НОВО

Добри момчета, винаги поздравяват

Поредният (тридневен) скандал в Републиката е свързан с… футбол. И то български, който най-накрая попадна в световните новини. Не сте очаквали да е с нещо хубаво нали. Скандалната статия В понеделник вечер България посрещна поданиците на английската кралица пред...

Ден на фалша и гузната съвест

Ден на фалша и гузната съвест. Държавата, която напуска ЕС заради имигрантски натиск и водена от желанието да не бъде солидарна с други народи и държави, отъждествява поведението на агитка от 30 души с мирогледа на една цяла нация. Нека не се връщаме и по-назад в...

Крайните убеждения на днешната младеж

Изборите за Европейски парламент през май показаха интересна тенденция в променящия се политически пейзаж на Европа. Първият и най-очевиден показател за обхванатия от все по-голяма треска континент беше високата избирателна активност. От 1979 г. насам, когато близо...

Пред импийчмънт ли е Тръмп

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Пресечна точка" на телевизия ВТК. Тема на разговора бе процедурата по импийчмънт на президента на САЩ Доналд Тръмп. Вижте пълното видео:...

Ситуацията в Сирия (аудио)

Михаил Кръстев, редактор в "Консерваторъ", гостува при Силвия Великова в "Преди Всички" по програма "Хоризонт" на националното радио. Чуйте целия запис тук: Традиционно нереспектираща изглежда за Ердоган позицията на Европейския съюз, ако може да определим, че има...

Без субсидия не може, но кажете защо?

Ако не сте разбрали, намираме се по средата на предизборната кампания за местния вот. Не се притеснявайте, ако не сте разбрали, кампания така или иначе почти няма. Тук там може да мярката по някой билборд, вял плакат или някой банер в интернет сайт… Нищо общо с морето...

Завръщането на лошите бели мъже

Вече години наред културният климат е толкова силно доминиран от големия разказ за „лошите бели мъже“, които мачкат „бедните репресирани малцинства“, че ни се струва странно, когато някакви художествени продукти кривнат за малко от партийната линия и не се подчинят на...

Грета Тунберг не спечели Нобеловата награда за мир – и слава Богу

Днес, на 11-ти октомври, приблизително в 12:00 ч. българско време, Нобеловият комитет най-накрая оповести кой ще е носителят на тазгодишната Нобелова награда за мир. Хората очакваха със затаен дъх името на наградения, като някои от тях се опасяваха, а други се...

Брекзит – последно действие, първа сцена

Датата 31 октомври наближава неумолимо за Борис Джонсън и Великобритания. Ето как е подредена сцената за заключителното действие: Борис Джонсън е избран с 2/3 мнозинство от членовете на Консервативната партия заради обещанието си, че ще изведе страната от ЕС на 31...

Бягайте! Норвежците идат!

Някъде четох, че не само през мрежите, не само чрез персонално изпращане на видеоклипове, но и чрез анонимни телефонни обаждания по списък преди няколко дни се произведе истерия, че социалните служби ще тръгнат по училищата и ще събират циганета, за да ги отнемат от...

Християнство: плосък данък; Ислям: прогресивен данък

Време за четене: 5 мин.

Преди известно време прочетох книга на любим мой писател, Уилиям Текъри, със забавното заглавие “The Book Of Snobs”. На едно място описваше снобското поведение в университетите и там попаднах на следния цитат:

“Там бяха и философите сноби, които подражаваха като маймуни на държавниците в залите за репетиции и които вярваха като чиста монета, че Правителството винаги зорко следеше Университета, където подбираше кадри за оратори в Камарата на Общините. Там бяха дръзките и млади Свободомислещи, които не обожаваха никого и нищо, изключая Робеспиер и Корана и жадно пъхтяха за деня, когато бледото прозвище свещеник щеше да се свие и западне пред възмущението на един просветен свят.” (мой превод)

Този откъс ме накара да се замисля за дълбоката връзка между религия и политика. Много често разделяме тези две сфери с ясно очертана граница и справедливо отделяме понятието кесар от понятието Бог. Но при един сериозен обзор на модерния свят разбираме, че коренът на почти всички наши възгледи се намира в християнската традиция. Историци като Норман Дейвис дори твърдят, че Европа е модерният термин заместващ средновековната концепция за християнския свят.[1]

Лично познавам хора с леви възгледи, които също притежават християнско съзнание. Една от причините за създаването на партията на лейбъристите в Англия е с политико-религиозен произход: първоначално това е организация на методистки църкви, които са помагали на бедните и образовали хората от по-ниските слоеве на обществото. Първоначално движението на методистите е било начин за свободно организиране на граждани в модерен формат, без да се налага сепаратизъм от Англиканската църква, която е била държавен орган.[2] Чак когато идеологът на това движение, Джон Уесли, емигрира в Америка, те се превръщат в самостоятелно религиозно движение с огромно влияние и до днес.

