Националната принадлежност?

Всички сме чували или чели все по-нашумяващите аргументи против национализма, патриотизма или дори против най-обикновената и естествена национална принадлежност: "Какъв е смисълът в националната принадлежност? В елементарна племенна лоялност към нещо, в...

Всички обичат Реймънд и мразят Клинтън

Година преди изборите за президент на САЩ, които ще се проведат ноември месец 2020-та година, се състояха частични избори в някои щати от страната, включително във Вирджиния, в Кентъки и в Мисисипи. В тях гласоподавателите избираха състава на местните парламенти и/или...

“Зелената чума” приближава България

В средата на 14. век Европа е покосена от чумна епидемия, известна като "черната чума" или по-точно "черната смърт". Само за няколко години населението на Стария континент намалява наполовина, но още по-страшен е психологическия шок, който това бедствие нанася....

Как е „няма ляво и дясно“ на френски?

След като в продължение на няколко седмици се чудихме в какво се е превърнала политическата парадигма; след като се опитвахме да намерим аргументиран отговор дали голямото противопоставяне на днешния ден се е превърнало в „статукво/промяна“ или продължава да бъде...

Свободата е опасна ценност

Вчера ме порази мисълта, че сме забравили какво е Свободата и в представите си сме го заместили с нещо друго - вярно, не с нещо коренно различно, но с някакъв частен случай, твърде далеч от обхвата на цялото. Свели сме свободата до липса на забрана, а липсата на...

София вече излетя: Колко далеч искаме да стигне?

През седмицата попаднах на новия доклад на Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции „Туризъм и въздушен транспорт в София“. Става ясно, че от 2010 г. насам се наблюдава стабилен ръст на туристите, нощувките и приходите от тях, който е особено...

Хормоните на либерализма

Декоративно просветените български либерали, които неиронично се смятат за елит, постоянно пришиват истерични и конспиративни мотиви към всяка критика на така наречената „джендър идеология“. Самото съчетание от думи стимулира спазми по лицето на местния прогресивен...

Роби ли сме на Брюксел и Вашингтон?

2019-та година. Пътувам към любима дестинация - Русе. Градът ни с най-западноевропейски и бутиков облик. Град, който изглежда като класическа музика (в случай, че класическата музика изглеждаше някак). Само в историческия си център, разбира се. За пръв път, обаче, ми...

Нищо на ХоризонтА 2020

Време за четене: 3 мин.

Едва 68 са българските предприятия усвоили средства по програма “Хоризонт 2020” Освен чрез всеизвестните европейски фондове (оперативните програми – ОП), от 2014 г. насам, българските наука, иновационни компании, неправителствени организации, малки и средни предприятия (МСП) имаха и имат възможността да усвояват средства и чрез програмата “Хоризонт 2020”.

Тя “е най-голямата в историята рамкова програма на ЕС за научни изследвания и иновации, като 7-годишният ѝ бюджет (2014-2020) е на стойност почти 80 млрд. евро.“ В Хоризонт 2020 могат да вземат участие научни, неправителствени и бизнес организации от целия ЕС и Европа, а право на участие в консорциумите имат и извъневропейски страни. За почти 5 години, нашите наука и МСП успяха да спечелят скромните 64,5 млн. евро. Това са съответно – 22,3 млн. за 2014 г., 10,3 млн. за 2015 г., 12,2 млн. за 2016 г., и 19,7 млн. за 2017 г. и първата половина на 2018 г.

Това ни нарежда на едно от последните места със спечелени проекти на стойност 0,19% от цялостния бюджет на програмата. За сравнение – само през първите 3 години от “Хоризонт 2020”, Германия е получила над 4 млрд. евро, Обединеното Кралство над 3,5 млрд. евро, следват Франция, Испания, Италия, Холандия и Белгия, съответно с 2,3 млрд., 2,1 млрд., 2,0 млрд., 1,9 млрд. и 1,8 млрд. евро. България изпреварва само Литва, Хърватска, Латвия и Малта, държави със значителен брой по-малко население, МСП, научни организации и изследователски центрове. Едва 68 български МСП (от над 400 000 съществуващи в България) са усвоили 10,76 млн. евро.

Единственият, около средно ниво показател е постигнат по програмата “Мария Склодовска – Кюри”, която „предлага подкрепа на млади и опитни изследователи с цел подпомагане на тяхната кариера и умения чрез обучение или назначения за определени периоди в друга държава или в частния сектор“. Общо 43 български изследователи ще получат от нея почти 5 млн. евро, от общо 6,162 млрд. евро общ бюджет, с който разполага този фонд от “Хоризонт 2020”.

Само бъдещето ще покаже къде тези учени ще приложат новопридобитите си знания и умения – в България или извън нея.

Известно е с какви темпове България се обезлюдява – факт, който засегна и науката с „изтичането“ на способности, знания и години работа. Сред водещите бенефициенти, на първо място се нарежда Центърът за Растителна Системна Биология и Биотехнология (7,35 млн. евро), следван от Софийски Университет (3,52 млн. евро), Институтът по молекулярна биология и биотехнологии (1,97 млн. евро), и Техническият Университет (1,66 млн. евро). България остава плах иноватор, с нисък процент подадени проекти и най-ниската успеваемост (на база 2014-2016 г.). Основните проблеми пред страната ни са ниското качество на публичната научноизследователска система и слабото взаимодействие между науката и бизнесът, което затруднява обмяната и прилагането на знания.

Тук е мястото да напомним, че само в първия програмен период (2007-2013 г.), по оперативните програми „Развитие на човешките ресурси“ и „Конкурентноспособност на българската икономика“, България е получила 4,74 млрд. лв., а в сегашния (2014-2020 г.) към споменатите две ОП са добевени „Наука и образование“ и „Инициатива за малки и средни предприятия“, на обща стойност над 6 млрд. лв. или общо над 10 млрд. от 2007 до 2020. Следват въпросите, ако за момент си представим, че оперативните програми са вид инвестиция на ЕС в България, колко ефикасно се усвояват еврофондовете у нас (къде и как се използват тези пари?), колко по-конкурентноспособни стават нашите наука, иновации и МСП, и какъв е процентът на възвръщаемост?

И защо МОН съобщава само българските резултати, без да прави никакво сравнение с останалите държави, членове на ЕС?


Статистика 2014-2016

Линк към документи МОН

Статистики на ЕС

Допълнителни данни:

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!