НОВО

Нотр Дам, но не онази, която изгоря в понеделник

Когато френският поет Пол Клодел бил на осемнадесет години през 1886, той още смятал себе си за атеист, ала при все това посетил неохотно вечернята на Рождество в катедралата Нотр Дам. Тогава под купола на храма и пред Божия кръст, Клодел се заслушал в пеенето на...

Кен Фолет: Катедралите са сърцето на нашето европейско наследство

Уелският писател Кен Фолет, автор на бестселъра ,,Устоите на Земята" (разказ за строител на катедрали) споделя чувствата си след драмата в Париж пред френския всекидневник „Фигаро́“.ФИГАРО: Като писател, каква беше реакцията ви, когато разбрахте за инцидента в...

Новата партия на Фараж или посмъртно за партията на Камерън

Много вода изтече през последните пет години и вероятно мнозина вече са забравили кой спечели последните европейски избори във Великобритания. Тогава управляващата консервативна партия водена от Дейвид Камерън изгуби, оставайки на трето място след лейбъристите и… UKIP...

Когато лумнат катедралите

„Нотр Дам“ изгоря, между другото не за първи път. Изгоря донякъде. Спасиха едно-друго, друго-трето не успяха. Как стана тоя сакатлък? Рано е да се каже. Но макар че още докато пожарната не беше отишла на място, вече се застраховаха, че „няма човешки фактор“,...

Изобличител на истината или престъпник е Джулиан Асандж

Герой или злодей е основателят на "Уикилийкс" Джулиан Асандж? Тази тема коментираха в предаването „Плюс-Минус. Коментарът след новините” журналистът Петър Волгин и международният анализатор и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Кристиян Шкварек. Вижте целия...

Дупка зее в сърцето на Европа

Дано в тази трагична нощ повече хора са си дали сметка колко пуста и празна е европейската цивилизация без християнското си наследство. Каква дупка зее в сърцето на Европа без благодатния покров на Божията Майка. Храмът е много повече от "архитектурен шедьовър",...

Няма хора, разбери

В продължение на предишния материал за листите и още по-предишния за АпартаментГейт, може да направим един извод (този от заглавието) От миналите статии изтекоха още няколко имотни сделки и цялата ситуация вече напомня на епизод от  „документалната“ поредица „Yes,...

Три от най-абсурдните предложения на европейски политици

Изборите са моментът, в който гласоподавателите получават възможността да посочат тези политици, партии и идеи, които биха желали да видят реализирани в държавата си. На европейско равнище, обаче, изборите все по-често изглеждат като борба за надмощие над целия...

Евфемизмите на лъжата

Ех, тези евфемизми... Хора с “нетрадиционна сексуална ориентация”. А защо толкова много думи? “Противозаконно отнемане на имущество”. Точно с толкова ли много думи трябва да се нарече кражбата? Комунистът говори за “класова борба”, за класова омраза. Либералният му...

Стив Банън: Не вярвам в неолибералния модел.

Стив Банън е имал няколко живота: офицер от Военноморските сили на САЩ, продуцент на сериала “Сайнфелд” (най-печелившият ситком на всички времена), директор на консервативния сайт Breitbart News, после директор на кампанията и съветник на Доналд Тръмп. Червената нишка...

Нищо на ХоризонтА 2020

Време за четене: 3 мин.

Едва 68 са българските предприятия усвоили средства по програма “Хоризонт 2020” Освен чрез всеизвестните европейски фондове (оперативните програми – ОП), от 2014 г. насам, българските наука, иновационни компании, неправителствени организации, малки и средни предприятия (МСП) имаха и имат възможността да усвояват средства и чрез програмата “Хоризонт 2020”.

Тя “е най-голямата в историята рамкова програма на ЕС за научни изследвания и иновации, като 7-годишният ѝ бюджет (2014-2020) е на стойност почти 80 млрд. евро.“ В Хоризонт 2020 могат да вземат участие научни, неправителствени и бизнес организации от целия ЕС и Европа, а право на участие в консорциумите имат и извъневропейски страни. За почти 5 години, нашите наука и МСП успяха да спечелят скромните 64,5 млн. евро. Това са съответно – 22,3 млн. за 2014 г., 10,3 млн. за 2015 г., 12,2 млн. за 2016 г., и 19,7 млн. за 2017 г. и първата половина на 2018 г.

Това ни нарежда на едно от последните места със спечелени проекти на стойност 0,19% от цялостния бюджет на програмата. За сравнение – само през първите 3 години от “Хоризонт 2020”, Германия е получила над 4 млрд. евро, Обединеното Кралство над 3,5 млрд. евро, следват Франция, Испания, Италия, Холандия и Белгия, съответно с 2,3 млрд., 2,1 млрд., 2,0 млрд., 1,9 млрд. и 1,8 млрд. евро. България изпреварва само Литва, Хърватска, Латвия и Малта, държави със значителен брой по-малко население, МСП, научни организации и изследователски центрове. Едва 68 български МСП (от над 400 000 съществуващи в България) са усвоили 10,76 млн. евро.

Единственият, около средно ниво показател е постигнат по програмата “Мария Склодовска – Кюри”, която „предлага подкрепа на млади и опитни изследователи с цел подпомагане на тяхната кариера и умения чрез обучение или назначения за определени периоди в друга държава или в частния сектор“. Общо 43 български изследователи ще получат от нея почти 5 млн. евро, от общо 6,162 млрд. евро общ бюджет, с който разполага този фонд от “Хоризонт 2020”.

Само бъдещето ще покаже къде тези учени ще приложат новопридобитите си знания и умения – в България или извън нея.

Известно е с какви темпове България се обезлюдява – факт, който засегна и науката с „изтичането“ на способности, знания и години работа. Сред водещите бенефициенти, на първо място се нарежда Центърът за Растителна Системна Биология и Биотехнология (7,35 млн. евро), следван от Софийски Университет (3,52 млн. евро), Институтът по молекулярна биология и биотехнологии (1,97 млн. евро), и Техническият Университет (1,66 млн. евро). България остава плах иноватор, с нисък процент подадени проекти и най-ниската успеваемост (на база 2014-2016 г.). Основните проблеми пред страната ни са ниското качество на публичната научноизследователска система и слабото взаимодействие между науката и бизнесът, което затруднява обмяната и прилагането на знания.

Тук е мястото да напомним, че само в първия програмен период (2007-2013 г.), по оперативните програми „Развитие на човешките ресурси“ и „Конкурентноспособност на българската икономика“, България е получила 4,74 млрд. лв., а в сегашния (2014-2020 г.) към споменатите две ОП са добевени „Наука и образование“ и „Инициатива за малки и средни предприятия“, на обща стойност над 6 млрд. лв. или общо над 10 млрд. от 2007 до 2020. Следват въпросите, ако за момент си представим, че оперативните програми са вид инвестиция на ЕС в България, колко ефикасно се усвояват еврофондовете у нас (къде и как се използват тези пари?), колко по-конкурентноспособни стават нашите наука, иновации и МСП, и какъв е процентът на възвръщаемост?

И защо МОН съобщава само българските резултати, без да прави никакво сравнение с останалите държави, членове на ЕС?


Статистика 2014-2016

Линк към документи МОН

Статистики на ЕС

Допълнителни данни:

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!