fbpx

НОВО

Историческата мисия на SpaceX и НАСА

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Светослав Александров гостува в сутрешния блок на БНТ. Тема на разговора бе историческата мисия на НАСА и Space X. Вижте пълното видео:...

За държавата и данъците

В неделното издание на "Имате думата" по Канал 3 гостува журналистът и автор в платформата "Консерваторъ" Михаил Кръстев. Вижте какво сподели той по темата за Държавата и данъците. Вижте пълното видео:...

При нашествието на османците към Балканите и Европа дали не е играл роля един неотчетен фактор?

Редица изследвания свързват успеха на едно общество с нивото на ДОВЕРИЕ между неговите членове. Успехът на сегашните скандинавски общества (преди да ги обхване мултикултурната илюзия), се дължи на умението им да живеят заедно, като си вярват едни други. Това ги прави...

Дефлацията като политически проблем

Основната тема след Covid-19 е свързана с тежките икономически последици. Все по-големи са страховете от идваща сериозна дефлация (спад на потребителските цени), породена от забавената икономическа активност. Макар че всеобщото мнение е, че дефлацията е много...

Китайският пир по време на чума

Докато светът е залисан в това да ограничава пандемията, свързана с Covid-19, както и икономическите последствия от нея, Китай се възползва от възникналите обстоятелства и осъществява геополитическите си цели. Последните не са нови, но т.нар. коронавирус освободи...

Напред, науката е петолъчка или лявата индоктринация в американската академия

В една идеална ситуация, политическите убеждения не би следвало да играят роля в университетите при избор на преподавател или изследовател. Но, в графиката по-долу ситуацията е далеч от идеална - във факултетите по антропология на американските университети, на всеки...

Дълбоко ли е расовото разделение в САЩ?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Никола Бушняков гостува в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров" по "ТВ Европа". Тема на разговора бяха протестите и грабежите в САЩ, както и причините за тях. Вижте пълното видео:...

Не равни права, а равни резултати

Забравете за Флойд - aфроамериканците не са на улицата заради него. Това, което искат, не са равни права с „белите” , те ги имат, нито системата да им даде равни възможности за финансова и житейска реализация с белите, което също имат. Не равни права, а равни...

Кои са “Привилегированите”?

Редакторите в "Консерваторъ" Николай Облаков и Виктория Георгиева гостуват в "Студио Хъ" по темата за битовата престъпност и материала "Привилегированите" Подхождаме с разбиране към затрудненията с четенето на нашите либерални приятели, но показаните данни имат...

Прогресивният данък – една услуга, различни цени

Дебатът за размера на данъците и философията на облагането на доходите (плосък срещу прогресивен модел) наглед е финансово-икономически, но по същество има съвсем друга природа. Това се вижда и от аргументите на защитниците за смяна и оставане на модела - и вляво, и...

Християнство: плосък данък; Ислям: прогресивен данък

Време за четене: 5 мин.

Преди известно време прочетох книга на любим мой писател, Уилиям Текъри, със забавното заглавие “The Book Of Snobs”. На едно място описваше снобското поведение в университетите и там попаднах на следния цитат:

“Там бяха и философите сноби, които подражаваха като маймуни на държавниците в залите за репетиции и които вярваха като чиста монета, че Правителството винаги зорко следеше Университета, където подбираше кадри за оратори в Камарата на Общините. Там бяха дръзките и млади Свободомислещи, които не обожаваха никого и нищо, изключая Робеспиер и Корана и жадно пъхтяха за деня, когато бледото прозвище свещеник щеше да се свие и западне пред възмущението на един просветен свят.” (мой превод)

Този откъс ме накара да се замисля за дълбоката връзка между религия и политика. Много често разделяме тези две сфери с ясно очертана граница и справедливо отделяме понятието кесар от понятието Бог. Но при един сериозен обзор на модерния свят разбираме, че коренът на почти всички наши възгледи се намира в християнската традиция. Историци като Норман Дейвис дори твърдят, че Европа е модерният термин заместващ средновековната концепция за християнския свят.[1]

Лично познавам хора с леви възгледи, които също притежават християнско съзнание. Една от причините за създаването на партията на лейбъристите в Англия е с политико-религиозен произход: първоначално това е организация на методистки църкви, които са помагали на бедните и образовали хората от по-ниските слоеве на обществото. Първоначално движението на методистите е било начин за свободно организиране на граждани в модерен формат, без да се налага сепаратизъм от Англиканската църква, която е била държавен орган.[2] Чак когато идеологът на това движение, Джон Уесли, емигрира в Америка, те се превръщат в самостоятелно религиозно движение с огромно влияние и до днес.

