Християнство: плосък данък; Ислям: прогресивен данък

Преди известно време прочетох книга на любим мой писател, Уилиям Текъри, със забавното заглавие „The Book Of Snobs“. На едно място описваше снобското поведение в университетите и там попаднах на следния цитат:

„Там бяха и философите сноби, които подражаваха като маймуни на държавниците в залите за репетиции и които вярваха като чиста монета, че Правителството винаги зорко следеше Университета, където подбираше кадри за оратори в Камарата на Общините. Там бяха дръзките и млади Свободомислещи, които не обожаваха никого и нищо, изключая Робеспиер и Корана и жадно пъхтяха за деня, когато бледото прозвище свещеник щеше да се свие и западне пред възмущението на един просветен свят.“ (мой превод)

Този откъс ме накара да се замисля за дълбоката връзка между религия и политика. Много често разделяме тези две сфери с ясно очертана граница и справедливо отделяме понятието кесар от понятието Бог. Но при един сериозен обзор на модерния свят разбираме, че коренът на почти всички наши възгледи се намира в християнската традиция. Историци като Норман Дейвис дори твърдят, че Европа е модерният термин заместващ средновековната концепция за християнския свят.[1]

Лично познавам хора с леви възгледи, които също притежават християнско съзнание. Една от причините за създаването на партията на лейбъристите в Англия е с политико-религиозен произход: първоначално това е организация на методистки църкви, които са помагали на бедните и образовали хората от по-ниските слоеве на обществото. Първоначално движението на методистите е било начин за свободно организиране на граждани в модерен формат, без да се налага сепаратизъм от Англиканската църква, която е била държавен орган.[2] Чак когато идеологът на това движение, Джон Уесли, емигрира в Америка, те се превръщат в самостоятелно религиозно движение с огромно влияние и до днес.

Този пример показва, че християнският мироглед е много широко понятие, което не винаги се определя от политическите възгледи. Понякога е нужно по- внимателно изследване на съдържанието на идеите и политиките на дадена организация , а не на външната формулировка или цветът на емблемата. Защо в гореспоменатият цитат от Текъри се споменава за свободомислещи студенти, които са поддръжници едновременно на Робеспиер и Корана? Очевидно още преди векове групи хора с по- свободна настройка са виждали част от своите възгледи признати от това свещено писание.

Аз искам да ви предложа следния пример:

Плоският данък е установен библейски принцип, наречен десятък. В Библията четем какво пише Мойсей:

Кога отделиш всички десетъци от произведенията (на земята) си в третата година, година на десетъците, и раздадеш на левитин, на пришълец, на сираче и вдовица, за да ядат в твоите жилища и да се насищат,
тогава кажи пред Господа, твоя Бог: изпосъбрах всичко, що е свето в къщата (ми), и го раздадох на левитин, пришълец, сираче и вдовица, според всички Твои заповеди, които си ми дал: аз не престъпих Твоите заповеди и ги не забравих; (Второзаконие 26: 12-13)

Тук виждаме, че Бог не само е установил закон за десятък, но дори е упоменал за какво да се използва: за поддържка на служители/министри и за помагане на чужденци, сираци, вдовици. Бог държи неговият народ да бъде отговорен за определени, по-уязвими хора, като дори споменава и тези, които не са ни роднини и близки. Най-ключовият момент в случая е, че Бог не иска нито повече от 10 %, нито по-малко. При всички положения, десятъкът е плосък данък, който в еднаква степен засяга и богати, и бедни. С други думи, Бог награждава усилията и заслугите и въобще не гледа на хората по един и същ начин и никъде в Библията няма фраза „свобода, братство, равенство“.*

В Корана от друга страна имаме закон, който сякаш е писан от някой френски социалист от просвещението:

Милостинята закат е за бедняците и за нуждаещите се, и за онези, които я събират, и за приобщаването на сърцата [към Исляма], и за [откуп на] робите, и за длъжниците, и за тези по пътя на Аллах, и за пътника [в неволя] – задължение от Аллах. Аллах е всезнаещ, премъдър. (сура 9 Ат-Тауба, аят 60)

Зекят زكاة е един от петте стълба на Исляма. Тази „такса за бедните“ не предоставя свобода на избора както при християните**, а е задължителна за праведния мохамеданин. Освен това тя представлява един вид прогресивен данък, като при богатите е най- често 20 %. Бедните или хората, които не показват особено материално преимущество са освободени от този данък! Ето и какво пише в българската страница на Wikipedia относно този данък: [3]

Механизъм за предотвратяване на бедността в мюсюлманските държави, прехвърляйки средства от по-заможните към по-бедните. В ислямските държави милостинята зекят се събира и разпределя от държавните органи.

Всеки мюсюлманин е длъжен да даде 1/40 (2,5%) от капитала, който е притежавал през цялата (лунна) година, 2,5% от стоките, използвани за търговия и от 5% до 10% от реколтата в зависимост от напояването. Недвижимото имущество и превозните средства не са облагаеми.Милостинята зекят не е задължителна ако общата реколта е по-малко от 653 килограма. Същото се отнася и за добитото злато и сребро, ако притежателят му разполага с по-малко от съответно 85 и 595 грама.

В съвременния Ислям е това е признак на гордост, че данък се взима само от богатите, докато бедните не са облагани. Тази социална програма по своето естество се различава от християнската практика заложена в Св. Писание. Затова е добре да се замислим когато защитаваме едната практика или другата, дали това е част от нашата изконна култура или някаква чужда идеология.


*Защото ще дойде Син Човеческий в славата на Отца Си със Своите Ангели, и тогава ще въздаде всекиму според делата му.(Maт. 16:27)
**Всеки да отделя, колкото му сърце дава, без да му се свиди, и без да го принуждават; защото Бог люби оногова, който драговолно дава.(2 Коринт. 9:7)

[1] 1996: Davis Norman Europe: A History. Oxford: Oxford University Press.
[2] 2009 Hempton David Methodism and Politics in British Society 1750-1850 Routledge
[3] https://bg.wikipedia.org/wiki/Зекят#cite_note-1

Евгени Лазаров е дизайнер и предприемач в сферата на недвижимите имоти. Професионално изследва влиянието на политическото, икономическото и религиозното поведение върху градската среда.
Завършва архитектура в University of Portsmouth, UK. Следва магистратура във Висше строително училище „Любен Каравелов“. Член е на PCUE публичен център за урбанизъм и околна среда.

Share This