Този пример показва, че християнският мироглед е много широко понятие, което не винаги се определя от политическите възгледи. Понякога е нужно по- внимателно изследване на съдържанието на идеите и политиките на дадена организация , а не на външната формулировка или цветът на емблемата. Защо в гореспоменатият цитат от Текъри се споменава за свободомислещи студенти, които са поддръжници едновременно на Робеспиер и Корана? Очевидно още преди векове групи хора с по- свободна настройка са виждали част от своите възгледи признати от това свещено писание.

Аз искам да ви предложа следния пример:

Плоският данък е установен библейски принцип, наречен десятък. В Библията четем какво пише Мойсей:

Кога отделиш всички десетъци от произведенията (на земята) си в третата година, година на десетъците, и раздадеш на левитин, на пришълец, на сираче и вдовица, за да ядат в твоите жилища и да се насищат,
тогава кажи пред Господа, твоя Бог: изпосъбрах всичко, що е свето в къщата (ми), и го раздадох на левитин, пришълец, сираче и вдовица, според всички Твои заповеди, които си ми дал: аз не престъпих Твоите заповеди и ги не забравих; (Второзаконие 26: 12-13)

Тук виждаме, че Бог не само е установил закон за десятък, но дори е упоменал за какво да се използва: за поддържка на служители/министри и за помагане на чужденци, сираци, вдовици. Бог държи неговият народ да бъде отговорен за определени, по-уязвими хора, като дори споменава и тези, които не са ни роднини и близки. Най-ключовият момент в случая е, че Бог не иска нито повече от 10 %, нито по-малко. При всички положения, десятъкът е плосък данък, който в еднаква степен засяга и богати, и бедни. С други думи, Бог награждава усилията и заслугите и въобще не гледа на хората по един и същ начин и никъде в Библията няма фраза “свобода, братство, равенство”.*

В Корана от друга страна имаме закон, който сякаш е писан от някой френски социалист от просвещението:

Милостинята закат е за бедняците и за нуждаещите се, и за онези, които я събират, и за приобщаването на сърцата [към Исляма], и за [откуп на] робите, и за длъжниците, и за тези по пътя на Аллах, и за пътника [в неволя] – задължение от Аллах. Аллах е всезнаещ, премъдър. (сура 9 Ат-Тауба, аят 60)

Зекят زكاة е един от петте стълба на Исляма. Тази “такса за бедните” не предоставя свобода на избора както при християните**, а е задължителна за праведния мохамеданин. Освен това тя представлява един вид прогресивен данък, като при богатите е най- често 20 %. Бедните или хората, които не показват особено материално преимущество са освободени от този данък! Ето и какво пише в българската страница на Wikipedia относно този данък: [3]

Механизъм за предотвратяване на бедността в мюсюлманските държави, прехвърляйки средства от по-заможните към по-бедните. В ислямските държави милостинята зекят се събира и разпределя от държавните органи.

Всеки мюсюлманин е длъжен да даде 1/40 (2,5%) от капитала, който е притежавал през цялата (лунна) година, 2,5% от стоките, използвани за търговия и от 5% до 10% от реколтата в зависимост от напояването. Недвижимото имущество и превозните средства не са облагаеми.Милостинята зекят не е задължителна ако общата реколта е по-малко от 653 килограма. Същото се отнася и за добитото злато и сребро, ако притежателят му разполага с по-малко от съответно 85 и 595 грама.

В съвременния Ислям е това е признак на гордост, че данък се взима само от богатите, докато бедните не са облагани. Тази социална програма по своето естество се различава от християнската практика заложена в Св. Писание. Затова е добре да се замислим когато защитаваме едната практика или другата, дали това е част от нашата изконна култура или някаква чужда идеология.


*Защото ще дойде Син Човеческий в славата на Отца Си със Своите Ангели, и тогава ще въздаде всекиму според делата му.(Maт. 16:27)
**Всеки да отделя, колкото му сърце дава, без да му се свиди, и без да го принуждават; защото Бог люби оногова, който драговолно дава.(2 Коринт. 9:7)

[1] 1996: Davis Norman Europe: A History. Oxford: Oxford University Press.
[2] 2009 Hempton David Methodism and Politics in British Society 1750-1850 Routledge
[3] https://bg.wikipedia.org/wiki/Зекят#cite_note-1

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!