Този пример показва, че християнският мироглед е много широко понятие, което не винаги се определя от политическите възгледи. Понякога е нужно по- внимателно изследване на съдържанието на идеите и политиките на дадена организация , а не на външната формулировка или цветът на емблемата. Защо в гореспоменатият цитат от Текъри се споменава за свободомислещи студенти, които са поддръжници едновременно на Робеспиер и Корана? Очевидно още преди векове групи хора с по- свободна настройка са виждали част от своите възгледи признати от това свещено писание.

Аз искам да ви предложа следния пример:

Плоският данък е установен библейски принцип, наречен десятък. В Библията четем какво пише Мойсей:

Кога отделиш всички десетъци от произведенията (на земята) си в третата година, година на десетъците, и раздадеш на левитин, на пришълец, на сираче и вдовица, за да ядат в твоите жилища и да се насищат,
тогава кажи пред Господа, твоя Бог: изпосъбрах всичко, що е свето в къщата (ми), и го раздадох на левитин, пришълец, сираче и вдовица, според всички Твои заповеди, които си ми дал: аз не престъпих Твоите заповеди и ги не забравих; (Второзаконие 26: 12-13)

Тук виждаме, че Бог не само е установил закон за десятък, но дори е упоменал за какво да се използва: за поддържка на служители/министри и за помагане на чужденци, сираци, вдовици. Бог държи неговият народ да бъде отговорен за определени, по-уязвими хора, като дори споменава и тези, които не са ни роднини и близки. Най-ключовият момент в случая е, че Бог не иска нито повече от 10 %, нито по-малко. При всички положения, десятъкът е плосък данък, който в еднаква степен засяга и богати, и бедни. С други думи, Бог награждава усилията и заслугите и въобще не гледа на хората по един и същ начин и никъде в Библията няма фраза “свобода, братство, равенство”.*

В Корана от друга страна имаме закон, който сякаш е писан от някой френски социалист от просвещението:

Милостинята закат е за бедняците и за нуждаещите се, и за онези, които я събират, и за приобщаването на сърцата [към Исляма], и за [откуп на] робите, и за длъжниците, и за тези по пътя на Аллах, и за пътника [в неволя] – задължение от Аллах. Аллах е всезнаещ, премъдър. (сура 9 Ат-Тауба, аят 60)

Зекят زكاة е един от петте стълба на Исляма. Тази “такса за бедните” не предоставя свобода на избора както при християните**, а е задължителна за праведния мохамеданин. Освен това тя представлява един вид прогресивен данък, като при богатите е най- често 20 %. Бедните или хората, които не показват особено материално преимущество са освободени от този данък! Ето и какво пише в българската страница на Wikipedia относно този данък: [3]

Механизъм за предотвратяване на бедността в мюсюлманските държави, прехвърляйки средства от по-заможните към по-бедните. В ислямските държави милостинята зекят се събира и разпределя от държавните органи.

Всеки мюсюлманин е длъжен да даде 1/40 (2,5%) от капитала, който е притежавал през цялата (лунна) година, 2,5% от стоките, използвани за търговия и от 5% до 10% от реколтата в зависимост от напояването. Недвижимото имущество и превозните средства не са облагаеми.Милостинята зекят не е задължителна ако общата реколта е по-малко от 653 килограма. Същото се отнася и за добитото злато и сребро, ако притежателят му разполага с по-малко от съответно 85 и 595 грама.

В съвременния Ислям е това е признак на гордост, че данък се взима само от богатите, докато бедните не са облагани. Тази социална програма по своето естество се различава от християнската практика заложена в Св. Писание. Затова е добре да се замислим когато защитаваме едната практика или другата, дали това е част от нашата изконна култура или някаква чужда идеология.


*Защото ще дойде Син Човеческий в славата на Отца Си със Своите Ангели, и тогава ще въздаде всекиму според делата му.(Maт. 16:27)
**Всеки да отделя, колкото му сърце дава, без да му се свиди, и без да го принуждават; защото Бог люби оногова, който драговолно дава.(2 Коринт. 9:7)

[1] 1996: Davis Norman Europe: A History. Oxford: Oxford University Press.
[2] 2009 Hempton David Methodism and Politics in British Society 1750-1850 Routledge
[3] https://bg.wikipedia.org/wiki/Зекят#cite_note-1

Споделете чрез

Предишен

Следващ